Разпореждане по дело №53/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия И. В. Б. от гр. П., против присъда № 4174 от 28.05.2011 г. по н.о.х.д. № 983/2010 г. по описа на РС – Б., с която подсъдимият Б. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като са му наложени наказания пробация за срок от 8 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 1 месец.

В жалбата се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, а наложеното наказание – несправедливо. Сочи се, че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания доказателствен материал, а направените от съда правни изводи са погрешни. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, или връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се прави искане за изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на ОП – Б. в пледоарията си в хода на съдебните прения заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, фактическата обстановка по делото се установява по несъмнен начин от показанията на полицейските служители и писмените доказателства. Иска се постановяване на решение, с което присъдата на РС – Б. бъде потвърдена.

При разглеждане на делото във въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. По негово искане е проведено съдебно следствие за събиране на писмени доказателства. В хода на съдебните прения заявява, че присъдата на РС – Б. следва да бъде отменена и постановено оправдаването на подсъдимия, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява нито че подсъдимият е управлявал МПС, нито че е имал в кръвта си посочената в обвинителния акт концентрация на алкохол. Прави анализ на събраните доказателства пред първата и въззивната инстанция, като заявява, че следва да се приеме, че изследването с Дрегер на подсъдимия е показало 0 промила с оглед грешния час, посочен като такъв за връчване на талона за медицинско изследване, или да се приеме, че концентрацията е била под 1,2 промила, като се изчисли допустимото отклонение на апарата за измерване Дрегер с оглед данните на производителя.

Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума изразява становище, че не е извършил престъплението и иска да бъде оправдан.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани нови писмени доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

С атакуваната присъда подс. Б. е признат за виновен в това, че на 28.04.2010 г. около 4:25 ч в Б., по У. „П. Д.” посока към улица „Т. М.” управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,21 промила, установено по надлежния ред, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" вр. чл. 343б, ал. 1 НК районният съд му е наложил наказание пробация с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 8 месеца, изпълнима два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 8 месеца по график, определен от служителя, като кумулативно е наложено и наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 1 месец, считано от датата, на която той е бил лишен от това право по административен ред - 28.04.2010 г.

Въззивната инстанция намира, че районният съд е направил верен анализ на събраните във воденото наказателно производство доказателства и е изложил законосъобразни изводи относно фактите по делото, които следва да се приемат за установени. Събраните доказателства във въззивната инстанция не дават основание да се направят различни фактически изводи от тези в мотивите на обжалваната присъда, тъй като са в подкрепа на приетите за установени от първата инстанция фактически положения.

С оглед събраните доказателства в първата и въззивната инстанция следва да се приемат за установени следните факти:

На 27.04.2010 г. подс. Б. със своя приятел - св. А. П., пристигнал след обяд в гр. Б.. Пътували от гр. П. с лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК№ ..., управляван от подсъдимия. В гр. Б. Б. паркирал автомобила пред квартирата на св. А. Т., на У. ”П. Д.” № .., като той и св. П. се качили в квартирата, стояли там до около полунощ, когато тримата /Б., П. и Т./ напуснали жилището и с такси отишли в дискотека „Д.”. В дискотеката подсъдимият Б. употребил алкохол - бира. Около 4 часа на 28.04.2010 г. от дискотеката тримата се прибрали с такси към квартирата на св. Т., където подсъдимият и св. П. следвало да пренощуват. Т. и П. се качили в жилището, а подсъдимият отишъл до лекия автомобил, с който пристигнали от гр. П., за да си вземе багаж. Вместо само да вземе багажа и да се качи в квартирата подсъдимият решил да премести автомобила и започнал да го управлява по У. "П. Д." в посока към У. "Т. М.", когато е спрян за проверка от полицейски патрул в състав св. К. и св. Д., които били в движещ се по У. "П. Д." полицейски автомобил. Полицейските служители решили да извършат проверка, спрели автомобила, поискали от подсъдимия да им предаде документите за проверка, а след това поради съмнение за употреба на алкохол, била извършена проверка на подсъдимия Б. с техническо средство с „Алкотест-Дрегер” 7410 с фабричен № 0171 за наличието на алкохол в кръвта му, като уреда отчел резултат 1,21 промила съдържание на алкохол в кръвта. На подсъдимия Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /л. 8 от ДП/, при връчването на който подсъдимият е написал като възражение, че не е карал колата, а само си е взимал багаж. Подсъдимият е закаран от свидетелите К. и Д. в ЦСМП - Б., където отказал да даде кръв за медицинско изследване /л. 10 от ДП/, както е отказал да подпише и талона за медицинско изследване /л. 9 от ДП/.

В мотивите районният съд е направил последователен и пълен анализ на събраните доказателства и противоречията, които се установяват в тях. Правилно са отхвърлени като недостоверни обясненията на подсъдимия, че не е управлявал автомобила, а се е намирал вътре в него, защото е било нужно да си вземе багаж и тогава е извършена проверката от полицаите, които неправилно са възприели, че автомобилът е в движение. Показанията на очевидците на извършените от подсъдимия действия по непротиворечив начин установяват факта, че подсъдимият е управлявал автомобила, както и установеното при извършената проверка за алкохол на водача. Показанията на полицейските служители не са в противоречие с показанията на свидетелите Т. и П., тъй като последните са възприели факти, случили се в по-късен момент. Във връзка с възраженията на защитника на подсъдимия относно допусната грешка в посочения час за връчване на талона за медицинско изследване на подсъдимия следва да се посочи следното: По делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, от които се установява изправността на техническото средство, с което е изпробван подсъдимия за употреба на алкохол. В разпечатката на техническото средство, приета като писмено доказателство във въззивната инстанция, е посочено, че подсъдимият е изпробван за употреба на алкохол в 4:23 ч на 28.04.2010 г., като уредът е отчел наличие на концентрация от 1,21 промила. В този смисъл са показанията на полицейските служители, извършили проверка на подсъдимия – относно времето, когато са извършили проверката, концентрацията, която е отчела техническото средство. Не следва да се приема, че подсъдимият е изпробван за алкохол в 3:56 ч /с оглед отразеното в талона за медицинско изследване, че е връчен на подсъдимия в 4:03 ч/ и тогава техническото средство не е отчело наличие на алкохол – очевидно при попълване на талона за медицинско изследване е допусната грешка, тъй като от останалите доказателства /показанията на полицаите, както и показанията на приятеля на подсъдимия – св. П., които установяват, че проверката е била след 4:00 часа, писмените доказателства – посоченото като час на извършване на нарушението в акта за установяване на административно нарушение, обясненията на подсъдимия – в същите той не отрича, че е пил бира преди извършване на проверката/ се установява от една страна, че проверката за алкохол е след 4:00 ч, от друга, че няма как резултата на подсъдимия за употреба на алкохол да не е положителен, тъй като са налице множество доказателства, че подсъдимият е бил употребил алкохол и не е било възможно при проверка с техническо средство резултатът да е 0 промила. По отношение възражението на защитника на подсъдимия, че при пресмятане на допустимото отклонение от 5%, което може да е налице съгласно данните на производителя за техническото средство, с което е изпробван подсъдимия за употреба на алкохол, следва да се приеме, че подсъдимият не е управлявал превозното средство с концентрация над 1,2 промила, когато може да има осъществен състав по чл. 343б, ал. 1 НК съдът приема следното: С отказа да даде кръвна проба подсъдимият се е поставил в невъзможност по този начин да се установи точното съдържание на алкохол в кръвта му, поради което следва да се приемат показанията на техническото средство за установяване на този факт. Допустимото отклонение може да бъде не само в посока намаляване на измерената концентрация в конкретния случай от 1,21 промила, но и на увеличаване на същата. Техническото средство, с което е изпробван подсъдимия за алкохол, е преминало последващ контрол като средство за измерване /вж. документа на л. 11 от ДП/, налице са и гласни доказателства за употребен от подсъдимия преди проверката алкохол, както и отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване, поради което следва да се има предвид за определяне на концентрацията показанията на техническото средство, като съдът няма основание въпреки данните на производителя за допустима грешка при измерване с Дрегер Алкотест 7410 плюс от 5%, че такава действително е допусната при конкретното измерване и че тя е в полза на подсъдимия, защото апаратът /съгласно възражението на защитника/ е отчел концентрацията с грешка от +5%. Поради горните съображения съдът намира, че следва да се има предвид реално измерената стойност от 1,21 промила при изпробване на подсъдимия с техническо средство на датата на престъплението и не следва да се приема, че концентрацията на алкохол е била от 1,15 промила, изчислена с допустимата грешка при измерване от +5%.

При тази фактическа обстановка въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд, че с поведението си подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на 28.04.2010 г. около 04:25 ч е извършил действия по управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, с което е осъществил изпълнителното деяние на състава на престъплението. Спазен е реда за установяване на концентрацията на алкохол, предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, като в случая следва да се приеме, че употребата на алкохол в кръвта на подсъдимия се установява от показанията на техническото средство и концентрацията на алкохол е била 1,21 промила. От субективна страна подсъдимият Б. е извършил деянието при евентуален умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици /че управлява автомобила след употреба на алкохол и че концентрацията може да е над допустимата/ и се е съгласявал с тяхното настъпване.

Във връзка с определеното с обжалваната присъда наказание въззивната инстанция намира следното: Районният съд е приел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е заменил предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода с пробация в размер на 8 месеца, включваща само задължителните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 8 месеца, наложил е и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС като е определил срок на същото от 1 г. и 1 м. Като смекчаващи вината обстоятелства, които районният съд е определил като многобройни, са взети предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия /чисто съдебно минало на същия, липса на данни за извършени други криминални прояви от същия/, подс. Б. е с положителна обществена характеристика /студент, на млада възраст/. Като смекчаващи обстоятелства в случая следва да се приемат и концентрацията на алкохол, която е към минимума, разграничаващ извършено престъпление от административно нарушение, както и установеното от свидетелските показания обстоятелство, че подсъдимият не е имал намерение да управлява колата, защото е трябвало да пренощува в квартирата на Т. /отиването и прибирането от дискотеката е било с такси/, поради което извършените от него действия явно са били за преместване на автомобила на близко разстояние. Отегчаващо обстоятелство е справката за извършени от подсъдимия нарушения на правилата на ЗДП. Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд, че установените в случая смекчаващи обстоятелства следва да се определят като многобройни и че налагането на наказание лишаване от свобода за извършеното с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца заради посочените смекчаващи вината му обстоятелства ще се яви несъразмерно тежко за извършеното, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1,т. 2, б. ”б”от НК и е заменено наказанието лишаване от свобода с наказание пробация със задължителните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, изпълнима два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, изпълнима по график, определен от пробационния служител. Във връзка със срока на наказанието пробация и включените в него пробационни мерки въззивната инстанция намира, че следва да бъде определен минималния такъв от 6 м., като се намали срокът от 8 м. на това наказание, определен с обжалваната присъда поради следното: Налице е само едно отегчаващо вината обстоятелство в конкретния случай – извършените от подсъдимия административни нарушения по Закон за движение по пътищата, заради които е понесъл наказания, но от друга страна с оглед възрастта му, липсата на извършени други криминални прояви, задълженията му като студент, съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат, като по отношение на подсъдимия се изпълняват пробационните мерки за най-краткия срок, предвиден в закона. По отношение кумулативно предвиденото наказание за извършеното престъпление - лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, което първоинстанционният съд е наложил за срок от 1 година и 1 месец, въззивната инстанция намира по изложените по-горе съображения, че срокът на това наказание следва да се намали на 9 м. /срокът на това наказание е по-дълъг от определения такъв на наказанието пробация с оглед посоченото по-горе отегчаващо вината обстоятелство, заради което подсъдимият следва да изтърпи по-дълъг срок от този вид наказание с оглед бъдещо спазване на правилата за движение по пътищата/. Неправилно с присъдата районният съд е посочил, че наказанието на подсъдимия лишаване от право да управлява МПС се налага, считано от датата, на която той е бил лишен от това право за същото деяние по административен ред - 28.04.2010 г., като в мотивите е уточнено и че лишаването на това право е на територията на Р Б. Съществуващата в закона възможност да се извърши приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен да упражнява правото да управлява МПС по административен ред за същото деяние на основание чл. 59, ал. 4 НК, не означава, че това наказание се налага, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление поради извършеното престъпление в хода на досъдебното производство. Наказанието се счита наложено с влизане на присъдата в сила, присъдата се изпраща за изпълнение на прокурора, като зачитането на времето по чл. 59, ал. 4 НК се извършва от прокурора, ако не е направено от съда с присъдата. Тъй като в обжалваната присъда не е определена конкретна крайна дата на срока, който се зачита, а и погрешно е посочено, че подсъдимият се лишава от това право, считано от дата, когато по отношение на него все още няма влязла в сила присъда, обжалвания акт на районния съд следва да се измени, като в частта за приложението на чл. 59, ал. 4 НК присъдата се отмени, а прокурорът по реда на чл. 417 НПК следва с постановление да реши този въпрос съобразно доказателствата, които ще събере от КАТ ПП за това за какъв период от време подсъдимият по административен ред е бил лишен от възможността да упражнява правото да управлява МПС за деянието, за което се води настоящето наказателно производство. Във връзка с посоченото в мотивите, че лишаването от това право на подсъдимия е на територията на Р Б. въззивната инстанция намира следното: Не може да се поставя такова териториално ограничение при изпълнение на наказанието – подсъдимият няма право да управлява МПС, което право му е признато от съответните компетентни органи на българската държава, когато му бъде наложено такова наказание не само на територията на българската държава, а и на територията на всяка друга държава, където пребивава. Тъй като изпълнението на това наказание е свързано с отнемане на националното свидетелство за правоуправление, органите, които контролират изпълнението на това наказание могат да извършват това само на територията на страната, което не означава, че лишеното от право да управлява МПС лице може да упражнява това право извън територията на страната ни, след като на същото ще бъде отнето свидетелството за правоуправление за изпълнение на наказанието.

Поради горните съображения и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 4174 от 28.05.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 983 по описа на Районен съд – Б. за 2010 г., като НАМАЛЯВА наложените на И. В. Б. с посочена в присъдата самоличност наказания за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК пробация с пробационни мерки "Задължителна регистрация по настоящ адрес", изпълнима два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" по график, определен от служителя, с продължителност по 8 /осем/ месеца на 6 /шест/ месеца, и наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 г. /една година/ и 1 м. /един месец/ на 9 /девет/ месеца, ОТМЕНЯВА посочената по-горе присъда в частта, в която е посочено, че наказанието лишаване от право подсъдимият Б. да управлява МПС е считано от датата, на която е бил лишен от това право по административен ред - 28.04.2010 г. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: