№ 32570
гр. София, 11.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110162763 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника Р. Г. Д. – адв. Николай
Илчев за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ с искане същото да бъде увеличено до сумата в размер на 400 лева.
Постъпила е и молба от адвокат К. Б. – процесуален представител на ответника в
заповедното производство съгласно приложено в същото пълномощно с искане за допълване
на постановеното по делото решение, като в нейна полза бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в заповедното
производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбите - „Топлофикация София“
ЕАД изразява становище за неоснователност на исканията.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Исканията по чл. 248 ГПК са направено в законоустановения срок, поради което се
явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни,
съображенията за което са следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат
от страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в
случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
постановено след постановяване на решението по делото, съдът следва да откаже да
приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо за
определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид освен цената на иска,
но и липсата на каквато и да била фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на
топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
1
производства в СРС, по които ищец е „Топлофикация София“ ЕАД. Следва да бъде
съобразено и че е проведено едно единствено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото. От друга страна при определяне на възнаграждението следва да се съобрази и
обстоятелството, че в случая са предявени няколко кумулативно съединени иска, но те са в
защита на един интерес, поради което неоснователни се явяват и наведените в тази връзка в
молбата доводи. Ето защо съдът намира, че наред с горното видът и обемът на извършената
работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от определения такъв
от 545,56 лева. Същият определен по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 1,45 лева, в какъвто размер е и
присъденото в полза на адв. Николай Илчев адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК от процесуалния представител на
ответника Р. Г. Д. – адв. Николай Илчев за изменение на решението на съда, с което е
присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на
1,45 лева, следва да се отхвърли като неоснователна.
По молбата на адв. К. Б. съдът намира следното:
В действителност по делото са налице данни за постъпило от длъжника възражение по
чл. 414 ГПК, подадено чрез адв. К. Б.. Същото обаче се явява второ по ред. Видно от данните
по делото, след връчване на препис от заповедта за изпълнение на длъжника, в срока по чл.
414 ГПК – на 18.10.2022 г. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, подадено лично от
длъжника. Именно въз основа на същото с разпореждане от 24.10.2022 г. съдът е дал
указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че може в едномесечен срок от
уведомяването, да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си.
Впоследствие – на 27.10.2022 г. по делото е постъпило отново възражение от длъжника, но
подадено чрез адв. К. Б.. Съдът намира, че при тези данни възнаграждение в полза на адв. Б.
по реда на чл. 38 ЗА не се дължи поради липса на надлежно извършени процесуални
действия по представителство на длъжника в заповедното производство. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че подаването на възражението по чл. 414 ГПК няма
самостоятелен характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на
заповедта за изпълнение. То не служи като средство за материалноправна защита на
длъжника, поради което не се изисква обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът
не дължи произнасяне по същество, а единствено следва да се увери, че вземанията по
заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което дължи указания на заявителя
по чл. 415 ГПК. В случая длъжникът лично е упражнил правото си на възражение и именно
въз основа на подаденото от него възражение съдът е дал указания на заявителя да предяви
иск по чл. 422 ГПК. Извършените впоследствие от пълномощника на длъжника - адв. Б.
действия по подаване на ново възражение не пораждат никакво правно действие, като не са
налице данни за други извършени от нея процесуални действия по защита на длъжника в
заповедното производство. Ето защо в полза на адв. К. Б. не се дължи адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА в заповедното производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на адв. Николай Илчев Илчев, процесуален
представител на ответника Р. Г. Д. в исковото производство, както и молбата на адв. К. И. Б.,
пълномощник на ответника в заповедното производство, за изменение на решение № 20706
от 14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 62763/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, в частта
за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3