№ 575
гр. Русе, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520105038 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи и чл.86 от
ЗЗД.
Ищцата М. Т. твърди, че с ответника „Обединена Българска банка“ АД с
ЕИК:********* са в договорни отношения по силата но Договор за откриване
на сметка на клиент от 06.10.2023г. и Договор за онлайн банкиране от
12.10.2023г.
Твърди, че на 24.03.2024г., чрез мобилното приложение на Вооking.сom
направила резервация в хотел „Извора", Арбанаси, гр.Велико Търново за
периода 02-05 май, 2024г., като в сайта била посочена сумата от 154,59 евро
(307,80 лева) за превод по резервацията. На 27.04.2024г., в 19.06 часа получила
съобщение в онлайн приложението на Вооking.сom, към което бил
предоставен хиперлинк, чрез който направила опит за превод на сумата 307,80
лева. В 19.53ч. писала в съответната кореспонденция, от който била получила
хиперлинк, че няма получено известие за потвърждение на извършеното
плащане. Ищцата се обадила на посочения в Вооking.сom телефонен номер на
хотела, откъдето получила информация, че служителите в хотела работят по
въпроса със забавянето и объркването на клиентите, направили резервации
чрез Вооking.сom, като била посъветвана да опита отново на следващия ден
или евентуално да се обади отново.
На 28.04.2024г. ищцата отново опитала да извърши превод на сумата
307,80 лева, като в 09,16 часа получила на телефона си текстово съобщение
-SMS от банката, че в 09.13.14 часа и в 09.13.15 часа са отказани трансакции с
картата й към Worldremit Brussels BE. Ищцата твърди, че след последния опит
1
за превод установила, че има блокирана сума по сметката си в размер на
2257,03 лева, поради което незабавно позвънила на официално посочения
телефон за информация на Банката – ********* и обяснила ситуацията.
Получила уверение, че сумата ще бъде отблокирана най-късно до 30.04.2024г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата направила отказ от резервацията
си на 30.04.2024г. и съответно получила потвърждение от Вооking.сom, че
същата е отменена без някакви задължения за нея. В същия ден блокираната
по сметката на ищцата сума била отблокирана и чрез разплащателната
система Worldremit без нейно знание, съгласие и разрешение е бил извършен
превод на сумата 2262,99 лева към неизвестна за банкова сметка на непознато
лице и без каквото и да било основание. Ищцата твърди, че веднага направила
многократни опити да се свърже с Вооking.сom, за да получи информация за
случилото се, но всички те се оказали неуспешни.
Твърди се, че на 05.05.2024г. ищцата подала сигнал-жалба на посочения
официален сайт на ответника „Обединена Българска Банка“ АД за обратна
връзка, в който попълнила данни за изнесените по-горе обстоятелства. На
07.05.2024г. ищцата депозирала и писмено заявление в „Обединена Българска
Банка“ АД, гр.София, клон „Бизнес парк“, заведено с вх.№78281/07.05.2024г.,
в което подробно изложила обстоятелствата и направила искане за
възстановяване от страна на банката-ответник на преведената от сметката й
без нейно знание, съгласие и разрешение и без каквото и да било основание
сума от 2262.99 лева. Освен това ищцата подала и заявление и до 7-мо РПУ-
София с искане да се извърши проверка относно евентуално извършено
престъпление, свързано с посочения по-горе превод от сметката й.
Банката – ответник с писмено становище уведоМ. ищцата, че е
извършена проверка, като в резултат оспорването е било отхвърлено от страна
на търговеца, тъй като „При стартираното международно оспорване,
търговецът е предоставил документи доказващи, че услугата е изцяло
предоставена". В становището на банката било посочено, че „банката няма
основание за продължаване на оспорването''. Посочено било, че „платежната
операция е извършена, съответно разрешена с прилагане на задълбочено
установяване на идентичността на платеца, съгласно уговореното в Общите
условия на ОББ-АД за издаване и използване на платежни дебитни и
кредитни карти", както и че "Съгласно уговореното в чл.III.8.5. и чл.VII.2. от
Общите условия, платежната операция е разрешена освен с въвеждане на
данните от платежната карта - номер на карта, дата на валидност, трицифрен
код, отпечатан на гърба на картата /Card Verification Value (СVV) или Сагd
Verification Соde (СVС)/, така и чрез въвеждане на биометрична
характеристика." В становището на банката – ответник било посочено и
следното: „Доколкото посредством разрешаването на платежната операция
посредством въвеждането на биометрична характеристика се удовлетворяват
изискванията на приложимото законодателство за задълбочено установяване
на идентичността на клиента, чрез променливи елементи, свързващи
операциите с конкретна сума и получател, то считаме, че платежната
операция, предмет на Вашето оплакване, е автентична. Платежната операция
е регистрирана в ЗD Secure среда, като търговецът е изпратил коректно
2
запитване на авторизация и идентификация от страна на картодържателя, като
съответно Вие сте потвърдили плащането чрез картата си". В заключение
банката-ответник посочила, че: „…Предвид гореизложеното, считаме, че
оспорената от Вас платежна операция е автентична и разрешена по начина,
уговорен между Банката и Вас в Общите условия, чрез въвеждането на всички
персонализирани защитни характеристики на платежния инструмент, поради
което Банката няма основание да възстанови нейната стойност…".
