Определение по дело №250/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 199/23.05.2023г. по ЧНД № 250/2023г. по описа на
Окръжен съд С.

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Г. А. П., в която твърди, че
изтърпява наказание в Затвора С. в размер на 7 години и 6 месеца лишаване
от свобода, от които към 06.03.2023г. е изтърпяла повече от половината, след
приспадане на изтърпяната част от наказанието в И. и в България. Посочва, че
по време на престоя си в затвора в България има добро поведение, няма
наказания, поправя се, работи винаги, когато има възможност, участва
ежедневно в обучителни дейности. Твърди, че здравословното й състояние е
влошено и се налага лечение, за което няма условия в затвора. Счита, че са
налице предпоставките на чл.70 от НК и моли да бъде освободена условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване
от свобода.
Началникът на Затвора С. е депозирал становище, чието заключение е,
че няма достатъчно доказателства за настъпила цялостна положителна
промяна в поведението и личността на лишената от свобода П.. Твърди, че се
наблюдава задържане в голяма част от първоначално идентифицираните
проблемни области, което налага продължаването на професионалните форми
на въздействие за постигане на корекционен ефект. Дава мнение лишената от
свобода П. да не бъде условно предсрочно освободена.
Началникът на Затвора С. в съдебно заседание поддържа становището
си от 05.05.2023г. и изразява мнение за неоснователност на молбата на
осъдената П., тъй като не са изпълнени кумулативните изисквания на закона в
частта за поправяне на осъденото лице. Счита, че е необходимо продължаване
на пенитенциарното въздействие спрямо осъдената, като се фокусира това
въздействие по отношение промяна на нагласите на л.св.П., свързани с
престъпното поведение, с цел преосмисляне на причините за извършване на
правонарушението, анализиране на криминогенните фактори. Извежда извод,
че не са налице достатъчно доказателства за настъпила цялостна положителна
промяна в поведението на л.св.П.. Наблюдава се задържане в голяма част на
първоначално идентифицираните проблемни области, което налага
продължаване на професионалните форми за въздействие за постигане на
целения корекционен ефект. Пледира л.св.П. да не бъде условно предсрочно
освободена.
Прокурорът счита молбата на осъдената П. за неоснователна, тъй като
не са изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК -
1

осъдената е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание
Лишаване от свобода, но не са налице категорични доказателства за
поправянето й по време на престоя в затвора. От становището на Началника
на Затвора С. и от писмените доказателства по делото се установява, че
осъдената не е награждавана, има избирателно отношение относно нагласата
й за работа в затвора, поради което е налице едно по-скоро пасивно
поведение. Посочва, че оценката на риска от рецидив е 75 точки – среден
риск, който е останал един и същ и към момента, т.е. не са налице
доказателства осъденото лице да се поправя и този риск да се снижава.
Пледира молбата на л.св.П. да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание осъдената П., чрез пълномощника си адв.Василева,
моли съда да уважи направеното искане за условно предсрочно
освобождаване. Изтъква, че е била подлъгана, послушала е други хора и не
мисли, че не се е поправила. Направила е грешки, но винаги е спазвала
законите. Не вижда смисъл да е в затвора. Иска да бъде условно предсрочно
освободена.
Защитникът на осъдената посочва, че е изтърпяла повече от половината
от наложеното й наказание. Твърди, че л.св.П. има добро поведение, желание
да работи и да учи, което е доказателство за поправянето й. Оспорва, че
осъдената има пасивно поведение, защото работи винаги, когато има
възможност, уми и посещава занятията всеки ден и полага доброволен труд.
Смята, че л.св.П. е дала доказателства за поправянето си и моли да се приеме,
че изтърпяната част от наказанието е оказало превъзпитателен ефект за
спазване на закона и добрите нрави, и че целите на наказанието са
постигнати. Посочва, че следва да се вземе предвид влошеното здравословно
състояние на осъдената.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Молителката - осъдената Г. А. П. е на 59 години, българска гражданка, с
основно образование, омъжена. Г. П. е осъдена с Решение от 18.12.2012г. по
съкратено производство № 41/2012г. на 22-ри състав на Окръжен съд Б. за
извършено престъпление по чл.368 ал.1, вр.чл.369 ал.1 т.5 от НК на Кралство
И., съответстващо на престъпление по чл.242 ал.2, вр.ал.1 от НК на Република
България, на седем години и шест месеца лишаване от свобода, което да
търпи при първоначален строг режим. Решението е влязло в сила на
23.05.2013г. С Решение № 54/12.07.2022г. по ЧНД 115/2022г. по описа на ОС
М., потвърдено с Решение № 296/12.10.2022г. по ВЧНД № 884/2022г. по
описа на АС С., решението на Окръжен съд Б. е признато и прието за
изпълнение в Република България, като е приспадното времето на полицейско
задържане за 24 часа, 72 часа задържане с постановление на ОП Б. и взетата
мярка за неотклонение Задържане под стража.
Осъдената е изтърпяла в Кралство И. 1115 дни, равняващи се на 3
2

години 20 дни, за времето от 11.12.2011г. до 29.12.2014г., когато е пусната в
отпуск от 19.12.2014г. до 29.12.2014г., след която дата не се завърнала и е
обявена за международно издирване.
Към 23.05.2023г. лишената от свобода Г. А. П. в България фактически е
изтърпяла 1 година 1 месец и 17 дни, от работа 2 месеца и 3 дни, или всичко
изтърпяно – 1 година 3 месеца и 20 дни, поради което е налице остатък в
размер на 3 години 1 месец и 20 дни.
Общият срок на фактически изтърпяното наказание към 23.05.2023г. е 4
години 2 месеца и 7 дни.
Начало на изтърпяване на наказанието в България от осъдената П. е на
06.04.2022г., постъпила в Затвора на 20.04.2022г. Лишената от свобода П.
търпи наложеното наказание в група от закрит тип.
В условията на контролирана среда осъдената П. заема средно статусно
ниво, самосъхранителна, предпочита да остане встрани на случващото се и да
не се замесва в ситуации, които пряко не я касаят, поради което избягва
нарушения и се дистанцира от конфликтогенно натоварени зони. Лишената
от свобода П. не е награждавана, не е наказвана, но спрямо нея са приложени
корекционни мерки, свързани с предупреждения и забележки.
От началото на 2023г., осъдената П. подпомага друга лишена от
свобода, която е отговорник на секция „Хигиенно-битова“ в СОЛС на
групата. След освобождаването на отговорника е избрана на тази позиция, но
допуска незначителни пропуски, които се отстраняват в резултат на
осъществяван контрол и надзор над дейността й. От 28.11.2022г. до
19.01.2023г. работи в шивашки цех, но не е продължила поради несправяне с
работата. Към момента не работи, но й е възлагана периодично обща работа –
доброволен неплатен труд към дърводелска работилница и строителна
бригада, където проявява непостоянство.
Включена е в учебната 2022г./2023г. като ученичка в ІХ клас. Посещава
като зрител някои от клубовете по интереси, но не постоянно. Свободното си
време предпочита да прекарва като общува с лица на сходен възрастов и
етнически статус.
Лишената от свобода П. притежава необходимите изисквания за
включване в програми, а именно има личностни възможности – базова
грамотност, обучаема с основно образование, както и административни
такива. Предвид установените високи стойности в раздел „Мисловни умения
и поведение“, осъдената има възможност за включване в групова работа,
насочена към подобряване на уменията в когнитивно-поведенческата сфера.
На л.св.П. са изготвени две оценки на риска, като първоначалната
оценка от 04.11.2022г. е 75 точки и последващата от 27.04.2023г. е също 75
точки. Запазват се стойностите на оценката с еднакво цифрово изражение – 75
точки, като нивото на риска остава в границите на среден риск при отчетени
минимални понижения и повишения в някои раздели, които не повлияват на
3

крайната оценка. Налице е задържане в областите „Нагласи“, „Мисловни
умения и поведение“, „Образование, обучение и трудова дейност“. При
л.св.П. личностовото развитие е единствено в посока външно измерими
фактори и показатели, но не и във вътрешно-психичен план. Осъдената има
привидно положително отношение към планираните цели и на този етап е
необходимо насочване към активизиране на инициативата, самостоятелното
вземане на решения и носене на лична отговорност. Лишената от свобода П.
изпитва повече потребност от насочване и допълнително мотивиране за
саморазвитие. Изхождайки от всичко това, се формира извод, че заложените в
плана цели са с различна степен на изпълнение от осъдената, наблюдава се
задържане в голяма част от първоначално идентифицираните проблемни
области и поправителното въздействие спрямо осъдената следва да продължи
за постигане на необходимия корекционен ефект.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на осъдената Г. А. П. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без
уважение. В момента тя търпи наложеното й с Решение от 18.12.2012г. по
съкратено производство № 41/2012г. на 22-ри състав на Окръжен съд Б.,
влязло в сила на 23.05.2013г., седем години и шест месеца лишаване от
свобода. Остатъкът от това наказание към 23.05.2023г. е 3 години 1 месец и
20 дни.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената П. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното наказание седем години и
шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК,
а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. Съобразявайки разпоредбата на чл.439а от НПК,
законодателят е определил като доказателства за поправянето всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
4

Самата промяна е сложен и динамичен силно индивидуален процес, в чиято
основа стои изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към които
се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от
наличния вътрешен потенциал. По този причини и имайки предвид, че
затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк
контакт с лишените от свобода и формира извод, относно резултатите от
пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в
осъдените лица.
Становището на затворническата администрация, в конкретния случай е,
че цялостният анализ и наблюдение над поведението на осъдената П. не
извеждат наличие на достатъчно убедителни доказателства за настъпила
цялостна положителна промяна в поведението и личността на лишената от
свобода. Наблюдава се задържане на голяма част от първоначално
идентифицираните проблемни области, което налага продължаване на
професионалните форми на въздействие за постигане на корекционен ефект.
Лишената от свобода П. на този етап показва привидно положително
отношение към планираните цели, което е социално желателно. Дейността,
която се осъществява с осъдената на ниво позитивно развиване на определени
качества на личността й, е насочена към активизиране на инициативата,
самостоятелното вземане на решения и носене на лична отговорност.
Относно осъдената П. е налице потребност от насочване и допълнително
мотивиране и саморазвитие. При осъдената не е налице приемане и
признаване на отговорността за извършеното деяние, поради което е
необходимо насочване на поправителното въздействие с промяна на
нагласите, свързани с престъпното й поведение. Такава цел е поставена на
осъдената, а именно преосмисляне на причините за извършване на
правонарушенията и анализиране на криминогенните фактори, тъй като
л.св.П. все още не осъзнава приноса си в престъплението, за което е осъдена и
изтърпява наказание. Дори в днешното съдебно заседание обяснява, че е била
подведена и излъгана.
Осъдената П. не е награждавана. Не е наказвана, но на 20.01.2023г. е
установено, че друга лишена от свобода от друга група, притежава неин
документ, за което и двете осъдени не дават логични обяснения, поради което
са приложени корекционни мерки, свързани с предупреждение и забележки.
Действително, л.св.П. е включена в общообразователно обучение като
ученичка в ІХ клас. Посещава редовно часовете и полага усилия за усвояване
на учебното съдържание. Избрана за отговорник на секция „Хигиенно-
битова“ в СОЛС на групата, но допуска незначителни пропуски, които
своевременно се отстраняват, след осъществен контрол и надзор над
дейността й. Осъдената представя добро ниво на активност, включвайки се в
различни конструктивни мероприятия, с предпочитания инициативата да се
основава на външни източници и обстоятелства.
Трудова дейност осъществява в шивашки цех от 28.11.2022г. до
5

19.01.2023г., но участието й е преустановено от работодателя, поради
несправяне с манипулациите с шевната машина. Към момента не работи,
работила е периодично в дърводелска работилница и строителна бригада, но
проявява непостоянство. Осъдената проявява избирателност по отношение на
нагласите за работа, като не подава молби при обявени овакантени места.
Неоснователно е наведеното от защитата на осъдената, че същата е дала
доказателства за поправянето си, изхождайки от желанието й да работи.
Съдът намира, че такова в действителност не е налице, изводимо от
представените от затворническата администрация документи.
В общ план при осъдената П. личностовото развитие е единствено в
посока външно измерими фактори и показатели, но не и във вътрешно-
психичен план, където се реализира действителната промяна на личността –
убеждения, нагласи, мотивация, ценности, навици, субективни вярвания и др.
Така се постига известен напредък на общопенитенциарното въздействие,
който обаче не е достатъчен за формиране на убеждения и констатации за
настъпила промяна у осъдената. Тази промяна трябва да е трайна и
необратима, която по отношение на осъдената Г. П., според съда, не е налице.
При съпоставката на първоначалната и последваща оценка на
правонарушителя е установено задържане в границите на средния риск – 75
точки, запазени стойности. Идентифицирани са четири проблемни зони при
първоначалната оценка на правонарушителя – „Образование, обучение и
трудова заетост“, „Начин на живот и обкръжение“, „Нагласи“ и „Мисловни
умения и поведение“. Отчетени са минимални понижения и повишения в
някои от разделите, което не повлиява на крайната оценка, като е налице
задържане в идентифицираните проблемни зони. Заложената в плана цел
усвояване на трудови умения не е постигната, поради прекратяване на
работата на осъдената в шивашкия цех, а целта за повишаване на
образователното ниво е текуща и към момента се изпълняват задачите за
постигането й. В плана е заложена и цел за стриктно спазване изискванията за
престой, която също не е изпълнена, тъй като осъдената е нарушила забраната
по чл.97 т.2 от ЗИНЗС, за което са приложени корекционни мерки без
дисциплинарно наказание.
Като цяло съдът намира, че отношението на осъдената към планираните
цели е привидно положително, което налага осъществяване на позитивно
развиване на определени качества на личността й, насочено към активизиране
на инициативата, самостоятелното вземане на решения и носене на лична
отговорност. Всички това възпрепятства настъпването на личностна промяна
у осъдената и още повече, че при нея не е налице приемане и признаване на
отговорността за извършеното деяние. Всичко това налага извода, че
отчетената промяна е частична и недостатъчна, за да гарантира водене на
законосъобразен начин на живот.
Съдът е длъжен да отбележи, че в условията на затвора се полагат
необходимите медицински грижи, а при необходимост това може да се
6

извърши и в определените медицински заведения, съгласно нормите на
ЗИНЗС. Наличието на медицински проблем или заболяване на осъдената не
може да аргументира извод за условното й предсрочно освобождаване.
Осъдената П. не е награждавана и не е наказвана, но спрямо нея са
приложени корекционни мерки, свързани с предупреждения и забележки. В
общ план осъдената заема средно статусно ниво, самосъхранителна,
предпочита да остане встрани на случващото се и да не се замесва в
ситуации, които пряко не я касаят, поради което избягва нарушения и се
дистанцира от конфликтогенно натоварени зони. Така се постига известен
напредък на общопенитенциарното въздействие, който обаче не е достатъчен
за формиране на убеждения и констатации за настъпила промяна у осъдената.
Тази промяна трябва да е трайна и необратима, което по отношение на
осъдената Г. П., според съда, не е налице.
При съпоставката на двете оценки на правонарушителя е установено
задържане в границите на средния риск в едни и същи стойности.
Идентифицирани са три проблемни зони при осъдената, при които е налице
задържане и подлежат на корекционно въздействие, а именно „Нагласи“,
„Мисловни умения и поведение“, „Образование, обучение и трудова
дейност“, като личностовото развитие е единствено в посока външно
измерими фактори и показатели, но не и във вътрешно-психичен план.
Осъдената има привидно положително отношение към планираните цели и на
този етап е необходимо насочване към активизиране на инициативата й,
самостоятелното вземане на решения и носене на лична отговорност, което
носи потребност от насочване и допълнително мотивиране за саморазвитието
й. Заложените в плана цели са с различна степен на изпълнение от осъдената,
наблюдава се задържане в голяма част от първоначално идентифицираните
проблемни области и поправителното въздействие спрямо нея следва да
продължи за постигане на необходимия корекционен ефект. Всичко това
налага извода, че отчетената промяна е частична и недостатъчна, за да
гарантира водене на законосъобразен начин на живот.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото,
съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за
своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна
промяна у осъдената П. по време на изтърпяване на наказанието й, предвид
което не се уважи молбата й за допускане на условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от признатото и прието за
изпълнение в Република България наказание с Решение № 54/12.07.2022г. по
ЧНД № 115/2022г. по описа на ОС М., лишаване от свобода за срок от седем
години шест месеца при първоначален строг режим, с размер на остатъка към
23.05.2023г. - 3 години 1 месец и 20 дни.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - С.:
7

Номер на акта:	199
Дата:	23 май 2023 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200250
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 май 2023 г.

Определение по дело №250/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите