№ 176
гр. Сливен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500345 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Р., процесуален
представител на Б. Х. Д., ЕГН ********** от *** против решение №
260020/27.04.2021 г. по гр.д. № 294//2020г. на Котелския районен съд, с което
са били предоставяни за упражнение по отношение на малолетното дете А.
Б.Д. родителските права на неговата майка Ч. ЗЬ. Ш., ЕГН ********** от ***,
било е определено местоживеене на деето при неговата майка, бил е
определен режим на лични контакти между детето ибащата, била е
определена издръжка за минало време и за в бъдеще, било е разрешено на
основание чл. 127а от СК детето А. да пътува с майка си до Република
Германия един път годишно, без съгласието на бащата за 20 дни през лятото.
Решението е обжалвано като процесуално и материално неправилно и
незаконосъобразно. Страната пространно изтъква доводи за това, че майката
1
на детето е твърде млада, не знае какво иска от живота и това я прави по –
непригоден родител за отглеждането на детето. Освен това семейната среда
при бащата била по – стабилна, неговите родители не били разведени и за
детето щяло да бъде по – добре да расте в такава среда. Финансовата
сигурност на бащата също била по- добра. Моли се решението да бъде
отменено и родителските права, както и местоживеенето на детето да бъдат
определени при неговия баща, а майката да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на 152.50лв. Страната е направила искане ако претенциите
не бъдат уважени да се разреши на бащата да извежда детето един път в
годината за 20дни извън страната. Претендира разноски.
Страната не е направила нови процесуални или доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з. въззивникът, редовно призован се явява лично и с адв.Р., който
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. се явява лично и с адв.Д.
от САК, който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни гласни и
писмени доказателства. Съдът изслуша страните. Двамата родители изразиха
силно желание да гледат детето и да упражняват родителските права.
Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на
14.05.2021г., а въззивната жалба е била депозирана на 28.05.2021 г. в рамките
на законоустановения срок.
Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и
тази изложена подробно от РС – Котел , съдът направи следните правни
изводи :
Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена
от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по
2
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 127 ал. 2, вр. ал.1
от СК, като е било поискано от съда да се произнесе относно местоживеенето
на малолетното дете Виктория, упражняването на родителските права по
отношение на него, личните отношения с него и издръжката му. Освен това е
бил предявен и иск с правно основание чл.127а ал.1 от СК – за даване на
разрешение малолетното дете да пътува в чужбина единствено с майка си.
По отношение на предоставянето на родителските права и определяне
личните отношения между децата и родителите при развод съществува
задължителна съдебна практика, която макар и да е от 1974г., не е загубила
своето значение и съдът следва да съобразява своите актове с нея. Разбира се
всеки отделен случай се преценява поотделно съобразно интересите на
заинтересованите лица, но принципите, които са залегнали в Постановление
№ 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС задължително се разглеждат и обсъждат
от съда при вземане на решение от него. По принцип решението за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на единия
родител следва да се основе на интересите на детето, преценено съобразно
следните критерии: родителски качества, полагане грижи и умения за
възпитание, морален лик на родителите, желанието на родителите,
привързаност на децата към родителите, пол и възраст на детето, както и
възможността за получаване на помощ от трети лица, на личното социално
обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия за живот. В
конкретния случай един от водещите критерии за предоставяне на
родителските права по отношение на малолетното дете А. е неговата крехка
възраст. А. е родена на *** и към настоящия момент, когато се постановява
това съдебно решение, тя е навършила само три години. Съгласно цитираното
по-горе Постановление децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена
майчина грижа, като в такива случаи майката е по-пригодна от бащата за
отглеждане и възпитание не детето. Съдът намира, че в този случай този
критерии е абсолютно приложим. Детенцето е на твърде малка възраст за да
може самостоятелно да формира свое желание и предпочитание за това кой
от родителите да го отглежда. То е все още почти бебе и в тази възраст
майката, ако няма изключителни пречки за отглеждане на детето е тази, която
би полагала по-добри грижи за него. От друга страна детенцето е момиче.