Твърди се в исковата молба, че след получаване на отговора с отказ за
възстановяване на процесната сума от „Обединена Българска Банка“ АД,
ищцата изпратила до банката-ответник писмена молба с вх.
№113210/02.07.2024г., с която поискала да й бъдат предоставени
доказателства за извършените от нейна страна уведомления за
нерегламентирано извършената неразрешена операция от сметката й. В
молбата си изтъкнала, че изложените от банката-ответник в писмения й отказ
за възстановяване на сумата причини са неоснователни и че ще предприеме
действия по съдебен ред. Твърди, че не получила какъвто и да било отговор на
тази своя молба.
Ищцата счита, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл.79, ал.1, изр.1 от ЗГТУПС, тъй като с
ответната банка са в облигационни отношения по силата на 2 бр. договори и е
налице неразрешена от нея операция - извършен от сметката й превод на сума
от 2262,99 лева, която операция е извършена от ответната банка на
30.04.2024г., в качеството й на доставчик на платежни услуги, както и
последвалия от ответника отказ да й възстанови процесната сума.
Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника
„Обединена Българска Банка“ АД да й заплати сумата 2262,99 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 04.09.2024г. до
окончателното изплащане на сумата. Представени са писмени доказателства
относими към предмета на делото, направени са доказателствени искания.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Обединена Българска Банка“
АД, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на осковата
молба, с който се развиват съображения за неоснователност на предявените
искове.
Не се оспорва, че ищцата е техен клиент и титуляр на разплащателна
сметка с IBAN: ВG93UBBS80021049817750, открита с договор за откриване
на банкова сметка от 06.10.2023г., както и че с откритата банкова сметка
ищцата извършва онлайн плащания въз основа на договор за онлайн
банкиране от 12.10.2023г. Оспорват се твърденията, че процесната
трансакция е неразрешена от ищцата. Развиват се съображения, че
трансакцията е извършена в Интернет среда, с банковата карта на ищцата с
номер 411653******3566, издадена към разплащателната й банкова сметка с
IBAN: ВG93UBBS80021049817750 съгласно горепосочените договори и
Заявление - Договор за издаване на безконтактна дебитна карта от
12.10.2023г., която карта била получена лично от ищцата на 12.10.2023г.,
3
видно от приложения протокол за получаване на карта и РIN код, посредством
номер на мобилния телефон **********, посочен от ищцата за ползване на
услугите на Банката във Въпросника за идентификация на клиента, както и
съгласно Общите условия на Банката за издаване и използване на платежни
дебитни и кредитни карти, наричани по-нататък „ОУ за карти", Общите
условия на Банката за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни
карти, наричани по-нататък „ОУ за карти" и Общите условия на ОББ АД за
платежни услуги, наричани по-нататък „ОУ за платежни услуги, неразделна
част от горепосочените договори.
Твърди се в отговора, че процесната трансакция е разрешена, съгласно
уговореното и съгласно ОУ за карти и ОУ за платежни услуги, в редакцията
им към датата на извършване на процесната трансакция, които се прилагат в
отношенията между ищцата и банката, свързани с воденето на банковата й
сметка, издаването и използването на банковата й карта и използването на
платежните инструменти ОББ Онлайн и мобилното приложение ОББ Мобайл.
Развити са твърдения, че съгласно посоченото в чл.III.1 и чл.III.1.4. от ОУ за
карти, с издаваните от банката платежни карти, каквато е и издадената на
ищцата платежна дебитна карта, могат да се извършват платежни операции по
безкасово плащане на стоки и услуги при търговци в интернет, приемащи
плащания с карти на Visa или Mastercard. Твърди се, че съгласно посоченото в
чл.III.8 и чл.III.8.5. от ОУ за карти, картодържателят, разрешава извършването
на платежни операции с платежната карта без физическо наличие на
платежната карта за плащане на стоки и услуги при интернет търговци,
поддържащи 3D Secure протокол, познат под търговската марка "Visa Secure"
или "Mastercard Identity Chek" по начина, посочен в раздел VII от ОУ за карти.
Твърди се, че съгласно посоченото в чл.VII.1 от ОУ за карти, Visa Secure,
съответно Mastercard Identity Chek, са търговски марки на международните
картови организации \Visa Internacional и Matercard Worldwide и
представляват специални протоколи за идентифициране на Картодържателя, и
установяване на автентичността на платежни операции по чл.III.8.5 и чл.VII.2
от ОУ за карти.
Ответникът твърди, че съгласно чл.VII.2. от ОУ за карти,
картодържателят имал възможност да извършва платежни операции по
чл.III.8.5. за покупки на стоки и услуги от търговци, участващи в протоколите
Visa Secure, съответно Маstercard Identity Check, като за разрешаване на
платежната операция било необходимо картодържателят, да въведе номера на
картата, датата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата,
както и 3D динамичен секретен код и 3D статичен секретен код по реда на чл.
VII.2.1, VII.2.1.А и чл. VII.2.2. от ОУ за карти, или да въведе номера на
картата, датата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата,
както и да разреши операцията през специализираното приложение за
мобилни устройства, наречено мобилно банкиране и/или ОББ Мобайл за
операционна система Аndroid и iOS по начина, посочен в чл. VII.2.2.А - чл.
VII.2.2.Г. от ОУ за карти. Ответникът твърди, че оспорваната транзакция,
посочена от ищцата е разрешена на 28.04.2024г. посредством въвеждане на
номера на картата, датата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на
4
картата от една страна и от друга - с използването на специализираното
приложение ОББ Мобаил по начина, посочен в чл. VII. 2.2. А - чл.VII.2.2.Г. от
ОУ за карти.
Ответникът твърди, че приложеното задълбочено установяване на
идентичността на платеца при разрешаване на процесните транзакции
посредством приложението ОББ Мобайл от една страна, активирано с
горепосочените елементи от ЗУИ - „знание" и „притежание" и въвеждането на
пълните данни от картовата пластика, също необходими при разрешаването на
процесиите транзакции от друга страна, давали основание на банката да
приеме, че трансакцията е автентична и разрешена от ищцата, в качеството й
на картодържател на банковата карта, с която е извършена трансакцията и на
лице, единствено разполагащо с елементите на задълбоченото установяване
на идентичността, необходими за разрешаване на трансакцията. Твърди, че
предвид механизма на разрешаване на оспорените транзакции, то са налице
недвусмислени обстоятелства по смисъла на чл. 75, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, даващи право на банката да счита, че платежната
операция изхожда от ищцата, съответно да я изпълни и съответно това
плащане да има погасителен ефект спрямо задълженията й като доставчик на
платежни услуги да извършва плащания.
Според ответника „Обединена Българска Банка“ АД са възможни
следните изводи:
- Ищцата е спазвала задължителните за препоръки и не е
разкрила персонализираните защитни характеристики, необходими за
разрешаване на процесните транзакции, което означава, че трансакцията е
извършена от нея и е автентична;
- Ищцата не е спазила тези препоръки и е предоставила всички
необходими данни за разрешаване на трансакцията в отговор на измамно
или фишинг съобщение, което означава, че приложение следва да
намери правилото на чл.80, ал.З от ЗПУПС, което сочи, че платецът
понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции,
когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или
повече от задълженията си по чл.75 умишлено или поради груба
небрежност.
Ответникът „Обединена Българска Банка“ АД счита, че и в двата случая
отговорността за оспорените платежни операции следва да бъде понесена от
ищцата, поради което моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни. Представени са писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания за назначаване на СТЕ. Претендират се разноски по
делото.
В първото съдебно заседание по делото, след постъпване на отговора по
чл.131 от ГПК, процесуалния представител на ищцата е направил оспорване
на приложените от ответника Общи условия на „ОББ“ АД за платежни услуги
на физически лица и Общи условия на „ОББ“ АД за издаване и ползване на
платежни дебитни карти. Адв.К. развива твърдения, че същите не са връчвани
срещу подпис на ищцата, така както изисква разпоредбата на чл.147а от ЗЗП.
5
Счита за неравноправни на основание чл.143 от ЗЗП и съответно за нищожни
на основание чл.145, ал.1 от ЗЗП клаузите на т.10.15, т.10.15.1 и на т.6.3 от
Общите условия за платежни услуги на банката-ответник. Счита, че е налице
нарушение на чл.143, ал.1 от ЗЗП, който формулира неравноправността на
клаузи и в частност нарушение на т.2, т.6, т.10, т.11 и т.20 от ал.2 на чл.143 от
ЗЗП.,
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата
е била в договорни отношения с ответната банка по силата на Договор за
отриване на сметка на клиент от 06.10.2023г. и Договор за онлайн банкиране
от 12.10.2023г. Видът на откритата сметка е разплащателна в български лева с
посочени в договорите IBAN и клиентски номер.
По делото е установено, че на 24.03.2024г., чрез мобилното приложение
на Воокing.соm, ищцата е направила резервация в хотел „Извора", Арбанаси,
гр.Велико Търново за периода 02-05 май, 2024г., като в сайта за превод по
резервацията е била посочена сумата от 154.59 евро /или 307.80 лв./.
На 27.04.2024г., в 19.06 часа ищцата е получила съобщение в онлайн
приложението на Воокing.соm, към което е бил предоставен хиперлинк, чрез
който да бъде извършено плащането на сумата за резервацията. Тъй като след
направения опит за плащане не получила потвърждение за извършено такова,
ищцата първо е писала в съответната кореспонденция, а след това се обадила
на посочения в Воокing.соm телефонен номер на хотела, откъдето получила
информация, че служителите в хотела работят по въпроса със забавянето и
объркването на клиентите, направили резервации чрез Воокing.соm. От
служителя на хотела, ищцата била посъветвана да опита да извърши
плащането отново на следващия ден или евентуално да се обади отново.
На 28.04.2024г. ищцата отново опитала да извърши превода на сумата от
307.80 лв., като в 09.16 часа е получила по телефона си текстови съобщения
/SMS/ от банката-ответник, че в 09.13.14 часа и в 09.13.15 часа са отказани
трансакции с картата й към Worldremit Brussels BE. След последния опит за
превод ищцата установила, че има блокирана сума по сметката си в размер на
2257.03 лева и незабавно позвънила на официално посочения телефон за
информация на ответната банка - *********, като обяснила ситуацията. Оттам
получила уверение, че сумата ще бъде отблокирана най-късно до 30.04.2024г.,
за което по делото е налице аудио запис на проведения разговор, приложен на
аудионосител от ответника.
На 30.04.2024г. ищцата направила отказ от резервацията си и получила
потвърждение от Воокing.соm, че същата е отменена без някакви задължения
за нея. В същия ден блокираната по сметката й сума е била отблокирана и
чрез разплащателната система WorldRemit, без нейно знание, съгласие и
разрешение от банковата й сметка бил извършен превод на сумата 2262.99
лева към неизвестна за нея банкова сметка на непознато лице и без каквото и
да било основание. Ищцата направила многократни опити да се свърже с
Воокing.соm, за да получи някаква информация, но всички те се оказали
6
неуспешни.
На 05.05.2024г. ищцата подала сигнал-жалба на посочения официален
сайт на „Обединена Българска Банка“ АД за обратна връзка, в който
попълнила данни за изнесените по-горе обстоятелства.
На 07.05.2024г. ищцата внесла и писмено заявление в „Обединена
Българска Банка“ АД, гр.София, клон Бизнес парк, заведено с вх.
№78281/07.05.2024г., в което подробно изложила горните обстоятелства и
отправила искане за възстановяване от страна на банката на преведената от
сметката й на абсолютно непознато лице, без нейно знание, съгласие и
разрешение и без каквото и да било основание сума от 2262.99 лева. Ищцата
получила от ответната банка писмено становище, с което била уведомена, че в
отговор на рекламацията й относно спорната трансакция от банковата й
сметка, банката е извършила проверка резултатът от която е, че оспорването е
било отхвърлено от страна на търговеца, като „При стартираното
международно оспорване, търговецът е предоставил документи доказващи, че
услугата е изцяло предоставена". В становището на банката се посочва, че
„банката няма основание за продължаване на оспорването" и че оспорената
платежна операция е автентична, „поради което Банката няма основание да
възстанови нейната стойност".
От заключението на назначената и приета СТЕ се установява, че причина
за извършената процесна банкова трансакция е получено електронно писмо от
платформата Booking съобщение от хотела в мобилното приложение на
Booking. След анализ на мобилното устройство на ищцата експертът
установил, че екранните снимки на полученото писмо от Booking и
съобщението от хотела в мобилното приложение на Booking са налични в
мобилното устройство на ищцата М. Т. в приложението за електронна
кореспонденция Gmail и в мобилното приложение на Booking.
Вещото лице сочи, че по данни на банката-ответник, трансакцията в
размер на 1154.00 EUR / 2262.99 BGN е към търговец Worldremit Brussels BE
(Card acceptor name Worldremit), извършена на 28.04.2024г. в 09:10:27ч., е
реализирана в интернет среда с прилагане на задълбочено установяване на
идентичността на платеца, с въвеждане на данните от платежната карта -
номер на картата, дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на
картата (Card Verification Value (CVV) или Card Verification Code (CVC)), както
и чрез въвеждане на биометрична характеристика. Непосредствено след тази
трансакция били направени още два опита за реализиране на банкови
трансакции съответно в 09:13:14 часа и 09:13:15. По данни от банката тези
опити не са били верифицирани (оторизирани) от притежателя на
разплащателния инструмент М. Т. и в системата на банката са регистрирани
като такива. В резултат на това и като част от политиката на банката в
подобни случаи ищцата М. Т. е била уведомена със SMS.
Вещото лице установява, че процесната трансакция е извършена на
28.04.2024г. в 09:10:27 часа, а финансовото отразяване по сметката на
клиента е на 30.04.2024г. Сумата на трансакцията е била блокирана от датата
на нейното потвърждение до финансовото изискване (датата на
7
осчетоводяване). В момента на нейното финансово изискване, същата е била
разблокирана и осчетоводена по сметката на клиента.
Вещото лице установява, че при направения анализ не са открити данни
и доказателства за влизане в потребителския профил на ищцата М. Т. в
системата за интернет банкиране с мобилно устройство, различно от
притежаваното от нея. Твърди, че прегледа на системните файлове свързани с
процесната трансакция показва, че тя е реализирана и удостоверена през
мобилното устройство, което обичайно е използвано от ищцата.
Вещото лице е направило пълно описание на събитията и действията,
които са се случили в периода 27.04.2024г. - 28.04.2024г., като описанието е
базирано на направени анализи на предоставените по делото документи и
доказателства. Експертът установява, че по данни от Booking за процесния
период са регистрирани случаи на компрометиране на административните
профили на хотели работещи в партньорство с платформата за онлайн
резервации. Въпреки че системите на Booking не са били компрометирани,
много потребители са били измамени от кибер престъпници, които са
получили достъп до идентификационните данни за вход в административния
панел на засегнатите хотели и през него (с наличието на чувствителни данни
за клиенти) са се свързали директно с клиентите. Престъпната схема е била
изключително успешна, тъй като клиентите не са разбирали, че са измамени,
понеже съобщенията идвали от легитимни, но компрометирани акаунти на
хотели, регистрирани в Booking.
Експертът проф. д-р. инж. Г. Х. представя легитимен анализ на една от
най-големите международна компании в световен мащаб за киберзащита
Kaspersky на този пробив в сигурността на Booking и дава детайлно описание
на целия механизъм: https://www.kaspersky.com/blog/booking-com-hacked-hotel-
accounts-scam-customers/50109/ Експертът разяснява, че разследване по този
повод е направено и от BBC, където отново е направен пълен анализ на
механизма на престъплението: https://www.bbc.com/news/technology-67583486
Вещото лице установява, че полученото електронно съобщение от
ищцата М. Т. е конкретен пример за подобна престъпна схема. В
съдържанието на съобщението имало https хиперлинк, чрез който тя е била
подканена да направи плащане за въпросната резервация на стойност 154,59
евро. При отваряне на хипервръзката се е заредил интерфейса (платежен
портал) на виртуален POS на търговец, където е била предварително въведена
исканата сума, но вече тя не е била 154,59 евро, a с една единица добавена
отпред, а именно: 1154,00 евро. Експертът установява, че ищцата М. Т. е
въвела всички данни от собствената си платежна карта, а именно: номер на
картата, дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата
(Card Verification Value (CVV) или Card Verification Code (CVC)). Получила е
PUSH нотификация за банковата трансакция и чрез приложението за мобилно
банкиране на Банка ОББ е удостоверила информацията за реализиране на
банковата трансакция.
Процеса по реализиране на банковата трансакция и всяка една негова
стъпка, експертът е представил чрез визуализация на логическа диаграма.
8
Експертът установява, че финансовите институции в случая са Adyen NV в
ролята на платежен процесор (страна изискваща паричната сума) и ответника
– „ОББ“ АД в ролята на страна задължена да предостави изискваната сума.
Тези факти са установени по безспорен начин от детайлите за процесната
трансакция предоставени на вещото лице в клон на банката-ответник.
Експертът установява, че след оспорване на процесната трансакция от
страна на ищцата М. Т., „ОББ“ АД е предявила диспут, чрез международните
финансови системи и е получила съответни данни. Тези данни са изискани от
страна на Adyen Chargeback Department и са предоставени от WorldRemit. От
тези данни, експертът прави извод, че виртуалния POS е предоставен от
платежния процесор Adyen NV на „търговеца“ Habiba Sani - Германия, който
всъщност е действителния получател на процесната сума. Habiba Sani
притежавал акаунт в платформата за парични преводи WorldRemit и чрез нея
прехвърлил получената сума на Joy Kawira Mpurunga – Кения.
Съществен момент от заключението на вещото лице е дословно
цитирана от банката-ответник информация, а именно: „ …В системите на
Банката не разполагаме с данни за получателя на средствата. Това, което
е налично като информация са трансакционните данни, които включват
имена и дейност на търговеца, но допълнително сме отправили
запитване към финансовата институция предоставила терминал на
търговеца…“
Експертът установява по категоричен начин, че във всички системи на
„ОББ“ АД в полето търговец е отбелязано името WorldRemit, респективно
WorldRemit-Brusseles-BE, а реално името на Habiba Sani притежателя на
виртуалния POS не фигурира никъде.
Експертът установява по категоричен начин, че в самия процес по
верификация, посредством мобилното приложение, който е приет като
елемент на механизма за дълбоко установяване на самоличността, в полето
търговец фигурира името на WorldRemit, а не на физическия получател на
финансовите средства Habiba Sani - Германия, който притежавал акаунт в
9
платформата за парични преводи WorldRemit и чрез нея прехвърлил
получената сума на Joy Kawira Mpurunga – Кения. Експертът установява по
категоричен начин, че получателят на сумата е Habiba Sani с адрес
Alpenblickweg, Gmund, DE-BY 83703, Germany, като еднозначно следва да се
приеме, че именно той е „търговеца“ притежател на виртуалния POS
предоставен от платежния процесор.
Експертът установява, че процесната картова трансакция извършена на
28.04.2024г. в 09:10:27 часа, е реализирана в интернет среда с прилагане на
задълбочено установяване на идентичността на платеца, с въвеждане на
данните от платежната карта - номер на картата, дата на валидност, трицифрен
код, отпечатан на гърба на картата (Card Verification Value (CVV) или Card
Verification Code (CVC)), след което на мобилното устройство се получава
Push известие с информация за трансакцията, която очаква потвърждение.
Отваря се известието, за да се влезе в приложението за мобилно банкиране със
създаден ПИН код или биометрични характеристики. Когато се отвори Push
известието в приложението за мобилно банкиране на екран са видими
следните параметри: име на търговец, сума, дата и информация за картата
(номер на банкова карта). След проверка на детайлите, картовата трансакция
се потвърждава или отказва от клиента. В случай на потвърждение се
удостоверява с приетия метод за верификация (например биометрични
характеристики).
Експертът установява, че на 27.04.2024г. ищцата е получила фишинг -
имейл, на който е придаден „автентичен" вид, за извършване на желаната от
нея трансакция във връзка с направена резервация в хотел „Извора"-Арбанаси.
В заключение експертът установява, че не е констатирал техническа
повреда по време на реализацията на процесната картова трансакция.
Установява, че получателят на процесната сума е Habiba Sani с адрес
Alpenblickweg, Gmund, DE-BY 83703, Germany, като еднозначно може да се
приеме, че той е „търговецът“ притежател на виртуалния POS, предоставен
от платежния процесор. Твърди, че във всички системи на банката-ответник
„ОББ“ АД в полето търговец е отбелязано името WorldRemit, респективно
WorldRemit-Brusseles-BE, а реално името на Habiba Sani притежателят на
виртуалния POS, не фигурира никъде.
Експертът установява, че WorldRemit е финансова институция за
международни онлайн парични преводи, чрез използване на мобилно
приложение, което функционира на Android и IOS. В отговор на въпрос № 26
„Необходимо ли е да бъде посочен получател на превода, както и начина на
получаване на парите“, експертът е категоричен, че е необходимо да се
създаде регистрация и да се премине през определи стъпки, след което се
въвеждат данните на получателя, като задължителни атрибути са: име на
получател, мобилен телефонен номер и електронен адрес, а накрая се избира и
начин на плащане на парите.
Експертът установява, че в самия процес по верификация, посредством
мобилното приложение, който е приет като елемент на механизма за дълбоко
установяване на самоличността, в полето търговец фигурира името на
10
WorldRemit (за справка виж приложения системен файл от приложената
експертиза), а не на физическия получател на финансовите средства.
Експертът твърди, че това е подвеждаща информация, която лишава клиента
(ищцата) от реалната представа за това, кой е физическият получател на
паричните средства. Според експерта това е категорично доказателство за
наличие на недостатък в предоставената от „ОББ“ АД услуга.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи.
За успешното провеждане на предявения осъдителен иск в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правнорелевантни факти:
- че между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за кредитна карта;
- че в срока на действие на договора е извършена платежна операция,
която не е била заявена от платеца, както и нейната стойност;
- че ищецът е уведомил ответника за неразрешената транакция,
респективно неразрешената употреба на платежния инструмент незабавно
след узнаването;
- че ищецът е предприел разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност.
От своя страна ответникът следва да установи всички положителни
възражения срещу предявените искове, в т.ч., че е възстановил стойността на
неразрешената платежна операция или че платежната операция е извършена
чрез използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен
инструмент, когато платецът поради небрежност не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента. Този извод
следва и от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗПУПС, който изрично възлага в
тежест на доставчика (банката) да установи автентичност на платежната
операция.
Ответникът следва да установи, че е връчил срещу подпис на ищцата
Общите условия на "Обединена Българска Банка“ АД за платежни услуги на
ФЛ и Общите условия на "Обединена Българска Банка“ АД за издаване и
ползване на платежни дебитни карти, така както изисква разпоредбата на
чл.147а от ЗЗП. Ответникът следва да представи по делото аргументи относно
релевираните от ищцата възражения за неравноправност на основание чл.143
от ЗЗП и съответно за нищожност на основание чл.145, ал.1 от ЗЗП клаузите
на т.10.15, т.10.15.1 и на т.6.3 от Общите условия за платежни услуги на
банката-ответник, както и за наличие на нарушение на чл.143, ал.1 от ЗЗП,
който формулира неравноправността на клаузи и в частност нарушение на т.2,
т.6, т.10, т.11 и т.20 от ал.2 на чл.143 от ЗЗП.
Съдът приема, че представените към отговора на ответника Общи
условия на ОББ-АД за създаване и използване на платежни дебитни и
кредитни карти и Общи условия на ОББ-АД за платежни услуги на физически
11
лица са неприложими в отношенията между страните, тъй като не се установи
същите да са били връчени на ищцата М. Т. и тя да се е съгласила с тях по реда
на чл.147а от Закона за защита на потребителя. Този извод извод на съда не се
променя с оглед на съдържащите се в индивидуалните договори на ищцата
клаузи за съгласие и деклариране на получаване на съответните Общи
условия, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.147а, ал.5 от 3ЗП,
същите не са „доказателство за действителното приемане на общите условия и
получаване на екземпляр от потребителя". Поради това и без да е необходимо
да бъдат анализирани подробно, всички позовавания от страна на ответника,
основаващи се на цитираните Общи условия на ОББ-АД за създаване и
използване на платежни дебитни и кредитни карти и Общи условия на ОББ-
АД за платежни услуги на физически лица съдът приема за ирелевантни и
съответно неоснователни.
Съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се установява
безспорно, че ищцата има открита банкова сметка, към която разполага с
издадена дебитна карта с възможност за извършване на онлайн плащания.
Съгласно нормата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.
При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Предвид факта, че
ищцата изрично оспорва извършените операции, съдът приема, че процесните
платежни операции са неразрешени, по смисъла на посочената законова
разпоредба. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗПУПС, предвижда, че в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца
му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е
не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на
неразрешената платежна операция. Следователно пораждането на
задължението на "Обединена Българска Банка“ АД за възстановяване на
платежната сметка на ищцата в състоянието, в което би се намирала преди
изпълнение на неразрешените платежни операции се обуславя от факта на
изпълнена неразрешена платежна операция, за която обаче доставчикът на
платежни услуги е бил уведомен от ползвателят на платежни услуги без
неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция, която поражда
възможност за предявяване на правата му, като е въведена презумпцията, че
ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно
изпълнената платежна операция най-късно с получаването на информацията,
която доставчикът е длъжен да му предостави във връзка с платежната
операция, съгласно разпоредбата на чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС.
Въз основа на формирания извод, че оспорените от ищцата платежни
операции представляват именно неразрешени такива, е необходимо да се
12
прецени дали за същите банката-ответник е уведомена от ползвателя на
платежната сметка без неоснователно забавяне от узнаването им. Законът е
въвел презумпцията, че ползвателят се счита да е узнал за неразрешената
платежна операция най-късно с получаването на информацията, която
доставчикът е длъжен да му предостави по правилата на ЗПУПС. В случая
изискването за уведомяване на банката без неоснователно забавяне е
предвидено в действащия ЗПУПС. Разпоредбата на чл.71 от Директива (ЕС)
2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015г. за
платежните услуги във вътрешния пазар също предвижда, че ползвателят на
платежни услуги получава корекция на неразрешена платежна операция от
доставчика на платежни услуги само ако го уведоми без неоснователно
забавяне, че е узнал за такава операция, която поражда възможност за
възникването на претенции и не по-късно от 13 месеца след датата на
задължаване на сметката.
