№ 707
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Д.а
в присъствието на прокурора И. Любч. Т.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100602787 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда от 07.06.2025г., постановена по НОХД 14739/2024г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 2 състав, съдът е признал подс. Т. Н. А. с ЕГН ********** за виновна в
това, че на 06.01.2024г., около 01:20 часа, в гр. София, ж.к.“Надежда“, по ул. „Христо
Силянов”, с посока на движение от ул.”Хан Кубрат” към бул. „Ломско шосе”, срещу бл.102,
е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ауди“, модел „А8”, с рег.
№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,32 /едно цяло и
тридесет и две стотни/ на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, изх. №04-715/14.03.2024 г.
на УМБАЛ „Св.Анна - София“АД, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (загл. изм. – дв, бр.81 от 2018 г.), обн. в ДВ, бр.61/28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр.81 от 26 септември 2023 г.) - престъпление по чл. 343б, ал.1
от НК, като на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 и 3, вр. чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 НПК, вр.чл. 58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 и чл. 36 от НК първоинстанционният съд
й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 /три/ години.
1
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът е наложил на подс. А.
кумулативно предвиденото наред с „Лишаването от свобода“ наказание „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК от срока на наказанието „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство” съдът е приспаднал времето, през което подсъдимата е била
лишена от това право по административен ред.
На основание чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил на подс. А.,
предвиденото кумулативно наред с „Лишаването от свобода“ по-леко наказание „Глоба".
На основание чл.189, ал.З от НПК, съдът е осъдил подс. А. да заплати по сметка на СДВР
направените в досъдебната фаза разноски за експертизи в размер на 139,95 лв. (сто тридесет
и девет лева и деветдесет и пет стотинки).
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. Т. А., чрез адв. К. Ч.
– САК, с която се моли да се измени присъдата в частта й относно наложеното на
подсъдимата наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца и да се определи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, както и да се отмени
кумулативно наложеното наказание „Глоба“. Счита, че при постановяване на присъдата са
допуснати съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и оценка на
доказателствата по смисъла на чл. 320, ал. 2, пр. последно от НПК, което е довело до
ограничаване правото на защита и се явява винаги съществено нарушение. При
постановяване на присъдата Софийски районен съд наруши материалният закон, а
наложеното наказание се явява несправедливо, тъй като законът не е приложен правилно. В
жалбата подробно са разгледани и анализирани мотивите на съда досежно определяното на
наказанието на подс. А., като се изразява съгласие с извода на съда, че в настоящия случай
са налице множество смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелства и е налице
основание да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, както и да бъде приложена
редукцията на чл. 58а, ал.1-3 от НК. Изразява се несъгласие с размера на така определеното
наказание, като счита, че в процесния случай, при наличието на основанията на чл. 55 от
НК, справедливо и съобразено с обществената опасност на подсъдимата, както и на
извършеното от нея, се явява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, който е
и най-ниския предел съгласно НК. Счита, че на основание чл. 55. ал. 3 от НК . в духа на
гореизложеното, съдът не следва да налага глоба на подсъдимата, тъй като това кумулативно
наказание не съответства на тежестта на извършеното деяние. Според жалбоподателя
наказание, определено в контекста на гореизложеното е необходимо и достатъчно да
изпълни както превъзпитателна и поправителна функции, така и да служи като
предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на обществото.
В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.
В съдебно заседание от 26.09.2025г.пред настоящата инстанция подс. А. и защитникът й адв.
Ч. не се явяват. Доколкото те са били редовни призовани, а престъплението, за което се води
наказателното производство, не е тежко по смисъла на закона и явяването на подсъдимата
2
пред въззивния съд не е задължително, на делото е даден ход.
В хода на съдебната прения прокурорът изтъква, че първоинстанционното производство се е
развило по правилата на чл. 371, т.2 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие.
Посочва, че с жалбата се оспорва единствено размера на наказанието, което е наложено на
осъденото лице. Счита, че така подадената жалба е допустима, но по същество е
неоснователна, поради което моли да се вземе решение, с което първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подс. А. е направила пълно признание на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразила
съгласие да не се събират други доказателства, а да се ползват събраните в хода на
досъдебното производство. Съобразявайки правото на подсъдимата, гарантирано от закона,
за определяне реда за разглеждане на делото, Съдът с протоколно определение е одобрил
изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК.
За да постанови присъдата си, Софийски районен съд се е позовал на събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени материали в хода на досъдебното производство, а
именно самопризнанията на подс. А. относно фактите, посочени в обвинителния акт,
направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, показания на свидетелите Ц.Д.Д., Д.С.Д., Т.И.П. и
М.Е.Р.; съдебно- оценителна експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от
НПК: протокол за оглед на местопроизшествието /л.13-14 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /л.19 от ДП/, писмен отговор от ОПП – СДВР с приложения – справка – картон на
водача Т. А. /л.21 – 23 от ДП/, писмен отговор от ОПП – СДВР с приложения - документи
към административнонаказателна преписка по повод съставен АУАН №779854/06.01.2024 г.,
включително Заповеди за прилагане на ПАМ от 06.01.2024 г. и от 09.01.2024 г., извлечение
от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, копие на протокол за
периодична лабораторна проверка за техническо съответствие на средството за измерване,
извлечение от регистър АИС – КАТ, справка – картон на водача, протокол за химическо
изследване №22/08.01.2024 г., талон за изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози /л. 24 - л. 35 от ДП/, писмен отговор от 02 РУ - СДВР /л.36 от ДП/, протокол за
повторно химическо изследване №22′/08.01.2024 г., копия на свидетелство за управление на
МПС и талон част II /л.38 от ДП/, заповед за задържане /л.39 от ДП/, справка съдимост /л.46
3
от ДП, 12-15, л.191 и л.222 и л.226-229 от съдебното дело/, извлечение от Централна база –
КАТ /л.64 от ДП/.
Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел фактическа
обстановка, която напълно се възприема и от въззивната инстанция, а именно:
Подс. Т. Н. А. e родена на ****г., в гр. София, българка, българско гражданство, с постоянен
и настоящ адрес: гр.София, ж.к.”****, със средно - специално образование, разведена, с ЕГН
**********.
Към януари 2024г. подс. А. не била осъждана, нито била освобождавана от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК. А. е майка на три деца, две от които малолетни.
Подс. А. притежавала СУМПС №*********, със статус „Валиден” до 16.06.2033г. и е
правоспособен водач на моторно превозно средство от 25.09.2001г., с придобити категории
„АМ“, „В1“ и „В“.
На 06.01.2024 г., около 01:20 часа Т. А. управлявала собствения си лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А8“, с рег. № ****, в гр. София, ж.к.“Надежда“. Тя се придвижвала по
ул.”Христо Силянов”, с посока от ул.”Хан Кубрат” към бул.”Ломско шосе”. В превозното
средство се превозвал и неустановен по делото мъж. Когато достигнала до участък на
ул.“Христо Силянов“, срещу бл.102, водачката била спряна за проверка от полицейските
служители – свид. Ц.Д.Д. и свид. Д.С.Д.. Като служители при 02 РУ - СДВР те изпълнявали
служебните си задължения по охрана на обществения ред за времето от 19:00 часа на
05.01.2024 г. до 07:00 на следващата дата. Били включени в състава на патрул с позивна АП
– 131. По време на проверката полицейските служители установили самоличността на
подсъдимата, нейната правоспособност като водач и връзката й с управляваното превозно
средство по представени от нея документи. На полицейските служители им направила
впечатление специфичната миризма на алкохол, носеща се от лицето на подс. А..
Поради това обстоятелство служителите докладвали на оперативно дежурната част при 02
РУ – СДВР. На място бил изпратен екип с позивна „ППГ 200“, в състав - свидетелите Т.И.П.
и М.Е.Р. – полицейски инспектори при 02 РУ – СДВР, назначени на смяна за времето от
19:00ч. на 05.01.202 г. до 07:00ч. на 06.01.2024г. Подсъдимата била подложена на тест с
техническо средство - „Алкотест дрегер 7510”, фабричен № ARNA 0144 /проба №01458/.
Проверката отчела положителен резултат за наличие на алкохол в издишания от А. въздух от
1,50 /едно цяло и петдесет стотни/ на хиляда.
Непосредствено след това св. Ц.Д. съставил срещу А. акт за установяване на
административно нарушение серия GA, с бл. № 779854/06.01.2024 г. за нарушение на
разпоредбите на Закон за движение по пътищата (ЗДвП). По този повод била издадена и
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №7/06.01.2024 г. /24-4332-
000931/, с която на подсъдимата, на основание чл. 171 т. 1, б.“б“ ЗДвП, временно било
отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
На А. бил връчен и талон за медицинско изследване с № 0174145, с който й било указано
4
времето за явяване пред съответно медицинско заведение /МБАЛ „Света Анна“/ за вземане
на кръвна проба.
Подс. А. била съпроводена от полицейските служители Д. и Д. до МБАЛ „Света Анна –
София“ АД, където на 06.01.2024г. предоставила доброволно кръв за химическо изследване.
За проведената манипулация бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа на иззетите по този ред и предадени на специализирана лаборатория към същото
лечебно заведение кръвни проби, било извършено и химическо изследване, резултатите от
което били обективирани в протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта, с №22/08.01.2024 г. на МБАЛ „Света Анна – София“АД. Било отчетено
наличие на етилов алкохол в концентрация 1,46 г/л /на хиляда/.
Подс. А. била задържана на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР със заповед на полицейски
орган за срок от 24 часа, считано от 06.01.2024г., 01:20 часа., а управляваното от нея МПС
било спряно от движение.
В хода на досъдебното производство от страна на подс. А. и защитникът й е било
депозирано искане за повторно изследване на иззетата й контролна проба с кръв. Искането е
било уважено, а резултатите са били обективирани с протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 22′/08.01.2024 г. на МБАЛ „Света Анна –
София“АД, изготвена на дата 13.03.2024 г., с изх.№04-715/14.03.2024 г. Доказано количество
на етанол в кръвта на подс. А. било в обем от 1,32 г/л /на хиляда/.
Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция като
правилна фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. Първостепенният съд, в съответствие с изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК, детайлно е анализирал свидетелските показания, експертизите и писмените
доказателства, които са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната
действителност, свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които да мотивират
въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите към същия са обсъдени всички събрани по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Тук е мястото да се
отбележи, че първостепенният съд правилно е възприел и направените самопризнания от
подс. А., като ги е съпоставил с останалите събрани доказателства, така че съдът да формира
изводи кои от тях следва да бъдат кредитирани и съответно в каква степен.
Настоящият съдебен състав се солидаризира със становището на първата инстанция, че
показанията на свидетелите П., Д., Д. и Р. са логични, последователни и взаимно допълващи
се. От тези показания се установява хронологията на събитията на инкриминираната дата,
механизма на извършване на деянието и предприетите последващи действия от страна на
полицейските органи. Цитираните свидетелски показания се подкрепят от останалите
доказателства по делото, от който последователно се проследяват етапите на протеклата
проверка, резултатите от нея и по-нататъшните действия на разследващите органи. Коректно
са били отчетени и резултатите от повторния химичен анализ на взетата контролна проба от
5
подс. А., които имат преиумуществен характер пред първоначално отчетените от контролния
уред.
За да обоснове извода, че с действията си подс. А. е осъществила състава на престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК, СРС е разгледал подробно всеки един от елементите на обективната
и субективна страна на престъплението, включително и доказателства относно
осъществяването му. Проверяваният съд достигнал до коректни изводи относно
съставомерността на деянието, с които настоящата инстанция се солидализира. При така
установената фактическа обстановка въз основа на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които я подкрепят, районният съд правилно е приел от правна
страна, че подсъдимата е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като от
обективна страна е установено, че подсъдимата е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта - 1.32 на хиляда. От субективна страна деянието е
извършено умишлено при пълно съзнание за общественоопасния характер на деянието и
при пълно предвиждане на съставомерните последици.
Основните възражения в депозираната жалба са относно размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“, като за справедливо и съобразено с обществена опасност на
подсъдимата и извършеното от нея се счита, че се явява наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца.
На първо място, следва да бъде посочено, че преди изменението от 2025г., в сила от
29.07.2025г., в състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер от една до три години и „Глоба“ в размер от 200лв. до
1000лв.
Първоинстанционният съд е определил наказание по правилата на чл.58а, ал.4 от НК и е
осъдил подс. А. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, което на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Първостепенният съд е направил преценка, че са налице предпоставките на разпоредбите на
чл.58а от НК и чл.55 от НК и че следва, на основание чл.58а, ал.4 от НК, да приложи тази на
чл.55 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и
предвид обстоятелството, че е по-благоприятна за дееца. Като многобройни смекчаващи
вината обстоятелства съдът е отчел чистото съдебно минало на подсъдимата; трудовата й
ангажираност; добрите характеристични данни; семейното и положение като майка на три
деца, две, от които малолетни; обстоятелството, че установените стойности на алкохолното
съдържание не са твърди високи; изразеното съжаление от подсъдимата за постъпката й.
Като отегчаващи вината обстоятелства първоинстанционният съд коректно е отчел
наличието на друг пътник в автомобила по време на управлението на автомобила от подс.
А. след употребата на алкохол, както и допускането от нейна страна на множеството
предходни различни по вид нарушения на ЗДвП.
Въззивният съд намира, че при индивидуализацията на наказанието районният съд е
направил правилна преценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
6
детайлно е мотивирал тази своя преценка, като е обсъдил всички релевантни за наказанието
обстоятелства и необходимостта от така наложеното наказание. Първоинстанционният съд е
отмерил справедливо наказателната санкция на подс. А.. Така наложеното наказание
отговоря на обществената опасност на деянието, дееца и целите на наказанието ми смисъла
на чл. 36 от НК. С оглед изложеното въззивният съд заема становище, че изводите на
първата инстанция са правилни, а доводите в жалбата са неоснователни и липсват основания
за ревизиране на присъдата в тази й част.
За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е наложил кумулативно
предвиденото в закона наказание, а именно „Глоба“. Исканията на защитата за отмяната му
са напълно неоснователни, доколкото както вече посочено такова наказание изначално не е
било налагано, а първоинстанционният съд е изложил и мотиви защо приема за справедливо
това наказание да не бъде налагането на подс. А., с който настоящата инстанция също се
солидализира.
Изцяло законосъобразно, с оглед изричната разпоредба на чл. 343г от НК, е постановено и
лишаването от право подсъдимата да управлява МПС, като е зачетен периода, през който
същата е била лишена от това право по административен ред.
Естествена последица от осъждането на подс. А. е възлагането в нейна тежест на
направените по делото разноски.
Предвид изложеното съдът счита, че атакувания съдебен акт не страда от пороци налагащи
неговото изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърден изцяло като
правилен и законосъобразен. При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в съдебно заседание/,
които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд, 14-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 07.06.2025г., постановена по НОХД 14739/2024г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2 състав.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8