3
Децата формират модела си на поведение от най-ранна детска възраст, като
подражават на възрастните, които се грижат за тях. В случая също е по-
подходящо майката да показва на момиченцето поведението си на жена. В
този смисъл в Постановлението е посочено, че майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол. Съдът счита, че няма
никакво съмнение, че двамата родители желаят да отглеждат детето А. и че
детето е привързано към тях. И при двамата родители съществуват отлични
битови условия за отглеждане на детето, като бащата би бил по-
подпомагания от тях при полагане на грижи по отношение на детето, тъй като
неговите родители имат по-голяма възможност да го подкрепят в грижите за
детето. Съдът намира, че по делото няма доказателства за това, че някой от
двамата родители не разполага с необходимите възпитателни качества, като
родител. Твърденията, че майката е все още неориентирана и не знае какво
иска от живота не са подкрепени от данните по делото. Тя е млада жена със
средно образование, която е решила да повиши квалификацията си за да е по
– конкурентноспособна на пазара на труда. По делото не са събрани
доказателства за осъдителен морал на някой от родителите.
С оглед на изложеното, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете А. следва да бъде
предоставено на майката Ч.Ш., съответно неговото местоживеене следва да е
при майката. Съдът намира, че тъй като по принцип няма спор за режима на
лични отношения и размера на дължимата издръжка, решението не следва да
се изменя и в тази част.
По отношение на предявения иск по чл.127а ал.1 от СК, съдът взе
предвид следното:
В разпоредбата на чл.127а ал.1 от СК е предвидено, че въпросите,
свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. В ал.2
на същия текст е посочено, че когато родителите не постигнат съгласие по
ал.1 спорът между тях се решава от РС по настоящия адрес на детето.
Несъгласието между родителите може да бъде изразено, както изрично, така и
с конклудентни действия. Съдът намира, че в случая това е точно така.
Очевидно е, че двамата родители не са постигнали съгласие за пътуване в
4
чужбина на детето А.. От данните по делото е видно, че бащата се опасява
детето да не остане в РГермания. С оглед на това съдът намира, че искът е
допустим. Разгледан по същество същият се явява и основателен. Съдът
намира, че в интерес на детето е то да може да пътува до РГермания, която е
част от ЕС само с майка си, тъй като по този начин би могло да поддържа
отношенията си с част от семейството си по майчина линия, които работят и
живеят там.
По въпроса със заместващото съгласие от съда /по смисъла на чл.127а
ал.2 от СК/е налице трайна практика на ВКС постановена и по реда на чл. 290
ал.2 от ГПК. В тази връзка са решения № 147/2011г. на ВКС по гр.д. №
845/2010 г. на 3-то ГО, Решение № 483/2012г. на ВКС, по гр.д. _№ 473/2012 г.
на ІV-о ГО, решение № 234/2012 г. на ВКС по гр.д. № 1580/2012 на ІV-о ГО.
Във всички тези решения е прието, че разрешение за неограничено
извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия
родител не е в интерес на детето и разрешението може да бъде дадено за
определен период, за определена държава или държави чийто кръг е
определяем. В случая постановеното първоначално решение е съобразено с
трайната съдебна практика. С него е разрешено пътуването на детето само до
една страна и за определен период от време.
Искането на въззивника да се разреши бащата също сам да извежда
детето за определен срок извън България не може да бъде уважено. Същото е
напарвено едва с въззивната жалба, което е недопустимо. Такова искане обаче
може да бъде разгледано в отделно съдебно производство.
Тъй като настоящите изводи съвпадат с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение следва да се потвърди.
В случая е налице спорна администрация и всяка от страните следва да
понесе разноските, така както ги е направила.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/27.04.2021 г. по гр.д.
№294//2020г. на Котелския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6