Р Е Ш Е Н И Е №1976
гр. Русе, 27.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
Русенският
районен съд, II-ри граждански състав в публично
заседание на 26-ти
ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5131
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцовото дружество „Логтранс БГ“
ЕООД-с.Равда, общ.Несебър чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на 15.04.2019г. превело на ответника
по банков път заем в размер от 3000.00 лв., която сума Й./служител на ищеца/
следвало да върне до 15.05.2019г. Заявява, че сумата не била върната в
определения срок, а ответника подал молба за прекратяване на трудовия си
договор. За събиране на вземането си ищеца подал заявление по реда на чл.410 ГПК
и било образувано ч.гр.д. №3061/2019г. по описа на РРС. След получаване
заповедта за изпълнение, ответника подал възражение за недължимост на сумата. „Логтранс
БГ“ ЕООД-с.Равда моли съда да постанови решение, с което да признае съществуване
на вземането му по отношение на П.В.Й. в размер на 3000.00 лв.-непогасен паричен заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен
установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответникът П.В.Й. *** оспорва изцяло предявеният иск. Твърди, че никога
не е искал и не е получавал паричен заем от ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №3061/2019г.
по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 3000.00 лв.-неплатена
сума по договор за заем от 15.04.2019г., с падеж-15.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. В предвидения в
закона срок длъжникът е направил
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, за което заявителят е уведомен на 23.07.2019г. Настоящото дело е
образувано на 23.08.2019г. По делото са
представени множество доказателства от които се установява, че за периода
28.05.2018г.-16.05.2019г. страните са били в трудовоправни правоотношения, като
ищеца е заемал при ответника длъжността „шофьор товарен автомобил-международни
превози“.
За доказване наличието на договор за
заем и съответно предоставяне на сумата от 3000.00 лв. на ответника, ищцовото
дружество е представило заверено копие вносна бележка/л.14/, видно от която на
15.04.2019г., „Логтранс БГ“ ЕООД е превело по банков път на Й. сумата от 6432.00 лв. В преводното
нареждане, като основание за превода е посочено:“Zaplata I
Komandi“
На 22.04.2019г., ответникът е
декларирал в Д“МДТ“ на общ.Русе придобит от него л.а. Ситроен.
По делото е разпитан свидетеля на
ищцовата страна Д.И./ служител на ищцовото дружество и съпруг на управителя на „Логтранс БГ“ ЕООД/. Свидетелят , заявява, че на 16.04.2019г. ответникът му се обадил и
поискал в заем 3000.00 лв. за да си купи кола от Холандия. Твърди и че в
преведената на Й. сума от 6432.00 лв.,
влизала и заемната сума от 3000.00 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява , че
ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3061/2019г. по описа на РРС
срещу П.В.Й. за заплащане на сумата от 3000.00
лв.-неплатена сума по договор за заем от 15.04.2019г., с падеж-15.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. В
срока, визиран в чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, че не дължи
изпълнение по издадения срещу него акт. В указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си,
предвид което претенцията му е допустима.
Разгледана по същество, претенцията се
явява неоснователна.
В хода на производството в тежест на
ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите,
които го погасяват, изключват или унищожават. В случая ищеца следва да установи
основанието за дължимостта на сумата, предмет на заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. №3061/2019г. по
описа на РРС.
Основателност
на иска с правно основание чл. 240 ЗЗД се обуславя от нейното доказване от
страна на ищеца, комуто принадлежи доказателствената тежест за установяване при
пълно и главно доказване на твърдяните в исковата молба факти. Не всяко плащане
на суми е резултат от сключен договор за заем. Правните субекти си предават
парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с
погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг
неформален договор и т. н. При липса на други данни, установяващи сключването
на договор за заем не може да се презумира от факта на признанието на
задължението, че то е възникнало от заемен договор./ в т.с. постановените по
реда на чл.290 ГПК Решение № 274 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012
г., IV г. о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV
г. о. и др./.
В процесния случай освен представената
разписка, която единствено сочи, че „Логтранс БГ“ ЕООД е превело сумата от 6432.00 лв. на Й., с основание за плащане :“Zaplata
I Komandi“, ищеца не е
ангажирал други доказателства, установяващи наличието на заемен договор.
Визираната разписка не установява основанието за възникване на посочени паричен
дълг, а напротив сочи, че на ответника на 15.04.2019г. са платени заплати и
командировъчни.
Свидетелските показания на И./преценени по
реда на чл.172 ГПК/, също не водят до категоричен извод, че между страните е
налице сключен договор за заем, т.к. е налице пълно противоречие между тези
показания и горекоментираната вносна бележка. Т.е. съдът изцяло не цени тези
показания, като дадени от лице пряко заинтересовано от изхода на спора и като
опровергани от останалия доказателствен материял.
Фактът, че ответника е декларирал на 22.04.2019г.
в Д“МДТ“ на общ.Русе придобит от него л.а. Ситроен, също не сочи към наличие на
договор за заем между страните. На първо място, липсват данни кога е придобит
посочения автомобил, а на второ място дори и да се приеме, че Й. е придобил
автомобила на посочената дата, то същия може да е закупен със сумата от 6432.00 лв., заплатени му от ищеца заплати и
командировъчни.
Предвид изложеното искът се явява
неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищеца са направените от ответника разноски за производството. С оглед изхода на спора, отправените искания и
представените доказателства, на ответника се дължат разноски, както по
заповедното производство, така и по настоящото в общ размер на 450.00
лв.-заплатени в брой адв.възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска да се признае за установено по отношение на П.В.Й., ЕГН ********** ***, че
дължи на "Логтранс БГ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, общ.Несебър, ул. „Бриз“
№ 2, ет. 2, ап. 7, представлявано от Ж. П. И.
присъдената със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.05.2019 г. по ч.гр.дело № 3061/2019 г. по описа на РРС, сума от 3000.00
лв.-неплатена сума по договор за заем от 15.04.2019г., с падеж-15.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
"Логтранс БГ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, общ.Несебър, ул.
„Бриз“ № 2, ет. 2, ап. 7, представлявано от Ж. П. И. да заплати на П.В.Й., ЕГН **********
*** сумата от 300.00 лв.– направени в настоящото производство разноски и сумата
от 150.00лв.-разноски по ч.гр.дело № 3061/2019 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд–Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: