Р Е Ш Е Н И Е
№ 23 10.04.2020
година град Омуртаг
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
На единадесети март две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №323 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът е с
правно основание чл.341 от ГПК. Производството е във фазата на извършване на
делбата.
В настоящото
производство с влязло в законна сила на 19.09.2019 г. Решение № 90/30.08.2019 г.,
е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Н.М.Х. с адрес: ***
и Н.М.Х., с адрес: ***, на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл. № 245 /двеста четиридесет и пет/, с площ от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ квадратни метра, за който е отреден УПИ IX-245 /единадесет –
двеста четиридесет и пет/, в квартал 9 /девети/, с площ от 1650 /хиляда
шестстотин и петдесет/ квадратни метра, по регулационния план на с. ***, общ.
О., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 81 /осемдесет
и един/ квадратни метра, масивна сграда с площ от 40 /четиридесет/ квадратни
метра и масивна сграда с площ от 50 /петдесет/ квадратни метра, при граници на
имота: улица, имот с пл. № 244 и имот с пл. № 246.
Делбата на
гореописаните недвижими имоти следва да се извърши между съделителите при
следните квоти: Н. М. Х. - ½
идеална част и Н.М.Х. - ½ идеална част.
Ищцата Н.М.Х. с адрес: ***, се представлява
от пълномощника си адв. В.А. ***, която прави искане допуснатия до делба
недвижим имот да бъде изнесен на публична продан.
Във втората
фаза на делбеното производство процесуалният представител на ищцата Н.М.Х. – адв.
В.А. ***, предявява от името на доверителката си, против втората съделителка
искане по сметки по чл. 346 от ГПК, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за
сумата в размер на 200.00 лева месечно, считано от 16.08.2018 г., за пропуснати
ползи от невъзможността да ползва делбения имот, поради ползването му, лично, само
от Н.М.Х..
Ответницата Н.М.Х., с адрес: ***, се
представлява от пълномощника си адв. С.Г. ***, която предявява от името на
доверителката си претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, за
поставяне на допуснатия до делба недвижим имот в неин изключителен дял и моли
същата да бъде уважена, а искането по сметки на ищцата да бъде отхвърлено, като
недоказано.
Съдът
като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Във втората
фаза на делбата е извършена съдебно технико – оценъчни експертиза, според
заключението по която пазарната стойност на процесния имот е 14 850.00 лева
като равностойността на ½ идеална част от него е равна на 7 425.00 лева.
Относно поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот заключението на
вещото лице е, че имотът и построената в него жилищна сграда са неподеляеми. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Съгласно
нормата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в дял на един от съделителите, съдът постановява да бъде изнесен на
публична продан. Основен принцип в съдебната практика е, когато това е възможно
винаги делбата да се извърши, като реално бъдат съставени дялове на съделителите.
В този смисъл нормата на чл. 348 от ГПК се явява изключение при хипотезата, когато
имота е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Разпоредбата
на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда възможност ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, да поиска то да бъде поставено в неговия дял, а
дяловете на останалите съделители да се уравнят с друг имот или с пари, като
съгласно ал. 4 на посочената разпоредба искането за възлагане може да се
направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за
допускане на делбата. В конкретния случай съгласно цитираното по-горе заключение
по извършената съдебно технико – оценъчна експертиза допуснатия до делба
недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 245 /двеста четиридесет и пет/, с площ от
2400 /две хиляди и четиристотин/ квадратни метра, за който е отреден УПИ IX-245
/единадесет – двеста четиридесет и пет/, в квартал 9 /девети/, с площ от 1650
/хиляда шестстотин и петдесет/ квадратни метра, по регулационния план на с. ***,
общ. О., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 81
/осемдесет и един/ квадратни метра, масивна сграда с площ от 40 /четиридесет/
квадратни метра и масивна сграда с площ от 50 /петдесет/ квадратни метра, при
граници на имота: улица, имот с пл. № 244 и имот с пл. № 246, е неподеляем
съобразно квотите на страните при които е допуснат до делба.
По
претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК: В регламентирания от чл. 349, ал. 4
от ГПК срок е направена възлагателна претенция от съделителката Н.М.Х. за поставяне на допуснатия до делба
недвижим имот в неин изключителен дял. Според разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Съдът счита за Съгласно съдебната
практика прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем
жилищен имот чрез възлагане в дял на съделител е допустимо само при
съсобственост, възникнала по наследяване. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение
№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, делбата не може да се извърши по този ред, ако е
налице смесена /комбинирана/ съсобственост, възникнала на основание различни
юридически факти. В конкретния случай съсобствеността между съделителите е
възникнала както в резултат на наследяване по закон, така и в резултата на
дарение. От приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 48 от 30.11.2016 г., том ІV, рег. № 2801, дело № 572/2016 г., на нотариус С. Г.
с рег. № 327 по регистъра на Нотариалната
камара, е видно, че със същия E. М. М., Н.М.Х.
и М. М. М. са признати въз основа на обстоятелствена
проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК за собственици на процесния недвижим
имот и построените в него сгради. Видно е от приложения по делото Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 49 от 30.11.2016 г., том ІV, рег. № 2802,
дело № 573/2016 г., на нотариус С. Г. с рег.
№ 327 по регистъра на Нотариалната камара, че на същия ден - 30.11.2016 г., E. М.
М. и М. М. М. дарили на Н.М.Х. собствените си общо 5/6
идеални части от същия имот ведно със сградите в него. Приложено е по делото
Решение № 13/20.03.02018 г. по гр. д. № 159/2017 г. по описа на РС - Омуртаг, потвърдено
изцяло с приложеното Решение № 64/04.06.2018 г. по гр. д. 71/2018 г. по описа
на ОС – Т., с което е признато за установено, на основание чл. 124 от ГПК,
спрямо E. М. М., Н.М.Х. и М. М. М., че Н.М.Х. е собственик по наследство на
½ идеална част от процесния недвижим имот и на основание чл. 537, ал. 2
изр. последно ГПК е изменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 48
от 30.11.2016 г., том ІV, рег. № 2801, дело № 572/2016 г., на нотариус С. Г. с рег. № 327 по регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Служба по вписванията – град Омуртаг под вх. ***г. № 3203, акт
№ 55 том 11, дело № 2037/2016 г., като е отменен в частта за ½ /една
втора/ идеална част от правото на собственост върху описания в този нотариален
акт недвижим имот. От представеното Удостоверение за наследници изх. № 94-00-214/10.04.2017
г., издадено от Кметство с. ***, общ. О., презаверено на 26.07.2018 г., е видно,
че М. М. М., б. ж. на същото село, е починал
на *** г. и е оставил следните наследници – З. М. М. -
съпруга, М. М. М. – син, Н. М. Х. – дъщеря. Видно от приложеното Удостоверение
за наследници изх. № 94-00-215/10.04.2016 г., издадено от Кметство с. ***, общ.
О., презав. на 26.07.2018 г., З. М. М., б.
ж. на същото село, е починала на *** г. и нейни наследници са: М. М. М. – син,
починал на *** г. и Н. М. Х. – дъщеря. Установява
се от посоченото удостоверение, че наследници на М. М. М. са E.
М. М. – съпруга, Н.М.Х. – дъщеря, М. М. М. – син.
От изложените данни следва, че ищцата е наследник – дъщеря на общия
наследодател М. М. М. и е придобила по наследство собствеността
върху ½ идеална част от процесния имот, а ответницата също е наследник –
внучка, на общия наследодател, но е придобила собствеността върху ½ идеална
част от имота освен по наследство и по силата на сключения между нея и E. М. М. и М.
М. М. договор за дарение. Следователно в случая е
налице смесена съсобственост, възникнала на основание различни юридически факти
– наследяване и дарение, поради което и с оглед цитираната по-горе задължителна
съдебна практика направената от Н.М.Х. възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК
следва да бъде отхвърлена. Отделен е въпроса, че от събраните по делото писмени
доказателства относно датите, на които са починали общия наследодател М. М. М. и
неговия син М. М. М. и от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Й. Р. и Ф. Х., се установи, че Х. е живяла в
процесния имота към датата на смъртта на общия наследодател, но не и към датата
на смъртта на прекия ѝ наследодател – нейният баща М. М. М..
Съдът намира,
че обстоятелствата, че според заключенията на вещото лице не е възможно да се
извърши делба на допуснатия до делба недвижим имот според дяловете на страните,
при които е допусната делбата и че по изложените по-горе съображения не са
налице предпоставки за уважаване на направената от ответната страна
възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, обосновават извод, че в случая са налице
предпоставките по чл. 348 от ГПК за изнасяне на имота на публична продан. Предвид
изложеното съдът намира, че в случая делбата следва да бъде извършена като имотът
допуснат до съдебна делба бъде изнесен на публична продан. След продажбата
всеки от съделителите ще получи паричния еквивалент на дела си, а е възможно и
всеки от тях да участва в публичната продан. Ето защо съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 348 ГПК по отношение на делбения имот и същият
следва да бъде изнесен на публична продан.
По претенцията с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата
Н.М.Х., действаща чрез процесуалният си представител адв. В.А. ***, е направила
претенции за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за пропуснати
ползи от невъзможността да ползва делбения имот, поради ползването му, лично, само
от Н.М.Х., като е предявила против, като е предявила против Н.М.Х. иск за
сумата в размер на 200.00 лева месечно, считано от 16.08.2018 г. Съгласно чл. 31,
ал. 1 от ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС регламентира,
че когато някои от съсобствениците нарушат това правило и само те, лично, използват
общата вещ, дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 7
от 02.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 7/2012 г., ОСГК, „Лично ползване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове“. В същото
тълкувателно решение е посочено: „Забраната да не се пречи на другите съсобственици е
израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да
ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него
обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи
обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ. Когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните
полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ.
За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си
служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени
от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той
я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. “ В
конкретния случай по делото се събраха единствено гласни доказателства –
показанията на свидетелите Й. Р. и Ф. Х.,
че майката и брата на съделителката Н.М.Х. живеят в пристроени, към основната
жилищна сграда в имота, стаи и ползват част от дворното място, като
свидетелките са категорични, че никой не ползва стаите в самата къща и че никой
не е възпрепятствал съделителката Н.М.Х. да ползва имота. По делото не се
събраха нито писмени, нито гласни доказателства Х. да упражнява фактическа
власт върху целия процесен имот и да ползва същия без да предоставя възможност
на съделителката Н.М.Х. да ползва нейната идеална част от имота и да ѝ е
попречила по какъвто и да е начин да реализира правата си на съсобственик
спрямо този имот. Ето защо съдът счита, че предявения от Н.М.Х. иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен. Н.М.Х. следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна
такса за предявения иск в размер на 174.40 лева
На основание
чл. 8 от ТДТССГПК съделителите следва да заплатят по сметка на РС – Омуртаг
държавни такси върху стойността на дяловете им съобразно определената пазарна
цена на делбените имоти, както следва: Н.М.Х. – сумата в размер на 297.00 лв., Н.М.Х.
– сумата в размер на 297.00 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
основание чл. 348 от ГПК следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 245 /двеста
четиридесет и пет/, с площ от 2400 /две хиляди и четиристотин/ квадратни метра,
за който е отреден УПИ IX-245 /единадесет – двеста четиридесет и пет/, в
квартал 9 /девети/, с площ от 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/ квадратни
метра, по регулационния план на с. ***, общ. О., заедно с построените в имота
масивна жилищна сграда с площ от 81 /осемдесет и един/ квадратни метра, масивна
сграда с площ от 40 /четиридесет/ квадратни метра и масивна сграда с площ от 50
/петдесет/ квадратни метра, при граници на имота: улица, имот с пл. № 244 и
имот с пл. № 246.
ОТХВЪРЛЯ предявената
възлагателна претенция, с право основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, от Н.М.Х., с
адрес: ***, ЕГН **********, за поставяне на допуснатия до делба недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл. № 245 /двеста четиридесет и пет/, с площ от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ квадратни метра, за който е отреден УПИ IX-245 /единадесет –
двеста четиридесет и пет/, в квартал 9 /девети/, с площ от 1650 /хиляда
шестстотин и петдесет/ квадратни метра, по регулационния план на с. ***, общ.
О., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 81 /осемдесет
и един/ квадратни метра, масивна сграда с площ от 40 /четиридесет/ квадратни
метра и масивна сграда с площ от 50 /петдесет/ квадратни метра, при граници на
имота: улица, имот с пл. № 244 и имот с пл. № 246, в неин изключителен дял, като
неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция по
сметки – иск с право основание чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС, от
Н.М.Х. с адрес: ***, с ЕГН **********, против Н.М.Х., с адрес: ***, ЕГН **********,
за сумата в размер на 200.00 лева месечно, считано от 16.08.2018 г., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да ползва ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.
№ 245 /двеста четиридесет и пет/, с площ от 2400 /две хиляди и четиристотин/
квадратни метра, за който е отреден УПИ IX-245 /единадесет – двеста четиридесет
и пет/, в квартал 9 /девети/, с площ от 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/
квадратни метра, по регулационния план на с. ***, общ. О., заедно с построените
в имота масивна жилищна сграда с площ от 81 /осемдесет и един/ квадратни метра,
масивна сграда с площ от 40 /четиридесет/ квадратни метра и масивна сграда с
площ от 50 /петдесет/ квадратни метра, при граници на имота: улица, имот с пл. №
244 и имот с пл. № 246, поради ползването му, лично, само от Н.М.Х., като неоснователна
и недоказана.
ОСЪЖДА Н.М.Х. с адрес: ***, с ЕГН **********,
да заплати по сметка на РС – Омуртаг сумата в размер на 174.40/сто седемдесет и
четири лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща дължима държавна такса.
за предявения иск с право основание чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА съделителите да заплатят по сметка
на Районен съд – гр. Омуртаг държавни такси върху стойността на дяловете си, както
следва: Н.М.Х. с адрес: ***, с ЕГН **********– сумата в размер на 297.00/двеста
деветдесет и седем/ лева, Н.М.Х., с адрес: ***, ЕГН ********** – сумата в
размер на 297.00/двеста деветдесет и седем/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА