О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 66
25.02.2019г., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, гражданско отделение,
На двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ : Албена Зъбова –Кочовска
Иван Воденичаров
Като
разгледа докладваното от съдия Зъбова частно
гражданско дело № 45 по описа за
Производството по делото е по реда на чл.396 ГПК, образувано по частната жалба на ответника по ч.гр.д. № 1785/2018 г. по описа на Окръжен съд Б. „И“А. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Т“, бул.“. №*, представлявано от изпълнителни директори З. Р. Р. и И. В. С. , чрез юрисконсулт Р. Б. , против определение № 2295/ 23.11.2018 г., постановено по горното дело, с което е допуснато поисканото от молителките И. Н. С. и А. Р. С. обезпечение на бъдещите им искове по чл.124 от ГПК, насочени към установяване, че не съществува ипотечно право на банката върху техния жилищен имот, находящ се в гр. С., община Н., местност „К“, с административен адрес: ваканционен комплекс „Р“, вх. С, ет.3, ап. С 3.5, притежаващ кадастрален идентификатор 11538.13.49.2.35 по КККР на гр. Н..
Жалбоподателят сочи атакувания съдебен
акт за неправилен, противоречив и необоснован. Навежда аргументи за липса на
предпоставките за налагане на процесната
обезпечителна мярка „спиране“ на изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Т. М. ,
с рег. № 803 в КЧСИ, с район на действие ОС Б. , по отношение на горепосочения
недвижим имот. В подкрепа на това излага факти по възникването на ипотечното си
право. То произтича от необслужен кредитен договор от 23.03.2007 г., сключен
между него и „Р“ ЕООД с ЕИК *, изменен с
последователни анекси от 2008 2009 2010 и
Молбата за обезпечаване на бъдещия иск била неоснователна. Имотът бил закупен от ищците след налагането на вещната тежест. Представените от молителките доказателства не обосновавали твърдението им за вероятна основателност на бъдещата претенция, а страната приема, че в такъв случай съдът не е задължен да допуска обезпечението при определяне на парична гаранция. Счита бъдещата претенция за неоснователна, поради налични доказателства за неизпълнение от длъжника на споразумението, преуреждащо отношенията му по договора за заем с кредитора и защото намира неоснователни твърденията на ищците, че се бил съгласил на делимост на ипотечното си право, а също, че има задължение да дава съгласие за заличаване на ипотеката върху обременените имоти, въпреки наличен остатък от дълга, както и за други поети задължения. Счита, че съдът е формирал неправилен извод за приложението на разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, като позволяваща обезпечение на иска във всяка хипотеза, независимо дали е налице предпоставката по чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи определението на първата инстанция още за противоречиво, необосновано и недостатъчно мотивирано. Моли за отмяната му и отхвърляне на молбата на бъдещите ищци по чл.390 от ГПК.
Ангажира допълнителни писмени доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, подаден от И. Н. С. , гражданка на Руската Ф. , родена на 15.08.1966 г. и А. Р. С. , гражданка на Руската федерация, родена на 27.04.1993г. – двете с постоянен адрес: гр. Н., проспект „М“№*, корпус *, кв.* и съдебен адрес: гр. Б., ул.„Т“№*,ет.*, ап.десен, чрез адвокат Б. К.
С отговора са оспорени като
неоснователни всички оплаквания в жалбата. Молителките се сочат принудени да
защитават собствеността си върху придобития от длъжника апартамент спрямо
банката, въпреки че нямат договорни отношения с нея, защото видно от съобщение
за публична продажба с изх. № 29121/26.10.2018 г., по изп.д.
№ 1784/2017г., по описа на ЧСИ Т. М. , принудителното изпълнение е насочено
срещу собствения им имот по искане на „И“ АД. Считат, че представените към
молбата им до първа инстанция доказателства за изпълнение на задължението на
„Р“ ЕООД към „И“ А. са достатъчни, за да обосноват допускането на поисканото
обезпечение, т.к. изпълняват изискванията на закона. Считат иска си за
подкрепен с убедителни писмени доказателства, сочещи вероятната му
основателност и са представили парична гаранция в определения от съда размер от
9000лв., съгласно чл.180 и чл. 181 от ЗЗД. Обосновават обезпечителна нужда с
това, че при евентуално спечелване на бъдещото дело би било невъзможно,
респективно много затруднено осъществяването на правата им спрямо имота, ако
след публична продан стане собственост на друго лице Възразяват по доводите на
жалбоподателя по съществото на спора и поддържат, че те подлежат на разглеждане
в бъдещото исково производство. Намират, че „И“ също не е изпълнила своите
задължения по споразумението, като неоснователно не е дала нито едно съгласие
по чл.179 ЗЗД за заличаване на ипотека в периода от подписването на
споразумението 26.06.2015г. до м. август
Апелативен съд Б. , като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията на страните и в приложение на закона, приема за установено следното:
Частната жалба отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, подадена е в законоустановения срок от лице с процесуална легитимация и пред надлежната въззивна инстанция, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Окръжен съд Б. по ч.гр.д. № 1785/2018г. е образувано по молба на И. С. и А. С. на основание чл.390 и следващите от ГПК, за обезпечаване на бъдещия им иск срещу „И“А. , за да се установи съдебно на основание чл.179 от ЗЗД, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, че ипотечното право на банката върху собствения им апартамент, с идентификатор 115381349235 и жилищно предназначение, находящ се във ваканционен комплекс „Р“ в гр. С. не съществува. То е погасено, т.к.задължението на техния праводател и заемател на ответната банка, да й престира имотите, описани в чл.1.1 от последващо споразумение между страните по кредитното правоотношение, обезпечено с вещната тежест, е вече изпълнено. Имотите били придобити от ответника-заемодател „И“.
По причина, че независимо от горното, за събирането на остатъка от дълга си кредиторът бил образувал против длъжника „Р“ЕООД изп.д. №1784/17г. по описа на ЧСИ Т. М. и принудителното изпълнение било насочено срещу ипотекирания имот на молителките, те поддържат наличието на правен интерес от воденето на горепосочения иск и обосновават обезпечителна нужда с невъзможност, респективно затруднение да упражнят правата си на собственост върху своето жилище, ако то бъде продадено при предприетата в изпълнителния процес публична продан. Поискали са налагането на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по отношение на собствения си апартамент С3.5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.13.49.2.35, по изп.д. №1784/17г. по описа на ЧСИ Т. М.
Конкретно са заявили, че тринадесет броя апартаменти от уговорените в споразумението от 26.06.15г. общо седемнадесет броя имоти са вече прехвърлени на банката(тя се е съгласила да получи собствеността върху тези имоти на длъжника от него или от трети лица, за чието изпълнение той се е задължил, като даване вместо изпълнение по смисъла на чл.65 от ЗЗД). Освен това банката е получила в изпълнителното производство по възлагане от публична продан още 1 бр. басейн, 1 бр. офис и 2 бр. поземлени имоти, находящи се в к-с „Р“ в местност „К“, землище на гр. Св. В. , община Н.. Представили са писмени доказателства. Молителите поддържат, че макар с прехвърлянията на имущество задълженията на кредитополучателя да са частично изпълнени, апартаментът им не следва да бъде продаван за остатъка от дълга. Последният бил обезпечен по споразумение на страните по кредитния договор с изпълнение върху други имоти на длъжника, които са посочени в обстоятелствената част от молбата. Кредиторът се бил съгласил на делимост на ипотечното си право, но след отправени покани не заявил каква част от кредитното задължение по спогодбата е счел изпълнена, не е дал уговорените съгласия за заличаване на ипотеки по чл.179 от ЗЗД и е завел горепосоченото изпълнително дело.
Първата инстанция е намерила представените пред нея писмени доказателства на молителите за недостатъчно убедителни да обосноват твърдението им за вероятна основателност на бъдещата претенция, поради което е допуснала обезпечението, но при условие на парична гаранция от 9000лв., която е внесена по сметка на съда.
Определението е правилно.
Доказателствата по делото, представени и
от двете страни, потвърждават изнесената по-горе фактология
за сключен кредитен договор между „И“А. и „Р“ЕООД от 23.03.2007 г., изменен с
последователни анекси от 2008, 2009, 2010 и
Законът в чл.391 от ГПК и съдебната
практика, изразена в мотивите на точка 5 от Тълкувателно решение №6/14.03.
В случая няма спор, че претенцията, която молителите възнамеряват да заявят, е допустима. Те имат правен интерес от воденето на такъв иск, т.к. собствеността върху жилището им е застрашена от предприетото спрямо него принудително изпълнение за чужд дълг. Апартаментът е придобит обременен с ипотека. В цитираното по–горе изпълнително дело имотът им е вече изнесен на публична продан, а придобиването му от друг субект би осуетило и съществено застрашило упражняването на правото на собственост на молителките. Това обосновава обезпечителната им нужда от налагането на поисканата мярка.
При горните данни и с оглед тезата на жалбоподателя, изнесена пред апелативния съд, основният спор между страните е по съществото на казуса- по размера на дълга, както и по делимостта на ипотечното право, което го обезпечава. Разрешаването му пряко ще рефлектира върху основателността на заявената бъдеща претенция, чието обезпечение се търси. Повдигнатият спор обаче не може да бъде решен окончателно от съда в рамките на настоящото обезпечително производство, т.к. това излиза извън целите на последното. То е насочено към осигуряването на бърза временна защита на заявено като застрашено материално право, а твърденията на молителите по него подлежат на пълна съдебна проверка за вярност в предстоящия исков процес.
Този съд, както и първоинстанционният, преценява представените по делото писмени доказателства за недостатъчни да обосноват вероятна основателност на ищцовата претенция, но не могат да я определят и като неоснователна, както поддържа жалбоподателят. Затова с оглед запазването на баланса в интересите на спорещите страни и в защита на накърнената правна сфера на страната, срещу която е поискано обезпечението, за да се гарантира обезщетяването на евентуални вреди от извършената намеса в нейния патримониум, поисканата мярка следва да се допусне на основание чл.391, ал.1, ,т.2 от ГПК, като се съобрази също императивното изискване на чл.390, ал.4 изр. последно ГПК- за внасяне на гаранция при налагането на мярка „спиране на изпълнение“в обезпечение на бъдещ иск. Обезпечението следва да се допусне при условие на парична гаранция, както е постановил първоинстанционният съд, правилно определяйки такава в размер от 9000лв., която по размер надвишава 10% от определената от ЧСИ по изп.д. №1784/17г. начална тръжна цена на същия имот. Този съд намира също така поисканата обезпечителна мярка за напълно адекватна на търсената в съдебното производство правна защита.
В обобщение на горните констатации, апелативният съд приема подадената частна жалба за неоснователна, поради което намира, че следва да я остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Апелативен съд- Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „И“ А. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т“, бул. „България“, №*, представлявано от З. Р. и И. С. изпълнителни директори, чрез Р. Б. юрисконсулт, подадена против определение №2295/23.11.18г., постановено по ч.гр.д. №1785/2018г. по описа на БОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: