№ 12
гр. Г.Т., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213220200245 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация Д.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. "Т.М." № 59,
представлявано от изпълнителен директор Т.И. Г., срещу Наказателно
постановление № 2007/14.10.2021г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ /БДДР/.
С атакуваното Наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, на основание чл.
200, ал. 1, т. 1, б. „а“ във р. с чл. 44, ал. 1 от Закона за водите е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
Жалбоподателят – редовно призован, представлява в съдебно заседание
от юрисконсулт Топалова. Поддържа жалбата, а по същество се моли за
отмяна на обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
а алтернативно за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана и да потвърди обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, за което се излагат подробни мотиви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Районен съд – Г.Т., след като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
1
страните намери за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. АУАН е бил предявен
и връчен по надлежния ред на упълномощен представител на
санкционираното юридическо лице - М.К.Г. ръководител направление
административно при „Водоснабдяване и канализация – Д.“ АД,
документирано с подписа й, като при предявяване на акта, пълномощникът е
изписал: „В законоустановеният срок ще направим възражение“. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по
акта. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил
проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на
жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и
правилен, в която насока е изложил доводите си в обжалваното наказателно
постановление.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 44, ал. 1 от
Закона за водите /ЗВ/, съгласно която, разрешително за водовземане се
изисква във всички случаи, освен в изрично указаните точки по този член.
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно
сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 44, ал. 1
от ЗВ.
В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН,
така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 44, ал. 1 от
ЗВ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата,
при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията,
наведени пред настоящата инстанция, за липса на реквизити в АУАН и в НП,
съобразно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН не следва да се
споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав, съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта са описани всички
факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговското дружество в
съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
2
подведени като нарушение на нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като правилна
правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно
постановление.
Съдебният състав не споделя доводите на жалбоподателя, че липсвали
факти, очертаващи обективните съставомерни признаци на вмененото
нарушение. Според жалбоподателя, в АУАН и в НП липсвало описание на
релевантни обстоятелства - дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, количеството водовземане, както и
на доказателствата, които го потвърждават, което водело до необоснованост
на констатациите за извършено нарушение.
Безспорно е, че в случая се касае за проверка на обект Водоизточници
захранващи Помпена станция УЗ., попадаща в землището на с. УЗ., общ. Г.Т.,
обл. Д., стопанисвани от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД.
Констатирано е че, към момента на проверката за питейно битово
водоснабдяване на с. Ж., с. С., с. Г., с. УЗ., с. П. и с. З., общ. Г.Т., обл. Д.,
Помпена станция УЗ. се състои от 3 броя водовземни съоръжения тип Тръбен
кладенец (ТК), като се експлоатира 1 водовземно съоръжение: Тръбен
кладенец (ТК) със заснети географски координати N 43°46'22,2"; Е
027°54'21.1" на точка в близост до съоръжението, намиращ се в близост до
Помпената станция, намираща се в близост до точка с географски координати
N 43°46'23,4"; Е 027°54'19.7". Тръбния кладенец е оборудван с помпа и
захранен с електричество, на нагнетателната тръба са налични: спирателен
кран, неизправно измервателно устройство, марка BAYLAN.
Констатирано е, че в момента на проверката се осъществява
водовземане от подземни води от Тръбния кладенец за водоснабдяване на с.
Ж., с. С., с. Г., с. УЗ., с. П. и с. З., общ. Г.Т.. Поради неизправното
измервателно устройство, не може да се установи дебита с който се черпят
водните количества чрез Тръбния кладенец. Водите от Тръбния кладенец
постъпват в събирателния резервоар на Помпената станция и от там се подава
по водопроводната мрежа на населените места.
Установено е, че към момента на проверката в деловодството на БДДР гр.
П. няма заведена преписка за откриване на процедура за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води за съответната цел. За
правото на водовземане на ПС УЗ. чрез горепосоченото водовземно
съоръжение БДДР не е издавала разрешително.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, ал. 1 от ЗВ пределно
ясно регламентира, че разрешително за водовземане се изисква във всички
случаи, освен в изрично указаните точки по този член. В действителност в
АУАН и в НП не е посочена съответната точка от, ал. 1, на чл. 44 от ЗВ. Това
обаче не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като текстово ясно и точно е
записано какво е нарушението, за което е санкционирано дружеството. В тази
насока е и Решение № 155 от 11.04.2019 г. на Адм. Съд - Д. по к.а.н.д. №
3
184/2019 г.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с
всички негови съставомерни признаци и това описание и съответно правна
квалификация, не създават никаква неяснота, за какво точно нарушение е
санкционирано дружеството. В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е
описано къде, кога и в кой обект дружеството е извършило водовземане от
подземни води, без необходимото за целта разрешително.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно
описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените
като нарушени материалноправни норми. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че количеството на ползваната вода, както и кога е било
изградено водовземното съоръжение са правно ирелевантни обстоятелства,
тъй като не са елемент от състава на нарушението.
Съдът констатира че, преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост,
като е преценил възраженията и събраните доказателства и е оставил
възраженията на жалбоподателя без уважение. В оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са
събраните доказателства, респективно - посочените в наказателното
постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде
ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се
субект на нарушението, поради което не могат да бъдат споделени и доводите
на жалбоподателя за неизпълнение от наказващия орган на задълженията му
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
В жалбата се навеждат и доводи, че липсата на мотиви в НП било
основание за неговата отмяна.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и в тази насока, тъй като
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН не изисква наказателното постановление да
съдържа мотиви, като е достатъчно да е налице описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Същото важи
в пълна степен и относно преценката на наказващия орган относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. С други думи - непосочването на мотиви в
наказателното постановление не опорочава същото.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
4
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя
не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира
върху ефективното реализиране на правото му на защита против
наказателното постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, разрешително за водовземане
се изисква във всички случаи, освен в изрично указаните точки по този член.
Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ разписва санкциите, които се
налагат при нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, т.е. при ползване на водата без
издадено разрешително за това, а именно: наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това
основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или
договора - с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.
На „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е наложена имуществена
санкция за това, че на 22.07.2021г. извършва водовземане от подземни води в
обект Водоизточници захранващи Помпена станция УЗ., без необходимото за
целта разрешително - нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като на основание чл.
200, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 44, ал. 1 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
От събраните доказателства се установява следното:
На 22.07.2021 г., свидетелите Кс. Г. Шм., Ив. Ил. Ив. и Цв. Ив. П., и
тримата главни експерти в Дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция
"Дунавски район" гр. П., във връзка с постъпил сигнал с вх. № КД-05-
107/07.07.2021г., извършили проверка на обект Водоизточници, захранващи
Помпена станция с. УЗ., попадаща в землището на с. УЗ., общ. Г.Т., обл. Д.,
стопанисвани от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД. От помпената
станция се водоснабдявали с. Ж., с. С., с. Г., с. УЗ., с. П. и с. З., общ. Г.Т., обл.
Д., Помпена станция УЗ. се състои от 3 броя водовземни съоръжения тип
Тръбен кладенец (ТК), като се експлоатира 1 водовземно съоръжение: Тръбен
кладенец (ТК) със заснети географски координати N 43°46'22,2"; Е
027°54'21.1" на точка в близост до съоръжението, намиращ се в близост до
Помпената станция, намираща се в близост до точка с географски координати
N 43°46'23,4"; Е 027°54'19.7". Тръбния кладенец е оборудван с помпа и
захранен с електричество, на нагнетателната тръба са налични: спирателен
кран, неизправно измервателно устройство, марка BAYLAN.
Констатирано е, че в момента на проверката се осъществява водовземане от
5
подземни води от Тръбния кладенец за водоснабдяване на с. Ж., с. С., с. Г., с.
УЗ., с. П. и с. З., общ. Г.Т.. Поради неизправното измервателно устройство, не
може да се установи дебита с който се черпят водните количества чрез
Тръбния кладенец. Водите от Тръбния кладенец постъпват в събирателния
резервоар на Помпената станция и от там се подава по водопроводната мрежа
на населените места.
Установено било, че към момента на проверката в деловодството на
БДДР гр. П. няма заведена преписка за откриване на процедура за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води за съответната цел. За
правото на водовземане на ПС УЗ. чрез горепосочените водовземни
съоръжения БДДР не е издавала разрешително.
Резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол № 5-
КШ-48/22.07.2021 г., който протокол бил подписан от проверяващите -
свидетелите Кс. Г. Шм., Ив. Ил. Ив. и Цв. Ив. П., както и от присъствалия на
проверката Светлин Василев И. – отговарящ за район Г.Т. при
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД
е извършило нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, а именно - водовземане от
подземни води, без необходимото за целта разрешително.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Кс. Г. Шм., Ив. Ил. Ив. и Цв. Ив. П., които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършената от тях проверка и чийто показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
Кс. Г. Шм., Ив. Ил. Ив. и Цв. Ив. П., както и от приложеното по делото
писмено доказателство: констативен протокол № 5-КШ-48/22.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ
за доказано.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е
санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
6
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Относно приложимата санкционна разпоредба:
В случая е безспорно, че субект на нарушението е юридическо лице -
търговското дружество „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД и
респективно правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на
чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ.
От събраните по делото доказателства се установява именно
водовземане от подземни води, без необходимото за целта разрешително -
нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, съгласно която, разрешително за
водовземане се изисква във всички случаи, освен в изрично указаните точки
по този член. В случая безспорно е установено, че не са налице изключенията
по отделните точки на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, както и, че дружеството е ползвало
водата без разрешително.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ включва четири отделни
хипотези, които са диференцирани съобразно отнетото количество вода в
л/сек. Наказващият орган е подвел извършеното нарушение под санкционната
разпоредба на б. "а" от чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, отчитайки факта, че
измервателното устройство е било повредено, поради което и не може да се
определи точното черпено количество вода по време на проверката, която
санкционна разпоредба се явява най-благоприятна за наказаното лице и като
такава следва да намери приложение.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ е
в размер от 150 до 1000 лв. Наложената имуществена санкция е в
минималния, предвиден в закона размер, а именно - 150 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения
от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред,
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
7
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от Закона за водите, респ., всяко първо нарушение при осъществяване
на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен
случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството
няма извършени други нарушения е по съществото си смекчаващо
отговорността обстоятелство, което има значение при определяне на
наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да
обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна и не представлява
административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с осигуряване на
интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на
здравето на населението. В случая се касае за нарушение на норми, които
гарантират осигуряване на достатъчно количество и добро качество на
повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо
водоползване, поради което не може да се стигне до извода за наличие на
маловажен случай.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не
са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление Наказателно
постановление № 2007/14.10.2021г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, с което за извършено от
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., бул. "Т.М." № 59, представлявано от изпълнителен
директор Т.И. Г., нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, на основание
чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ във р. с чл. 44, ал. 1 от Закона за водите е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
8
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по пред
Административен съд – Д., в 14 дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
9