№ 262
гр. Враца, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. П.а
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500407 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
11658/08.08.2022 г. на М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, против
Решение № 451/27.07.2022 г. по гр.д.№ 1040/22 г. на Районен съд-Враца, с
което въззивникът е осъден на основание чл.30, ал.3 ЗС вр.чл.228, чл.234 и
чл.86 ЗЗД да заплати на В. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата
200,38 лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската
2020/2021 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г.,
вписан с вх.рег.№ 616/13.07.2020 г. в Служба по вписванията, гр.Вълчедръм;
сумата 229,01 лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската
2021/2022 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г.,
вписан с вх.рег.№ 835/13.07.2021 г. в Служба по вписванията, гр.Вълчедръм;
сумата 29,33 лв. – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за
стопанската 2020/2021 г. за периода 13.10.2020 г. – 24.03.2022 г.; сумата
12,09 лв. – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за
стопанската 2021/2022 г. за периода 16.09.2021 г.-24.03.2022 г.; законната
лихва върху двете главници, считано от 25.03.2022 г. до изплащането им;
сумата 426,06 лв. – разноски по делото.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и противоречи на
чл.30, ал.3 ЗС. Навеждат се доводи, че отговорността на ответника се
ангажира в качеството му на съсобственик, получил гражданските плодове от
съсобствените земеделски имоти, а решението е основано на неотносими към
тази отговорност факти – два договора за пренаемане. Изтъква се, че
ответникът М. А. не е съсобственик на земеделските имоти, а има само
1
качеството на пренаемодател-несобственик. Твърди се, че съсобственик е ЕТ
"М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", който е придобил съответните идеални части от
имотите, за които се претендира разпределително плащане. Посочва се, че
този едноличен търговец се представлява единствено от физическото лице Ю.
К., поради което само на това основание (липса на материалноправна
легитимация) предявеният иск против М. К. А. следва да бъде отхвърлен.
Въззивникът навежда и допълнителни доводи, че реалният
съсобственик ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", представляван от Ю. К.,
евентуално би бил отговорен за разпределителни плащания, но по договора за
наем от 21.07.2015 г., по който е страна и който попада в обхвата на чл.30,
ал.3 ЗС, но такъв иск не е предявяван. Посочва, че в обстоятелствената част на
исковата молба е споменат като ответник "Юлстрейд" ООД, но не става в
какво качество участва в делото това юридическо лице, след като се
претендира единствено отговорността на М. К. А. като физическо лице.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено, да бъдат отхвърлени
предявените искове и да бъдат присъдени на въззивника деловодни разноски
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
13739/23.09.2022 г. от В. П. Г., чрез пълномощника му адв.Д. Ц., който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият счита, че в
обжалваното решение са изложени подробно и обективно фактическите и
правни основания, довели до крайните изводи на съда. Навежда доводи, че
въззивникът е сключил договор за наем с праводателя си ЕТ "М. А.-
Юлстрейд-Ю. К." за процесните имоти в качеството си на наемател, след
което е преотдал същите имоти под наем на трето лице "Ки Ти Бо" ООД,
който на основание тези договори е платил договорената наемна цена за двете
стопански години по банковата сметка на М. А.. Според въззиваемия,
доколкото не се представят доказателства, че не му е платена част от
наемната цена, съответстваща на размера на притежаваните от него идеални
части от имотите, то в негова полза е възникнало вземане спрямо наемодателя
А., което е изискуемо от деня на получаване на наема.
В отговора се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно и за заплащане на направените
деловодни разноски от въззиваемия пред настоящата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на В. П. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.***, с която против М. К. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.***, са предявени следните обективно
съединени осъдителни искове: 1/ Иск за сумата 200,38 лв., представляваща
припадащата се на ищеца съобразно дела му от 1/20 ид.ч. от получаван от
ответника наем за съсобствен недвижим имот за стопанската 2020/2021 г.; 2/
Иск за сумата 229,01 лв., представляваща припадащата се на ищеца съобразно
дела му от 1/20 ид.ч. от получаван от ответника наем за съсобствен недвижим
имот за стопанската 2021/2022 г.; 3/ Иск за сумата 29,33 лв. – мораторна
лихва върху главницата от 200,38 лв. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022
2
г.; 4/ Иск за сумата 12,09 лв. - мораторна лихва върху главницата от 200,38 лв.
за периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба
в съда до окончателното им изплащане, както и на направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е законен наследник на Т. Н.
Д., б.ж. на с.***, обл.Монтана, и Т. М. Д., б.ж. на с.***, обл.Монтана, на които
е възстановена собствеността върху земеделски земи с обща площ от 57,252
дка в землището на с.***, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, подробно
индивидуализирани с идентификатори, местонахождение и площ. Посочва се,
че ищецът притежава 1/20 ид.ч. от тези имоти. Сочи се също, че други от
законните наследници, а именно – Е. Г. Т. и Л. Г. Т. са продали
наследствените си права от по 1/10 ид.ч. от същите имоти на ЕТ "М. А.-
Юлстрейд-Ю. К.".
Твърди се, че приобретателят ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", в
качеството си на съсобственик с права 2/10 ид.ч. или 1/5 ид.ч., е сключил
договор за наем на земеделските земи с физическото лице М. К. А. за срок от
20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. при наемна цена от 10,00
лв./дка.
Посочва се, че на 10.07.2020 г. ответникът-наемател М. К. А. е сключил
договор за пренаемане на земеделските земи с "Ки Ти Бо" ООД, по силата на
който е преотдал имотите под наем за срок от 1 стопанска година, считано от
01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при договорено наемно плащане от 70 лв./дка,
което се извършва авансово в срок до 01.10.2020 г. Въз основа на този
договор, с преводно нареждане от 13.10.2020 г. пренаемателят "Ки Ти Бо"
ООД е заплатил на ответника сумата 4 007,64 лв. за наем на земеделската земя
за стопанската 2020/2021 г. Ищецът счита, че от така заплатената наемна цена
му се дължи сумата 200,38 лв., представляваща припадаща му се 1/20 част,
съобразно наследствените му права от земеделските имоти.
Сочи се също, че на 30.06.2021 г. ответникът и наемател М. К. А. е
сключил нов договор за пренаемане на земеделските земи с "Ки Ти Бо" ООД,
по силата на който е преотдал имотите под наем за срок от 1 стопанска
година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при договорено наемно
плащане от 80 лв./дка, което се извършва авансово в срок до 01.10.2020 г. Въз
основа на този договор, с преводно нареждане от 16.09.2021 г. пренаемателят
"Ки Ти Бо" ООД е заплатил на ответника сумата 4 580,16 лв. за наем на
земеделската земя за стопанската 2021/2022 г. Ищецът счита, че от така
заплатената наемна цена му се дължи сумата 229,01 лв., представляваща
припадаща му се 1/20 част, съобразно наследствените му права от
земеделските имоти.
В исковата молба се развиват съображения, че когато съсобствен
имот се ползва от някой от съсобствениците, който го отдава под наем на
трети лица и единствено той получава наема, на останалите съсобственици се
дължи съответната на дяловете им част от получаваните граждански плодове.
Ищецът счита, че като съсобственик е лишен от ползването на имота, а
ответникът реализира доходи в резултат и от ползването на притежаваната от
него идеална част, което обуславя правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
3
ответника М. К. А..
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства,
които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на
настоящия съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени заверени копия от Решение № 376А от
12.09.1995 г. на Поземлена комисия-Вълчедръм по преписка №
6804/13.03.1992 г. и Решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия -
Вълчедръм по преписка № 7602/20.03.1992 г., както и скици, от които се
установява, че на наследниците на Т. Н. Д. е възстановено правото на
собственост върху 5 бр.земеделски имота, находящи се в землището на с.***,
общ.Вълчедръм, обл.Монтана, сред които: лозе от 3.181 дка, представляващо
имот № 048020, а понастоящем – поземлен имот с идентификатор
16184.48.20, и нива от 46.771 дка, представляваща имот № 106080, а
понастоящем – поземлен имот с идентификатор16184.106.80, а на
наследниците на Т. Т. Д. е възстановено правото на собственост върху нива от
7.300 дка, представляваща имот № 106060, а понастоящем – поземлен имот с
идентификатор 16184.106.60.
Приложени са удостоверение изх. № У-36/14.02.2022 г. за
наследниците на Т. Н. Д., б.ж. на с. ***, община Вълчедръм, и удостоверение
изх. № У-35/14.02.2022 г. за наследниците на Т. М. Д., б.ж. на с. ***, община
Вълчедръм, както и удостоверение изх.№ У-316/06.07.2021 г. за идентичност
на лице с различни имена, от които е видно, че ищецът В. П. Г. е законен
наследник на посочените лица.
От приложените скици на имотите е видно, че като съсобственици на
имотите по данни от КРНИ са вписани наследниците на Т. Н. Д. и Т. Т. Д.,
както и "Юлстрейд" ООД на 1/5 ид.ч. и ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." на 1/10
ид.ч. въз основа на нотариален акт № 117, том. 15, рег.№ 8677, дело №
2781/05.12.2014 г. и на 1/10 ид.ч. въз основа на нотариален акт № 118, том. 15,
рег.№ 8679, дело № 2782/05.12.2014 г.
С Договор за наем на земеделски земи, вписан в Служба по
вписванията-Лом с вх.рег. № 6221, акт 238, т. 14 от 03.08.2015 г. посочените
земеделски земи с обща площ 57 252 кв.м., заедно с други земеделски земи, са
отдадени под наем от ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." на ответника М. К. А., в
качеството на физическо лице, за 20 стопански години, считано от 01.10.2015
г. до 01.10.2035 г., при наемна цена от 10 лева на декар, дължима сто
процента авансово за целия срок на договора.
С Договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по
вписванията-Вълчедръм с рег. № 616 от 13.07.2020 г. процесните земеделски
земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на трето за делото лице
"Ки Ти Бо" ООД за 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021
г., при наемна цена от 70 лева на декар, т.е. годишно наемно плащане в
размер на 4 007,64 лв., дължимо авансово. По делото е приложено заверено
копие от платежно нареждане от 13.10.2020 г., от което е видно, че
дължимият годишен наем в размер на 4 007,64 лв. е преведен от пренаемателя
"Ки Ти Бо" ООД на ответника М. К. А..
С Договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по
вписванията-Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г. земеделски земи са
преотдадени под наем от ответника М. К. А. на "Ки Ти Бо" ООД за още 1
4
стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при наемна цена
от 80 лева на декар, т.е. годишно наемно плащане в размер на 4 580,16 лв.,
дължима авансово. По делото е приложено заверено копие от платежно
нареждане от 16.09.2021 г., от което е видно, че дължимият годишен наем в
размер на 4 580,16 лв. е преведен от пренаемателя "Ки Ти Бо" ООД на
ответника М. К. А..
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Рамките на търсената от ищеца защита се определят с посочване на
основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в
исковата молба предмет на спора и вид на търсената защита, съдът прави
квалификация на спорното материално право като определя приложимата
правна норма.
В конкретния случай търсената отговорност се ангажира с
фактическите твърдения, че ищецът е съсобственик на земеделски имоти,
които са отдадени под наем от друг съсобственик на ответника, а последният
от своя страна ги е преотдал под наем и получава доходи от същите, поради
което дължи на ищеца припадащата му се част от получените граждански
плодове, съобразно дела му в съсобствеността.
Отдаването на общ имот под наем е действие на обикновено
управление (виж ТР № 7/2012- ОСГК), което може да бъде извършвано както
съвместно от всички съсобственици, така и самостоятелно от всеки
съсобственик. Защитата на правата на съсобствениците се осъществява по
различен начин в зависимост от конкретната хипотеза, при която общият
имот е отдаден под наем:
На първо място, когато договорът за наем е сключен от името на
всички съсобственици, правото върху гражданските плодове възниква
направо за всеки съсобственик и всеки от тях може да иска от наемателя тази
част от наема, която отговаря на неговата идеална част. В този случай
претенцията се основава на договорната отговорност, уредена в чл.228 ЗЗД,
активно легитимиран в материалното правоотношение е съсобственикът-
наемодател, а пасивно легитимиран да отговаря е наемателят.
На второ място, когато договорът за наем за целия имот е сключен
само от един или от някои от съсобствениците, вземане за наем срещу
наемателя има само този съсобственик, който е договарял. Наемателят дължи
плащане само на наемодателя-съсобственик, а правото на останалите
съсобственици върху припадащите им се части от наема, съобразно
притежаваната от тях идеална част от имота, се изразява във вземане срещу
наемодателя-съсобственик, упражняващ като ползвател правото на
собственост на другите съсобственици. В този случай претенцията се
основава на един от основните принципи в гражданското право за
недопустимост на неоснователното обогатяване, залегнал като частен случай
в чл.30, ал.3 ЗС, активно материалноправно легитимиран е съсобственикът,
чиято част е отдадена под наем от друг съсобственик, пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря е съсобственикът, който е отдал
под наем целия общ имот, а вземането е за припадащата се част от наема,
която е съответна на дела на ищеца в съсобствеността и не му е платена от
съсобственика-наемодател (виж Решение № 1648 от 22.10.1998 г. на ВКС по
5
гр.д.№ 1386/97 г., ІV г.о. и Решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр.д.№
1107/99 г., ІV г.о.).
На трето място, когато договорът за наем за целия имот е сключен
само от един или от някои от съсобствениците, съсобственикът, чиято част е
отдадена под наем и е лишен от ползване на имота, може да потърси защита
на правата си и срещу наемателя, но само при условие, че последният ползва
вещта на непротивопоставимо основание. В този случай претенцията също се
основава на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, но
заложен като източник на задължения в чл.59 ЗЗД, активно материалноправно
легитимиран е съсобственикът, чиято част се ползва на непротивопоставимо
основание, пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е наемателят,
който ползва имота, а вземането е за лишаването от ползване и се определя в
размер на средния пазарен наем за припадащата му се част (виж Решение №
156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК).
В конкретния случай ищецът твърди, че е съсобственик на земеделски
имоти, които са отдадени под наем само от един от останалите
съсобственици, т.е. не се твърди, че между страните в спора са възникнали
правоотношения въз основа на сключен помежду им договор за наем. При
така изложените в исковата молба твърдения, претенцията на ищеца не се
основава на пряка договорна отговорност на ответника-наемател по чл.228
ЗЗД, поради което в диспозитива на обжалвания съдебен акт районният съд
неправилно е посочил тази законова разпоредба като правно основание на
предявените искове за главници.
В обстоятелствената част на исковата молба липсват и твърдения, че
сключеният договор за наем само от един от съсобствениците, респ.
сключените от ответника договори за пренаемане, са непротивопоставими на
ищеца. Не е формулирано и искане за присъждане на обезщетение за
лишаването на ищеца от ползване на съсобствените имоти, съобразно
припадащата му се идеална част от същите. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че исковите претенции не могат да бъдат
квалифицирани и като такива по чл.59 ЗЗД.
При изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, че договорът за наем за съсобствените имоти е
сключен само от един от съсобствениците и при формулирания петитум за
присъждане на суми, представляващи припадащата се на ищеца част от
получените от ответника наеми за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г.,
която е съответна на дела му в съсобствеността, настоящият съдебен състав
приема, че правната квалификация на предявените искове за главници е чл.30,
ал.3 ЗС.
За да бъдат уважени тези искове, ищецът следва да докаже, че е
съсобственик на описаните в исковата молба недвижими имоти; че тези
имоти са отдадени под наем само от един от съсобствениците; че само
съсобственикът-наемодател е получил гражданските плодове (наемите) от
общите вещи.
В случая не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че
по силата на извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ ищецът В. П. Г., в
качеството си на законен наследник на Т. Н. Д. и на Т. Т. Д., е съсобственик на
земеделски имоти в землището на с.***, общ.Вълчедръм, обл.Монтана. По
безспорен начин, че доказа и обстоятелството, че по отношение на част от
6
тези съсобствени имоти на 21.07.2015 г. е сключен договор за наем, по който
наемодател е само един от останалите съсобственици, а именно - ЕТ "М. А.-
Юлстрейд-Ю. К.", представляван от управителя Ю. М.в К., а наемател е
ответника М. К. А.. Не се спори и по това, че наемателят М. К. А. е
преотдавал имотите под наем на трето за настоящия спор лице през
стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г.
При така установеното може да бъде направен обоснован извод, че в
полза на ищеца на основание чл.30, ал.3 ЗС е възникнало право да получи
припадащата му се част от наема, съобразно притежаваната от него идеална
част от имота. Както бе посочено по-горе в мотивите, това право на
съсобственика, който не е страна по наемния договор, се изразява във вземане
срещу съсобственика, който е наемодател по договора и като такъв събира
наема. В случая обаче претенцията не е насочена против съсобственика-
наемодател ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", а против наемателя М. К. А., който
не е съсобственик и не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
по предявения иск за уреждане на отношенията между съсобственици. Освен
това претендираните вземания не са в размер на частта от наема, получена от
съсобственика-наемодател по силата на сключения от него наемен договор от
21.07.2015 г и следваща се на основание чл.30, ал.3 ЗС на ищеца-
съсобственик, според размера на идеалната му част от съсобствеността, а е за
получените суми от ответника М. К. А. по силата на договори за пренаемане
на имотите 10.07.2020 г. и 30.06.2021 г., по които пренаемодателят не е
съсобственик на имотите и за платените по тях наемни плащания не
възникват вземания за съсобствениците на посоченото правно основание.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са неоснователни, поради липса на пасивна легитимация
на ответника М. К. А. в материалното правоотношение, чиято съставка е
претендираното право от ищеца В. П. Г.. Ето защо обжалваното решение, с
което предявените искове са уважени, следва да бъде отменено изцяло като
постановено в нарушение на материалния закон, и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на
разноски има въззивникът-ответник и следва да му бъдат присъдени
направените такива в размер на 50,00 лв. за внесена държавна такса при
въззивното обжалване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 451/27.07.2022 г. по гр.д.№ 1040/22 г. на
Районен съд-Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.***, против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***1,
осъдителни искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, както следва: иск за
сумата 200,38 лв., представляваща припадащата се на ищеца съобразно дела
му от 1/20 ид.ч. от получаван от ответника наем за съсобствен недвижим
7
имот за стопанската 2020/2021 г.; иск за сумата 229,01 лв., представляваща
припадащата се на ищеца съобразно дела му от 1/20 ид.ч. от получаван от
ответника наем за съсобствен недвижим имот за стопанската 2021/2022 г.; иск
за сумата 29,33 лв. – мораторна лихва върху главницата от 200,38 лв. за
периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 г. и иск за сумата 12,09 лв. - мораторна
лихва върху главницата от 200,38 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022
г. ,като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. П. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.***1, сумата 50,00 лв., представляваща направени по
делото разноски за внесена държавна такса по въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8