Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 08.09.2020 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 408 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-000934 от 25.06.2020 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на Т.Й. (Taмer Ozdemir), роден на *** ***, Република Турция от град Лювие, ул.„Руе Ашил Талон” № 14, Франция, със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

 Жалбоподателят Т.Й. чрез процесуалния си представител – адвокат П.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, защото в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП не се съдържали задължителните реквизити съгласно изискванията на ЗАНН, изложената фактическа обстановка в посочените два акта била неверна и не била извършена индивидуализация на наложеното наказание. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил инкриминираното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т.Й., не се явява. За него се явява адвокат П.К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като екземплярите от АУАН и от НП, предоставени на жалбоподателя и тези, намиращи се в кориците на делото не били идентични по отношение наличието на преводач. Представени са Писмени бележки, в които е посочено, че обжалваният акт следва да бъде отменен, тъй като изписаните най-отдолу на АУАН и на НП имена не ставало ясно в каква връзка са и липсвали идентификационните белези на посочените лица – ЕГН, адрес и т.н., фактическата обстановка била неясна, което водело до неяснота относно правната квалификация, невярна била фактическата обстановка, грешен бил посоченият час на деянието, липсвал превод, липсвали идентификационните белези касаещи жалбоподателя, отказът на жалбоподателя да подпише АУАН не бил удостоверен по надлежния ред и т.н. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. 

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. 

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

За времето от 08.30 часа да 20.30 часа на 25.06.2020 година свидетелят Т.Р.Т. (служител на Сектор „Пътна полиция” (ПП) при ОДМВР – Хасково) изпълнява служебните си задължения, заедно с колегата си Петър Вихрев Макавеев. Изпълняват СПО.

На посочената дата около 11.30 часа на ГКПП „Капитан Андреево”, на територията на община Свиленград, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобус” пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Мерцедес”, клас Е, кабрио, с френски регистрационен номер FF-185-DY, движещо се в посока от Република Турция към Република България, управлявано от жалбоподателя и собственост на „Мерцедес Бенц финансови услуги – Франция”. При извършената проверка от страна на граничния служител – свидетеля Й.Ж.А., се установява, че представеното му за проверка от страна на водача - жалбоподателя Т.Й., френско Свидетелство за управление (СУ) с № 14AW45432, издадено на 09.10.2014 година, е фалшиво. Друго СУ жалбоподателят не представя.

От приложената в преписката Експертна справка с № 130 от дата 25.06.2020 година, изготвена от Димитър Владимиров Димитров (специалист в областта на криминалистиката на ГКПП „Капитан Андреево”) става ясно, че посоченото СУ е неистински документ – не отговаря на спесимена по използвани видове печатна техника и интегрирани защити, снимката и персоналните данни са имитирани посредством различно печатащо устройство, под UV светлина се установява разлика на този вид защита спрямо спесимена, защитният кинеграмен елемент е имитиран. В същия смисъл е и заключението на Техническата експертиза, изготвено от вещото лице Христо Георгиев Ценев и приложено в кориците на НОХД № 334/2020 година на Районен съд – Свиленград.

След констатиране на нарушението лекият автомобил заедно с пътуващите в него лице са прехвърлени на платно „Изходящи леки автомобили и автобуси”, където ги заварва свидетеля Т.. 

Нарушителят дава Обяснение в писмена форма, приложено в кориците на делото с надлежен превод на български език, в което сочи, че не бил запознат с документите, които бил подписал (не знаел какво подписва).  

  На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Т.Р.Т. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Т.Й. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 187503. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите И.С.В. и Й.Ж.А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без СУ, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен чрез прочитането му на жалбоподателя - нарушителя Т.Й., който сочи че няма възражение против констатациите в Акта и това обстоятелство е вписано в съответната графа в Акта. Жалбоподателят Й. отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, които откази са удостоверени с подписа на един свидетел с посочени трите му имена – Димитър Владимиров Димитров. Описаните действия са извършени с участието на преводач - лицето П.Х.Р., която превежда от български на турски език и обратно на нарушителя Й..

Независимо от отказа си да получи екземпляр от АУАН, нарушителят получава такъв.

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Т..

Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя Й..

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 20-1253-000934 на 25.06.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Й. административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.06.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Извършен е и превод от лицето П.Х.Р.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година, вземайки предвид факта, че Т.Р.Т. заема длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и предвид факта, че Димитър Иванов Янакиев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”, т.е. Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” от лицето Димитър Иванов Янакиев е служебно известно на Съда.

Приложена е и Справка от НБД „Население”, видно от която нарушителят няма постоянен адрес в Република България.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 31.08.2020 година свидетели – Т.Р.Т., И.С.В. и Й.Ж.А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Т.Р.Т., И.С.В. и Й.Ж.А., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият от посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без СУ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

               ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.

В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен надлежен превод. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН и на НП, то от АУАН и от НП се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН и НП, удостоверено с подписа на един свидетел, респ. удостоверил е това с подписа си. По повод на Жалбата на Т.Й. е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.

В този ред на мисли са неоснователни наведените от страна на жалбоподателя възражения, че не бил запознат със съдържанието на документите, които подписал (има се предвид АУАН) с оглед изложеното по-горе, т.е. предвид наличието на преводач в лицето на П.Х.Р.. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът възприема изложеното в Личното обяснение от страна на нарушителя като защитна версия с цел да се избегне административнонаказателната отговорност. В подкрепа на изложеното в предходното изречение е и факта, че подобни твърдения не са наведени нито в Жалбата, нито в съдебната фаза на производството.

  Липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил осигурен на жалбоподателя преводач от български на турски език и обратно и преводачът реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на приложения в АНП - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. В този ред на мисли следва да се посочи, че надлежно е било преведено и НП предвид наличната отметка в този смисъл.

В разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише Акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват. Т.е. отказът на нарушителя да подпише съставения и предявен му за връчване АУАН, както и да получи екземпляр от него може да бъде удостоверен с подписа на който и да е свидетел, възприел отказа на нарушителя да подпише Акта, респ. да получи екземпляр от него. Точно това е направено и в конкретния случай. Действително в АУАН не е посочен точния адрес на лицето Димитър Димитров, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена е налице индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание при необходимост. На следващо място следва да се посочи, че не е налице проблем с индивидуализацията на това лице, тъй като това е експертът, изготвил Експертната справка. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

          Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Действително  АУАН и в НП не са посочени адреса и местоработата на жалбоподателя, но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на лицето. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно имената и датата на раждане на нарушителя, а в НП – и номера на паспорта му, е налице пълно индивидуализиране на последния и не е наличен проблем с неговата индивидуализация. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение предвид изложеното в предходния абзац.

Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната норма - чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Действително е налице несъответствие в АУАН и в НП по отношение на трасето, на което е пристигал жалбоподателя Й., но в случая Съдът счита, че мястото е точно и коректно посочено, а именно: ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, област Хасково, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е управление на МПС без СУ независимо дали водачът пътува за или от Република Турция. На следващо място следва да се посочи, че е налице още едно несъответствие, касаещо мястото на нарушението, което (мястото на нарушението) в АУАН е посочено и като път Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево, а в НП – АМ № 4, тъй като мястото, където е извършено нарушението – ГКПП „Капитан Андреево”, е територия със специален статут, на която територия важат правилата на ЗДвП, но тя не представлява път, респ. АМ, но в случая важи изложеното по-горе, а именно, че мястото е точно и коректно посочено, а именно: ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, област Хасково, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В този ред на мисли следва да се посочи, че действително нарушителят в 12.30 часа е бил задържан видно от приложената в кориците на НОХД № 334/2020 година Заповед за задържане и няма как да е извършил нарушението в 13.00 часа, но за констатираното несъответствие важи изложеното по-горе, че датата е точно и коректно посочена, а именно: 25.06.2020 година, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на писмен превод на Личното обяснение на нарушителя преди съставяне на АУАН също не е съществено процесуално нарушение, тъй като целта на този документ е да даде възможност на лицето да изложи своите съображения, като актосъставителят не е длъжен да се съобрази с изложеното, а отделно Обяснението е било преведено от присъстващия преводач. Следва да се посочи, че действително погрешно в АУАН и в НП е посочено, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, което не променя крайния извод на Съда, тъй като обстоятелството чия собственост е процесното МПС е ирелевантно за настоящия казус. Посоченото в предходните изречения, като цяло и по отделно, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение) съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, което в настоящия случай не е налице.

Обективно вярно е, че в екземплярите на АУАН и на НП, приложени към АНП и тези представени от страна на адвокат К. съществува известно различие, което не е съществено процесуално нарушение, тъй като във всички налични екземпляри са налични подписите, респ. имената на лицето, извършило превод и на лицето, удостоверило факта, че нарушителят е отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него. По отношение качеството на посочените лица и идентификацията им спор по настоящото дело не съществува, тъй като се доказа че П.Х.Р. е лицето, превело АУАН и НП, а лицето Димитър Владимиров Димитров е лицето, удостоверило факта, че нарушителят отказва да подпише АУАН и да получи екземпляр от него.

НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е нарушение на процесуалните правила. С вече тринадесетгодишните изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на АНП. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона. В конкретния случая е разяснено правото на възражение срещу АУАН, последният с помощта на преводача е предявен на нарушителя, респ. отказът да получи екземпляр от Акта е удостоверен по надлежния ред, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения Акт, което е сторил като е заявил, че няма такива и това е отразено в АУАН. В случая няма нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към АУАН се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, тъй като в конкретния случай водачът е представил Обяснения, които да са приложени към преписката.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В конкретния случай поради липсата на възражения в АУАН проверката на АНО се е ограничила само до проверка съдържанието на Акта и поради липса на констатирани недостатъци е издадено обжалваното НП. По отношение на наведените доводи на нарушителя в Личното му обяснение, АНО явно е преценил, че са неоснователни предвид отметката за наличие на преводач. В тази връзка следва да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по доводите, наведени в Обяснението; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на Обясненията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 25.06.2019 година актосъставителят Т.Р.Т. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Т., направено в открито съдебно заседание, проведено на 31.08.2020 година. Предвид изложеното актосъставителят актосъставителят Т.Т. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е работело към момента на издаването като Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ - Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. 

 

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно Т.Й. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е спрян за проверка и той е бил на шофьорското място и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

По отношение на материалноправната законосъобразност на НП -  същото (както вече се посочи), Съдът намира за правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимия материален закон и при правилно изведена правна квалификация. Вменено на жалбоподателя е нарушение по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо административно наказателен състав, с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП, а именно хипотезата – управление на МПС без да притежава СУ на МПС, като АНО е приел, че лицето - водач е неправоспособен. Така направения извод, според решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен. Разрешаването на настоящия правен спор, се свежда до преценката правоспособен ли е бил водачът Т.Й. или не, към релевантната дата на проверката, или се касае само до фактическо, обективното отсъствие на СУ на МПС у него, в този момент.

С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване, предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват единствено от правоспособни водачи.

В съответствие с изложеното и предвид  доказаният – безспорно по делото, факт, че представеното от страна на жалбоподателя за проверка на дата 25.06.2020 година,  СУ на МПС е неистински документ, Съдът приема че същият е бил неправоспособен водач. Обратни доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя. В този ред на мисли следва да се посочи, че представеното от страна на адвокат К. Писмо от адвокат Ерика Тиел до Националната служба за права на шофьорите не променя изводите на Съда, тъй като липсват доказателства, удостоверяващи наличие на друго СУ на МПС на жалбоподателя. При наличие на такова същото следваше да се представи в съдебно заседание, което не бе сторено, което налага извод за липса на такова, дори и невалидно.

Събраните по делото доказателства – писмени и гласни, обсъдени в цялост и взаимна връзка – в съотнасяне помежду си, установяват по несъмнен начин отрицателния  факт на неговата неправоспособност като водач и липсата на СУ на МПС към календарната дата, посочена в АУАН и НП (25.06.2020 година), на която доказа се и жалбоподателят Т.Й. е управлявал лек автомобил. Вече се посочи, преки сведения за последното се извеждат от съдържанието на приетата Експертна справка, в тази насока са и показанията на свидетелите Т.Р.Т., И.С.В. и Й.Ж.А., които потвърждават обективната липса на СУ на МПС. Предвид така установените фактически обстоятелства, безспорно,  с действията си по управление на МПС, без да е притежавал СУ на МПС, същият е проявил противоправно поведение, което се явява в пряк  разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП. С това свое деяние жалбоподателят е  консумирал  състава на административно нарушение  по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в първата хипотеза от предвидените: „без да е правоспособен водач,”, т.е. предложение първо на цифрово цитираната административнонаказателна и санкционна норма. На това правно основание, следователно и  правилно е бил наказан. Тази именно правна квалификация е възприел и АНО и последната е вярна, съответства на фактите, визирани в обстоятелствената част на НП, същите и са доказани категорично в хода на настоящото производство. Поради това, решаващият Съдебен състав формира категоричен правен извод, че управлявайки МПС без да притежава СУ в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП жалбоподателят е осъществил признаците от обективната страна на състава на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, както и обективния факт на отсъствието на СУ за МПС. Т.е. жалбоподателят Й. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – управление на МПС без СУ. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ придобиване на СУ предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и  изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги споделя изцяло. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й..

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (липсата на други наложени административни наказания и факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката), но и на отегчаващо (деянието е извършено на ГКПП „Капитан Андреево”, явяващо се външна граница за ЕС) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.

 

                    ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Който управлява МПС без да е правоспособен водач се санкционира от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв. до 300 лв.

         Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.

 Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на деянието е завишена, тъй като се управлява МПС от неправоспособно лице, което води до рискове за живота и здравето на другите участници в движението. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗДвП и предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед завишената обществена опасност на деянието и че деянието е извършено на ГКПП „Капитан Андреево”, явяващо се външна граница за ЕС, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за финансовото и имуществено положение на жалбоподателя, за да се наложи административното наказание „Глоба” в максималния размер. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 300 лв. на 100 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 300 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено чрез намаляне размера на наложената санкция, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 200 лв. В останалата си част до пълния претендиран размер от 300 лв. искането следва да се остави без уважение.                  

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

По делото се констатираха и разноски в размер на 20 лв. – пътни разходи на свидетеля Т.Р.Т., платени от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград.

   Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, разноските по което се определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при частично уважаване на Жалбата (както е в процесния случай), част от разноските по делото остават за сметка на Държавата, а за другата част се осъжда жалбоподателя. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила), което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.”.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 ИЗМЕНЯ НП № 20-1253-000934 от 25.06.2020 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на Т.Й. (Taмer Ozdemir), роден на *** ***, Република Турция от град Лювие, ул.„Руе Ашил Талон” № 14, Франция, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 300 лв. на 100 лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й. (Taмer Ozdemir), роден на *** ***, Република Турция от град Лювие, ул.„Руе Ашил Талон” № 14, Франция, сумата от 200 лв., представляваща част от извършените от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производството, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 200 до 300 лв.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Т.Й. (Taмer Ozdemir), роден на *** ***, Република Турция от град Лювие, ул.„Руе Ашил Талон” № 14, Франция, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, част от направените по делото пътни разноски на свидетел в размер 6.66 лв. (шест лева и шестдесет и шест стотинки), ведно с 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

 ПОСТАНОВЯВА част от направените по делото разноски за пътни на свидетел в размер на 13.34 лв. (тринадесет лева и тридесет и четири стотинки) да останат за сметка на Районен съд - Свиленград.  

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)