Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № ... от 16.07.2010г. по гр.д.№ ..../10г. Районен съд С. е осъдил „Д. Е. К. „ О. Б. да освободи и предаде на Н. С. С. от гр.С. държането на следния недвижим имот: търговски обект-масивен магазин –източен с площ 55.77кв.м., при граници: север-ул.Ц.О., запад- вътрешен зид на магазин на Георги Спиридонов, юг- външен зид и изток- магазин на М. М., находящ се в гр.С., ул.Ц. О. 18 партерен етаж на жилищна сграда, построена в ПИ № 1780 в кв.55 по ПУП на гр.С., и е осъдил дружеството да заплати на ищеца разноски от 691.73лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ,който чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения за това срок. Твърди решението да е недопустимо като постановено по непредявен иск и при нередовна искова молба, както и да е неправилно поради съществени нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми, както и ,че е необосновано. Твърди съдът неправилно да е разгледал иска в производство по чл.310 ГПК, имота да не е индивидуализиран по действащия кадастрален план, нередовното му призоваване за проведено на 01.07 и на 16.07.2010г. заседания, няма произнасяне по искането им за спиране на делото.не са обсъдени всички техни доказателства и възражения. Моли решението да се обезсили и се върне за отстраняване на нарушенията, а при липса на основание за това- за отмяна на решението .Претендират се разноски. Ответникът по жалба Н. С. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение.Претендира разноски. Окръжният съд като съобрази твърденията във въззивната жалба,становищата на страните и развитите от тях съображения и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност по реда на чл.188 ГПК,приема за установено следното: Въззивната жалба като подадена в срок против валидно и допустимо решение от надлежна страна е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна. Решението е постановено по предявен на 04.03.2009г.от Н. С. против ”Д. Е. К.” О. Б. иск с искане да му бъде предадено държането на магазин с площ от 55.77кв.м., намиращ се в партерния етаж на двуетажна жилищна сграда на ул.Ц. О. 18 на който е станал собственик по силата на договор за дарение ,сключен с неговите родители на 25.11.08г. обективиран в НА № .../2008г. на нот.А. По делото не е спорно,че за процесния имот има сключен наемен договор от 20.09.06г. между ответното дружество –тогава със седалище в гр.София като наемател и К. И. С.- наемодател. Не е спорно ,че същият е сключен за срок от 5 години ,че са постигнати договорености относно другите съществени условия на наемното правоотношение, както и ,че договора не е вписан. От представен НА № ...,т.ХІV, рег.№ 14906,д.№ .../08г. на нот.А. се установява,че от 25.11.08г., когато е изповядана сделката, собственик на процесния имот е станал Н. С. С.- син на наемодателя К. С. От представена нотариална покана изпратена от ищеца до ответника с дата 09.02.2009г.,връчена на последния на 10.02.09г. се установява, че с нея наемателят се уведомява за прекратяване на сключения договор считано от 16.02.09г. и се кани да предаде ключовете на имота пред нотариус на 17.02.09г.Уведомен е още , че при невръщането им ще се потърси съдебна намеса ,като и че допълнително ще се дължи обезщетение отделно от наемната цена за неправомерно ползване на имота в размер на 1000лв. месечно ,считано от 01.01.09г. до получаване владението на имота.С констативен протокол от 17.02.09г. на пом.нотариус Е. , се удостоверява,че на 16.02.09г. в кантората е пристигнала насрещна нотариална покана от дружеството, с което е заето писмено становище относно неприемане на искането на ищеца и се твърди,че наемния договор е задължителен за приобретателя. Не се спори наемателят да владее процесния имот и към подаване на отговора на нотариалната покана и към подаване на исковата молба, макар наемния договор да е прекратен към 10.03.2009г., както и,чÕ наемателят не е върнал ключовете от този имот,съотв. не е върнал държането върху имота. В хода на производството по делото се констатират няколко молби за отлагания на делото по искане на пълномощника на ответника с посочени причини ангажименти за същите дати по други дела без да има представени доказателства за невъзможността законния представител на дружеството също да е в невъзможност за явяване в заседанията. Установява се от подадения писмен отговор от ответното дружество,че същото е заело становище относно нищожността на договора за дарение като привиден и заобикалящ закона, за което е предявен инцидентен иск за установяване валидността на този договор, поискано е привличане като трети лица по делото на прехвърлителите на имота- К. и С. С., и е предявен насрещен частичен иск по чл.59 ЗЗД срещу собствениците на имота –прехвърлители и приобретател за сумата от 1000лв. от 25000лв. за извършени ремонти и подобрения в процесния имот.Развити са съображения,че приобретателят е знаел за наемния договор когато е придобивал имота,при което същия е задължителен за него. Не се оспорва от ответника факта на владение върху процесния имот по време на развитието на процеса. С определение от 06.01.2010г. на осн.чл.211,ал.2 ГПК производството по иска по чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД и това по чл.59 ЗЗД е отделено. Предмет на производството по това дело остава искането на ищеца за предаване държането на магазина на осн.чл.233,ал.,изр.първо ЗЗД ,за което е и доклада по реда на чл.146 ГПК в с.з. на 10.06.2010г.В насроченото с това определение заседание на 01.07.10г. правилно от СвРС не е даден ход поради нередовно призоваване на ответника. За новата дата -16.07.10г. пълномощника на дружеството-адв.Димова е надлежно уведомена по телефона на осн.чл.42,ал.3 ГПК ,обстоятелство установено от надлежно отразяване от служител на съда-съдебен деловодител. Съдът е посочил в решението си,че производството е по реда на чл.310, т.2 ГПК съгл. която норма се разглеждат исковете относно опразване на наети и заети за послужване помещения, какъвто е и процесния спор. Въззивната инстанция споделя изцяло изложените от този съд мотиви.За да постанови атакуваното решение съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и е направил правилна преценка на доказателствата по делото. При посочената по-горе фактическа обстановка правилно и въз основа на твърдяните обстоятелства от ищеца ,че за собствения му имот и след прекратен договор е продължило държането на този имот от дружеството наемател, Районният съд е определил правната квалификация на иска в чл.233 ЗЗД, при което твърдението във въззивната жалба ,че съдът се е произнесъл по непредявен иск е несъстоятелно. Такова е и твърдението,че между страните по делото никога не е съществувало наемно правоотношение с оглед факта ,че ищецът не бил доказал активната си легитимация.След като е безспорно,че наемателят е само държател на вещта, както и,че в правото на собственост, прехвърлено на ищеца от неговите родители се съдържа и държането на същия този имот, твърдението не почива на законно основание.При наличие на предвидените в чл.237 ,ал.2,изр.второ ЗЗД условия - липса на достоверна дата на договора за наем и владение от страна на наемателя, договора за наем ,сключен като срочен за 5 години, е станал безсрочен след прехвърляне на собствеността върху наетото магазинно помещение , поради което и за наемодателя -нов собственик е възникнало правото да го прекрати с едномесечното предизвестие и съгл.238 ЗЗД. От прекратяване на договора следва правото на наемодателя да иска връщане на вещта,съотв.задължението на наемателя да върне същата. Такова е и поетото от ответното дружество задължение по процесния договор в чл.11 "н"- да върне наетия имот след прекратяване на договора в 3 дневен срок. В този смисъл всички развити съображения и относно необоснованост на решението ,са неоснователни и недоказани.Не се констатират нарушения на процесуални правила,посочени от жалбоподателя с обща формулировка. Необосновано е твърдението във въззивната жалба,че при прекратен договор за наем ,т.е. при липса на наемно правоотношение ,спора не следва да се разглежда по реда на чл.310,ал.1,т.2 ГПК ,която разпоредба била приложима само при наличие на наемно правотношение. Не може да бъде споделено и прието и друго възражение досежно липсата на индивидуализация на имота не по действащия кадастрален план.Това възражение би имало значение при спор за собственост върху процесния имот, но не и за предаване на точно и добре индивидуализиран обект на наемния договор от 20.09.2006г. и посочения идентичен в договора за дарение такъв. При така изложеното Окръжният съд приема,че жалбата на „Д. Е. К.” О.” гр.Б. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение като правилно и законосъобразно следва се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.2 ГПК на ответника по жалба Н. С. се дължат направени разноски в размер на 550лв. за тази инстанция. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 16.07.2010г. по гр.д.№ ..../2009г. на Районен съд С. . ОСЪЖДА „Д. Е. К.” О. със седалище и адрес на управление гр.Б.,ул.”Ц. С.” 44, ЕИК .... да заплати на Н. С. С. ЕГН * от гр.С., ул.И. П. 16 сумата от 550лв. представляваща разноски за въззивната инстанция. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |