Решение по дело №136/2021 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260027
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20211880100136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 18.04.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 136/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е административно по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ).

Образувано е по жалба от Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. Х.Н. от САК, срещу Протоколно решение № 20 от 29.05.2000 г., Решение № 20-Г от 14.09.2000 г., Протоколно решение № 21 от 29.05.2000 г. и Решение № 21-Г от 14.09.2000 г. всички за признаване респективно възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд по ЗВСГЗГФ в землището на с. Гара Бов, ЕКАТТЕ 14461, община Своге и в землището на с. Бов, ЕКАТТЕ 04546, издадени от Поземлена комисия в гр. Своге (понастоящем Общинска служба по земеделие – Своге (ОСЗ)).

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на цитираните административни актове, поради неспазване на установената форма, тъй като същите не са подписани от председателя и секретаря, както и от зам.председателя, и двамата членове на комисията, а също така и поради постановяването им от некомпетентен орган и поради незаконност на състава му, тъй като съставът на поземлената комисия не включва инженер по горско стопанство, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗВСГЗГФ (в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г. и към ДВ, бр. 49 от 28.05.1999 г.). Алтернативно се иска от съда да отмени Протоколно решение № 20 от 29.05.2000 г. в частта му по т. 7, респективно Решение № 20-Г от 14.09.2000 г. в частта му по т. 7 , както и Протоколно решение № 21 от 29.05.2000 г. в частта му по т. 3, респективно Решение № 21-Г от 14.09.2000 г. в частта му по т. 3 и в частта му по т. 2 от диспозитива, всичките касаещи признаване правото на собственост, респективно възстановяване на собствеността на имот - широколистна гора с площ 10 дка, находящ се в землищата на с.Бов и с.Гара Бов - имот № 7 от Заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд № 5584 от 27.05.1999 г. по описа на Поземлена комисия в гр. Своге и да върне преписката на Общинска служба по земеделие – Своге със задължителни указания за постановяване на решение за признаване и възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Т. П. върху визирания в т. 7 от подадено заявление имот в реални стари граници по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Във връзка с последното искане се твърди, че административният орган не изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ да връчи на заявителя по заявлението от 27.05.1999 г. – А. М. Т., обжалваните решения, които следва да се считат връчени на 19.02.2021 г. – датата, на която Р.Г.С. е получила заверени преписи от посочените четири решения от Общинска служба по земеделие – Своге, от която дата започва да тече и четиринадесетдневния срок за обжалването им. Сочи се, че административният орган не е съобразил, че визираният имот под № 7 в заявлението се е намирал и продължава да се намира на границата между землищата на село Бов и село Гара Бов, като около 7,2 дка са се намирали и продължават да се намират в землището на село Бов, а само около 2,8 дка в землището на село Гара Бов, тъй границата между посочените землища е общински път. Поради това, се твърди неправилност на постановения отказ за възстановяване правото на собственост на заявения имот с мотива, че същият се намира в землището на село Гара Бов, обективиран в т. 7 от Протоколно решение № 20 от 29.05.2000 г. и в т. 7 от Решение № 20-Г от 14.09.2000 г. – и двете на Поземлена комисия в гр. Своге, постановени без да се изследват фактите, обстоятелствата и посочените в заявлението граници на имота. Като основания за неправилност на решенията по т. 3 от Протоколно решение № 21 от 29.05.2000 г. и по т. 3 от Решение 21-Г от 14.09.2000 г. – и двете на Поземлена комисия в гр. Своге, както и по т. 2 от диспозитива на последното, с които е признато правото на собственост за възстановяване и е възстановено в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху имот № 119002 по картата за възстановяване собственост на землището с площ 8,913 дка, представляваща дървопроизводителна горска площ, находяща се в местността „Вратеновица“ с посочени граници, в жалбата се сочи, че решенията са постановени без да са изяснени обстоятелствата по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, тъй като към датата на постановяване на обжалваната част от посочените решения, като и към дата на подаване на жалбата, са били и са налични стари реални граници и е била и е налице възможността за възстановяване на имота в тези стари реални граници, тъй като същият се намира в рамките на поземлени имоти, частна държавна собственост при съществуващи и запазени на терена топографски елементи и характерни гранични белези или като ограничена горска площ с естествени граници. Освен противоречие с чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, се твърди и наличието на противоречие с чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ на решението по т. 2 от диспозитива на Решение 21-Г от 14.09.2000 г. на Поземлена комисия в гр. Своге, тъй като правото на собственост е възстановено върху имот, който не е равен по площ на отнетия – възстановеният имот е с площ 8,930 дка, а отнетият – с площ 10 дка, а и възстановеният в нови реални граници имот не отговаря по вид, произход и качество на притежаваната от наследодателя на жалбоподателите М.Т.П. гора. Твърди се още, че всички обжалвани решения са издадени в противоречие с процесуалните правила, тъй като са немотивирани и постановени в противоречие с целта на закона. Претендират се разноски за производството.

ОСЗ, чрез пълномощника, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Регионалната дирекция по горите – София изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Държавно горско стопанство – Своге, не изразяват становище по жалбата.

В открито съдебно заседание жалбоподателите и ответникът, чрез пълномощниците си, включително и с писмени молби, подробно аргументира тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните, изслушана е съдебна лесотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като логично и безпротиворечиво и е разпитан един свидетел, като събраните доказателства са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

С жалбата е направено искане за прогласяване изцяло нищожността на Протоколно решение № 20 от 29.05.2000 г., Решение № 20-Г от 14.09.2000 г., Протоколно решение № 21 от 29.05.2000 г. и Решение № 21-Г от 14.09.2000 г. – всички издадени от Поземлена комисия в гр. Своге (понастоящем Общинска служба по земеделие - Своге), като алтернативно се иска отмяната на отделни решения. Посочените две искания не може да бъдат предявени в състояние на алтернативност. Възможно е да бъдат направени в състояние на евентуалност. Съгласно чл. 168 от АПК, при извършване на съдебната проверка съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъбразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При това, по силата на чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта дори при липса на искане за това. Горното сочи на извода, че съдът във всички случаи извършва проверка на акта, като се произнася първо за неговата действителност, а след това, ако такава е налице - за неговата законосъобразност, като не е обвързан от конкретните искания на страните. От основанията по чл. 146 от АПК липсата на компетентност и неспазването на предписаната от закона форма водят директно до нищожност на акта.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за прогласяването на нищожност на един административен акт (чл. 149, ал. 5 от АПК), при наличието на правен интерес, който в случая за жалбоподателите произтича от качеството им наследници на М.Т.П., които като такива са обвързани от правните последици на оспорваните четири административни акта (чл. 3, ал. 1 от ЗВСГЗГФ), а за жалбоподателя Р.Т. и в качеството й на наследник на заявителя А.М.Т., по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Нещо повече, в случая жалбата е депозирана в четиринадесетдневния срок по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, считано от връчването на четирите решения на Р.Г.С. на 19.02.2021 г., доколкото известието за доставяне (л. 88 от делото), приложено в административните преписки, послужили за издаване на оспорените административни актове, не установява съобщаване на решенията на заявителите по реда на ГПК. Същото установява съобщаването им на пълномощник, чиито имена не са посочени в известието за доставяне, като липсва пълномощно както по преписките, така и към самото известие за доставяне. Въвода във владение на К.М.К., на който се позовава ответникът (л. 89 от делото), е ирелевантен по този въпрос, доколкото това лице няма качеството наследник на М.Т. П., съгласно приложеното Удостоверение за наследници (л. 35-37 от делото).

Освен конституираните на основание чл. 15, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ субекти, в производствата по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ участват само лицата, направили искането за възстановяване правото на собственост, и съответната общинска служба по земеделие. Трети заинтересовани лица не участват в тези производства. Съгласно чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред, т.е. в общото исково производство. Изрично в този смисъл е Решение № 6257 от 02.07.2004 г. по адм.д. № 2723/2004 г. на ВАС.

На следващо място, с Протоколно решение № 20 от 29.05.2000 г. и Протоколно решение № 21 от 29.05.2000 г. е признато право на възстановяване в нови реални граници. С тези решения не се приключва реституционната процедура, а съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от ППЗВСГЗГФ същите се предоставят на изпълнителя на техническите дейности за изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 5, т. 2 от ППЗВСГЗГФ. След приключване на тази процедура и трасиране на новите граници на признатата за възстановяване собственост се издава решение по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ, което съобразно материалната норма се придружава със скица и след влизането му в сила има характер на констативен нотариален акт, съгласно чл. 13а, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. „С това решение приключва процедурата по възстановяване на правото на собственост по отношение на горите и земите от горския фонд. Това не означава обаче, че решението по чл.17, ал.7 ППЗВСГЗГФ не подлежи на обжалване. Същото може да се обжалва относно начина на възстановяване на заявените гори“ (Определение № 693 от 08.10.2015 г. по ч.к.а.д. № 816/2015 г. на Административен съд София – област, като в същия смисъл е и цитираното в него Решение № 1481/08.02.2008 г. по адм.д. № 8260/2007 г. на ВАС). Оттук следва изводът, че всички решения, прогласяването нищожността на които се иска с жалбата – постановените по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ и по реда на чл. 17, ал. 7 от ППЗВСГЗГФ решения на поземлената комисия (сега Общинска служба по земеделие) са индивидуални административни актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност на един административен акт, т.е. следва да бъдат постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона – чл. 146 от АПК, респ. чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), действал към момента на издаването им.

По делото са представени заверени копия на административните преписки, послужили за издаване на четирите обжалвани административни акта, за което на основание чл. 190 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е задължен Началникът на Общинска служба по земеделие – Своге, с оглед оспорването в жалбата, че същите не са подписани. От тях се установява, че и четирите решения не носят подпис нито на председателя, нито на заместник-председателя, нито на секретаря, нито на когото и да било от членовете на колективния орган. На мястото за подписите на последните е положен печат и подпис на лицето, заверило преписите. Останалите документи, включително заявлението, протоколи за въвод във владение и други носят подписи на съответните лица. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решенията, представени по делото, не са спазени всички изисквания за форма, установени в чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП – не е положен подпис от председателя и секретаря на комисията, която разпоредба е приложима, доколкото към датата на постановяване на атакуваните решения – 29.05.2000 г. и 14.09.2000 г., все още не е приета разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ. Ето защо, дори комисията да е действала в законен състав (за което по делото са ангажирани писмени доказателства), то не е налице валидно изявена воля. Дори съставът на комисията да е формирал едно общо становище (за възстановяване правото на собственост на заявените имоти), то не му е дадена външна изява по предвидения в закон начин (чрез полагане подпис от председателя и секретаря на колективния орган). В случая, без значение е дали подписи под решението са положили останалите членове на комисията, макар че и такива липсват. Както се посочи, специално изискване в тази насока законът към онзи момент не е поставил, така че приложима е нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗАП. Едва в текста на чл. 60а от ППЗСПЗЗ е поставено изискване, относно това от кого следва да се подпише актът, постановен в производството по възстановяване на гори и земи от горския фонд и земеделски земи, която разпоредба е в сила от 2003 г. В тази връзка следва да се отбележи, че неотносима в случая е действалата към датата на постановяване на атакуваните решения (29.05.2000 г. и 14.09.2000 г.) редакция на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, предвиждаща в състава на поземлените комисии да участват председател, заместник-председател - инженер по горско стопанство, или техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и четен брой членове, доколкото тя урежда принципно състава на колективния орган, както правилно сочи и ответникът в писмените си бележки, но не съдържа специално правило за лицата, които следва да подпишат всяко едно от решенията, за да е налице валиден акт. Нещо повече – липсата на подписи прави невъзможно извършването и на проверка дали актът е издаден от компетентния за това орган, тъй като подписите удостоверяват именно това обстоятелство. И след като същите са част от съдържанието на акта, то липсата им води и до неспазването на предвидената от закона форма. И в двата случая се касае до пороци, водещи до нищожност на приложените по делото административни актове, предмет на съдебния контрол.

Независимо от горното, за пълнота следва да се посочи, че дори да бяха подписани оспорените административни актове, същите отново биха били незаконосъобразни. От приетите по делото писмени доказателства – Договор за продажба на недвижим имот от 11.10.1922 г., Договор за продажба на недвижим имот от 02.06.1940 г. и Спогодителен протокол за съдебна делба от 18.11.1942 г., както и от показанията на свидетеля П.Т. се установява, че придобитата от наследодателя на жалбоподателите гора в местността „Вратеновица“ е с обща площ от 9,7 дка. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебната лесотехническа експертиза и от показанията на разпитания по делото свидетел, към датата на постановяване на обжалваните решения, като и към дата на огледа от вещото лице, са били и са налични стари реални граници на имота. Следователно както към 2000 г., така и понастоящем е налице възможността за възстановяване на имота в тези стари реални граници, тъй като същият се намира в рамките на поземлени имоти, частна държавна собственост при съществуващи и запазени видими граници по теренни форми, очертаващи искания от жалбоподателите за възстановяване имот. Ето защо, не е имало пречка за признаване и възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на М.Т. П., на основание чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ по място, площ и в граници към датата на отнемането. Несериозен е изложеният от процесуалният представител на ответника аргумент, че възстановяването на имотите в нови реални граници на основание чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е било наложително, тъй като към заявлението от 27.05.1999 г. като доказателство за правото на собственост е бил приложен единствено препис-извлечение от емлячен регистър. Законът не предвижда това обстоятелство като пречка за възстановяване на правото на собственост в реалните стари граници по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, а и е изпълнено изискването на чл. 13, ал. 3 от същия закон заявлението да се придружава по възможност и с описание на имотите. Освен това, основателен и доводът за липса на изложени мотиви в оспорените индивидуални административни актове поради каква причини правото на собственост не е възстановено в реалните стари граници. С оглед изложеното, не е необходимо да бъде обсъждано дали са спазени останалите изисквания на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ.

При този изход на делото, тъй като са поискани, направените от двамата жалбоподатели разноски следва да се присъдят. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което не отговаря на определения в НМРАВ размер, както и на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че на двете жалбоподателки е оказвана идентична правна помощ, като договорите за това са сключени с един и същи адвокат, поради което намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство на по 500 лева за всяка от двете жалбоподателки, а заедно с платеното възнаграждение за вещо лице – общо 1 250 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Протоколно решение № 20 от 29.05.2000 г., Решение № 20-Г от 14.09.2000 г., Протоколно решение № 21 от 29.05.2000 г. и Решение № 21-Г от 14.09.2000 г. – всички на Поземлена комисия в гр. Своге (понастоящем Общинска служба по земеделие - Своге) по жалба от Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.

ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие - Своге за валидно произнасяне по Заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд № 5584 от 27.05.1999 г. по описа на Поземлена комисия в гр. Своге съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - Своге, представлявана от началника, да заплати на Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 250 лева – представляваща направени разноски по делото.

 

Решението е постановено при участието на Регионалната дирекция по горите – София и Държавно горско стопанство – Своге.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :