Решение по дело №5011/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1327
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Мариана Георгиева
Дело: 20221100505011
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1327
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело №
20221100505011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 21.03.2022г. по гр. д. № 34758/2021г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 165 състав, е отхвърлен предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК от Б. А. Г. срещу „У.Е.У.Ц.“, чрез клона си „У.Е.У.Ц. –
клон България“ – КЧТ иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, за установяване съществуване на вземане в размер на
488, 96 лева, представляващо обезщетение за отмяна на полет W64340
Меминген /Германия/ - София на 28.12.2020г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
8438/2021г. по описа на СРС, ГО, 165 състав.
Срещу решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ищцата Б. А. Г., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на
1
материалния закон. Конкретно се оспорва правилността на приетото от СРС,
че в процесния случай е налице хипотеза на „извънредно обстоятелство“
извън контрола на превозвача, което освобождава последния от отговорност
за заплащане на обезщетение. Счита, че по делото не се установява наличието
на силен снеговалеж и непочистена писта на летище Меминген, довели до
отмяна на процесния полет. Освен това, снеговалежите не били нещо
необичайно, но полети се извършвали и при такива климатични условия, но в
случая не било доказано, че тези метеорологични условия са довели до
невъзможност за реализиране на планирания полет. Вещото лице по приетата
в първоинстанционното производство експертиза е посочило, че в периода от
14, 50 часа UTC /координирано универсално време/ до края на деня не е
имало снеговалеж в района на летище Меминген. На следващо място се
твърди, че в първоинстанционното решение не били изложени мотиви по
релевираните от ищцата оспорвания на представените от насрещната страна
писмени доказателствени средства, което довело до необоснованост на
съдебния акт. Оспорено било и приетото заключението на техническата
експертиза в определени части, които според жалбоподателя, представлявали
субективна преценка и предположения на вещото лице по спорни релевантни
обстоятелства. Аргументирано е становище, че ответното дружество не е
доказало твърдението си, че метеорологичната обстановка на летището не е
позволявала по обективни технически данни на самолета извършването на
полета, нито че били налице забрани, които да не позволяват провеждането на
полети на посоченото летище на 28.12.2020г. Напротив, установено било, че
летището не е било затворено и на същото са се провеждали полети на
посочената дата. Ето защо счита, че не са налице „извънредни обстоятелства“,
които да освобождават превозвача от задължение за заплащане на
обезщетение по Регламента. В случая е налице закъснение с над 47 часа, като
този дълъг период не може да се оправдае, защото превозвачът не е
предприел нужните мерки с оглед настъпилите събития за осигуряване на
въздухоплавателно средство и негов екипаж за извършване на полета. В тази
връзка се релевира довод, че причина за отмяната на полета не са лошите
метеорологични условия, а неподсигуряването на екипаж за извършване на
полета. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в
пълния претендиран размер.
2
Насрещната страна „У.Е.У.Ц.“, чрез клона си „У.Е.У.Ц. – клон
България“ – КЧТ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно
приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че в случая
по делото е установено наличието на „извънредни обстоятелства“, които
обосновават отпадане на отговорността на превозвача. Поддържа, че към
момента, в който самолетът е следвало да кацне на летище Меминген, е имало
силен снеговалеж, а пистите не били почистени. Поради тези условия и с
оглед осигуряване на безопасност на пътниците, се е наложило самолетът да
бъде отклонен към друго летище. Счита, че превозвачът не е бил длъжен да
разполага с резервен самолет, тъй като в случая били налице извънредни
обстоятелства. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционният съд е приел исковата претенция за
неоснователна, тъй като по делото са доказани обстоятелства, обосноваващи
извод за наличие на извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от
задължение за заплащане на обезщетение по приложимия Регламент.
Конкретно се е позовал на установените влошени метеорологични условия -
снеговалеж, към момента, в който е трябвало да кацне въздухоплавателното
средство на летището, от което е следвало да се изпълни процесния полет.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
3
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./. Посоченият
регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „а“ /прилага
се за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на
държава-членка, към която договорът се прилага/ и чл. 19 от него, като той е
задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на
Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е
произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-
403/07г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва
да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/. В случая се установи, че полетът на ищцата е
закъснял с повече от три часа, предвид на което същата има право на
обезщетение по чл. 7 от чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в
размерите на същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието
между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е
спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е до 1 500 км.,
поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.
В правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест в производството по чл. 154 от ГПК,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът следва да установи при
4
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: наличието на облигационна връзка с ответника с посоченото в
исковата молба съдържание, че той е изправна страна по договора, наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на превозвача. В тежест на
ответника е възложено задължението да докаже правоизключващите
отговорността възражения, както следва: наличие на събитие, което може да
се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, освобождаващо го от
отговорност, респективно, че влошената метеорологична обстановка,
предизвикана от снеговалеж, непочистени писти на летището към часа на
излитане на планирания процесен полет, е в причинна връзка със
закъснението на полета на ищцата.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата,
че между тях е съществувало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз между летища на територията на държави-членки на ЕС
/Меминген, Германия - София, България/ за редовен полет W64340 от летище
Меминген до летище София, определен за изпълнение по разписание в 15, 40
часа /местно време/ на 28.12.2020г., както и че ответникът е превозил ищцата
със закъснение на полета с повече от 3 часа – конкретно с над 47 часа
закъснение, че самолетът е излетял от Меминген на 30.12.2020г. и е
пристигнал в крайния си пункт в 17, 35 часа /местно време/ на 30.12.2020г.
Не е спорно и обстоятелството, че, разстоянието на полета на ищеца е под 1
500 км., поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1,
б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро. Установено е също,
че въздухоплавателното средство на ответника, с което е трябвало да се
реализира процесния превоз, е извършвало преди това друг полет - с излитане
от летище Киев на 28.12.2020г. в 11, 30 часа UTC /координирано универсално
време/ и краен пункт на пристигане на летище Меминген на 28.12.2020г. в 13,
54 часа UTC /координирано универсално време/ - 14, 54 часа местно време.
Със същото въздухоплавателно средство е следвало да се реализира
процесният полет W64340 Меминген /Германия/ - София на 28.12.2020г., с
час на излитане – 14, 50 часа UTC /координирано универсално време/ - 15, 40
часа местно време и час на пристигане на летище София в 16, 40 часа UTC
/координирано универсално време/ - 18, 40 часа местно време. От
ангажираните писмени доказателствени средства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че въздухоплавателното
5
средство, което е изпълнявало полета от Киев до Меминген, не е кацнало в
крайния си пункт, а по решение на командира на самолета полетът е отклонен
и е кацнал на резервно летище – Щутгарт, Германия. Поради изтичащото
работно време на екипажа на самолета, същият е изпълнил полет от Щутгарт
до София без пътници на борда.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-техническа експертиза, което следва да се кредитира като пълно и
обосновано, се установява, че на летище Меминген е регистриран снеговалеж
за периода от 12, 20 часа до 15, 50 часа UTC /координирано универсално
време/, както и че точното състояние на пистата към момента на пристигане
на самолета не е известно. Посочено е още, че извършеното отклонение
/пренасочване/ на полета към резервното летище е в правомощията на
командира на самолета, който носи отговорност за осигуряване безопасността
на полета и здравето на пътниците. Полетното дежурство на екипажа на полет
W64340 е трябвало да изтече в 17, 40 часа на 28.12.2020г., т.е. в часът, в който
е трябвало да пристигне в летище София. Вещото лице е изяснило, че след
подобно дежурство, на екипажа следва да се осигури 15 часа почивка, което
изискване е установено в приложимата нормативна уредба – Регламент /ЕС/
№ 859/2008. Експертът е уточнил, че не разполага с информация за затваряне
на летище Меминген на 28.12.2020г, нито са налице данни, че е имало
затруднения при провеждане на полети след 15, 50 часа UTC /координирано
универсално време/ - 16, 50 часа местно време. Липсвали и данни относно
състоянието на пистите по време и след по-обилния снеговалеж, включително
и дали същите са били почистени и кога. В устните разяснения в проведеното
пред СРС публично съдебно заседание, експертът е посочил, че не е
представена информация от ръководство въздушно движение в Меминген, че
е налице издадена от летището забрана за кацане на процесното
въздухоплавателно средство в планирания час за кацане на 28.12.2020г.