Нормативната уредба не дефинира използваният термин
"неоснователно забавяне". Принципно, за да е налице забавяне (забава), то
следва да е дължимо и обективно възможно предприемането на съответното
поведение, в случая нотифициране на доставчик на платежни услуги за
извършени неразрешени от ползвателя на платежна сметка операции. Това
предполага дължащият активното поведение (уведомяване) да е узнал за
факта на извършване на платежните операции, за да е възможно да прецени
разрешени ли са те или не. От момента на узнаването става дължимо
уведомяването на банката, съответно като извинимо (основателно) забавяне
би се считало само това, което се дължи на проявлението на външни причини,
които са препятствали извършване на дължимото действие и които ескулпират
ползвателя на платежната сметка за проявеното бездействие (неуведомяване
на банката). Налага се извод, че уведомяването е дължимо веднага, в разумен
срок от узнаването и всяка забава, за която не се твърдят уважителни причини,
би била неоснователна.
Законът установява презумпция за узнаване на извършването на
платежните операции от момента на получаването на информацията, която
доставчикът е длъжен да предостави на ползвателя във връзка с движението
на парични средства по платежната сметка, т.е. от предоставянето на
месечните банкови извлечения на негово разположение.
Събрания по делото доказателствен материал и установената от вещото
лице комуникация на ищцата - телефонни разговори с кол център на
банката-ответник, както и депозираните писмени заявления до банката с
вх.N:78281/07.05.2020г. и с вх.N:113210/02.07.2024г., с които ищцата
уведомява банката за установената от нея неразрешена трансакция,
извършена от банковата й сметка, дава основание на съда да формулира извод,
че ползвателят на платежната сметка – М. Т. е уведоМ. банката за
неразрешените платежни операции, незабавно, т.е. без неоснователно
забавяне.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца
му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
13
когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция. Отговорността на доставчика на платежните услуги е
изключена единствено в хипотезите на чл.78, ал.4 от ЗПУПС , съгласно които
когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо,
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал
чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое
от задълженията си по чл.75 от ЗПУПС.
Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги
по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е
налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни
услуги. Установяването на елементите от фактическия състав на тези
изключения е в тежест на ответната страна. По делото не се събраха
доказателства, които да обосноват извод за неизпълнение от ищеца, като
потребител на платежни услуги и инструменти при условията на груба
небрежност на което и да е поето от последния по договора, или вменено му от
закона, задължение. Съгласно разпоредбите на чл.75 от ЗПУПС , ползвателят
на платежни услуги, който има право да използва определен платежен
инструмент, има следните задължения:
1. Да използва платежния инструмент в съответствие с условията за
неговото издаване и използване, които трябва да са обективни,
недискриминационни и пропорционални;
2. Да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от
него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на
платежния инструмент незабавно след узнаването;
3. След получаване на платежния инструмент да предприеме всички
разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за
сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези
средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава
информация заедно с платежния инструмент.
В подобни случаи, какъвто е и настоящия, при разпределянето на
вредите, които биха могли да настъпят за ползвателя на услугата във вид на
загуби вследствие на риска от изпълнение на неразрешени платежни
операции, законът ги възлага в отговорност на банката, като тази отговорност
в някои случаи дори е обективна, т.е. несъщинска, защото е безвиновна.
В действителност спорът между страните се отнася до въпроса налице
ли са обстоятелства, които да запълват хипотезата на проявена груба
небрежност от ищцата, в какъвто смисъл са доводите на ответника по делото.
Според утвърдената гражданскоправна теория, небрежност проявява този
длъжник, който без да знае това /не осъзнава противоправността/, не полага
грижата на добрия стопанин като абстрактен модел на поведение /в смисъл, че
съдържанието му се определя не от поведението на конкретното лице, а от
14
нормалното, обичайното поведение на определен вид лица в подобни или
еднакви с положението му случаи, изработено от обществения разум на
дългия опит в живота с оглед естеството на дейността / чл.63, ал.2 от ЗЗД, при
което настъпва противоправен резултат, защото обективно това му поведение
не е съответно на правно дължимото, произтичащо от установени в закона или
в договора конкретно приложими задължения, а е могло да бъде.
Определението за груба небрежност се съдържа в редица решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 510/30.11.2011 г. по гр.
д. №1923/2009 г. на ВКС, четвърто г. о, в решение № 291/2012 г. по гр. д №
951/2011 г. на ВКС, четвърто г.о., решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г.
на ВКС, четвърто г. о, решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011г. на ВКС,
четвърто г. о., решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърта
г. о. и др.
В установената съдебна практика се приема, че небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането),
а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най -
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова
поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били
избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково
и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във
всеки конкретен случай.
В подкрепа на това разбиране е и даденото разрешение в решение от
21.04.2017г. по т. дело № 2733/2015г., второ т.о. на ВКС, в което се приема, че
според дефинитивното определение в чл.40, ал.2 от Закона за платежните
услуги и платежните системи /ДВ бр. 23/2009г./ рамковият договор за
платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни
или на поредица от платежни операции, който може да определя
задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка, като са
установени специални правила за оспорване на извършени платежни
операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка, предприети от
обслужващата банка без нареждане на титуляра, както и конкретни
задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на
предоставените му персонализирани средства за сигурност при ползването на
платежната услуга, което в случая е извършено при груба небрежност за
задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността
при ползването на тези услуги. Груба небрежност проявява онзи длъжник,
който също така без да знае това, не полага дори една по-малка грижа /от
абстрактния модел на грижата на добрия стопанин /тази, която всички други
хора с нормална психика като него, даже и най-небрежните по природа и
привичност биха положили в подобна обстановка, или обобщено казано:
проявата й е постъпка /действие или бездействие/ абсолютно
несъвместима със здравия разум, който иначе се предполага, че той
15
притежава /щом има нормална психика/.
При така установените по делото доказателства, съдът намира, че не се
установяват факти, които да освобождават ответника от обективната му и
безвиновна отговорност по чл.79 от ЗПУПС, а именно за неизпълнение поради
умисъл или груба небрежност от страна на ищцата на задълженията й да
предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните
защитни характеристики на платежния инструмент за интернет банкиране.
Нещо повече, задължение на банката е било да осигури на ищцата
платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни операции.
Посочените в тази връзка съображения от страна на ответника, че ищцата „ ...
при груба небрежност не е извършила минималните усилия, тези които
би положило и най-негрижовното лице – да провери дали трябва да
плаща, на кого, каква сума, в каква валута плаща....“, не могат да доведат
до извода за груба небрежност от страна на ползвателя на услугата.
Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при
реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е
доказал, ищцата да е допуснала груба небрежност, която да освобождава
банката от отговорност. Това е така, тъй като ищцата не може да бъде
отговорна, когато персоналните характеристики на платежния инструмент са
ползвани в резултат на престъпна дейност, на която потребителят /в случая
ищцата/ е станала жертва и за защита срещу която не разполага със специални
знания и умения, за да ги предвиди и съответно адекватно да се защити или
предпази. Съдът следва да подчертае, че именно банката-ответник, чрез
предоставения платежен инструмент с недостатъци е препятствал ищцата да
разбере кой е действителния получател на сумата или казано с прости думи
(на кого плаща), защото WorldRemit е финансова институция за
международни онлайн парични преводи, а не получател на паричната сума.
По делото е установено по безспорен начин, че във всички системи на
банката-ответник, в полето търговец за процесната трансакция е отбелязано
името WorldRemit, респективно WorldRemit-Brusseles-BE, а реалния
получател на паричната сума - Habiba Sani.
С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е
поставен в по неблагоприятно положение, но той е икономически и по-
силната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема
разумен риск при предоставяне на съответните услуги. Издаването на
платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото
банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува
риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит,
така и от неправомерното използване на платежни инструменти. Затова
банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване
надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме
разумен риск при предоставяне на съответната услуга.
Безспорно ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е
включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл.5 от ЗПУПС.
В качеството си на доставчик на платежни услуги, който издава платежен
инструмент, най-същественото негово задължение е да осигури
16
максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна
нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната
система на ползвателя на платежния инструмент, както и реална
информация за това кой е получател на извършеното плащане.
В настоящия казус бе установено по категоричен начин, че реалния
получател на процесната сума е Habiba Sani с адрес Alpenblickweg, Gmund,
DE-BY 83703, Germany, като еднозначно може да се приеме, че той е
„търговецът“ притежател на виртуалния POS, предоставен от платежния
процесор, а не WorldRemit, респективно WorldRemit-Brusseles-BE. От друга
страна във всички системи на банката-ответник в полето търговец е
отбелязано името WorldRemit, респективно WorldRemit-Brusseles-BE, а не
реалния получател Habiba Sani - притежателят на виртуалния POS. Според
съда това е подвеждаща информация предоставяна от банката-ответник, която
е лишила клиента (ищцата) от реалната представа за това, кой е физическият
получател на средствата (на кого изпраща парични средства). Според съда
това е категорично доказателство за наличие на недостатък в предоставената
от „ОББ“ АД услуга, тъй като ако ищцата е била възприела факта, че
извършва паричен превод към Habiba Sani, респективно към Joy Kawira
Mpurunga – Кения и то за да плати резервация в хотел „Извора"-гр.Арбанаси
със сигурност е щяла да съобрази, че се случва нещо нередно, че е жертва на
измама и веднага да преустанови процеса на банкиране.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че на
основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС банката-ответник носи отговорност за
неразрешените платежни операции, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и
предявения акцесорен иск за лихви.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
„Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК:********* следва да заплати на
ищцата М. Т. направените в настоящото производство разноски, съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК, а именно платената държавна такса за
образуване на делото в размер на 90,52 лева. В тежест на ответника са и
направените от Бюджета на съдебната власт разноски по платена част от
депозита за вещо лице в размер на 800,00 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“
N:89Б, като доставчик на платежни услуги, да заплати на М. В. Т. с
ЕГН:********** от гр.Русе, на основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи, сумата от 2262,99 лева, представляваща
неразрешена платежна операция за извършена на 30.04.2024г. трансакция от
17
банкова карта на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 04.09.2024г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 90,52 лева представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“
N:89Б да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт - Русенски районен
съд, сумата от 800,00 лева платена част от депозита за вещо лице по приетата
СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
18