Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

Сливен,  17.11.2020 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Кина Иванова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 197  по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявени са при условията на активно, кумулативно съединяване искове с правно основание в чл. 432 от КЗ.

Ищците твърдят в исковата си молба, че са съответно живели на съпружески начала  - първата от тях, а втората – е биологично дете на И.Й.И., починал на 06.10.2017 г. Твърдят, че на 06.10.2017 г.  двете се возили в л.а. „Фалкваген Голф” с рег. № СН  ***АМ, управляван от И.И., като пътували на задната седалка на автомобила и детето било в детско столче. Твърдят, че е настъпило ПТП в района на км 11 на път 3 – 6601 между гр. Кермен и с. Николаево, като автомобилът „Фолксваген Голф”, при наличие на гъста мъгла и ограничена видимост, със скорост 115 км./ч, предприел изпреварване без да се убеди, че има видимост и свободен път и се ударил в автомобила,  движещ се в насрещната лента за движение  - „Кия Соренто” с рег. № СН ***ВН.

Твърдят, че в резултат на сблъсъка и под действието на ударната сила се стигнало до тежки увреждания на водача И., който починал малко след това, а в резултат на същия удар Т.Р. получила пет средни телесни повреди, подробно описани в исковата молба, а малолетната М.Й. получила средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекла с пълна загуба на съзнанието и множество леки телесни повреди също подробно описани.

 Твърди се, че настъпилото ПТП е в резултат на нарушение на правилата за управление, извършено от починалия И.. Гражданската  отговорност на автомобила, управляван от него била застрахована при ответното дружество. За възникналото ПТП било образувано досъдебно производство № 1106/2017 г. по описа на РУ МВР-Сливен, което било прекратено с постановление от 15.03.2018 г., тъй като извършителят е починал при инцидента. Твърдят, че е заведена пред застрахователя съответната щета.

Твърдят, че вследствие описаното непозволено увреждане, ищцата Т.Р. е претърпяла имуществени вреди в размер 2 857,65 лв., изразяващи се в извършени разходи за лечението й, както и неимуществени вреди, които определя на сумата 150 000 лв. болки и страдания вследствие на причинените й средни и леки телесни повреди, описани подробно, а ищцата М.Й. е претърпяла имуществени вреди в размер на 27,40 лв. за лечение и неимуществени,  които оценява на 50 000 лв. болки и страдания, вследствие на причинените й телесни повреди описани в исковата молба. Претендират присъждането на горните суми за обезщетение, ведно със законната лихва за забава считано от 06.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство разноски.

 Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът твърди, че искът е преждевременно предявен, тъй като пред него не е приключила преписката, тъй като не са били представени всички необходими доказателства, за да се прецени основателността и размера на претенцията. По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определение по   чл. 140 от ГПК.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради наличието на съществен принос на пострадалите, които твърди, че са се возили без поставени обезопасителни колани. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като прекомерна. По отношение на  иска за имуществени вреди - твърди, че не е доказано, че направените разходи са в причинно-следствена връзка с ПТП. По отношение на претенцията за лихви, твърди, че застрахователят не е изпаднал в забава за заплащане на лихви.

С допълнително становище  от 18.08.2020 г. ответникът е представил доказателства, че е определил и изплатил на първата от ищците сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за процесното ПТП и е определил за втората от ответниците сумата от 40 000 лв., но не е изплатил същата, тъй като не е била представена сметка на малолетната ищца. Моли съда да отхвърли иска над посочените размери.

В с.з. ищците, чрез процесуалния си представител поддържат исковете, така както са предявени. Претендират разноски по чл. 38 от ЗА.

Ответникът, чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недокзани. Представя доказателства, че веднага след представянето на банкова сметка ***0 000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски, като твърди, че с поведението си не е станал причина за предявяването на иска. Представя списък на разноските.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.10.2017г. ищцата Т.Р. и дъщеря й малолетната ищца М.Й. се возили, като пътници в автомобила управляван от И.Й.И.. Последният е баща на малолетната ищца и живеел на съпружески начала с нейната майка.  Същите потеглили около 9 часа от град Кермен за град Сливен с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, собственост на И.И.. И двете се возили на задната седалка на автомобила.

В участъка от пътя, в района на км. 11 на път  III-66-01, между град Кермен и град Николаево, автомобилът управляван от И.И. застигнал друг автомобил в неговата лента за движение и предприел маневра изпреварване. В този участък пътят бил с две ленти за движение, по една във всяко посока, отграничени с прекъсната разделителна линия, без неравности и други препятствия. По това време имало гъста мъгла и изключително ограничена видимост. Скоростта на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** била 115 км/ч, при разрешена 90 км/ч., преди ПТП.

В същото време в насрещната лента за движение се движил лек автомобил „Киа Соренто“  с рег. № **** със скорост 29 км/ч. И. предприел маневра изпреварване, въпреки ограничената видимост, без да се убеди, че срещу него няма автомобил.

Опасната зона за спиране лекия автомобил Киа Соренто“  с рег. № **** при определената скорост на движение била около 17 м., видно от заключението на вещото лице. Опасната зона за спиране на „Фолксваген Голф“ с рег. № **** при определената скорост на движение била около 124 м.

Мястото на удара между автомобилите е в лентата за движение на Киа Соренто“  на 38,8 м. след мерната линия и на ниво от 0,93 м. до 2,1 м. вдясно от разделителната линия. В момента на удара автомобилът Киа Соренто“  е бил в собствената лента за движение, а лекият автомобил „Фолксваген Голф“ е бил разположен косо на платното, заемащ лентата за движение на автомобила  „Кия Соренто“.

В момента на възприемане на опасността от водача на „Фолксваген Голф“, автомобилът е бил в собствената лента и на около 78 м. от мястото на удара. В момента на навлизане на автомобила в лявата за него лента автомобилът „Кия Соренто“ е бил на около 10 м. от мястото на удара.

Водачът на автомобила „Фолксваген Голф“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта на движение и запази движението в собствената си лента до разминаване с автомобила „Кия Соренто“. Водачът на „Кия Соренто“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП към момента на навлизане на „Фолксваген Голф“ в неговата пътна лента. С действията си водачът на „Фолксваген Голф“  е навлязъл в опасната зона за спиране на другия автомобил.

Техническите причини, довели до възникването на ПТП са: навлизането на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ в насрещната пътна лента за движение без да пропусне движещия се в обратна посока лек автомобил „Кия Соренто“. Технически правилно е било водачът И. да контролира непрекъснато автомобила и се движи по собствената дясна пътна лента. С действията си е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила „Кия Соренто“; движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно намалената видимост; движението на автомобила „Фолксваген Голф“ със скорост над максимално разрешената за участъка.

Съгласно данните от делото, автомобилът „Фолксваген Голф“ с рег. № **** е бил оборудван с триточкови предпазни обезопасителни колани. В резултат на ударния процес и във фазата на удара доминираща била преносната инерционна сила, която е действала напред и наляво за телата в автомобила Фолксваген.

В резултат на удара между двата автомобила, този управляван от И. се завъртял около вертикалната си ос и се установил върху пътното платно. Водачът му получил наранявания несъвместими с живота и починал малко след това.

Било образувано ДП 1106/17 на РУ на МВР- Сливен, пор. № 225/17 на ОП-Сливен, което установило, че вина за ПТП има починалия водач И.И., поради което същото било прекратено.

В резултат на настъпилото ПТП, ищцата Т.А.Р. е получила следните телесни увреждания:

тежка съчетана травма със засягане на главата и долните крайници, протекла в началото с картината на травматичен и хеморагичен шок;

контузия на главата с данни за сътресение на мозъка, протекло в началото с пълна загуба на съзнанието до  степен на комоционна кома;

лицева травма с клинични и рентгенологични данни за двустранно счупване на долната челюст, наложило оперативно лечение и счупване на предната стена на десния максиларен (горночелюстен) синус;

контузия на левия крак с клинични и рентгенологични данни за счупване на тялото на бедрената кост с разместване на костните фрагменти, наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника (заключваща метална плака с десет отвора и десет заключващи винта);

контузия на десния крак с клинични и рентгенологични данни за счупване на тялото на бедрената кост с разместване на костните фрагменти, наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника (заключваща метална така с десет отвора и десет заключващи винта);

повърхностни охлузвания на кожата на гърдите и корема.

Съчетаната травма е причинила на ищцата Т.Р. разстройство на здравето, временно опасно за живота. Видно от заключението на вещото лице, последиците от шоковото състояние са били овладени и неговата прогресия е била преустановена в болнични условия в рамките на 2 дни.

Сътресението на мозъка, което е протекло в началото, макар и за сравнително кратък период от време със загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, е причинило на ищцата Т.Р. разстройство на здравето, временно опасно за живота. Последствията от такъв тип и степен на сътресение на мозъка, според в.л. д-р С., отзвучават обикновено за срок от около 1-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните хигиенно-диетичен и терапевтичен режими.

Двустранното счупване на долната челюст на ищцата Р., наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника с плака и винтове за счупването в областта на десния ъгъл и имобилизацията на долната челюст чрез междучелюстна фиксация е довело до невъзможност за извършване на дъвкателни движения и съществени затруднения в говоренето за срок не по-малък от 50-60 дни при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето.

Счупването на тялото на бедрената кост на левия крак в нейната средна трета е довело само по себе си до затруднения в движенията на крака, видно от приложените в материалите по делото медицински документи за срок не по-малък от 10 месеца, като по този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

Счупването на тялото на бедрената кост на десния крак в нейната средна трета е довело само по себе си до затруднения в движенията на крака, видно от приложените в материалите по делото медицински документи за срок не по-малък от 10 месеца, като по този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.

Няма данни по делото металните остеосинетзирищи плаки на челюстта и двата крайника да се отстранявани в последващи оперативни процедури. Според вещото лице С., това се извършва по преценка на лекаря и от желанието на пациента.

Повърхностните охлузвания на кожата в областта на гърдите и корема на ищцата Р., сами по себе си са причинили болка и страдание. При нормален ход на оздравителните процеси такива увреждания отзвучават в рамките на 7-10 дни.

В резултат на настъпилото ПТП ищцата М.И.Й. е получила следните телесни увреждания:

контузия на главата с данни за сътресение на мозъка, протекло в началото с изпадане безсъзнателно състояние;         

разкъсно-контузна рана на челото с дължина 5 см, достигаща в дълбочина до костта и надолу до вътрешния ъгъл на дясното око с наличие в нея на парченца автомобилно стъкло;

периорбитален хематом вдясно;

контузия в областта на носа с наличие на болезнен травматичен оток, кръвонасядане и рентгенологични данни за счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти;

контузия на дясната половина на лицето с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани и рентгенологични данни за счупване на залавните места на дясната скулна кост без разместване на костните фрагменти;

счупване на предната стена на десния максиларен (горночелюстен) синус с излив на кръв в синусната кухина.

В резултат на силен удар в лицевата област на главата ищцата М.Й. е получила сътресение на мозъка, протекло в началото с изпадане в безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома. Това е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота й. Последиците от такъв тип и степен на сътресение на мозъка със сравнително краткотрайна загуба на съзнанието отзвучават обикновено за срок от около 20-40 дни при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните хигиенно-диетичен и терапевтичен режими.

Разкъсно-контузната рана на челото по своя характер представлява нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки в областта и по този начин е довела до временно  разстройство  на здравето, неопасно за живота на ищцата М.Й.. Наранявания от такъв характер, според експертизата, заздравяват в рамките на 15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

Счупванията на носните костици, залавните места на дясната скулна кост и предната стена на десния максиларен синус без дислокация на костните фрагменти по своя характер представляват нарушаване на анатомичната цялост на тези костни структури и в съвкупност с излива на кръв в кухината на десния максиларен (горночелюстен) синус са причинили на   ищцата   М.   Й.   временно   разстройство   на здравето, неопасно за живота. Уврежданията от такъв характер, според вещото лице отзвучават за срок от около 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

 Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, в История на заболяването №19769/06.10.2017 г., издадена от ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен в анамнезата ищцата Т.Р. е съобщила, че е пътувала в процесния автомобил с поставен предпазен колан. В обективното състояние на същия медицински документ преглеждащият лекар е отразил, че са налице охлузвания от колан по гръдния кош и корема без да са описани подробно като форма, разположение и размери.

При разпита на вещото лице д-р С. в с.з. същият посочва, че охлузванията, които е посочил, че са отразени като обективното състояние при приемането на ищцата Т.Р. в отделението по реанимация и анестезиология  не са описани, като точна локализация, като форма и като размери, описани са общо като охлузвания в тази част на тялото. Тези охлузвания е напълно възможно да се получат при процесното ПТП и не от поставен колан. Само от факта, че в тези области има охлузвания, след като не са описани като точна локализация, форма и размери, не може да бъде основание за категорично заключение, че се дължат на поставен колан.

В материалите по делото вещото лице не е открило, описани характерни белези по тялото на ищцата М.Й., които да свидетелстват за това, в момента на произшествието тя да е била с поставен предпазен колан. По делото има данни, че пострадалата Й. е пътувала на задната седалка на процесния автомобил в детско столче (кошче). Във Фиш за спешна медицинска помощ, издаден на 06.10.2017 г., в 09,05 часа от ЦСМП - Сливен е посочено, че детето е намерено на пода на процесния лек автомобил, захлюпено от детско столче. В Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД -Сливен с амб. №14874 от 06.10.2017 г., издаден от д-р А., повиканият консултант от ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД -Сливен, д-р Великов е отразил, че детето се е возило на задната седалка на лек автомобил в кошче, от където при челен удар е изпаднало.

 

В момента на първоначалния удар, който е бил челен за процесния автомобил, телата на пътниците са били подложени на действието на инерционни преносни сили, с посока еднаква с посоката на първоначалното движение на автомобила. Под тяхното действие нефиксираното тяло на пасажера се придвижва предимно напред в пространството на автомобилния салон, влиза в контакт с различни елементи от вътрешното му оборудване или деформирани части на автомобилното купе, удря се, притиска се и се травмира. Функцията на предпазните колани, с които са оборудвани автомобилите е да задържат максимално неподвижно тялото на пасажера по време на пътно-транспортно произшествие. Тази им функция най-силно е проявена при челни удари. В конкретния случай уврежданията и на двете пострадали при процесното пътно-транспортно произшествие се дължат на действието на травмиращи сили с посока предимно отпред назад и отстрани отдясно. За това свидетелстват както характеристиките на уврежданията, така и техните локализации. Дясностранната латерализация на някои от уврежданията най-вероятно се дължи на последвалата първоначалния удар ротация на процесния лек автомобил.

Заключението на вещото лице е, че при правилно поставени, прогонени и изправни предпазни колани процесиите увреждания не биха се получили.

          Разпитан в с.з. експерта д-р С., дава заключение, че всички увреждания получени от ищцата Т.Р., не кореспондират с обстоятелството да е била с предпазен колан. Те са множествени, но засягат различни анатомични области, дължат се на високо-енергийна травма и не кореспондират с това да е била с колан в момента на произшествието. В същото време те не кореспондират и със състоянието на автомобилни салон, което е видно от снимковия материал по досъдебното производство /ДП/. На тези снимки не се виждат ясно изразени видими деформации променящи  конфигурацията и размера на автомобилния салон, за да може евентуално една такава тежка деформация да причини такива увреждания при поставен колан. В един от медицинските документи е описано, че детето е намерено между  седалките със захлупено столче върху него. Нараняванията на детето също не кореспондират то да е било фиксирано с колан. В разкъсно- контузната рана в дясната половина на челото достигаща до очния ъгъл, е описано, че са открити парченца от автомобилно стъкло. Пак видно от снимковия материал  е видно, че всички странични стъкла на автомобила са здрави. Заключението на съдебно-медицинската експертиза, в тази му част е подкрепено и от вещото лице инж. У., при допълнителния му разпит в с.з.

Липсват писмени или други доказателства за проведено след ПТП лечение на двете ищци.

Приложен е един амбулаторен лист, който е  съставен  една  година след ПТП,  извършен преглед от специалист- невролог на детето, който не е открил неврологичен  проблем и е насочил ищцата за контролни прегледи при ортопед. При този преглед са били установени проблеми и известни  затруднения в движение на долните крайници и че става въпрос за ортопедичен проблем. Затрудненото  движение на долните крайници няма връзка  с травмите от ПТП, тъй като специалистът невролог не е открил такава връзка. За останалия белег от травмата на детето не е извършван допълнителен преглед или консултация.

 При ищцата Т.Р., процесът липсват данни за  извършени прегледи, които да констатират сегашното й състояние Последният медицински документ, който касае здравословното й състояние е от 09.07.2018 г., в който прегледалият я специалист- ортопед е посочил, че походката е  самостоятелна, но с накуцване. Липсват доказателства за извършени други операции, прегледи, лечение или рехабилитации.

По делото са представени 2 бр. фактури за заплатени 2 бр. остеосинтезиращ материал, всяка на стойност 1 350лв. , издадени на ищцата Р. на 11 и 12.10.2017г. Видно от заключението на вещото лице, тези  материали са били необходими за операциите на двете бедра на ищцата. Представени са фактури за закупени лекарства и санитарни материали на името на ищцата на стойност 99,90лв. на 27.10.2017г. и 7,10 на 15.10.2017г. ; 10лв. за рентгеново изследване на 27.10.2017г.