Ответното дружество е релевирало правоизключващо възражение за
наличието на извънредни обстоятелства, които обосновават отпадане на
неговата имуществена отговорност, а именно - влошената метеорологична
обстановка, предизвикана от снеговалеж, поради което самолетът, плануван
да изпълни полета, не е могъл да кацне на летище Меминген. Така наведения
довод за извънреден характер на изтъкнатите от ответника обстоятелства
6
съдът намира за неоснователен по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че с решение на СЕС от
22.04.2021г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15,
нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на
опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно
обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в
хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен
полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни
2020г., Transportes Aéreos Portugueses, C-74/19/. Едно и също
въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни
полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно
обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се
отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020г.,
Transportes Aéreos Portugueses, C-74/19).
Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на
полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на
предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (решение
от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses, C-74/19). В посоченото
решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение
на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се
позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял
полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна
ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия
полет при пристигането. В аспекта на изложеното се налагат следните изводи:
Разпоредбата на чл. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда
субективното материално право на пътник да получи обезщетение за отмена
7
на полета, освен ако последната не се дължи на изрично посочени като
изключения в същата норма обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5.3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда право на превозвача да откаже
изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки.
Настоящият съдебен състав при преценка основателността на
предявения иск съобрази ноторното обстоятелство, че при упражняване на
дейността си, с оглед специфичните условия, при които се осъществява
транспортът, въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с различни
метеорологични условия, които се проявяват при изпълнение на планирани
полети. Метеорологични условия могат да имат характер на извънредно
обстоятелство тогава, когато са несъвместими с експлоатацията на съответния
полет. Изтъкнатото от ответника обстоятелство /снеговалеж/ обаче няма
извънреден характер, поради което не е в състояние да освободи превозвача
от отговорност. И това е така, тъй като по делото не се установи летището в
Меминген да е било затворено на 28.12.2020г. /т.е. че е била налице забрана
за кацане и излитане на самолети/, нито че отклонението на полета от Киев до
Меминген е било предприето поради задължително указание от служители на
летище Меминген. Дори и да се приеме за основателна тезата на ответното
дружество, че отклонението на полета към друго резервно летище е било
предприето по решение на командира на полета с оглед осигуряване
безопасността на пътниците на борда поради конкретни специфични
характеристики на процесното въздухоплавателно средство във връзка с
кацането на писта по време на по-обилен снеговалеж, изводите на съда няма
да се променят. Субективната преценка на командира на полета не е
обоснована с никакви конкретни данни /от технически характер за
съответното въздухоплавателно средство от съответния вид и модел или
обстоятелства от друг характер/ към момента на планирания час на кацане в
летище Меминген, липсват и доказателства за твърдяното състояние на
пистите, което да не е позволявало безопасно кацане. Нещо повече, по делото
се установи, че не е имало никакви затруднения при провеждане на полети
след 15, 50 часа UTC /координирано универсално време/ - 16, 50 часа местно
време, тъй като снеговалежът е бил спрял.
8
Съгласно решение на СЕС по дела С-294/10, С-315/15, С-402/07, в
тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната
продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на
извънредните обстоятелства и техните последици. При това се преценя дали
превозвачът е трябвало да даде „непонисими жертви“ с оглед капацитета на
предприятието си към дадения момент. Доказаното наличие на извънредно
обстоятелство не е достатъчно да освободи превозвача от отговорност,
доколкото в последния случай за него възниква задължение да положи грижа
и да ангажира ресурсите, си за да избегне, доколкото е възможно, отмяната
или голямото закъснение на полет. При определяне на дължимата грижа на
превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004 г. препраща и към Монреалската
конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен
превоз (публикувана Д В, бр. 67/2003 г., в сила за България от 9 януари 2004
г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже,
че отмяната на полета е била неизбежна с оглед на всички разумни мерки,
които биха могли да се изискват от един въздушен превозвач. Дължимата
грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността
на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламент /Е О / 261/2004, което установява възможност на превозвачите да
извършват полети не само с притежавани от тях самолети. А според т. 4 от
решение от 04.05.2017г. по дело С-315/15 на СЕС, ако закъснението от 3 и
повече часа е причинено не само от извънредни обстоятелства, но и от други
причини, то периодът на извънредните обстоятелства се изважда от общата
продължителност на закъснението.
В случая ответникът не установи с допустимите доказателствени
средства, че твърдените от него извънредни обстоятелства /снеговалеж/ са
продължили в период от 47 часа. Задължението за осигуряване на минимална
почивка на екипажа на самолета не е извънредно обстоятелство по смисъла на
чл. 5, т. 3 от Регламента. Опериращият въздушен превозвач не е доказал, че в
период от 47 часа не е могъл да избегне продължително забавяне/отмяна на
полета с друго, освен с „непоносими жертви“, нито че с оглед капацитета на
предприятието не е могъл в разумен срок да пренасочи същият или друг
самолет за извършване на полета. Не е доказано, че не е било възможно
кацане, респективно излитане на самолета от летище Меминген, макар и в по-
късен час на същия ден. Реализираният полет след 47 часа безспорно е извън
9
разумния срок.
С оглед на изложените по-горе съображения следва, че в процесния
случай не са налице предпоставките на освобождаващата разпоредба на член
5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, поради което ответникът дължи
обезщетение в размера по чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламента, а именно 250 евро,
респективно претендираната в настоящото производство левова
равностойност, възлизаща на сумата от 488, 96 лева.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 325 лева, от които 25 лева за държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
В полза на ищцата следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното исково производство съдебни разноски в общ размер
на 535 лева, от които 25 лева за държавна такса, 100 лева възнаграждение за
вещо лице, 10 лева такса за издаване на съдебни удостоверения и 400 лева
адвокатско възнаграждение.
В полза на заявителя следва да се присъдят и направените в
заповедното производство съдебни разноски в общ размер на 325 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2298 от 21.03.2022г., постановено по гр.д. №
34758/2021г., по описа на СРС, ГО, 165 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от Б. А. Г., ЕГН **********, гр. ******* срещу „У.Е.У.Ц.“, вписано
в Търговския регистър на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и
адрес на управление: Унгария, гр. Будапеща, ул. ******** сграда „Б“, чрез
„УИЗ Е.У. Црт. - Клон България“ КЧТ, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, жк зона Летище София, сграда ИВТ иск с правно
основание чл. 7, пар. 1, б. а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91
/в сила от 17.02.2005г./, че в полза на ищцата съществува вземане в размер на
сумата от 488, 96 /четиристотин осемдесет и осем лева и 96 ст./ лева /левова
равностойност на 250 евро/, представляваща обезщетение за отмяна на полет
№ W64340 Меминген /Германия/ – София /България/ от 28.12.2020 г., ведно
със законната лихва от 12.02.2021г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 8438/21г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.Ц.“, вписано в Търговския регистър на дружествата
под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Унгария, гр.
Будапеща, ул. ******** сграда „Б“, чрез „УИЗ Е.У. Црт. - Клон България“
КЧТ, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, жк зона
Летище София, сграда ИВТ да заплати на Б. А. Г., ЕГН **********, гр.
*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 535 /петстотин тридесет
и пет/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното исково производство,
както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 /триста
двадесет и пет/ лева – съдебни разноски в производството по ч.гр.д. №
8438/2021г. по описа на СРС, ГО, 165 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.Ц.“, вписано в Търговския регистър на дружествата
под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Унгария, гр.
Будапеща, ул. ******** сграда „Б“, чрез „УИЗ Е.У. Црт. - Клон България“
КЧТ, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, жк зона
Летище София, сграда ИВТ да заплати на Б. А. Г., ЕГН **********, гр.
*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 /триста
двадесет и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
11
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12