О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
07.02.2020 г. град Бургас
Бургаският окръжен съд наказателно
отделение
на седми февруари година 2020
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ВЧНД № 78 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е образувано
по жалба от Д.А.А., ЕГН **********,*** срещу определение № 1531/24.09.2019 г.
по ЧНД № 3845/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
постановление от 09.08.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 1054/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР –
Бургас, вх. № 11451/2016 г. и пор. № 3646/2016 г. по описа на Районна
прокуратура – Бургас.
С жалбата се прави оплакване за неправилност на определението на първоинстанционния
съд. В подкрепа на това се сочи, че описаната фактология възпроизвежда
изложеното в прокурорския акт и очевидно противоречи на събраните доказателства.
Жалбоподателят твърди, че никога не е нападал С. М., а напротив той е бил
нападнат от него. На последно място в жалбата се застъпва становище, че
наказателното производство е било водено по начин, че да бъде прекратено против
М., като единствено А. да бъде виновен.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и
събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК
от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Наказателното производство по ДП № 1054/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР
– Бургас, вх. № 11451/2016 г. и пор. № 3646/2016 г. по описа на Районна
прокуратура – Бургас, е образувано на 21.10.2016 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, за това, че на 21.10.2016 г., в гр. Бургас, к-с „***“, бл. *, ет. *,
етажна площадка, причинил телесна повреда на Д.А.А., ЕГН ********** –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели Б. В., С. М.,
М. П., Д.А. и Л. В.. Извършени са огледи на местопроизшествие и огледи на лица
(освидетелстване). Назначени и изготвени са заключения на съдебномедицински,
ДНК и комплексни съдебно – психиатрично – психологични експертизи. Приобщени са
писмени доказателства – медицинска документация. По делото не е привлечено
конкретно лице в качеството на обвиняем.
След приключване на разследването, с постановление от 09.08.2019 г.
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП № 1054/2016
г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас, вх. № 11451/2016 г. и пор. № 3646/2016
г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено за престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е приел, че в случая е налице хипотезата на
неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК. Посочил е също така, че дори и да се
приеме, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, то според
събрания доказателствен материал М. се е намирал в състояние на уплаха и
смущение, което съгласно чл. 12, ал. 4 от НК изключва наказуемостта на
деянието.
Посоченият акт на прокурора е бил атакуван пред първоинстанционния съд,
който с определението си, предмет на настоящата въззивна проверка, го е
потвърдил, като е споделил фактическите и правни изводи на прокурора относно
приложимостта в разглеждания казус на института на неизбежната отбрана по чл. 12,
ал. 1 от НК. За прецизност е необходимо да се отбележи, че в диспозитива на
потвърдителния съдебен акт на районния съд неправилно е посочено, че досъдебно
производство № 1054/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас е образувано
за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК. Тази неточност, свързана с
изписването на цифровата квалификация на престъплението, за разследването на
което е водено цитираното досъдебно производство, очевидно се дължи на
техническа грешка и не може да обоснове извод за незаконосъобразност на
определението на първостепенния съд.
Както в постановлението на прокурора, така и в обжалваното определение на първоинстанционния
съд са изложени изчерпателно и коректно установените от доказателствата по
делото релевантни обстоятелства, а именно:
Свидетелите Д.А. и М. П. живели на семейни начала, като от съвместното си
съжителство имали две деца. Поради неразбирателства помежду им, през месец
септември 2016 г., св. П. заедно с двете си деца, напуснала св. А. и се
преместила да живее в жилището на родителите си в гр. Бургас, ж.к. „***“, бл. *,
ет. *. Година по-рано, св. П. се запознала със св. С. М., като Д.А. ги бил
запознал.
На 21.10.2016 г., около 17.00 часа, св. Петкова срещнала случайно св. А. ***.
Предвид на това, че била с двете си деца, А. й предложил да я закара с
автомобила си до жилището на родителите й в ж.к. „**“. П. се съгласила и заедно
с децата се качила в автомобила на А.. Докато се придвижвали до ж.к. „***“
едното от децата заспало в колата. По тази причина св. П. го оставила с баща му
и взела другото дете, с което се качила в жилището. По-късно, около 20.00 часа,
св. А. завел при П. дъщеря им, като заедно с нея влязъл в жилището. По това
време родителите на П. отсъствали и в апартамента се намирали тя, св. А. и
двете им деца. А. поискал от П. да обсъдят отношенията си, но тя не му обърнала
внимание, тъй като била заета с домакинските си задължения. Междувременно св. А.
взел мобилния телефон на св. П. и успял да прегледа кореспонденцията й в
интернет приложението „Вайбър“. Същият видял съобщения между нея и нейна
приятелка, в които обсъждали отношенията на П. с М.. А. заподозрял, че П. и М.
имат връзка, и поискал от нея да му изясни какви точно са отношенията между тях.
П. отрекла да има връзка със С. М., но А.
не й повярвал. Поради тази причина той я накарал да се обади по телефона на св.
М. и да го повика, за да се срещнат. В крайна сметка св. П. се съгласила да се
обади на св. М. и да го повика, като поставила условие на св. А. двамата с М. да
се срещнат извън апартамента й. П. се обадила по телефона на св. М. и го
извикала да дойде в дома й, но не му казала, че А. се намира при нея. След като
св. П. приключила разговора по телефона със св. М., св. А. излязъл от
апартамента.
Около два часа по-късно, св. М. пристигнал пред блок * в ж.к. „**“ и се
обадил на св. П. по телефона, за да му изпрати асансьора, който бил с чип. П.
излязла от жилището си, активирала асансьора с чипа, след което се прибрала
обратно в апартамента и заключила входната врата, като не забелязала къде се
намира св. А.. Коридорът на етажната площадка бил с широчина от шест метра,
като централно в него били разположени двата асансьора. Зад асансьорите минавал
тесен коридор с широчина от два метра, който водел към стълбището. Вратата на
апартамента на П. се намирала също в големия коридор. Към този момент св. А. бил
застанал в малкия коридор, който водел към стълбището и който се намирал зад
асансьорите, и изчаквал идването на св. М.. Малко след това св. М. се качил с
асансьора до 16-я етаж, излязъл от него и се насочил към вратата на
апартамента, където живеела св. П.. Тогава бил ударен в гръб от св. А. с твърд
предмет. След като получил няколко удара в задната част на тялото си св. М.
успял да се обърне и видял зад себе си св. Д.А., когото добре познавал. Тъй
като св. А. бил малко по-висок от св. М., последният вдигнал ръцете си в
отбранителна позиция, за да се предпази от ударите, които св. А. започнал да му
нанася с „нунджако“, състоящо се от две каучукови палки с метални накрайници,
свързани с метална верига помежду си. От удара в гърба на М., веригата
свързваща двете каучукови палки на „нунджакото“ се скъсала, но св. А. продължил
да удря св. М. с едната останала в ръката му каучукова палка. Свидетелят М.
извикал за помощ, но в крайна сметка никой не се отзовал. Междувременно,
вследствие на ударите и за да се предпази от тях, св. М. отстъпил назад и след
като стигнал до стената, понеже нямало повече накъде да отстъпи, приклекнал
ниско до пода и се свил. Свидетелят А. обаче продължил да посяга към св. М. с
каучуковата палка, като му нанасял и удари с краката си. Тогава св. М. извадил
от чантичката си „водолазно ножче“, като го държал с ръка пред себе си. А.
отново посегнал към М. с каучуковата палка от счупеното „нунджако“ и тъй като М.
бил приклекнал, А. се навел към него, за да го достигне. За да се предпази от
нападението на А., св. М. замахнал с ножа, който държал в ръката си, но не засегнал
А.. Предвид на това, че нападението на св. А. продължавало, св. М. отново
замахнал с ножа, в резултат на което рамото на А. било одраскано с върха на
ножа. Свидетелят А. за пореден път посегнал, за да удари св. М., при което
последният отново замахнал с ножа, който държал, вследствие на което острието
му попаднало в гърлото на св. А.. Непосредствено след това, св. А. се отдръпнал
и се хванал с ръка за гърлото, а св. М., който бил силно изплашен, избягал.
Свидетелят А. се опитал да потърси помощ от св. М. П., като й позвънил на
вратата, но тя не му отворила. Тогава той свалил тениската си и с нея притиснал
кървящата рана на гърлото си, след което слязъл сам по стълбите, качил се в
автомобила си и се придвижил до МБАЛ - Бургас, за да потърси спешна помощ. След
като бил настанен в болницата полицията била уведомена за случая.
Междувременно, след като избягал от местопроизшествието, св. М. се обадил
на своя познат - св. Б. С., с когото били заедно преди да тръгне за дома на св.
П.. М. отишъл с такси до дома на св. С. и му разказал какво се е случило между
него и св. А., като му споделил, че има силни болки в лявата ръка и левия крак.
По-късно същата вечер, св. М. изхвърлил ножа, с който наранил св. А., в
градинката зад бл. * в ж.к. „*“. Малко след това св. М. бил задържан от полицейски
служители при Второ РУ на МВР - Бургас. При извършения задължителен медицински
преглед, след задържането на М. по реда на ЗМВР, било установено от лекаря
извършил прегледа, че М. е със счупена лява ръка, поради което му бил поставен
гипс.
При извършен оглед на местопроизшествие на междуетажната площадка на ет. *
в бл. * в ж.к. „***“, с което действие било образувано досъдебно производство №
1054/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас, било иззето счупеното на две
части „нунджако“.
Свидетелят М. съобщил на полицейските служители къде е изхвърлил ножа, с
който е наранил св. А.. При извършен оглед на посоченото от св. М. място, ножът
бил открит в градинката зад бл. * в ж.к. „***“ на гр. Бургас, и иззет.
Установено било, че дължината на ножа е 18,5 см., като острието му е 8,5 см., а
дръжката - 10 см.
В хода на започналото разследване, от заключението на изготвена
съдебномедицинска експертиза № 574/2016 г. е установено, че на св. Д.А. е била
нанесена порезна рана на шията с дължина 4-5 см., започваща срединно и вървяща
на ляво с прерязване на трахеята на 1-2 см. под крикоидния хрущял и срязване на
външната вена юголарис, както и драскотина в дясната гръдна половина. Други
увреждания не са били установени. Прието е, че порезната рана на шията е
причинена от предмет с остър режещ ръб - нож, и е довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Видно от заключенията на изготвените първоначална и допълнителна
съдебномедицински експертизи № 574-А/2016 г., на св. С. М. е била причинена пукнатина
на епикондила на лява лакетна кост, която е в резултат от удар с твърд тъп
предмет и може да се получи при удар или удари с нунджако, и е довела до трайно
затруднение движението на лявата ръка за срок от около 1 - 1,5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес. Установено е, че на св. М. са били
причинени и други телесни увреждания: кръвонасядания зад лява ушна мида, по
гърба и по долните крайници, подробно описани в протокол за освидетелстване на С.
М. от 27.10.2016 г.
От заключението на изготвената по делото ДНК експертиза – протокол №
17/ДНК-194-16 от 10.02.2017 г. е установено, че по иззетите при огледа на
местопроизшествие два броя каучукови (гумени) пръчки с метални накрайници и
верига към тях е намерен и иззет биологичен материал с ДНК профил, съвпадащ с този
на св. Д.А..
Съгласно заключението на изготвена в хода на разследването първоначална комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза, психичния статус на св. С. М. към
датата на деянието – 21.10.2016 г., както и към момента на извършване на
експертизата, се определя като клинично психически здрав. Вещите лица,
изготвили тази експертиза, са заключили, че по време на процесните събития,
станали на 21.10.2016 г., М. се е намирал в състояние на уплаха и смущение,
вследствие на изненадващото физическо посегателство от страна на А..
Вещите лица по назначената и изготвена по време на досъдебното производство
повторна комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, също дават
заключение, че при така развилата се ситуация съзнанието на М. е било завладяно
от ескалиращи негативни емоции (страх, усещане за витална застрашеност,
негодувание, гняв и омраза).
От заключението на изготвената в хода на разследването комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертиза по отношение на св. Д.А. се установява, че емоционалното състояние
на А. към момента на извършване на деянието носи окраската на гняв и обида,
недостигащи до състояние на афект (силно раздразнение).
Преценявайки обосноваността на атакуваното първоинстанционно определение,
както и изводите на наблюдаващия досъдебното производство прокурор,
обективирани в прекратителното постановление, настоящата въззивна инстанция
намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена в цялост. В прокурорския
акт са изложени коректно фактическите обстоятелства по случая, установени на
база на събрания в хода на разследването доказателствен материал, положени са
необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните
доказателства са били подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и
способите на НПК. Не се налага назначаването на повторни или допълнителни съдебномедицински
и съдебно-психиатрично-психологични експертизи, доколкото изготвените до този
момент такива в достатъчна степен и в пълнота са интерпретирали състоянието на
С. М. и Д.А., какви телесни увреждания са получили и възможните последици от тях,
както и какво е било психичното и емоционалното им състояние по време на
деянието. Осъществилата се фактическа обстановка е надлежно възприета и описана
както в постановлението на прокурора, така и в определението на районния съд,
като изцяло се възприема и от настоящата въззивна съдебна инстанция.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя А., че разследването не е
проведено обективно. Въззивният съд счита, че са извършени възможните
процесуално следствени действия, които да доведат до правилното решаване на
делото. На първо място, разпитани са всички възможни свидетели, които са
възприели факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и
показанията на които могат да бъдат ползвани от вещите лица по назначените
експертизи. Изготвените по делото експертни заключения са изследвали в детайли
нараняванията на Д.А. и С. М., и от какво същите могат да се причинят. Данните,
извеждащи се от експертните заключения дават възможност на решаващите органи да
формират обоснован извод за правно релевантните по делото факти в тази насока.
Същото се отнася и до изготвените по делото комплексни
съдебно-психиатрично-психологични експертизи, третиращи протичащите психични
процеси в участниците в инцидента – Д.А. и С. М.. Изяснена е конкретиката на
инцидента, като направените изводи от наблюдаващия прокурор са съобразени с
доказателствения материал. Не се констатират по делото неизяснени факти и
обстоятелства, за да се налага допълнителното им изследване. Поради това въззивната
инстанция счита, че по делото са извършени всички възможни процесуално
следствени действия и фактическата обстановка е изяснена в максимално възможна
степен.
При тези установени фактически положения, изведени коректно от
доказателствата по делото, изводът на прокурора от Районна прокуратура -
Бургас, възприет и от първата съдебна инстанция, че в разглеждания случай е
налице хипотезата на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, като деянието,
извършено от С. М. не се явява обществено опасно, е правилен и законосъобразен.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя А. срещу прилагането на
материалния закон. Фактите по случая сочат именно на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Налице е в
случая нападение, осъществено от страна на св. А. над св. М., доколкото той първи
е осъществил посегателство срещу физическия интегритет на св. М. и е нанесъл
увреждания на здравето му, като първоначално го ударил в гръб с твърд предмет -
нунджако, като при този удар, веригата свързваща двете каучукови палки на
нунджакото се скъсала, а след обръщането на М. продължил да му нанася удари с
едната останала в ръката му каучукова палка. В тази насока са показанията на
св. М., подкрепени от данните в протокол за освидетелстване на С. М. от
27.10.2016 г., както и от заключенията на изготвените първоначална и
допълнителна съдебномедицински експертизи № 574-А/2016 г. Самият Д.А. в
първоначалните си показания, дадени на 26.10.2017 г. (седмица след инцидента), е
описал развоя на събитията по начин, съответстващ на приетите за установени от
прокурора фактически обстоятелства. А. заявил, че докато бил у М. П. проверил
мобилния й телефон и намерил разговори във Вайбър, от които му станало ясно, че
С. и М. имат връзка, за която той не знаел и бил шокиран от това. Съобщил, че
се разбрали М. да позвъни на М., за да го повика да дойде и да се разберат,
като тя се съгласила, но му поставила условие, двамата да се срещнат извън
апартамента й, заради децата. Посочил, че тя се обадила на М. по телефона и го
извикала, без да му казва, че той е там, след което той излязъл от жилището и
започнал да чака М. на етажната площадка на 16-я етаж. Съобщил, че чул
асансьора да се отваря на етажа и когато М. излязъл от асансьора той го ударил
с нунджакото, което носил със себе си с тази цел. Заявил, че когато се опитал
да му нанесе удар в гърдите, М. се предпазил като вдигнал ръцете си и удара
попаднал по раменете. След това А. обяснил, че успял да го удари два пъти, при което
М. приклекнал долу и в един момент замахнал с лява ръка към гърлото му, и
усетил балони с кръв в областта на трахеята, след което М. му казал да потърси
помощ от някого, че е много зле и избягал. В разпит, проведен на 21.03.2017 г.
(пет месеца по-късно), св. А. заявил, че потвърждава първоначалните си показания,
като допълнил, че още при първия удар, който нанесъл на М. нунджакото се
скъсало и у него останала едната пръчка. Едва при третия поред разпит, проведен
на 06.02.2018 г., св. А. е описал друг развой на събитията. Заявил, че когато М.
пристигнал на площадката на етаж 16-ти, излязъл от асансьора и се засилил към
него, като държал в ръката си нож, замахнал към него с ножа и му разрязал
трахеята, след което той извадил нунджакото, което било запасано на кръста му,
за да се защити.
Свидетелката П. от своя страна също е потвърдила в показанията си, че се
обадила по телефона на М.и го повикала без да му казва, че А. е при нея, като
настояла А. и М. да се разберат извън жилището й, след което А. напуснал
апартамента й. Обяснила, че около два часа по-късно М. й позвънил, за да му
изпрати асансьора, тя излязла на етажната площадка, извикала асансьора, но не
видяла А. (което е в потвърждение на извода, че той е бил скрит), след което влязла
в жилището си и се заключила.
Правилно от страна на прокурора е прието, че предложения от св. М. разказ
възпроизвежда по коректен и точен начин фактологията на разследваните събития
от 21.10.2016 г. Показанията на св. М. освен, че кореспондират с първоначалните
показания на св. А., изцяло съответстват и на обективните находки, установени
при извършеното освидетелстване на М. след процесния инцидент, както и на заключенията
на изготвените по делото съдебномедицински експертизи. Именно създадената чрез
описаните по-горе действия на св. А. спрямо св. М. опасност е дала основание на
последния да реагира срещу А. с увреждащи го действия. Това е така, доколкото
към момента на реакцията на св. М. с изваждането на ножа и замахването с него
към А., последният му е нанасял удари. Самата насоченост на удара, установена
от изготвилия съдебномедицинската експертиза на А. експерт, съответства напълно
на съобщеното от св. М. положение, в което са се намирали той и А. при
нанасянето на удара и механизма, по който това е било сторено. Именно проявената
към него физическа агресия от страна на А. е провокирало реакцията на св. М. с
нанасянето на удара с нож, която реакция е била ориентирана единствено и само
към неутрализиране на нападението от страна на А. и за собствена защита. Този
извод са потвърдили и комплексните съдебно – психиатрично - психологични експертизи
за св. М., които установяват, че съзнанието на М. е било завладяно от
ескалиращи негативни емоции (уплаха, страх, усещане за витална застрашеност),
вследствие на изненадващото физическо посегателство от страна на А..
При конкретните обстоятелства св. М. не е имал възможност да се
противопостави на нападението и да го преодолее с по-леки средства за защита. Увреждането
на св. М. е било вече започнало като е била в ход една поредица от агресивни прояви
на св. А. към него чрез неколкократно нанасяне на удари с нунджако, като вероятността
в конкретната ситуация да се стигне до сериозна увреда на здравето на М. е била
напълно реална. От друга страна, няма поставено от закона изискване към
нападнатия в ситуация на нападение той да преценява умисъла на нападателя, да
съобразява, да търси и избира най-лекия и безболезнен за последния начин за
противопоставяне и защита. Няма поставено от закона изискване към нападнатия в
ситуация на нападение да прави опити да избяга, да търси алтернативни начини за
справяне със ситуацията чрез търсене на помощ от трети лица или от органите на
полицията и т.н. А в случая св. М. не е имал и възможност за такава преценка и
съобразяване поради изненадващото нападение в гръб от страна на св. А. и мигновено
стеклите се обстоятелства.
И според въззивния съдебен състав, независимо от използването на нож от
страна на св. М. не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Според
ППВС № 12/1973 г. „несъответствието е явно, когато е ясно изразено и не буди
никакво съмнение.“. На първо място, независимо от използваното средство, на
нападателя (св. А.) е причинено увреждане – средна телесна повреда, каквато е
причинена и на самия М.. На следващо място, с оглед настойчивостта на нападателните
действия на св. А. спрямо св. М., за да може реално да бъде осъществена
защитата, очевидно е следвало същата да бъде със сериозен интензитет, така че
да може действително да бъде спрян А. при извършването на поредното му
посегателство спрямо М.. При извършване на преценката за адекватност между
нападението и защитата винаги се изхожда от правото на отбраняващия се да не
търпи увреждания и да прекрати упражняваната спрямо него агресия. Той не може
да бъде принуждаван, в името на привидната равностойност между средствата на
нападението и отбраната, да търпи макар и минимални увреждания. От гледна точка
и на житейската логика, за да може едно нападение да бъде отблъснато, би
следвало защитата да се е оказала по-интензивна, за да може да надделее върху
нападението, по начина и със средствата на неговото осъществяване. Поради това
от самия факт на използването на нож от страна на св. М., не може да бъде
направен извод за неадекватност на защитата с интензивността и средствата на
нападението, за да е налице хипотезата на превишаване на пределите на
неизбежната отбрана. Всички обстоятелства, посочени по-горе в настоящото
изложение и определящи спецификите на случая, налагат извод, че използването на
ножа в конкретната ситуация е било необходимо средство за отблъсване на
осъщественото от св. А. спрямо св. М. нападение. Действията на св. М. не са
били извършени с цел нараняването на св. А., а единствено с цел защита и
предотвратяване на нападението, като след като това е сторено, М. не е
продължил с такива действия, а е напуснал мястото.
От изложеното дотук следва категоричния извод, че действията на св. М., с
които той е нанесъл на св. А. описаното по-горе увреждане, са извършени при
условията на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, поради което не са
обществено опасни. Наличието на хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК и следващата
се от нея липса на обществена опасност на деянието има като своя директна
последица извод, че не е налице осъществен състав на престъпление, доколкото,
съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НК, обществената опасност е един от
основните и задължителни елементи от състава на всяко едно престъпление.
Липсата му, както се констатира в разглежданата хипотеза, води до
несъставомерност на деянието от обективна страна.
Следователно, постановлението на прокурора при РП - Бургас, с което е
прекратено наказателното производство е законосъобразно и обосновано, тъй като
е постановено при спазване на предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 12, ал. 1 от НК, а атакуваното потвърдително определение
на първоинстанционния съд, в което са релевирани идентични фактически и правни
изводи – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1531/24.09.2019 г. по ЧНД № 3845/2019 г. по описа на Районен
съд - Бургас, с което е потвърдено постановление от 09.08.2019 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 1054/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас, вх. № 11451/2016 г.
и пор. № 3646/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.