МОТИВИ към решение по НАХД
№ 143 по описа на Варненския Районен съд за 2020 година, XIII
състав.
Производсвото е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура -
Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК по отношение
на обвиняемия Н.М.Т. за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.343 ал.1 б."б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3
от НК, вр. чл.6 т.1 чл.23 ал.1 и чл.42 ал. 1 т. 1 от ЗДвП - като на 11.08.2018г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил "Опел Омега", с peг.
№ *, нарушил правилата за движение, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП - «Участниците
в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;»,
чл.23, ал.1 от ЗДвП - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко." и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване,
е длъжен: преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво." и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на М.К.А.,
изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на снагата за повече от месец
и трайно затрудняване на движенията на долният ляв крайник за повече от месец.
Производството е по реда на чл. 414 а и сл. от НПК.
Обвиняемият редовно призован за датата на
съдебното заседание се явява лично и се представлява се от процесуален
представител адв.Ц.. В пледоарията защитникът излага
доводи, че подзащитният му няма вина за настъпилото
ПТП, а напротив водача на другия автомобил е причинил произшествието. Обв.Т. категорично не признава вината си и счита себе си за
невиновен.
РП - Варна, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не се представлява.
От преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Обв. Н.М.Т. роден на *** г., от дълги години живеел в
района на м-ст Ракитника в
гр.Варна. Познавал изключително добре пътя водещ от гр.Варна до домът му в местността
„Ракитника“, по които се движел почти всеки ден.
На 11.08.2018 г. около 08.30 ч., обв. Н.М.Т. се движел сам с управлявания от него автомобил
марка „Опел", модел „Омега" с peг. №* по
общински път VAR3089 в посока от кв. „Аспарухово" в гр. Варна към местност
„Ракитника“. Пътната настилка била суха и гладка,
денят бил ясен и слънчев, без затруднения във видимостта. Трафикът бил много
слаб. В района на кв. „Галата" обв.Т. застигнал
движещ се пред него друг автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с
peг. № *, който бил управляван от св. П.Г.Ц.. В този
автомобил се возило семейството на водача и родителите му. В средата на задната
седалка пътувала св. Диана Р.Е., с която Ц. живеел на съпружески начала, а до
нея в дясната част на автомобила в детско столче пътувала малката им дъщеричка.
Майката на водача св. М.К.А. - пътувала в лявата част на задната седалка зад Ц..
А на предната лява седалка пътувал и св. Г.Ц.А. - баща на водача. Всички
пътуващи в управлявания от Ц. автомобил били с поставени предпазни колани.
Двата автомобила преминали покрай
разклона за м-ст „Боровец" в гр. Варна и
продължили движението си напред в посока м-ст „Ракитника". Св.Ц. се притеснил, че е объркал пътя и
решил да се върне назад, като за целта излезе от пътя от обособена отбивка, и продължил да шофира напред докато достигне до
място позволяващо му навлезе в отбивка на пътя. Пътят
по които се движили автомобилите правел десен завой и изпреварването там било
забранено, което било указано чрез пътната маркировка във вид на непрекъсната
осева линия поради това водача Ц. продължил движението си напред. Тази линия
продължавала и след завоя до отбивка в ляво, водеща
към портала на военно поделение. По протежение ширината на отбивката
осевата линия на платното за движение била прекъсната. Когато излязъл от този
завой и видял отбивката, св. Ц. решил да навлезе в
нея след което да промени посоката си на движение. Той погледнал в огледалото
за обратно виждане и видял, че след него на достатъчно разстояние се движи друг
автомобил, като това разстояние давало възможност да намали скоростта на
автомобила си, да подаде мигач и да
направи маневрата. Поради това св.Ц. започнал да намалява скоростта на движение
на управлявания от него автомобил и подал сигнал за предстоящата маневра, като
пуснал левия пътепоказател на колата, след което се насочил да навлезе в отбивката, без преди това да спира напълно на платното за
движение, тъй като насрещното платно нямало движещи се автомобили. Фактът, че
направил действията по подаване на мигач и намаляне
на скоростта на управлявания от него автомобил и разстоянието спрямо движещият
се след него автомобил му давали сигурност, че другия водач ще възприеме
поведението му на пътя и предстоящата маневра и ще се съобрази с тях.
Обв. Т., обаче не реагирал своевременно на подадените
сигнали от движещият се преди него автомобил и въпреки, че той намалил
скоростта си и подал ляв мигач не намалил скоростта си на движение на
управлявания от него автомобил, като по този начин дистанцията между двата
автомобила се скъсила значително. След като почти достигнал автомобила
управляван от св.Ц., обв.Т. решил да го изпревари,
без да изясни причината поради която е намалил скоростта и без да се съобрази с
подадения ляв пътепоказател.
След като водача Ц. навлязъл в зоната на
пътя с прекъсната линия даваща му възможност да предприеме маневра по
извършване на ляв завой той започнал навлизането в насрещната лента за
движение. В този момент за движещият се зад него обв.
Т., маркировката на пътя била все още непрекъсната, но той решил да предприеме
изпреварване на движещият се преди него автомобил, въпреки подадения ляв мигач,
намаляне на скоростта му и насочването му на ляво.
При изпълнение на замисленото от него да изпревари движещият се преди него
автомобил, обвиняемият също започнал да навлиза в лявата лента на платното за
движение с управлявания от него автомобил. Когато обв.
Т. забелязал, че автомобилът, управляван от св. Ц. също навлиза в тази пътна
лента, той натиснал спирачките на автомобила си, но не успял да спре и да
избегне удара между двете МПС-та. Последвал удар между предната част на лекия
автомобил „Опел Омега" (леко косо) и задната лява част на лекия автомобил
„Фолксваген Голф", в областта на задната му броня около задния ляв стоп.
Ударът настъпил изцяло в лявата пътна лента за движение. В резултат на него
задната част на лекия автомобил „Фолксваген Голф" се завъртяла на дясно и
предницата му се обърнала обратно на първоначалната му посока на движение.
Пътниците в автомобила усетили рязко разтрисане и силно се изплашили.
При настъпване на ПТП на 11.08.2018 г. св. А.
първоначално не почувствала болка в областта на кръста. Малко по-късно, обаче,
след като слязла от автомобила, изведнъж долните й крайници станали
безчувствени, тя не можела да се движи и започнала да усеща болки в кръстния
пояс. Поради това пристигналия на място медицински екип я откарал в „МБАЛ"
Св. Анна - Варна" АД, гр. Варна за преглед, като в последствие тя била
настанена на лечение в „Клиника по неврохирургия". След настъпилото ПТП
св.Е. и дъщеря също били отведени в Спешен център на МБАЛ "Св. Анна"
- Варна за оказване на спешна медицинска помощ.
Около година по-рано, св. А. претърпяла друго ПТП, при което получила
дискова херния на ниво 4-ти - 5-ти поясни прешлени, преднокоренчева
увреда в дясно на ниво 4-ти - 5-ти поясни - 1-ви кръстов прешлени и неврит на десния перонеален
нерв.
На мястото на настъпване на ПТП бил извършен оглед на
местопроизшествие от страна на органите на полицията и по случая било
образувано настоящото досъдебно
производство.
Видно от заключението на назначената в
хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза:
- Мястото на удара между л.а. „Опел
Омега“ с рег.В № 3958СК и л.а. Фолскваген голф с рег.*
е на общински път ВАР 3089 в лявото пътно платно на 10.40 след основния
ориентир и на 3,50 метра. В дясно от него по ширината на пътното платно в
лявата пътна лента за движение по посока на огледа към местността Ракитника, това е насрещната лента като ориентира се намира
на метър от края на пътното платно.
- Автомобилът „Опел Омега“ по време на
движението си по общинския път, посока Ракитника се е
движил със скорост около 58 км в час, която е определена при наличие на
спирачни следи. Скоростта на движение на л.а. „Опел Омега“ при движението си по
общински път в момента на удара в задната част на л.а. Фолскваген
е била около 27 км в час. Скоростта на движение на л.а. Фолскваген
голф към момента на произшествието е била 19 км в час и определена по осовото изместване на масовия център.
- При конкретните условия и при скорост
на движение 58 км в час опасната зона на спиране на л.а. Опел е с дължина около
40 метра, а опасната зона на спиране на л.а. Опел при посочената от водача
скорост 50 км в час би имала дължина около 32.23 метра.
- Минималната безопасна дистанция, която
е следвало да спазва л.а. Опел и движещият се пред него съпосочно
лек автомобил Фолксваген, с оглед скоростта на движение на автомобила и
състоянието на платното за движение е следвало да бъде не по- малко от 27
метра. Ако наближавайки мястото на удара водачът на л.а. Опел е спазвал
дистанция по-голяма от необходимата минимална безопасна дистанция зад движещият
се пред него съпосочно л.а. Фолскваген,
то той водача на л.а. Опел е могъл да наблюдава непрекъснато действието на
останалите участници. Водачът на автомобила би могъл да не допусне удара с
движещия се пред него съпосочно и маневриращ към същия
момент автомобил Фолскваген спазвайки дистанция
по-голяма от 27 метра при конкретните условия.
- Механизмът на ПТП - на 11.08.2018
година в около 08.30 часа в гр. Варна по общински път Варна 309 от посока
кв.Аспарухово посока кв.Галата се движи
лек автомобил Фолсксваген голф с рег.№ * с водач П.Г.Ц..
В автомобила има още 3 пътника и дете. В същото време зад него в същата посока
се движи и л.а. Опел Омега с рег.№ * с водач Н.М.Т., който пътува сам в автомобила
си. Пътната настилка е суха и гладка. Водачът на първия автомобил предприема
завой наляво, за да влезе в пресека и обърне. Скоростта на движение по време на
маневрата е 19 км в час. Лекият автомобил Опел се движи зад него със скорост
малко над 58 км в час. Н.Т. наблюдава лекия автомобил пред него, но не реагира
своевременно на създалата се ситуация предприема аварийно спиране когато вече е
навлязъл в опасната зона не успява да намали достатъчно и удря с автомобила си
в задната лява част на движещия се пред него лек автомобил. След предприетото
аварийно спиране от страна на водача на л.а. Опел скоростта му в момента на
удара е 27 км в час. Първоначалното съприкосновение се осъществява с предна
част на лекия автомобил Опел леко косо в задна част на лекия автомобил
Фолксваген в резултат на който Фолксвагена се завърта около оста си на 37
градуса. В резултат на настъпилото произшествие на пътника в лекия автомобил
Фолксваген пътуващ на задната седалка са причинени травми описани в СМЕ.
Автомобилите са установени в покой на мястото описано в протокола за огледа.
Причина за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е липсата на своевременна реакция, неспазване на
пътната маркировка и на безопасна дистанция от страна на водача на лекия
автомобил Опел с рег.№* .
Водачът не е реагирал своевременно на
движещия се пред него л.а. въпреки, че от техническа гледна точка би могъл да
не допусне удара съобразявайки се в пътната маркировка и реагирайки
своевременно на описаната ситуация, спазвайки дистанция движението на лек
автомобил пред него, с което е имал възможност за предотвратяване на ПТП.
В хода на съдебното следствие бе
изслушано вещото лице изготвило САвТЕ, което изцяло
подкрепя изготвената от него експертиза в хода на ДП. Вещото лице е
категорично, че удара е настъпил в насрещната лента за движение. Експертът
сочи, че за автомобила в които се е возила пострадалата няма данни от спиране и
единствената оставената следа от удара от колелото, където имаме осово завъртане и това е приведен коефициент на сцепление и
се взема стойност 80 процента от коефициента на сцеплението на дадената
настилка, тъй като имаме данни за осово завъртване на
масовия център на автомобила около оста си . Това именно свидетелите са усетили
като разтрисане. От удара, който е кос има изместване на задната част на
автомобила спрямо първоначалната посока на движение. Това изместване е
фиксирано и е оставило кратка противна следа от лявата предна гума на
автомобила, ляво предно колело на автомобила Фолксваген на настилката,
фиксирана като петно в огледния протокол.
Вещото лице също така сочи, че няма
данни, че л.а. „Опел“ да спирал при самия удар. Ударът се е реализирал към края
на спирането на този автомобил. При дадена кинетична енергия в следствие на
сблъсъка се трансформира в ротация за Фолксвагена и това ускорява неговата
скорост и това е извъртането, което той получава. Около самия център, тази
ротация не остава следи, тъй като има фиксиране.
По искане на защитата съдът назначи и
допълнителна САвТЕ,която даде заключение, че разположението
на двете най-близки точки между двата автомобила след удара, отстоящи един от друг е 4 метра. Вещото лице посочва в
допълнителната експертиза, че разстоянието към най близките точки на двата процесии автомобила, няма
отношение при изчисляването на скоростта на лек автомобил „Фолксфаген
Голф". Тъй като удара за лек автомобил „Опел Омега" е
челен, а за „Фолксваген Голф" е отзад кос, удара е с приложна точка в ляво
в задна броня, за лек автомобил „Фолксваген Голф". В следствие предадената
кинетична енергия от удара, ъгъла и разположението на двата автомобила, лекият
автомобил извършва движение в транслация (в задната си част) и ротация (с
приложната точка на масовия си център на автомобила.) т.е задната част на
автомобила се измества едновременно в транслация и ротация в посока обратно на
часовниковата стрелка, следвайки, посоката на движение на удрящия автомобил
(ударния импулс). Това движение на автомобила, пътниците в него са усетили като
„претръсръскване" „отскачане", както
споменават в съдебно заседание на 04.03.2020г.
Вещото
лице дава заключение, че разстоянието към най-близките точки между двата
автомобила не оказва влияние при изчисление на: скорости, дължина на опасната
зона на спиране (и за двата процесии автомобила), отстояние
към момента на възникване на опасната ситуация, както и при изчисление на
минималната безопасна дистанция, време необходимо на водача да започне спиране
и не влияе на механизма на реализиране на произшествието. Съдът напълно
кредитира САвТЕ, като изготвена обективно и даваща
отговор на всички поставени задачи. Вещото лице изясни механизма на настъпилото
произшествие, движението на двата автомобила и отговори на всички въпроси на
страните.
Съдът напълно
кредитира САвТЕ и допълнителната експертиза, като
изготвени обективно и даващи отговор на всички поставени задачи. Вещото лице
изясни механизна на настъпилото произшествие,
движението на двата автомобила и отговори на всички въпроси на страните. Автотехническта експертиза, определя механизма на настъпване на ПТП,
и по категоричен начин доказва, че ПТП е настъпило в следствие на допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на обв.Т..
Видно от заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, според вещото
лице изготвило СМЕ на 11.08.2018 г. М.К.А. е претърпяла ПТП като пътник на
задна седалка на лек автомобил, в резултат на което е получила травма на
нервните коренчета на лумбосакралния (поясно-кръстния) отдел на гръбначния стълб, увреждане на междупрешленните дискове в поясен
отдел, контузия на лявата тазобедрена става. Описаните травматични увреждания
са резултати на действие на твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при
ТПТ като пътник на задна седалка на лек автомобил. Предвид травмите получени
при ПТП на 03.02.2017г. - дискова херния на ниво 4-ти - 5-ти поясни прешлени, преднокоренчева увреда в дясно на
ниво 4-ти - 5-ти поясни - 1-ви кръстов прешлени,
неврит на десния перонеален нерв, ПТП от 11.08.2018
г. е влошило вече съществуващото състояние на гръбначния стълб на пострадалата
с допълнително увреждане на междупрешленните дискове
в поясния отдел, травма на нервните коренчета на лумбосакралния (поясно-кръстния)
отдел на гръбначния стълб, което е довело до затруднение на движенията на
тялото в поясния отдел и затруднение на движенията на
левия долен крайник. Видно от представения по ДП болничен лист от 27.09.2018 г.
затруднението на движенията на снагата и долния ляв крайник са продължили
повече от месец, т.е. са имали траен характер. Следва да се има предвид, че
освен на преживените травми, увреждането на междупрешленните
дискове се дължи и на болестни промени на гръбначния стълб - лявоконвексна сколиоза (гръбначно
изкривяване), спондилоза (ошипяване),
остеохондроза, диагностицирани
по време на престоя на пострадалата в болничното заведение.
При изслушването в съдебно
заседание на вещото лице изготвило СМЕ заяви, че изцяло подържа заключението
си и изясни механизма на получаване на
телесните повреди от страна на пострадалата. Той е категоричен, че пострадалата
е получила травма на нервни коренчета и
това са коренчета излизащи от гръбначния мозък и в конкретния случай левия
долен крайник на ниво 4, 5 поясни прешлени. Съгласно медицинската документация,
която е била представена тази травма е имала възстановителен период който
надминава тридесет дни вещото лице приема, че е налице трайно затруднение в
движенията от една страна на тялото и от друга страна на левия долен крайник.
Вещото лице по отношение разграничението на получените увреждания на
пострадалата при претърпяно ПТП година
по рано - 2017 сочи, че отново е налице гръбначно мозъчна травма в областта на
4 и 5 поясни прешлени, като травмата е в дясната част на тялото, а в настоящия
случай в лявата част. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, като
изготвено обективно и компетентно.
Съдът приема, че обв. Т.,
при управлението на автомобила си е нарушил правилата за движение по - чл.23
ал.1 от ЗДвП - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко." и
чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво."
Описаните нарушения са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обяснения
на обвиняемия, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно медицинска
експертиза, автотехническа експертиза, свидетелство
за съдимост и др., приобщени от съда на основание чл. 281 от НПК, като всички
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
За да приеме, че е осъществен състава на визираното
престъпление съда приема за безспорно установено, че удара е настъпил в
насрещната лента за движение и не е имало каквато и да било пречка водача на
автомобила – обв.Т. да възприеме започващата маневра
в ляво на движещият се преди него автомобил.
След като прецени всички релевантни по делото
доказателства, съобразно нормата на чл. 16 от НПК - по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че обв. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление чл.343 ал.1
б."б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.23 ал.1 и чл.42 ал. 1 т. 1 от ЗДВП - като на
11.08.2018г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил "Опел Омега", с peг. № * нарушил
правилата за движение, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП - «Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;», чл.23, ал.1
от ЗДвП - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко." и
чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение посоката си на движение
наляво." и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на М.К.А.,
изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на снагата за повече от месец
и трайно затрудняване на движенията на долният ляв крайник за повече от месец.
Съдът
приема, че нормата на чл. 6 т.1 от ЗДвП
е обща, поради което оправда подсъдимия
по обвинението за нарушение на последната.
Съдът напълно кредитира показанията на свид. П.Ц., М.А., Г.А. и Диана Ефтимова, тъй като същите
са изложени в логическа последователност, взаимно допълващи се и разкриват
фактическата обстановка установено и с други доказателства по делото.
Обв.Т. е категоричен, че не виновен за
настъпилото ПТП. Твърди в разпита си пред съда, че не е удрял движещият се
преди него автомобил. Извежда твърдение, че не е предприемал изпреварване и не
е навлизал в насрещната лента за движение. Обв.Т.
твърди, че движещият се преди него автомобил го е ударил при завъртането си.
Съдът не приема твърденията на обвиняемото лице и приема същите за защитна
теза. Посоката му на движение се определя от намерените спирачни след и те
изключват посоченото от него, че не е предприел изпреварване. Спирачните следи
оставени от неговия автомобил са прави и завършват непосредствено до гумите му,
така както е описано в огледния протокол и е видимо
от направените снимки към него. Съобразно намерените спирачни следи може
несъмнено да се установи посоката му на движение и навлизането му в лявата
лента на движение. Твърдението му в тази посока се изключва от намерените на
място спирачни следи и от заключението на САвТЕ.
По делото са
събрани безспорни доказателства, че двата автомобила не са местени след
настъпване на произшествието и от тяхното местоположение, оставените следи от
сблъсъка между двата автомобила може по несъмнен начин да се установи механизма
на удара.
Абсолютно
невъзможно е удара между двата автомобила да е настъпил поради въртене на този
управляван от св.Ц.. Твърдението на обв.Т., че не е
напускал лентата си на движение е оборена от намерените на место спирачни следи
от неговия автомобил. Видно от огледния протокол и
снимките автомобилът му не е местен. Единствената възможност той да навлезе в
лявата лента за движение е поради предприето изпреварване на движещият се преди
него автомобил.
По делото е безспорно установено, че двете превозни
средства са се движили едно след друго.
Пострадалият значително е намалил скоростта си на движение и е подал ляв
пътепоказател, като с това е обективирал намерението
си да предприеме ляв завой на разрешено място. Мястото към което водача на
Фолксвагена се е бил насочил е отбивка от пътя, като
пътната маркировка позволявала предприемането на тази маневра. По отношение
обстоятелството, че той е подал сигнал за това, че ще предприема маневра завой
наляво и е намалил скоростта на движение на автомобила сочат всички намиращи в
колата лица. Видно от приобщените по делото фотоалбуми пътната маркировка в
един много кратък участък позволява извършването на завой към пътната пресечка,
но пресечената маркировка е толкова кратка, че не позволява извършването на
изпреварване в този участък от пътя. С оглед констатациите на вещото лице по
изготвената и приета по делото САвТЕ сочи, че към
момента на произшествието скоростта на пострадалия автомобил е била 19 км/ч. именно това се
извежда извод, че към този момент водача значително е бил намалил скоростта си
на движение с цел извършване на ляв завой. Тази констатация на вещото лице
съответства на посоченото от свидетелите пътували в лек автомобил Фолксваген,
които сочат, че скоростта на автомобила преди произшествието е била значително
намалена. Поради по високата скорост с която е управлявал автомобила си – 27.14 км/ч /спрямо
движещият се преди него автомобил/ обвиняемия е предприел изпреварване без да
съобрази, че движещия се преди него автомобил е намалил скоростта си на
движение, подал е мигач и е започнал
извършването на маневра ляв завой. Несъмнено е заключението на вещото лице,
което също дава идентичен механизъм на ПТП. Липсата на своевременна реакция на
водача – обв. Т., неспазване на пътната маркировка и
неспазване на безопасна дистанция.
Безспорен факт е, че обв.Т.
не се е съобразил движението на управлявания от него автомобил с факта, че
движещото се пред него МПС значително е намалило скоростта си на движение,
подало е мигач за предстоящ ляв завой и е предприело навлизане в лявата пътна
лента. Ако обв.Т. бе наблюдавал всеобхватно пътната
обстановка и бе следил внимателно движението се преди нето МПС, то неминуемо е
щял да отчете случващото се е последвало да съобрази поведението си на пътя с
това. Безспорен факт е, че не се е съобразил с пътната маркировка и е предприел
изпреварване в неразрешен участък.
В случая следва да се поставя въпроса: бил
ли е длъжен обвиняемия да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и могъл ли е да направи това. Всеки участник в движението е задължен
да спазва правилата за движение. Безспорно е могъл и да предвиди настъпването
на общественоопасните последици. При ясна видимост,
суха и равна настилка и липса на други участници в движението, в района на ПТП
е имало обособена отбивка от пътя, която предполагат
завиване наляво и това е било известно на лицето, тъй като той живее продължителен
период от време в тази местност и пътя му е добре известен. Параметрите на
пътното платно и маркировката са позволявали осъществяването на завой на ляво,
в кратък пътен участък, но същевременно са забранявали изпреварването.
Поведението на другия водач е дало повод, че ще предприеме маневра чрез
значително намаляне скоростта на движение на
автомобила си, подаване на ляв мигач, това са ясни и достатъчни за възприемане
сигнали за предстояща маневра. Без обаче да се съобрази с това обвиняемият е предприел
изпреварване на движещият се преди него автомобил без да се убеди, че няма да
създаде опасност, като се съобрази с положението, посоката и скоростта му на
движение. На мястото е имало кръстовище и възможност да се завие наляво към
военното поделение и обв.Т. е бил длъжен да се
съобрази с поведението на другия водач, съответно да изпълни своите задължения
да намали скоростта и да не предприема изпреварване. В този смисъл той е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното до тук и писмените и глсни
материали по делото съдът приема, следния механизъм на възникналото ПТП на
11.08.2018 г. в около 08.30 часа в град Варна по общински път Варна 309 от посока
кв.Аспарухово посока кв.Галата се движил
автомобил управляван от св.Ц.. В същото време зад него в същата посока се движи
и л.а. с водач обв.Н.М.Т.. Водачът на първия
автомобил предприема завой наляво, за да влезе в пресека и обърне. Скоростта на
движение по време на маневрата е 19
км в час. Лекият автомобил управляван от обвиняемия се
движил зад него със скорост малко над 58 км в час. Обв.Т. е
могъл да наблюдава лекия автомобил пред него, но не е реагирал своевремено на създалата се ситуаия
и е предприел аварийно спиране, когато вече е навлязъл в опасната зона и не
успява да намали достатъчно в следствие на което удря с автомобила си в задната лява част на
движещия се пред него лек автомобил. След предпритото
аварийно спиране от страна на обв.Т. скоростта му в
момента на удара е 27 км
в час. Първоначалното съприкосновение се осъществява с предна част на лекия
автомобил Опел, леко косо в задна част на лекия автомобила управляван от Ц. в
резултат на който той се завърта около оста си на 37 градуса. Причина за настъпване
на ПТП от техническа гедна точка е липсата на
своевременна реакция неспазване на пътната маркировка и на безопасна дистанция
от страна на водача на лекия автомобил Опел с рег.№ * , както и факта, че
изпреварването е предприето преди обв.Т. да се убеди,
че преднодвижещия се автомобила не е започнал
извършването на маневра ляв завой.
Обв.Т. е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, неосъждан.
Осъществявайки гореописаното деяние,
същият е действал при форма на вината – непредпазливост.
Като причина за извършване на деянието се
установи незачитане от страна на обвиняемия на установения в Република България
правов ред, досежно определяне на правилата за
движение по пътищата.
При определяне наказанието на обв. Т., съдът установи, че същият е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VIII от НК и от деянието не са причинени съставомерни
вреди. В този смисъл съдът приложи императивната разпоредба на чл. 78а от НК.
При индивидуализирането на наказанието - глоба, съдът присъди
същата над минималния размер - 1000 лв., съобразен с имотното състояние на
обвиняемия и обществената опасност на дееца, която съдът оцени като минимална с
оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходна
съдимост. Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемия, съдът отчете сравнително невисоката степен
на обществена опасност на деянието, добросъвестното поведение на обвиняемия на досъдебното
производство, изразеното критично отношение към извършеното.
Съдът
намира, че по отношение на обвиняемия следва да бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС, като в тази връзка съобрази обстоятелствота по възникналото ПТП. При определяне на
наказанието лишаване от правоуправление, съдът намери, че следва да определи
същото в размер на шест месеца, като се съобрази най-вече с формата на вината
на обвиняемия – непредпазливост, с обстоятелството, че няма налагани наказания
за нарушение на ЗДвП и вида и характера на причиненото ПТП.
Едновременно с това, за да определи
размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът отчете
сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието, отношението
към наказателния процес и деянието.
Съдът намира, че с така
наложеното по размер наказание ще се постигнат целите, предвидени в чл.36 от НК
и ще се въздейства предупредително и превъзпитаващо по отношение на обв.Т. в
извършването на други престъпления.
Съдът възложи на обвиняемия направените
по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