Представена е фактура за закупено лекарство на ищцата М.И. на 11.10.2017г. на стойност 27.40лв.

Не се спори между страните, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, управляван от И.И. към 06.10.2017г. е била застрахована по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.  

Ищцата Т.Р., лично и като законен представител на малолетната ищца М.И. отправила до ответника застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 150 000лв., ведно със законната лихва за забава от дата на увреждането и сумата 2 875,65лв. имуществени вреди и за малолетната ищца в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди и 27,40лв. имуществени вреди,  ведно със законната лихва за забава от дата на увреждането. Искането е  получено от ответника на 15.08.2018г. В него не са посочени банкови сметки на ищците.

След представянето на медицинската документация и проведена комуникация между страните, ответникът е предложил на ищцата обезщетение в размер на 70 000лв. за нейните неимуществени вреди и в размер на 40 000лв. за малолетната ищца с писмо от 16.11.2018г.

Липсват доказателства ищците да са представили пред застрахователя данни за банковите си сметки.  Такива са представени за двете ищци по указания на съда на 01.08.2020г. и данните за тях са връчени на ответника с преписа от исковата молба на 25.06.2020г.

След завеждане на настоящото производство на 30.07.2020г. на ищцата Т.Р. е преведена сумата в размер на 70 000лв.

Ответникът е извършил проверка и установил, че посочената на съда сметка на малолетната ищца, всъщност е сметка на нейната баба М.А.Й., която има същите две имена, но различно ЕГН.  Тъй като не е била посочена сметка на малолетната ищца, след като това е сторено от ищците, по указание на съда, на същата е било преведено обезщетение в размер на 40 000лв. на 05.10.2020г. 

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след изписването на ищцата от болницата тя не можела да се движи самостоятелно около шест месеца.  Не можела да се храни, заради счупената челюст и се хранела със сламка. За нея се грижила свекърва й. Същата се грижила за малките деца на ищцата, които имал нужда от грижи по отглеждането. Ищцата изпитвала силни болки, дискомфорт и притеснение. Дори след като можела да се движи сама, все още имала нужда от помощ и не ходила на работа една година. И към настоящия момент походката й е накуцваща. Детето М. също изпитвало болки от раната си, която била пълна със стъкла и които трябвало да бъдат извадени.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, в чиято безпристрастност и обективност няма основание да се съмнява. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които макар и да са от близки роднини, съответстват на другите  събрани по делото доказателства. По отношение на факта дали двете ищци са били с поставени обезопасителни колани, втората съответно с колан поставен на детското столче, приема за доказано, че такива не се били поставени, тъй като такова е заключението на двете вещи лица, направено въз основа на анализ на нараняванията и обективните данни от огледния протокол.  

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Исковете за неимуществени вреди са доказани по основание, но са предявени в завишен размер.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от тях болки и страдания от причинените им травми, необходимото лечение за тях и последващия оздравителен период.  

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид обстоятелството, че ищцата Т.Р. е претърпяла от удара пет средни телесни повреди. Продължително време е била обездвижена, не е можела да се движи да се самообслужва. Не е можела да се храни нормално, а със сламка. Изпитвала е силни болки и големи неудобства. Не е можела да се грижи  за децата си. Последствията от всички травми са отзвучали за срок не по-малък от десет месеца. От свидетелските показания се установява, че тази ищца и в момента има накуцваща походка, но не са представени никакви доказателства за извършени прегледи на ищцата след инцидента, нито за проведени лечения и рехабилитации след това, от които да се установи, че това състояние е непреодолимо.

При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от тази ищца неимуществени вреди в размер на 100 000лв.

Ответникът е направил възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат.  Възражението е  доказано. Пострадалата е допринесла в много голяма степен за настъпването на вредоносния резултат, като се е возила в лекия автомобил на задна седалка без поставен предпазен колан. От заключението на вещото лице се установява, че по-голямата част от тези тежки увреждания не биха са получили, ако ищцата е била с поставен колан, тъй като е нямало тялото й свободно се движи в купето и да се удря в него при преобръщането на автомобила. Съдът намира, че съпричиняването може да се определи, като 30% за настъпването на вредоносния резултат, поради което обезщетението следва да бъде редуцирано съответно на 70 000лв. Тъй като обезщетение в такъв размер вече е изплатено от ответника, предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Основателен и доказан е и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които също следва да бъдат редуцирани с процента на съпричиняване и да бъде присъдена сумата 2 000,36лв., а до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Ищцата М.Й. е претърпяла една средна и две леки телесни повреди, като оздравителния период за най-тежкото нараняване е бил около 40 дни.  Същата е търпяла болки и страдания от раните по главата и от мозъчното сътресение. Не е доказано твърдението за неврологични проблеми в резултат на травмите.  Съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че на малолетната ищца следва да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000лв. Същото следва да бъде редуцирано по направеното възражение за съпричиняване. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите и/или възможност за настъпване на увреждането или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е., когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му е било противоправно и виновно. В конкретния случай по делото се установи по несъмнен начин, че макар и да била поставена в детско столче ищцата, то не е било фиксирано с обезопасителен колан. Според заключението на експертизата, ако столчето е било фиксирано, детето е нямало да получи описаните травми. При така установения механизъм на настъпване на увреждането следва да се приеме за категорично установено, че пострадалото дете, в нарушение на правилата на чл. 137 б от ЗДвП е пътувало без да е било осигурено със система за обезопасяване на деца. Следователно по делото се установи причинно-следствената връзка между поведението на пострадалото дете, респективно неупражнен контрол от родителя, и настъпилите увреждания, поради което възражението за съпричиняване поради неизползване на система за обезопасяване на деца е основателно. Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент "вина". С оглед на това е правнонеотносимо обстоятелството, че пострадалото дете е малолетно, от което не може да се очаква правилна преценка на пътната обстановка и изискващите се правила за безопасност на движение. Приносът на пострадалия, спрямо приноса на виновния за произшествието водач следва да се определи в степен на 30%, с колкото следва да се намали определеното обезщетение или сумата 35 000лв. Тъй като на малолетната ищца е изплатено обезщетение в размер на 40 000лв., предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Основателен и доказан е и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които също следва да бъдат редуцирани с процента на съпричиняване и да бъде присъдена сумата 19,18 лв., а до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на искането за присъждане на законната лихва за забава – искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 380 ал.3 от КЗ, непосочването на банкова сметка *** на кредитора, т.е. ответникът не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

При този изход на производството на ищцовата страна се дължат разноски съобразно уважената част от исковете за имуществени вреди – възнаграждение по чл. 38 от ЗА за пълномощника на ищците в размер на 370лв. за ищцата Т. Р. и 300лв. за ищцата М.Й..

Ответникът не дължи разноски за исковете за неимуществени вреди, тъй като макар и да е платил задължението си след завеждане на делото, то той с поведението си не е станал причина за завеждане на иска и не оспорва иска до размера, в който съдът го намира за основателен.

Искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено съразмерно на отхвърлената част от исковете за имуществени вреди и съразмерно на предявената и отхвърлена част от исковете за неимуществени вреди над  призната и платена сума – над 70 000лв. до 150 000 лв. за Т.Р.  и над 40 000лв. до 50 000лв. за М.Й. или общо сумата в размер на 1 942лв.

Тъй като ищците са освободени от държавна такса, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от исковете по сметка на СлОС.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Витоша“ № 89Б, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.В. да заплати  на Т.А.Р. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. М.М. сумата 2 000,36лв. (две хиляди лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от претърпяно пътно-транспортно произшествие на 06.10.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди до пълния размер от 2 857,65лв.; иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. и иска за лихва за периода от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Витоша“ № 89Б, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.В. да заплати  на М.И.Й. ЕГН **********, представлявана от майка си Т.А.Р. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. М.М. сумата 19,18 лв. (деветнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от претърпяно пътно-транспортно произшествие на 06.10.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди до пълния размер от 27,40 лв.; иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и иска за лихва за периода от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Витоша“ № 89Б, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.В. на основание чл. 38 ЗА да заплати  на адв. М.П.М.,***, офис 2, сумата 670 лв. за оказана безплатна помощ на ищците.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Витоша“ № 89Б, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.В. да заплати  по сметка на Окръжен съд – Сливен  сумата 130,01лв. държавна такса.

ОСЪЖДА Т.А.Р. ЕГН **********, лично и като законен представител на М.И.Й. ЕГН  **********,***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. М.М. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Витоша“ № 89Б направените разноски в размер на 1 942лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :