Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
Гр.С.,
…………………..2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ц. КОРДОЛОВСКА
ПЕПА
ТОНЕВА
при секретаря С.Б. като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. д.
№ 338 по описа за
Производство е по реда на § 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.196
и сл. от ГПК (отм).
С решение № І-32-76 от 15.08.2012 г. по гр.
дело № 1442/1993г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, съдът е отхвърлил
предявените от Д.А.Д., Х.Г.М., М.Г.И., Д.Г. П., Й. Л.Д.
и П.С. П. искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците
Д.С.Б., Ц. С.Б., Е.С.Б. и И.Ц.М. - за предаване на владение на недвижим
имот, представляващ реална част от имот пл. № 601, кв.49 по плана на гр. С.,
в.з. К.Д. с площ от 500 кв.м., представляваща част от парцел ХVІ-121 по плана
от
Недоволни
от постановеното решение са останали ищците, които го обжалват с доводи за
неправилност и необоснованост. По-конкретно поддържат, че решението е
постановено в противоречие на материалния закон, а именно на чл.10, ал.7 от
ЗСПЗЗ, която разпоредба е била в сила
към постановяване на решението на ПК от
Въззиваемият
Х.Ф.В. оспорва въззивната жалба като поддържа, че съдът правилно е приел, че
ищцште не се легитимират като собственици, тъй като едва след измененията на
чл. 11 от ЗСПЗЗ от
Въззиваемият
В. С. С. също оспорва постъпилата въззивна жалба, като застъпва становище, че
ищците не са провели пълно и главно доказване по основния спорен въпрос по
делото – правото им на собственост, поради което моли обжалваното решение да се
остави в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните
и като прецени събраните доказателства по делото съобразно с разпоредбата на чл
188 ал. 1 от ГПК (отм.), приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС и с предмет - признаване
собствеността и предаване на владението върху бивша нива находяща се в с. Б.,
местност „Д.“, с площ от 2,5 дка, съставляваща имот пл. № 601 от кв. 49 по
плана на гр. С., в.з „К.Д.“, който имот попада в шест парцела по
регулационния план на Вилна зона „К.Д.“.
С
молба от 27.03.2012 г. е уточнено, че наследниците на Ц.М. – ответниците Д.Б., Ц.
Б., Е.Б. и И.М. владеят без правно основание недвижим имот с площ 500 кв.м,
представляващ реална част от имот пл. № 601 от кв. 49 по плана на гр. С., в.з „К.Д.“,
съставляваща част от парцел ХVІ-121 по
плана от
Ответниците
К.Я., Х.В., Т.Т., К. М. и В.С. оспорват
предявените искове, а останалите ответници не ангажират становище.
Своята
активна материално-правна легитимация на собственици ищците извличат от решение на Поземлена комисия – Панчарево №
1752 от 25.11.1993 г., с което на наследниците на А.С.И. е възстановено
правото на собственост в стари реални граници на нива от 2,5 дка,
находяща се в землището на село Б., местност „Д.“, който имот е идентичен с част от парцели № ХІ-54,
ХІІ-55, ХІІІ-57,ХІV-56, ХV-122, ХVІ-121 от кв. 49 от регулационния план на село
Б., изработен през
По
пасивната легитимация не е спорно обстоятелство, а и от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че съответните процесни
реални части се владеят от ответниците. Част от тях са ангажирали
доказателства за предоставяне за ползване на тези части от възстановения имот,
по реда на ПМС № 21/1963 г. Изкупуване на така предоставените за ползване имоти
е поискано само от ответниците Х.В., В.С., Т.Т. и К.Я.. На ответника Т.Т. е
отказано със Заповед № РД-09-910 от 17.05.1994г. (стр. 139 от делото). На Х.В.
е отказано със Заповед № РД- 09-807 от 16.05.1994г.(стр.140), на К.Я. е
отказано със Заповед № РД- 09-254 от 05.05.1994г.(стр. 142), а на В.С. - със
Заповед № РД- 09-814 от 16.05.1994г., която заповед не е обжалвана и е влязла в
сила. При реализираното обжалване на тези заповеди с решение по адм.дело №1148
от
С
решение от 27.06.1995 г. на СГС, ІІІ „б“, адм. отделение е отменена заповед №
РД-09-910 от 17.06.1994 г. на кметския наместник на ТОА „П.“, като е прието, че
по отношение на ответника Т.Т. са налице
предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със Заповед № РД-46-03 от 04.02.2009 г., влязла
в сила на 26.10.2010 г. е признато правото на Т. в качеството му на ползвател
по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху 600 кв.м. от имот 56
нанесен в кад.лист № Г-10-4-А, като с
вносна бележка от 08.07.2011 г. същият е заплатил по сметка на общината сумата,
определена по оценката за имота.
При
тези данни съдът приема от правна страна предявените искове за частично
основателни. Успешното
провеждане на иска с правно основание чл.108 от ЗС възлага в доказателствена
тежест на ищцовата страна да установи, че притежава право на собственост върху
вещта, предмет на иска, както и че ответника упражнява фактическа власт върху
нея без правно основание за това. В случай, че ответникът противопоставя
възражение за съществуването на правно основание за владение или държане, в
негова тежест е да докаже същото.
Ищците се легитимират като собственици на
недвижим имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с Решение на Поземлена комисия –
Панчарево № 1752 от 25.11.1993 г. като наследници на бившия собственик А.С.И.,
който имот е съставлявал бивша нива с площ от 2.500 дка, а сега - имот пл. №
601 в кв. 49 по регулационния план на с. Б.. По правната си природа решението
на органа по поземлената собственост е стабилен индивидуален административен
акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на
собственически права за лицата, ползващи се от акта (т.1 от ТР №
1/1997 г. на ВКС, ОСГК). Този конститутивен ефект не може
да не бъде зачетен. Не е спорно по делото и обстоятелството, че реални части от
този имот, с установени граници, се ползват от ответниците, на които тези части
са предоставени по реда на ПМС № 21/1963 г. Тези от тях, които са направили
постъпки за изкупуване на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, но процедурата е
завършила с отказ, както и тези, които изобщо не са заявили правото си да
придобият собствеността на земята чрез заплащане на стойноста й, владеят
съответните места без правно основание. В тази връзка съдът съобрази, че в
първоначалната редация на текста на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при обнародването му в
ДВ бр. 17/01.03.1991 г., законодателят е приел ползвателите, на които са
предоставени за ползване земеделски земи по силата на актове на Президиума на
НС, на ДС или на МС, да запазят правата си, като изкупят собствеността по цени,
определени от МС. С измененията на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 28/1992 г. обаче е възприет
друг подход в уредбата на колизията в интересите на бившите собственици и
ползвателите, като по силата на изменения §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правата на ползвателите, получили право по
посочените актове, се прекратяват. Изключенията от това действие са
посочени изчерпателно и се свеждат до хипотезите на § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. От влизане в сила на посочените изменения само при наличието на
данни, че правото на ползване юридически е било трансформирано в право на собственост, може да се обоснове
отхвърляне на ревандикационния иск, предявен от бившите собственици срещу
ползвателя. Такава трансформация в полза на ответниците, които не са
поискали изкупуване, както и на тези от тях, на които такова е било отказано,
очевидно не е настъпила, и тъй като правата им на ползватели са прекратени, същите
владеят имота, възстановен на ищците, без правно основание и дължат
връщането му на действителните собственици.
По въпроса за допустимите възражения,
които ответникът – ползвател по §4а на ЗСПЗЗ може да противопоставя срещу
решението на ОСЗГ или ПК, с което се легитимира ищцовата страна, с Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ВКС,
ОСГК е възприето разбирането, че е достатъчно ищецът да се легитимира с решение
на ОСЗ /ОСЗГ/ ПК, като ответникът може
да противопостави на това решение само собственото си право на изкупуване по
§4а ПЗР на ЗСПЗЗ, но
не и възражения, засягащи предпоставките на реституцията, вкл. че ищецът или
неговия наследодател не е бил собственик на имота, че липсва идентичност между
притежавания и възстановения имот и др. под. Ето защо, ответниците могат да
възразяват срещу материалната законосъобразност на процесното решение № 1752 от
25.11.1993 г. на ПК-Панчарево, само в рамките на своите противопоставими права,
т.е., че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Само в тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол
върху решението на ОСЗ /ОСЗГ/ПК и да не зачете неговото конститутивно действие,
ако възражението е основателно. Със същото тълкувателно решение е прието,
че тъй като целта на ЗСПЗЗ е да се възстанови собствеността върху земеделските земи,
правото на ползвателите на тези земи, учредено им с актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, може да се
противопостави само ако са упражнили правото си на изкупуване при условията,
размерите и в сроковете на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответвиците – ползватели
на места, предоставени с актове на МС, могат да отблъснат ревандикационната
претенция на възстановените собственици само ако докажат, че са били налице
предпоставките за изкупуване и че те са придобили собствеността на това
основание (Решение № 185 от 28.05.2010г. по гр.
дело № 65 от 2010г. на ГК, ІІ ГО на ВКС). Ако обаче не са налице предпоставките
на горепосочената разпоредба, правото на ползвателя се прекратява, с оглед на
което отпада основанието, на което упражнява фактическата власт върху имота и
същият дължи предаването му на реституирания собственик.
В настоящия случай единствено по отношение на ответника Т.Т. са налице предвидените
в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки,
поради които искът спрямо него следва да бъде отхвърлен, тъй като той владее реална
част от вещта на годно правно основание – придобил е същата в резултат на предоставено
право на ползане въз основа на ПМС № 21/1963 г., направено е изрично искане в
преклузивните срокове за изкупуване, влязла е в сила заповедта за определяне на
цената на имота и са представени доказателства за заплащането й. По отношение
на останалите ответницити този сложен фактически състав на придобиване на
правото на собственост върху предоставени земи по акт на МС не е завършен, поради
което искът спрямо тях се явява основателен и следва да бъде уважен.
При тези мотиви и в изпълнение на правомощията
си въззивната инстанция е длъжна да отмени първоинстанционното решение спрямо
останалите ответници и да остави в сила решението спрямо ответника Т.Т..
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция на въззиваемия следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски, в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № І-32-76 от 15.08.2012г. по гр. дело № 1442/1993г.
по описа на СРС, І ГО, 32 състав в ЧАСТТА, в която исковете на Д.А.Д., Х.Г.М., М.Г.И.,
Д.Г. П., Й. Л.Д. и П.С. П. са отхвърлени
по отношение на ответниците Д.С.Б.,
Ц. С.Б., Е.С.Б. и И.Ц.М., В. С. С., Х.Ф.В.
и К.Ф.Я. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.С.Б. ЕГН-**********, Ц. С.Б. с ЕГН-**********, Е.С.Б.
с ЕГН-********** и тримата с адрес:***, и И.Ц.М. с ЕГН-********** ***,
да предадат на основание чл. 108 от ЗС владението на недвижим имот,
представляващ реална част от имот пл. №601, кв. 49 по плана на гр. С., в.з. К.Д.
с площ от 500 кв.м., представляващ
част от парцел ХVІ-121 по плана от 1995г., при граници на реална част - останалата част от имот с
идент. № 04234.6916.601, имот с идент. №04234.6916.926, имот с идент.
№04234.6916.120 и имот с идент. №04234.6916.2617 на Д.А.Д., Х.Г.М. с ЕГН-**********, М.Г.И. с ЕГН-**********, Д.Г.П. с
ЕГН-**********, Й. Л.Д. с ЕГН-**********и П.С.П. с **********, всички със
съдебен адрес:***, чрез адв. У..
ОСЪЖДА В. С. С. с ЕГН-********** ***,
на основание чл. 108 от ЗС да предаде владението на недвижим имот,
представлаващ реална част от имот пл. №601, кв. 49 по плана на С., в.з. К.Д. с
площ 770 кв.м., представляващ части
от парцел ХVІ-122 по плана от 1995г., при граници на реална част - останалата част от имот с
идент. № 04234.6916.601, имот с идент. №04234.6916.926 и имот с идент.
№04234.6916.2617 на Д.А.Д., Х.Г.М. с
ЕГН-**********, М.Г.И. с ЕГН-**********, Д.Г.П. с ЕГН-**********, Й. Л.Д. с
ЕГН-**********и П.С.П. с **********, всички със съдебен адрес:***, чрез адв. У..
ОСЪЖДА Х.Ф.В. *** на основание чл. 108 от ЗС да
предаде владението на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл.
№601, кв. 49 по плана на гр. С., в.з. К.Д. с площ от 240 кв.м., представляващ част от парцел ХХІІ-55 по плана от 1995г.,
при граници на реална част - останалата част от имот с идент. №
04234.6916.601, имот с идент. №04234.6916.55, имот с идент. №04234.6916.54 и
имот с идент. №04234.6916.927 на Д.А.Д.,
Х.Г.М. с ЕГН-**********, М.Г.И. с ЕГН-**********, Д.Г.П. с ЕГН-**********, Й. Л.Д.
с ЕГН-**********и П.С.П. с **********, всички със съдебен адрес:***, чрез адв. У..
ОСЪЖДА К.Ф.Я. ***, чрез адв. Б. Т., на основание чл.
108 от ЗС, да предаде владението на недвижим имот, представляващ реална част от
имот пл. №601, кв. 49 по плана на гр. С., в.з. К.Д. с площ от 270 кв.м., представляващ част от парцел
ХІІІ-571 по плана от 1995г., при граници
на реална част- останалата част от имот с идент. № 04234.6916.576, имот
с идент. №04234.6916.927, имот с идент. №04234.6916.926 на Д.А.Д., Х.Г.М. с ЕГН-**********, М.Г.И. с ЕГН-**********, Д.Г.П. с ЕГН-**********,
Й. Л.Д. с ЕГН-**********и П.С.П. с **********, всички със съдебен адрес:***,
чрез адв. У..
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-32-76 от 15.08.2012г. по гр. дело № 1442/1993г.
по описа на СРС, І ГО, 32 състав в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на Д.А.Д.,
Х.Г.М. с ЕГН-**********, М.Г.И. с ЕГН-**********, Д.Г.П. с ЕГН-**********, Й. Л.Д.
с ЕГН-**********и П.С.П. с **********, всички със съдебен адрес:***, чрез адв. У. срещу Т.А.Т. с ЕГН-********** ***, с правно основание чл. 108 от ЗС за
предаване на владението на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл.
№601, кв. 49 по плана на гр. С., в.з. К.Д. с площ от 120 кв.м. представляващ
част от парцел ХІV-56 по плана от 1995г., при граници на реална част - останалата част от имот с
идент. № 04234.6916.601, имот с идент. №04234.6916.926 и имот с идент.
№04234.6916.57 като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Ф.Я.,***, Х.Ф.В.,***, В. С. С., ЕГН *********,***, Д.С.Б.,
ЕГН **********,***, Ц.С.Б.,*** ЕГН **********,
Е.С.Б., ЕГН **********,*** и И.Ц.М., ЕГН **********,*** да заплатят
на Д.А.Д., Х.Г.М. с ЕГН-**********, М.Г.И.
с ЕГН-**********, Д.Г.П. с ЕГН-**********, Й. Л.Д. с ЕГН-**********и П.С.П. с **********,
всички със съдебен адрес:***, чрез адв. У., на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) сумата 400 лв., представляващи съдебни разноски по делото.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването на страните за
изготвянето му чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.