Решение по дело №1041/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1584
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20197050701041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

.................

гр. Варна, ...........................г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                              СЪДИЯ: ТАНЯ  ДИМИТРОВА

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 1041/2019 г. по описа на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Образувано е по жалба на „Ч-К“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, бул. „Вл. Варненчик“ № 115, представлявано от Д.И.И., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 92-ФК от 13.03.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – пекарна, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 115, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 10 (десет) дни.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е „недоказана и поради това незаконосъобразна“. Според оспорващия посочените факти, свързани с осъществяваната от него дейност или нямат връзка с принудителната мярка, или пък не обосновават нейното прилагане. Сочи се, че единственият факт, който при това не е безспорно доказан – продажба на стока на стойност 0,70 лв. не съответства на предприетата ПАМ – запечатване на търговския обект за 10 дни. Искането е да се отмени оспорената заповед. В хода по същество и с писмени бележки адв. А.Н. – процесуален представител на оспорващото дружество, поддържа, необоснованост и незаконосъобразност на оспорената заповед. Изтъква се, че налагането на процесната ПАМ, даже при безспорно установяване на соченото от органа нарушение, не съответства на целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН – да предотврати и преустанови административното нарушение и вредните последици от него, а и ПАМ се различава от целите на административното наказание. Поддържа се и несъразмерност на процесната ПАМ по отношение на определения от административния орган срок на мярката. Настоява се за отмяна на оспорената заповед, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители – юриск. Д.П и Е.А., с писмени бележки (л. 25 от делото) и в хода по същество поддържа неоснователност на оспорването, искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че безспорно се установява извършването на нарушението, обосновало издаването на процесната ПАМ, както и че ПАМ има преустановителен и превантивен характер и цели предотвратяване укриването на прихода, отклонението от данъчното облагане, неправилното определяне на данъчните задължения и препятстването на възможността за пълноценен контрол върху дейността на търговеца. Изтъква се, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Според ответника определеният по целесъобразност срок на ПАМ в случая – 10 дни е към регламентираният минимум и при съобразяване местоположението на обекта, неговата площ, наличието на непогасени публични задължения към бюджета и стойността не продажбата, за която не е издаден ФКБ.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.03.2019 г. в 11:20 ч., при проверка от органите по приходите при ТД на НАП Варна на търговски обект – пекарна, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 115, стопанисван от „Ч-К“ ЕООД, е установено в 11:00 ч., при извършена контролна покупка на 1 бр. айрян на стойност 0,70 лв., която е заплатена в брой на Д.Ж от инспектор по приходите Веселин К. с 1 монета с номинал 1 лв. и върнато ресто 0,30 лв., за което не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, индивидуализирано в оспорената заповед. Органите по приходите са обосновали тази констатация с направените такива в съставения Протокол за извършена проверка сер. АА № 0281250/11.03.2019 г. и приложените към него доказателства – КЛЕН, дневен финансов отчет, отчет фискална памет за периода 01.03.2019-28.02.2019 г. и опис на паричните средства.

Въз основа на съставения протокол за извършена проверка е издадена оспорваната заповед, с която е прието, че стопанисващото обекта дружество не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ в нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ на основание чл. 186 от ЗДДС.

По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното: Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение; Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, местонахождението на търговския обект – гр. Варна, свързано със значителен поток от хора, наличието на неплатени публични задължения към 12.03.2019 г. в размер на 4 982,13 лв., както и че се налага и за да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения; Деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство; Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, като и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти; Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози; За извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок; Съобразен е принципът за съразмерност, а и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца; Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда на фиска.

За констатираното нарушение – неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 11.03.2019 г. е съставен Акт за установяването на административно нарушение № F479631/28.03.2019 г., а видно от представената от ответника разпечатка от АНП Регистъра на НАП, въз основа на посочения АУАН е издадено Наказателно постановление № 441714-F479631/11.06.2019 г.

            Съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14–дневен срок (видно от разписка на л. 4, гръб от адм.пр. оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 28.03.2019 г., а жалбата е с входящ № в НАП от 10.04.2019 г.)

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 14 от адм.пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите, обективирани и в Протокол № 0281250/11.03.2019 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

При констатирани нарушения, състоящи се в неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана, т.е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена на органа (Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г., І отд,  докладчик Милена Златкова)

По аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната ПАМ, което следва да е сред посочените от органа в заповедта за налагане на ПАМ, е неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Неизлагането от органа на други обстоятелства за издаване на предвидената в закона ПАМ, които обстоятелства са във връзка с конкретното нарушение (например за причините за неспазването на установения в закона ред), не следва да се приема, че може да обоснове извод за липса на мотиви и да обосновава извод за наличие на самостоятелно основание за отмяна на процесната ПАМ.

Налице са изложени и конкретни мотиви във връзка с определянето на срока на мярката, които са относими към конкретното нарушение и към извършителя му.

Не се установява в производството по издаване на издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства.

Оспореният акт е издаден и при спазване на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения.

В случая административното производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, като при установено такова нарушение, както се посочи    , органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), от одобрен тип, в случая – ФУ с конкретизирани в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.

Безспорно в случая от доказателствата по делото (писмените – ПИП, КЛЕН, АУАН, отчетите на фискалната памет) се установява, че при извършена продажба на 11.03.2019 г. на контролните органи на 1 бр. айрян на стойност 0,70 лв., заплатена в брой от органа по приходите, оспорващото дружество не е издало фискална касова бележка. Видно от приложения по делото КЛЕН не се установява наличието на издадена фискален касов бон в 11,00 ч. за процесната продажба на 1 бр. айрян. Преди 11,00 ч. е налице отчетена продажба по касов апарат в 10,48 ч., а след 11,00 ч. е регистрирана продажба в 11,04 часа. Освен това отчетените продажби преди и след 11,00 ч. са на стойност, различна от 0,70 лева. А и въпреки дадената на оспорващия възможност от съда, не са приобщени доказателства, които да опровергават посоченото по-горе, което се установява от доказателствата по делото.

Разгледани поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано административният орган е приел наличието на извършено нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите, респ. че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ.

Обстоятелството, че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателното постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Както вече се посочи, съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е налице спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Липсва изискване дори да е налице съставен акт за установяване на административното нарушение. Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба. Административнонаказателното производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага административно наказание – наказателните постановления са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. За настоящото производство е без значение изходът от административнонаказателното производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й. Доколкото в случая се установява наличието понастоящем на издадено наказателно постановление, то пред оспорващия е налице възможност да погаси задължението си по него и да се прекрати действието на приложената ПАМ.

Неоснователно оспорващият поддържа, че налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на закона. Както се посочи, при установяване на административно нарушение като процесното – неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност и следва да приложат предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на процесната предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС мярка. Следва да се посочи, че възраженията на оспорващия, че процесното нарушение в случая не предполага постигането с ПАМ на целите по чл. 22 от ЗАНН, са неоснователни. Като основания за налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни основания/нарушения, като неиздаването на касов бон е самостоятелно, различно и независимо от невъвеждане в експлоатация или нерегистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, подаване на данни в НАП по чл. 118. Т.е. изрично законодателят е преценил, че обществената значимост на процесното административно нарушение, изисква в условията на обвързана компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по делото.

В този смисъл би могло да се разсъждава по въпроса в съответствие с целите, визирани в чл. 22 от ЗАНН ли е издадена ПАМ, само ако не се установява наличието на фактическите и правни основания за прилагането, каквото установяване в случая не е налице.

Издаденият акт е мотивиран и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения, като при определяне на срока са съобразени тежестта на извършеното нарушение, местоположението на търговския обект, публичните задължения на търговеца, което създава предпоставки с това си поведение дружеството да накърнява обществения интерес и фискалната политика, укривайки част от продажбите с отражение върху реализираните доходи. Целта на процесната ПАМ е превантивна - да се защити общественият интерес, като се предотврати възможността за нови подобни нарушения от страна на търговското дружество. Следва да се приеме, че съществува възможност за извършване и на друго нарушение от същия вид и изводът за наличието на такава възможност съдът намира за мотивиран и фактически обусловен от конкретните обективни дадености във връзка с неправомерното поведение на оспорващия по отношение на неиздаването на фискален бон за всяка продажба, на какъвто извод сочи неиздаването на фискален бон за процесната продажба. Т.е. извежда се обоснован извод, че търговецът може да извърши друго административно нарушение.

Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е законосъобразна. Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 10 дни е в минимален размер и е под средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената преценка (посочено е, че са съобразени тежестта на нарушението, целта на закона - да се защитят обществените интереси). Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката административният орган е посочил, какво точно е съобразил.

Доколкото ПАМ е израз на административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото дружество в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел. Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното деяние. Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да се цели чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.

Засягането в случая на правната сфера на оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на репутацията на търговския обект, ще доведе до намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на публичните задължения и изплащането на трудовите възнаграждения на наетите лица и на други разходи във връзка с дейността. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващият търговец като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно със запечатване на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се приеме, че законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и забрана на достъпа до обекта.

Гореизложеното обосновава извод, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, респ. жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона.

При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван по делото от юрисконсулт, който е представил писмен отговор по жалбата и е участвал в проведените заседания по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Ч-К“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, бул. „Вл. Варненчик“ № 115, представлявано от Д.И.И., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 92-ФК от 13.03.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – пекарна, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 115, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 10 (десет) дни.

ОСЪЖДА „Ч-К“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, бул. „Вл. Варненчик“ № 115, представлявано от Д.И.И. да заплати на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

                                                                       СЪДИЯ: