№ 45
гр. Ловеч, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244300600172 по описа за 2024
година
С присъда № 7/06.02.2024 г. по НОХД № 1057 по описа за 2023 г., РС-
Ловеч е признал подсъдимия Й. Н. В., ЕГН **********, за виновен, за това,
че в периода от 13.04.2022 год. - 28.04.2022 год., в гр. Л., при условията на
продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ, както следва:
На 13.04.2022 год., в гр. Л., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - лична карта №*********, на която бил придаден вид,
че е издадена от ОД МВР - Плевен на **.**.**** год. за К. Т. И., ЕГН
********** от гр. П., като я представил пред Б. К. Б., ********************
в „А.Б" АД, офис - Л.;
На 28.04.2022 год., в гр. Л., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - лична карта №*********, на която бил придаден вид,
че е издадена от ОД МВР - Плевен на **.**.**** год. за К. Т. И. ЕГН
********** от гр. П., като я представил пред К.Н.П., с********* ********* в
„П." АД, офис -Л.;
1
На 28.04.2022 год., в гр. Л., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - лична карта №*********, на която бил придаден вид,
че е издадена от ОД МВР -Плевен на **.**.**** год., за К. Т. И. ЕГН
********** от гр. П., като я представил пред Т.В.Г., ******** ********* в
„И." АД, офис- Л., когато за самото му съставяне не може да му се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 във връзка с
чл.308, ал.2, пр.З, алт.1-ва вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК и чл. 54, ал.1 от НК го
осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
Съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил така определеното
наказание с 1/3 или подсъдимият В. следва да изтърпи наказание в размер на
8 /осем/ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Съдът е признал Й. Н. В. за виновен и за това, че в периода 13.04.2022
год. - 10.05.2022 год. в гр. Л., при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение, както следва:
На 13.04.2022 г., в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Б. К. Б.-******************** в „А.Б" АД, офис- Л.,
относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П.
На 28.04.2022 г., в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у К.Н.П. - с********* ********* в „П." АД, офис- Л.,
относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П.
На 28.04.2022 г., в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т.В.Г., ******** ********* в „И." АД, офис - Л.,
относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П., и с това,
причинил имотна вреда на „П." АД, „А.Б" АД и „И." АД, както следва:
На „П." АД - в размер на 50 000 лева, по договор за кредит №010LD-R-
004258/03.05.2022 год., като вредата настъпила на 03.05.2022 год. в гр. Л..
На „А.Б" АД - в размер на 50 000 лева, по договор за кредит
№CLB202204215500001/03.05.2022 год., като вредата настъпила на 03.05.2022
в гр.Л.
На „И." АД - в размер на 49 000 лева, по договор за кредит №ДБ 8138‐
1193/09.05.2022 год., като вредата настъпила на 10.05.2022 год. в гр. Л.,
всичко на обща стойност 149 000 лева, като причинената вреда е в големи
2
размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209,
ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 НК го осъдил на 2 /две/ години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил така определеното
наказание с 1/3 или подсъдимият В. следва да изтърпи наказание в размер на
16 /шестнадесет/ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия Й. Н. В.
едно общо най - тежко наказание в размер на 16 /шестнадесет/ месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът на основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с ал.2 от НК е
приспаднал от определеното общо най - тежко наказание 16 /шестнадесет/
месеца лишаване от свобода времето, през което В. е бил задържан за срок до
72 часа с Постановление от 14.10.2022 г. по ДП №373/2022 г. по описа на РУ
на МВР Ловеч, за времето от 14.10.2022 г. до 17.10.2022 г. включително;
времето през което е бил с марка за неотклонение „Задържане под стража“,
взета с Определение №414/24.10.2022 г. по ВНЧД №388/2022 г. по описа на
ЛОС, считано от 24.10.2022 г. до 16.01.2023 г. включително, както и времето
през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от
17.01.2023 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане зачита
за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест зачита за един ден
лишаване от свобода.
Съдът е постановил веществените доказателства по делото: Обект №2 -1
бр. мобилен телефон „С.“ без поставена сим карта, Обект №1 - 1 бр. мобилен
телефон с поставена сим карта и брой спортна блуза - кафяво оранжева на
цвят собственост на подсъдимия Й. Н. В., след влизане на присъдата в сила,
да се върнат на подсъдимия Й. Н. В..
Съдът е постановил веществените доказателства по делото: Обект №1 - 1
бр. тефтер с кафяви корици и 1 бр. тетрадка с метални държачи, да останат по
делото.
Пред настоящата е постъпила въззивна жалба от Й. Н. В., чрез адв. Е., с
която моли да се измени присъдата в наказателната част.
Счита, че постановената присъда е неправилна, тъй като съдът не е
изпълнил задължението да оцени всички доказателства и е допуснал
3
съществено нарушение на процесуални правила при постановяване на
присъдата, които са го лишили да направи обоснован и правилен извод
относно изпълнителното деяние, авторството и вината на дееца. Застъпва
тезата, че е налице е една необоснована присъда, тъй като от събраните по
делото доказателства не може да се направи извода, който е направил
първоинстанциония съд и неправилно е приложен материалния закон.
Твърди, че наложено наказание е явно несправедливо, завишено и в
противоречие на чл. 36 от НК.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ловеч излага становище, че
следва да се потвърди присъдата на първата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Е., като молят
да се измени присъдата и да се намали размера на наказанието лишаване от
свобода.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Въззивникът Й. Н. В. е роден на **.**.**** година в гр.Т., обл.П.,
български гражданин, със ********* образование, *******, осъждан и е
********.
Свидетелката М.Б. живее в гр. Л. и работела в „А.Б“ АД, офис- Л. на
длъжност „********************“. Управител на банковия клон бил
свидетелят Т. Т..
На 13.04.2022 г. свидетелката Б. била на работа, когато в офисът влязъл
В.. Той бил насочен за обслужване към св. Б.. В. се представил на
свидетелката с името К. Т. И. и казал, че иска да си открие разплащателна
сметка, по която да му бъде превеждана заплатата. Той обяснил, че е
служител на мобилния оператор „В.“, от гр. П. е, командирован служебно в
гр. Л. и живее при познати. Свидетелката Б. му поискала документ за
самоличност за извършване на проверка, при което В. представил неистински
официален документ за самоличност - лична карта №*********, на която бил
придаден вид, че е издадена от ОД на МВР - Плевен на **.**.****, за К. Т. И.,
с ЕГН ********** от гр.П.. Качеството на изработка на личната карта било
добро, че практически не била различима от истински документ.
4
Свидетелката Б. извършила проверка в системата на банката и установила, че
личната карта е валидна и съдържала всички необходими реквизити: номер,
дата, място и орган на издаване, три имена и ЕГН на лицето, за което се
издава. След проверката свидетелката Б. открила съответна банкова сметка с
IBAN *******************, към която В. заявил и дебитна карта, за да я
представи на работодателя.
На 21.04.2022 г. В. отново дошъл в офиса на банката в гр. Л., за да вземе
дебитната карта. Докато св. Б. обработвала документите за дебитната карта,
В. й казал, че иска да изтегли потребителски кредит в размер на 50 000. 00
лева, които му били необходими за ремонт на апартамент в гр. П.,
собственост на баба му и дядо му. Св. Б. му дала искане за кредит вх.
№СИВ202204215500001, което въззивникът попълнил. Свидетелката
направила справки в НОИ и Централен кредитен регистър и установила, че не
са налице пречки за отпускане на кредита. В. оставил телефон за връзка и се
уговорили, след като кредита бъде одобрен, да му се обади, за да дойде в
офиса и подпишат договора за кредит.
На 27.04.2022 г. искането за кредит било одобрено и св. Б. се обадила на
въззивника.
На 03.05.2022 г. той се явил в офиса и подписал договор за кредит
№CLB202204215500001/03.05.2022 г., по силата на който му бил отпуснат
кредит в размер на 50 000. 00 лева със срок на изплащане 120 месеца. Сумата
била преведена по посочената разплащателната сметка и В. същия ден усвоил
сумата.
Свидетелката К. П. живее в гр. Л. и била служител на „П.“ АД, офис - Л.,
на длъжност „***************“. На 28.04.2022 г. тя била на работа и в
офиса влязъл В.. Той казал, че иска да изтегли потребителски кредит в размер
на 50 000. 00 лева и се представил пред нея със същата неистинска лична
карта. Свидетелката П. проверила валидността на личната карта в системата
на банката, направила справки в НОИ и ЦКР и не установила пречки за
отпускане на кредита. Тя му предоставила искане за потребителски кредит,
което В. попълнил същия ден.
Искането за кредит било одобрено и на 03.05.2022 г. въззивникът се явил
в офиса и подписал договор №010LD-R-004258/03.05.2022, по силата на
който му бил отпуснат потребителски кредит в размер на 50 000. 00 лева със
5
срок на изплащане 120 месеца. Сумата била преведена по разплащателна
сметка с IBAN BG********************* и В. я усвоил същия ден.
Свидетелката Т. Г. живеела в гр. Л. и била служител на „И.“ АД, офис -
Л. на длъжност „******** *********“. На 28.04.2022 г. в офисът дошъл В. и
бил насочен за обслужване към свидетелката Г.. Той й казал, че иска да
изтегли потребителски кредит. За удостоверяване на самоличността си В.
представил на свидетелката същата неистинска лична карта, която използвал
пред свидетелките М.Б., К. П.. Свидетелката Г. извършила необходимите
справки относно валидността на личната карта и кредитоспособността на
подсъдимият и не установила пречки за отпускане на кредита. Тя му
предоставила искане за отпускане на потребителски кредит вх. №8138-452,
което В. попълнил и подписал. За оформяне на документите по одобряване на
кредита останало да приложи служебна бележка за доходите си, която той
занесъл на свидетелката Г. на 04.05.2022 г. Същият ден искането за отпускане
на кредит било одобрено. На 05.05.2022 г. свидетелката се обадила на В. и го
поканила в офиса, за да подпише договора, но той й отговорил, че в момента
не може тъй като бил изпратен да работи по отстраняване на повреда в друг
град.
Те се уговорили В. да отиде в офиса на 09.05.2022 г. На тази дата
въззивникът отишъл в офиса на банката в гр. Л. и подписал договор №ДБ
81381193/09.05.2022 г., по силата на който му били отпуснат потребителски
кредит в размер на 49 000.00 лева. На 10.05.2022 г. сумата по кредита била
преведена по разплащателната сметка IBAN BG********************* и
същия ден била усвоена от В..
Разпитан в качеството на обвиняем в хода на ДП подсъдимия Й. Н. В. е
дал обяснения, в които е признал вината си и е описал подробно фактическите
обстоятелства относно времето, мястото и механизма на извършване на
деянията.
Въззивната инстанция споделя така установената фактическа обстановка
от РС-Ловеч, която съответства на гласните, писмени и веществени
доказателства.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че В. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.316 във
6
връзка с чл. 308, ал. 2, пр. 3, алт.1-ва във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26, ал.
1 НК, като в периода от 13.04.2022 год. - 28.04.2022 год., в гр. Л., при
условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ, както следва:
На 13.04.2022 год., в гр. Л., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - лична карта №*********, на която бил придаден вид,
че е издадена от ОД МВР -Плевен на **.**.**** год. за К. Т. И., ЕГН
********** от гр. П., като я представил пред Б. К. Б., ********************
в „А.Б“ АД, офис - Л.;
На 28.04.2022 год., в гр. Л., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - лична карта №*********, на която бил придаден вид,
че е издадена от ОД МВР -Плевен на **.**.**** год. за К. Т. И. ЕГН
********** от гр. П., като я представил пред К.Н.П., с********* ********* в
„П." АД, офис - Л.;
На 28.04.2022 год., в гр. Л., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - лична карта №*********, на която бил придаден вид,
че е издадена от ОД МВР -Плевен на **.**.**** год., за К. Т. И. ЕГН
********** от гр. П., като я представил пред Т.В.Г., ******** ********* в
„И." АД, офис- Л., когато за самото му съставяне не може да му се търси
наказателна отговорност.
От обективна страна въззивникът е осъществил изпълнителното деяние
на посоченото престъпление чрез действие, като на посоченото място и
период, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ (лична
карта №*********, на която бил придаден вид, че е издадена от ОД МВР -
Плевен на **.**.**** г. на името на К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П.), за
чието съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, като го е
използвал представяйки го пред служители в офисите на три търговски банки
в гр. Л., както следва: на 13.04.2022 г. го е представил пред свидетелката М.Б.
(******************** в „А.Б" АД, офис-Л.); на 28.04.2022 г. го е представил
пред свидетелката К. П. (*************** в „П." АД, офис-Л.) и на
28.04.2022 г. го е представил пред свидетелката Т. Г. (******** ********* в
„И." АД, офис- Л.).
По делото е безспорно е установено, че използваният от В. официален
документ - лична карта №*********, е неистински, и че на същата е придаден
7
вид, че е издадена от ОД МВР - Плевен на **.**.**** г. на името на св. К. Т.
И., ЕГН ********** от гр. П., което обстоятелство не отговаря на обективната
истина.
От субективна страна В. е осъществил състава на престъплението с пряк
умисъл, като е съзнавал обществено опасният характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването
им.
Деянието e квалифицирано като престъпление по чл.316 във връзка с чл.
308, ал. 2, пр. 3, алт.1-ва във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй
като В. е извършил три деяния, които осъществяват поотделно един и същ
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което всяко едно от деянията от обективна и субективна страна
представлява продължение на предходното.
Тази инстанция приема, че В. е осъществил от обективна и субективна
страна и признаците от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода
13.04.2022 год. - 10.05.2022 год. в гр. Л., при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение, както следва:
- На 13.04.2022 г., в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Б. К. Б. - ******************** в „А.Б“ АД, офис -
Л., относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П.
На 28.04.2022 г., в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у К.Н.П. - с********* ********* в „П.“ АД, офис- Л.,
относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П.
На 28.04.2022 г., в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т.В.Г., ******** ********* в „И.“ АД, офис - Л.,
относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П., и с това,
причинил имотна вреда на „П.“ АД, „А.Б“ АД и „И.“ АД, както следва:
На „П.“ АД - в размер на 50 000. 00 лева, по договор за кредит №010LD-
R-004258/03.05.2022 год., като вредата настъпила на 03.05.2022 год. в гр. Л..
На „А.Б“ АД - в размер на 50 000. 00 лева, по договор за кредит
8
№CLB202204215500001/03.05.2022 год., като вредата настъпила на 03.05.2022
в гр.Л.
На „И.“ АД - в размер на 49 000. 00 лева, по договор за кредит №ДБ
81381193/09.05.2022 год., като вредата настъпила на 10.05.2022 год. в гр. Л.,
всичко на обща стойност 149 000. 00 лева, като причинената вреда е в големи
размери.
От обективна страна В. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението чрез действие, като на посоченото място и период, при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение, както следва:
на 13.04.2022 г., в гр. Л., възбудил заблуждение у Б. К. Б. -
******************** в „А.Б" АД, офис- Л., относно самоличността си - че е
К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П. и с това причинил на „П." АД - имотна
вреда в размер на 50 000 лева, по договор за кредит №010LD-R-
004258/03.05.2022 год., като вредата настъпила на 03.05.2022 год. в гр. Л.;
на 28.04.2022 г., в гр. Л., възбудил заблуждение у К.Н.П. -с*********
********* в „П." АД, офис- Л., относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН
********** от гр. П. и с това причинил имотна вреда на „А.Б" АД - в размер
на 50 000 лева, по договор за кредит №CLB202204215500001/03.05.2022 год.,
като вредата настъпила на 03.05.2022 в гр.Л.;
на 28.04.2022 г., в гр. Л., възбудил заблуждение у Т.В.Г., ********
********* в „И." АД, офис - Л., относно самоличността си - че е К. Т. И., ЕГН
********** от гр. П., и с това, причинил имотна вреда на „И."АД в размер на
49 000 лева, по договор за кредит №ДБ 81381193/09.05.2022 год., като
вредата настъпила на 10.05.2022 год. в гр. Л. или всичко на обща стойност
149 000. 00 лева, като причинената вреда е в големи размери.
В. е създал неправилни представи на: Б. К. Б. - ******************** в
„А.Б“ АД, офис- Л., К.Н.П. - с********* ********* в „П.“ АД, офис - Л. и
Т.В.Г., ******** ********* в „И.“ АД, офис - Л., относно самоличността си -
че е К. Т. И., ЕГН ********** от гр. П.. Той е представил и на трите
служителки на ощетените юридически лица неистински официален документ
- лична карта №*********, на която бил придаден вид, че е издадена от ОД
МВР - Плевен на **.**.**** год. на името на К. Т. И., ЕГН ********** от гр.
П., с цел да набави за себе си имотна облага. В. е поискал да изтегли
9
потребителски кредити и от трите ощетени юридически лица, като именно
въз основа на представения и на трите служителки официален неистински
документ. Трите служителки са извършили, въз основа на предоставената им
лична карта, различни справки относно валидността на тази лична карта и
след като не са установили пречки за отпускане на кредитите, са му
предоставили искания за отпускане на потребителски кредити. В. е бил
одобрен на 03.05.2022 г. в гр. Л. и е сключил с „П." АД - договор за кредит
№010LD-R-004258/03.05.2022 год. в размер на 50 000. 00 лева. На 03.05.2022
г. в гр. Л. той сключил с „А.Б" АД - договор за кредит
№CLB202204215500001/03.05.2022 год. в размер на 50 000. 00 лева и на
10.05.2022 г. е сключил в гр. Л. с „И." АД - договор за кредит №ДБ 8138-
1193/09.05.2022 год. в размер на 49 000. 00 лева. На следващия ден след
сключването и на трите договора сумите по тях били преведени по
разплащателни сметки на В. с № IBAN *******************, IBAN
BG*********************, IBAN BG*********************, като в деня на
превеждането им били напълно усвоени от него. В. е заблудил и трите
служителки на ощетените юридически лица, че е лицето К. Т. И., като
напълно ясно е съзнавал, че той не е това лице, че използва неистински
официален документ - инкриминираната лична карта, като целта му е била
единствено да се разпореди с отпуснатите му три потребителски кредити в
свой интерес.
Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т.5 от НК,
тъй като причинената имотна вреда е в големи размери съгласно ТР № 1 от
1998 г. на ОСНК. По делото е установено, че общата вреда е в размер на 149
000.00 лева. Тази сума е в размер значително повече от 70 пъти стойността на
минималната работна заплата. Към момента на извършване на
престъплението, съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. в периода 01.04.2022 -
31.12.2022 г., минималната работна заплата е 710. 00 лева.
Деянието е квалифицирано като престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е извършено
при условията на продължавано престъпление. Съгласно чл. 26, ал. 1 от НК,
продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
10
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като деецът в тези случаи се наказва съобразно включените
в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност и
съобразно с причинения от тях общ престъпен резултат, които следва да
бъдат конкретизирани по време, място и начин на извършване. По делото е
установено, че са извършени три деяния от въззивника, които представляват
едно и също престъпление, като и трите са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено от В. виновно, при
пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Тази инстанция намира, че правилно е определен вида и размера на
наказанието на В. за престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2, пр.
3, алт.1-ва във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК в размер на една
година лишаване от свобода. В НК за това престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до осем години. РС-Ловеч е съобразил като
смекчаващи вината обстоятелства оказаното съдействие от въззивника на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина и
направеното самопризнание, а като отекчаващи вината обстоятелства - висока
обществена опасност на деца, с оглед на миналите му осъждания, и високата
обществена опасност на престъплението, тъй като се касае за три деяния,
извършени при условията на продължавано престъпление. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се съобрази и изразеното критично
отношение към извършеното. Наложеното наказание на В. в размер на една
година лишаване от свобода е определено при преобладаващи смекчаващи
вината обстоятелства и е в размер доста под средния, предвиден в закона. Не
са налице други смекчаващи вината обстоятелства, които следва да се ценят и
да доведат до намаляване на размера на определеното наказание лишаване от
свобода.
В съответствие с разпоредбата чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът е намалил така
определеното наказание с 1/3 или В. следва да изтърпи наказание в размер на
11
осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Тази инстанция приема, че така наложеното наказание на В. е
справедливо и съответства на целите на наказанието, посочени в чл. 36 от
НК.
Неоснователно е възражението на защитата за определяне на наказанието
на въззивника при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55 от НК, тъй
като по делото не са налице изключителни или изключително смекчаващо
вината обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко. По делото са констатирани смекчаващи
вината обстоятелства-направени самопризнания в хода на досъдебното
производство, оказано съдействие от В. за разкриване на обективна истина и
критично отношение. Тази инстанция, както и първата, приема, че
извършеното деяние е с висока обществена опасност и обществената опасност
на дееца е висока. Извършени са три отделни деяния, през непродължителен
период от време. По изложените мотиви, съдът приема, че установените
смекчаващите вината обстоятелства не са изключителни в конкретния казус, с
оглед високата обществена опасност на деянието и на дееца и факта, че се
касае за престъпление, извършено при условията на продължавано
престъпление. Съдът намира, че не са налице условията за приложение на чл.
55, ал. 1 НК.
Тази инстанция приема, че правилно е определен вида и размера на
наказанието на подсъдимия В. за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. В НК за това
престъпление е предвидено наказание от една до осем години лишаване от
свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства са съобразени от първата
инстанция направеното от В. самопризнание и факта, че е допринесъл на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се съобрази и изразеното
критично отношение към извършеното. Като отекчаващи вината
обстоятелства са ценени високата обществена опасност на деянието, с оглед
начина на извършването му и факта, че е осъществено при условията на
продължавано престъпление и миналото му осъждане. Правилно съдът е
определил на В. наказани в размер на две години лишаване от свобода, което
е при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства и е доста под средния
12
размер, предвиден в закона. Не са налице други смекчаващи вината
обстоятелства, които следва да се съобразят и да доведат до по-леко
наказание.
В съответствие с чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът е намалил така определеното
наказание с 1/3 или В. следва да изтърпи наказание в размер на 16
/шестнадесет/ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Въззивната инстанция приема, че така наложеното наказание на В. е
справедливо и ще изпълни целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК.
Неоснователно е възражението на защитата за определяне на наказанието
на въззивника при условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл. 55 от НК, тъй
като по делото не са налице изключителни или изключително смекчаващо
вината обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко. По делото са констатирани смекчаващи
вината обстоятелства-направени самопризнания в хода на досъдебното
производство, изразено критично отношение и оказано съдействие от В. за
разкриване на обективна истина. Тази инстанция, както и първата, приема, че
извършеното деяние е с висока обществена опасност и обществената опасност
на дееца е висока. Извършени са три отделни деяния, през непродължителен
период от време. По изложените мотиви, съдът приема, че смекчаващите
вината обстоятелства не са изключителни в конкретния казус, с оглед
високата обществена опасност на деянието, на дееца и факта, че се касае за
престъпление, извършено при условията на продължавано престъпление.
Въззивната инстанция приема, че не са налице условията за приложение на
чл. 55, ал. 1 НК.
Правилно съдът е приел, че са налице условията на чл. 23, ал. 1 НК за
определяне на общо най-тежко наказание на В., тъй като са извършени две
отделни престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от
тях. РС-Ловеч на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на Й. Н. В. едно
общо най - тежко наказание в размер на 16 /шестнадесет/ месеца лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.
Настоящата инстанция приема, че така определеното общо най - тежко
наказание на В. в размер на 16 /шестнадесет/ месеца лишаване от свобода е
справедливо и ще се изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие с чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК съдът е приспадна от
13
определеното общо най - тежко наказание в размер на 16 /шестнадесет/
месеца лишаване от свобода времето, през което В. е бил задържан за срок до
72 часа с Постановление от 14.10.2022 г. по ДП №373/2022 г. по описа на РУ
на МВР Ловеч от 14.10.2022 г. до 17.10.2022 г. включително; времето през
което е бил с марка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с
Определение №414/24.10.2022 г. по ВНЧД №388/2022 г. по описа на ЛОС,
считано от 24.10.2022 г. до 16.01.2023 г. включително, както и времето, през
което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 17.01.2023
г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане зачита за един ден
лишаване от свобода, а два дни домашен арест зачита за един ден лишаване
от свобода.
Присъдата е правилна и в частта, в която съдът е постановил
веществените доказателства по делото: Обект №2 -1 бр. мобилен телефон
„С." без поставена сим карта, Обект №1 - 1 бр. мобилен телефон с поставена
сим карта и брой спортна блуза - кафяво оранжева на цвят собственост на
подсъдимия Й. Н. В., след влизане на присъдата в сила, да се върнат на Й. Н.
В.. Съдът е постановил съдът присъди веществените доказателства по делото:
Обект №1 - 1 бр. тефтер с кафяви корици и 1 бр. тетрадка с метални държачи,
да останат по делото.
Въззивната инстанция приема, че не са налице основания са изменение
или отмяна на присъдата.
Ловешкият окръжен съд намира, че следва да се потвърди изцяло
присъда № 7/06.02.2024 г. по НОХД № 1057 по описа за 2023 г. на РС-Ловеч.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло присъда № 7/06.02.2024 г. по НОХД № 1057 по
описа за 2023 г. на РС-Ловеч.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15