№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 8.07. 2021 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1194 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна , против решение № 260530/19.04.2021 г. по НАХД № 4949/2020 г. по описа на ВРС, с което е
отменено издаденото от директора НП № 03-011628/17.07.2019 год. С развити в жалбата доводи за допуснато от въззивния съд
нарушение на материалния закон , се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за
потвърждаване на НП. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения юрискосулт О.-К., включително с
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. .
Ответникът „Електроразпределение Златни пясъци“ АД, чрез
представеният писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощения
юрисконсулт М., изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната
жалба.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е
неоснователна.
С
обжалваното НП е наложена на основание чл.413, ал.2 от КТ имуществена санкция
на ответника в размер на 5000 лв. за
нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от З-на за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.130, т.2 от Правилника за безопасност и здраве при
работа на енергообзавеждането с напрежение
до 1000 V, а именно : затова , че на 10.06.2019 г.
в обект – Трафопост № 1868, находящ се в УПИ *, кв. *, к.к. „Златни
пясъци“, гр. Варна , в качеството си на работодател не е изпълнил задължението
си да осигури ефективен контрол за извършването на работа по безопасен начин
без риск за живота и здравето на работещите, тъй като е допуснал до работа
лицето С.Д.Н. на длъжност „организатор ремонт и поддръжка“ да извършва ремонт в трансформаторния пост без
изключване на напрежението, като при извършване на ремонтните дейности
работникът се допира до тоководещи
части, които са под напрежение в следствие на което е поразен от ел. ток, което
довежда до летален изход за него.
За да отмени НП въззивният съд е приел, че то
е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения – посочено е в
мотивите, че в противоречие с разпоредбата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН не са
описани фактите от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил
конкретно свое задължение по осигуряване на контрол за извършване на работата
по безопасен начин без риск за живота и здравето на работещите. По отношение на
материалния закон е прието , че приложими са нормите на Правилника за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи, а не цитираният в НП
правилник.
Касационният
съд намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на
материалния закон.
Спазването
на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН за законосъобразно описание на
деянието от цитираният в НП административно-наказателен състав на чл.413,ал.2
от КТ предполага точно и конкретно
посочване на фактите обективиращи неизпълнените от работодателя задължения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Както правилно е приел
въззивният съд, такива факти не са описани както в АУАН, така и в обжалваното
НП – цитирани са единствено като нарушени разпоредбите на чл.16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ
и чл.130,т.2 от Правилника за безопасност и здраве при работа на
енергообзавеждането с напрежение до 1000 V и е посочено, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури
ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин. Нормата на
чл.16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ действително вменява задължение на работодателя да
осигурява ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
безопасен начин, за неизпълнението на което законосъобразното прилагане на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН изисква описание
на фактите затова какво е следвало да извърши в конкретния случай работодателят
за да изпълни това свое задължение и в какво се изразява проявеното от него
бездействие като форма на изпълнителното деяние. Липсата в НП на подобно
описание прави изложеното в него нищо
повече от едно непроверимо поради липсата на факти твърдение на
административно-наказващия орган , именно в което се състои допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила. От друга страна, подобен начин
на описание на деянието съществено
ограничава правото на защита на наказаното лице , упражняването на което на
практика е невъзможно при липсата на необходимата за обвинението яснота на
фактите. Този извод се налага и от събраните в хода на въззивното производство
доказателства за наличието на издадени от работодателя редица документи
отнасящи се до осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, каквито органът не е събирал, нито е
положил усилия за издирването им, още по-малко е коментирал. Същите установяват
факти за проведени обучения , извършване на инструктажи, определяне на лица,
които да издават наряди или нареждане за възлагане извършването на работа, сред
които попада и загиналият работник , като в своята съвкупност всички те
доказват наличието на създадена от работодателя организация именно относно осигуряването на визираният в НП контрол -
същият е възложен на точно определени лица, които при предприемането на
всяка една ремонтна дейност в зависимост от условията и спецификата на
извършването й следва да преценяват и вземат решение за подхода и начина на извършване
на съответните ремонтни дейности. В този
смисъл, разписаното от нормата на чл.16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ задължение на работодателя е именно организационно, което е ясно от използваният
термин „осигури“, а не „осъществи“ и след като представените за изпълнението му
доказателства не са оборени от страна на наказващия орган, то при спомената
вече липса на факти, неясно е какво последният има предвид под неизпълнение на
задължението на работодателя да осигури ефективен контрол – вероятно наказващият
орган възприема организационното задължение на работодателя като изпълнителско такова. Така допуснатото при издаването на НП съществено нарушение на процесуалните
правила е било абсолютно достатъчно за отмяната му дори без разглеждане на спора по същество, т.е. постановявайки
решението си в същият смисъл ВРС е
приложил правилно материалния закон.
Независимо
от последното, касационният съд намира за правилен извода на въззивния съд
относно приложимата към конкретния казус материална подзаконова нормативна
уредба – тя не се съдържа в цитираният в НП Правилник за безопасност и здраве
при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, тъй като съгласно чл.1 от него същият е приложим за потребителите
по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на електрическа
енергия, а не за електроразпределителните предприятия, каквото съгласно приложената на
л.46 от въззивното дело лицензия се явява наказаното дружество - за него е приложим цитираният в мотивите на
въззивното решение Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически
уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи,
чл.2, ал.2 от който определя, че той се прилага и от диспечерските служби на
електропреносната и електроразпределителните мрежи и от външни фирми, допускани
за работа в действащи електрически уредби и мрежи. Неспособността в тази връзка
на наказващия орган да издири приложимата материално-правна уредба доказва
формалното изпълнение на възложените му от закона контролни функции.
Така като е отменил материално и процесуално
незаконосъобразното НП, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Освен
материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна
проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от делото, ответникът има съгласно чл.63,ал.5 от ЗАНН право на разноски за осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулт М. , каквито съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ следва да се присъдят в размер на 80 лв.
. Предвид изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260530/19.04.2021 г.
по НАХД № 4949/ 2020 г. по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна да заплати на „Електроразпределение Златни пясъци“ АД, ЕИК ***за
разноски по делото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: