РЕШЕНИЕ
№ 2184
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110114329 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод предявена искова претенция от ищеца „И."ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя
Р. К. М. срещу ответниците „К.М Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *и „П. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *
за признаване за установено, че „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *, представлявано от Р. К. М., е титуляр на вземането в размер на
2 490.89лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура
№**********/22.02.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което
вземане е прехвърлено от „К.М Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия
от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 05.02.2019г.
от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9793/2014г., 8 с-в в полза на „К.М Г."
ЕООД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти и
обстоятелства:Сочи се, че през 2014 год. „К.М Груп" ЕООД е подал пред
ВРС искова молба срещу „Е.-П. П." АД с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както следва: за присъждане на сумата в размер на 2
490.89лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура
№**********/22.02.2011г.
На основание така подадената искова молба е било образувано гр.д. №
1
9793/2014г. по описа на ВРС. В хода на производството по гр.д. №
9793/2014г. по описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К.М Г." ЕООД. прехвърлило
вземането си в размер на 2 490.89лв. на „И." ЕООД, като делото продължило
между първоначалните страни, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от
ГПК. /Доказателство № 1: Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г./
С Решение № 939/25.02.2015г. по гр.дело № 9793/2014г., ВРС уважил
предявения от „К.М Груп" ЕООД срещу „Е.-П. П." АД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
На 05.02.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К.М
Г."ЕООД за сумата в размер на 2 490.89лв., представляваща главница
пофактура № **********/22.02.2011г.
На 23.12.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД е била подписана
Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на
23.10.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД/. /Доказателство № 3:
Спогодба-Анекс от 23.12.2014г./.
Процесното вземане е описано в т. 100 от Приложение № 1, неразделна
част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата
Спогодба-Анекс, „К.М Груп" ЕООД се задължило да предаде на „И." ЕООД в
14 дневен срок получения изпълнителен лист.
Въпреки, че изпълнителният лист е бил издаден още на 05.02.2019год,.
същият до настоящия момент, се сочи, че не е предаден на „И." ЕООД.Освен
това на 23.10.2019 г. „И." ЕООД излага, че е получил Покана от „Е.-П. П." АД
с изх. № EPRS 2535/23.10.2019г. /Доказателство № 4: Покана с изх. № EPRS-
2525/23.10.2019г./. От същата покана установили, че на 21.10.2019г. „Е.-П.
П." АД са получили покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№20197180400675 по описа на ЧСИ С. К.-Д., peг. № *,район на действие ОС -
гр. Варна.
Изпълнителното дело, е било образувано по вземането, което е било
прехвърлено на „И." ЕООД с договора за цесия от 23.10.2014г. и на основание
издадения в полза на „К.М Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело
№ 9793/2014г. по описа на ВРС. Изпълнителното дело обаче не е образувано
от „К.М Г." ЕООД, а от друго неизвестно за ищеца „И." ЕООД трето лице -
„П. М." ЕООД.
След справка по изпълнителното дело „И." ЕООД установил, че три
месеца след като са прехвърлили вземането си на тях, „К.М Г." ЕООД е
уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на „П. М." ЕООД, след
което му е предало и оригинала на изпълнителния лист. За да придаде
достоверност на прехвърленото вземане от „К.М Г." ЕООД на „П. М." ЕООД,
че е извършено преди цесията между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД, се сочи,
че същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне на вземане като
дата два дена по-ранна от договора за цесия сключен между „К.М Г." ЕООД и
„И." ЕООД.
Тези действия на „К.М Г." ЕООД и „П. М." ЕООД, според ищеца са
направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И."
ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.
2
Същите са в разрез и със сключената между „К.М Г." ЕООД и „И."
ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени
на 23.10.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД/,подписана на
23.12.2014г.
Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К.М Г." ЕООД
декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане,
описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под
номер 45 от приложението/, е изключителен собственик на вземането по чл.
1, ал. 1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не прехвърля
на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне
на вземания, приложени в Приложение № 1.
Видно от представеното към настоящата молба доказателство -
Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К.М
Г." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г.
/Доказателство № 5: Уведомление по чл. 99,ал. 4 от ЗЗД от 26.10.2014г./. От
друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „К.М Г."
ЕООД за сключения между „К.М Г." ЕООД и „П. М." ЕООД договор за цесия
за същото вземане, е било получено от длъжника „Е.П. П." АД на дата
20.01.2015г., тоест 3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.-П. П." АД,
че процесното вземане е прехвърлено от „К.М Г." ЕООД на „И." ЕООД.
/Доказателство № 6: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 20.01.2015г./.
Сочи се, че съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъдесъобщено на последния от предишния кредитор.
С Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к., 2-ро
т.о.,решаващият състав е приел, че: „Като изпраща съобщение до длъжника,
цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е
прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е
прекратена облигационната връзка. След този момент цедентът не може да
прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия,
цедентът е загубил вземането си, той не е материалноправно легитимиран и
нищо не може да оттегля, респ. да влияе на отношенията между длъжник и
цесионер. Да се приеме обратното, означава, че цедентът все още е носител на
правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи на
същността на договора за цесия.Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне
на вземането и със съобщаването му на длъжника. Немислимо е да се сложи
край на нещо, което не съществува. Цедентът би могъл да се легитимира като
носител на материалното право, след като вече го е загубил, поради
цедирането му, но само ако отново го придобие".
Следователно, при изложеното, се настоява, че „И." ЕООД надлежно е
придобил от „К.М Г." ЕООД вземане за сумата в размер на 2490.89лв., по
Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К.М Г." ЕООД е изпратил
Уведомление на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г.
След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.-П. П." АД за
процесното вземане е дружеството „И." ЕООД.
3
Изпратеното и получено Уведомление от 20.01.2015г. до „Е.-П. П." АД,
с което „К.М Г." ЕООД уведомява същото, че вземането в размер на
2490.89лв. по Фактура № **********/22.02.2011г. е прехвърлено на „П. М."
ЕООД, няма никаква правна стойност, тъй като към този момент единствен
кредитор по това вземане е „Интейк" ЕООД.
От представените към исковата молба доказателства се установява, че
Уведомлението по договора за цесия сключен между „К.М Г.“ЕООД и „П.
М.“ ЕООД е от дата 20.01.2015год., т.е. три месеца след като „Е. П. П.“ е бил
уведомен, че титуляр по процесното вземане е именно „И.“ЕООД.
Счита, че следва да се има предвид,че от представените към исковата
молба Спогодба-Анекс от 23.12.2014год. е видно, че „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД е
подписал същата в качеството му на солидарен длъжник.
В чл. 21 от Спогодбата, страните са се съгласили, че в качеството си на
солидарен дължник встъпва „Г. Г. Г. ЕУ" ЕООД. От друга страна, „Г. Г. Г."
ЕООД изрично е предявило извънсъдебни претенции срещу „И." ЕООД, че
ищецът не е носител на процесното вземане, което „И." ЕООД ще докаже по
време на съдебното дирене. Оспорванията са осъществени както писмено,
така и устно в телефонен разговор от управителя на „Г. Г. Г." ЕООД. Отделно
последното дружество отговаря за задълженията на „К. Г." ЕООД по
процесната спогодба солидарно по аргумент на чл. 21 от Спогодбата, която е
и причината този ответник да оспорва правата на „И." ЕООД. Тук също
категорично е налице спор между две лица дали едното е носител на
конкретно право.
Излага се, че фактическото поведение на взискателя „П. м." ЕООД по
ИД № 675/2019г.по описа на ЧСИ С. К.-Д., образувал изпълнително дело от
свое име и на праводателя-цедент /"К.М Г." ЕООД/, предал изпълнителния
лист на този цесионер, несъмнено индикира оспорване на правото на вземане
на ищеца /"И." ЕООД/ и обуславя интереса му да го установи със сила на
пресъдено нещо спрямо тези лица. Така се приема, според ищеца и в
Определение от 21.06.2019г. по в.ч.т.д. № 964/2019г. по описа на Окръжен
съд - Варна, ТО, което прилага за сведение на съда.
В заключение, се сочи, че ответните дружества по един категоричен и
недвусмислен начин оспорват правото на И. да е носител на вземането в
размер на 2490.89 лева, подробно описано в първоначалната искова молба.
Този спор следва да бъде разрешен от съда, поради което са заведени и
настоящите искове.
В молба от 01.11.2021г. ищецът оспорва достоверната дата на
представения от ответниците договор за цесия от 21.10.2014г. между „П. М.“
ЕООД и „К. Г.“ ЕООД. Счита, че този договор поражда действие между трети
лица, каквото е „И.“ ЕООД от момента на уведомяването. Съгласно
процесния договор „И.К“ ЕООД няма задължение към „К.М ГРУП“ ЕООД.
Оспорва към настоящия момент да еналице основание за разваляне на
договора за цесия. Респективно оспорвасъщият да е развален или прекратен.
Счита, че липсва неизпълнение от страна на „И.“ ЕООД, а от друга страна
„К.М Г.“ ЕООД сама е неизправна страна по договора за цесия от
4
23.10.2014г.
В срока по чл. 131 ответникът “К.М Г.” ЕООД е депозирал писмен
отговор.Изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма отношение
нито към сключването, нито към действителността на договора за цесия.
Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от
23.10.2014г., сключен между “К.М Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба – анекс
от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.М Г.”
ЕООД адв. К.Т. е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено
цената да бъде платена на кредитора на “К.М Г.” ЕООД, явяващ се
потребител на ел. енергия. Релевирано е и възражение за нищожност на двете
съглашения. Изтъква се, че К.Т. е “създал” двете дружества с намерение да
придобива вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била
“И.” ЕООД да придобива безспорно установени вземания на потребители на
ел. енергия, а “К.М Г.” ЕООД – вземания на абонати, които не са съдебно
установени и при неблагоприятен изход от делата, последният търговец да
носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски,
които не е в състояние да погаси.
В срока по чл. 131 ответникът “П. М.” ЕООД е депозирал писмен
отговор. В отговора изразява становище за недопустимост, а в условие на
евентуалност за неоснователност на иска. Заявява, че всички сключвани
договори между “К.М Г.” ЕООД и “И.” ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са
развалени, съгласно волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твърди се,
че на 21.10.2014г. “П. М.” ЕООД и “К.М Г.” ЕООД са постигнали съгласие по
съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази
дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото уведомяването
за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на
21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото
претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил
спор по гр.д. № 9793/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226,
ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е
длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез адв. М. поддържа
предявения иск.В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
Ответниците „К.М Г.” ЕООД и „П. М.“ ЕООД се представляват от адв.
Я. в о.с.з., който поддържа оспорванията по иска.Моли за прекратяване на
делото и в условията на евентуалност за отхвърляне на иска. Представя
подробни писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
5
Не е спорно между страните, а и от приетото по делото с
производството по ч.гр.17548/19год. на ВРС решение се установява, че по
иска на “К. Г.” ЕООД срещу „Е. – П. П.” АД е образувано гр. д.
№9793/2014г. по описа на ВРС с правно осн. чл. 55 ЗЗД за заплащане на
2490.89лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия
между „К.М Г.” ООД и П. Г. Г., представляваща стойността на извършена
корекция на сметка за електрическа енергия при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на ел.енергия за периода от 20.08.2010г. до
15.02.2011г. на потребител с клиентски №* и абонатен №*, с обект на
потребление в *н, за което е съставена с фактура №********** от
22.02.2011г. Въз основа на влязлото в сила решение по това дело е издаден
изп.лист от 05.02.2019год.
По време на висящността на производството по гр. д. №9793/2014г. по
описа на ВРС , “К.М Г.” ЕООД, представлявано от пълномощника си адв.
К.Т. е прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от 2490.89лв., което е било
заявено за разглеждане в производството по гр. д. №9793/2014г. по описа на
ВРС с договор за цесия от 23.10.2014год. /приложен по ч.гр.дело
№17548/19год. на ВРС,което е прието по настоящото дело.Така
прехвърленото вземане фигурира под номер 100 от приложение №1 към
договора по опис на номерата на съдебните производства пред ВРС.Видно от
уведомлението за тази цесия „Е. П. П.“АД е уведомено от К.М Г. ЕООД на
26.10.2014год.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г., сключена между „К.М Г.” ЕООД,
„И.“ ЕООД и „Г. Г. Г. ЕУ“ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между
страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени
между първите две страни на 23.10.2014г., страните са приели, че „К.М Г.”
ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД
длъжника „Е. – П. П.” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от
26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е,
че общата стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в
размер на 2999 148,15лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е
задължило да заплати на кредиторите на „К.М Г.” ЕООД по всичките 198
договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „К.М Г.” ЕООД се е задължимло да
преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-
те вземания (чл.13).
За цесията Е. – П. П.” АД е уведомено на 26.10.2014г., видно от
Уведомление по л.99 ал.4 ЗЗД, респ. и от Покана от длъжника, в която този
факт е извънсъдебно признат.
С пълномощното от 04.07.2014г., П. К., действащ като законен
представител на “К.М Г.” ЕООД, е упълномощил адв. К.Т. „да се разпорежда
с всички вземания при условия, каквито пълномощникът намери за добре,
вкл., но не само да уведомява от мое име съответния длъжник за сключени
договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва
всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане
в всички мои вземания.”
6
Съобразявайки от една страна обема на учредената на пълномощника
представителна власт, а от друга постигнатата уговорка между “К.М Г.”
ЕООД и „И.” ЕООД досежно плащането на цената по договора за цесия от
23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД на абоната в шестмесечния срок, указан в
чл.6 от спогодба- анекс от 23.12.2014г. съдът приема, че пълномощникът не е
действал във вреда на представлявания. Същият е бил надлежно
упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К.М Г.” ЕООД при
условия, каквито пълномощникът намери за добре. Следователно уговорката
не е във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на
“К.М Г.” ЕООД по договора за цесия, сключен с абоната И. М.
Договорът за цесия от 23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от
“К.М Г.” ЕООД основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави. Каква е целта, която един търговец преследва със създаване на едно
дружество, е правно ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за
възникването му като правен субект.
Не може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален
поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното
възнаграждение по него. Това е така, тъй като с последващия анекс от
23.12.2014г. страните са преуредили отношенията, като са приели, че цедента
„И.“ ЕООД ще заплати цената направо на абонатите по договорите, по които
„К.М Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се за допустима новация на
облигационната връзка на страните, след която вземането на цесионерът „К.М
Г.” ЕООД се явява погасено.
С договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. „К.М Г.” ЕООД е
прехвърлило на „П. М.“ ЕООД вземането си срещу длъжника „Е. – П. П.” АД
за сумата от 2490.89лв., представляваща цедирано вземане по силата на
договор за цесия между „К.М Г.” ООД и П. Г. Г., представляваща стойността
на извършена корекция на сметка за електрическа енергия при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на ел.енергия за периода от 20.08.2010г.
до 15.02.2011г. на потребител с клиентски №*и абонатен №*, с обект на
потребление в **, за което е съставена с фактура №********** от
22.02.2011г.
С уведомление вх. № 354516/20.01.2015ГОД. „К.М Г.” ЕООД, чрез
законния си представител П. К. в е уведомило „Е. – П. П.” АД, че е
прехвърлило с договори за цесия от 21.10.2014г. вземанията си, измежду
което и това, предмет на осъдителния иск под № 42, в полза на “П. М.”
ЕООД.
Въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. №9793/2014г. по описа
на ВРС по молба на “К.М Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист на
05.02.2019год.
Спорният по делото въпрос е кое от двете дружества - „И.” ЕООД и “П.
М.” ЕООД, е титуляр на вземане, придобито от “К.М Г.” ЕООД с договор за
цесия от 28.04.2014год.
От съществено значение в разрешаване на конкуренцията между
множество правоприемници, респ. за пораждане на правните последици за
7
новите длъжници и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД
момент – съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Когато
цедираното вземане не е обявено на длъжника, цесията не произвежда
действие и вземането не се счита прехвърлено от стария на новия кредитор. В
кръга на третите лица следва да се включат длъжникът, правоприемниците на
страните и кредиторите на цедента и цесионера.
Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е
онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред.
Останалите могат да търсят отговорност от цедента.
Цесията от 21.10.2014г. е действителна, но е породила действие спрямо
всички трети лица с уведомяването на длъжника „Е.-П. П.” АД на
20.01.2015год. към който момент „К.М Г.” ЕООД вече не е бил носител на
вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за цесия от
23.10.2014г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014г. От
тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и
спрямо третите лица, вкл. и „П. М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз основа на
договора за цесия от 23.10.2014г.
Горният извод на съда се подкрепя и от изявлението на пълномощника
на “К.М Г.” ЕООД, съдържащо се в уведомлението, достигнало до „Е.-П. П.”
АД на 26.10.2014г., което представлява признание на неизгоден факт, че към
посочения момент титуляр на вземането е „И.” ЕООД въз основа на договор
за цесия от 23.10.2014г.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да
бъде уважен.
По наведеното от страна на ответниците в първото по делото съдебно
заседание, възражение за недопустимост с оглед депозиране на молба за
прекратяване на производството по изп.дело №675/2019год. по описа на ЧСИ-
С. Д., на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира
следното:
С подаване на молба за прекратяване на изп.дело №675/2019год. по
описа на ЧСИ-С. Д.,не се установява, че правото на принудително изпълнение
по издадения изпълнителен лист е реализирано в цялост и вземането предмет
на спорната цесия е погасено.С оглед на това не е отпаднал интереса на всеки
от претендентите от установяване на противопоставимостта на правата им,
като титуляри на вземането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложат направените от ищеца разноски в общ размер от 559.64лева, от
които платена държавна такса в размер на 99.64лева, 420лева платено адв.
възнаграждение и 40лв. държавна такса за образуване на обезпечително
производство по ч.гр.дело №17548/2019год. на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.” ЕООД, ЕИК *, гр.
Варна срещу „К.М Г.” ЕООД, ЕИК *, * и „П. М.” ЕООД, ЕИК *,гр.София,
иск, че в полза на „И.” ЕООД, ЕИК *, гр.Варна съществува вземане в размер
на 2 490.89лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД
фактура №**********/22.02.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
което вземане е прехвърлено от „К.М Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за
цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от
05.02.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9793/2014г., 8 с-в в полза на
„К.М Груп" ЕООД, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.М Г.” ЕООД, ЕИК *, гр. София и „П. М.” ЕООД, ЕИК *,
гр. София ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, ЕИК *, гр. Варна сумата от
559.64лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски
,от които платена държавна такса в размер на 99.64лева, 420лева платено адв.
възнаграждение и 40лв. държавна такса за образуване на обезпечително
производство по ч.гр.дело №17548/2019год. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9