Определение по дело №24073/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12269
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20231110124073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12269
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110124073 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Й.Б.“ ЕАД
срещу ответника И. К. Б..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи счетоводна
справка за извършени плащания по процесния договор, което съдът намира за основателно и
следва да уважи.
Съдът намира, че следва да назначи служебно, съобразно правомощията си по чл.195,
ал.1 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 46836/2022 г., по описа на СРС, 178-ми
състав.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от получаване на
1
настоящото определение да представи счетоводна справка за извършени плащания по
процесния договор. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за
доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите:
1/ осчетоводени ли са правилно процесните фактури в счетоводството на ищеца,
2/ водено ли е редовно счетоводството на ищеца;
3/ налице ли е извършено от страна на ответника погасяване чрез плащане на
вземанията, предмет на исковата молба в описаните от ищеца в същата договори за мобилни
услуги и договори за лизинг. Ако е налице извършено заплащане, вещото лице да посочи на
коя дата е осъществено и кое вземане е погасено с него/ съответно по кой договор/
4/ какъв е размерът на начислените от ищеца суми по всеки един договор с ответника,
като бъдат изрично разграничени какви суми са начислени за абонаментни такси за всеки
един мобилен номер, какви суми са начислени за потребени мобилни услуги извън
абонаментните такси за всеки мобилен номер, какъв е размерът на лизинговите вноски и
неустойки, начислени по всеки един договор за лизинг, в това число с настъпил падеж и
предсрочно изискуеми.
3/ прекратено ли е предоставянето на услугите по процесните договори и ако да – кога
е станало това.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. И. Н., ..., .., Специалност:Счетоводна отчетност

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок, тъй като тежестта за доказване на фактите и обстоятелствата, за
които се назначава експертиза, е за ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от
11,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството е образувано по искова молба на „Й.Б.“ ЕАД срещу ответника И. К.
Б., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД за признаване установено в
2
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 358,09 лева,
формирана както следва:
176,04 лв. задължение формирано както следва: 146,05 лева дължими суми за
периода 06.08.2020 г. – 14.08.2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359894390834 от 06.08.2020 г., представляващи частично непогасено задължение за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни
услуги; 29,99 лева дължими суми за периода 15.08.2020 г. -14.09.2020 г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359894390834 от 06.08.2020 г., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги;
182,05 лева неустойки за предсрочно прекратяване по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер 359894390834 от 06.08.2020 г., от които 74,97 лв. три месечни такси и
сума в размер на 107,08 лв. за HUAWEI Telenor 4G MiFi, представляваща разлика между
цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена, ведно със законната лихва
върху сумите считано от дата на подаване на заявлението 30.08.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.12.2022
г. по ч.гр.д. 46836/2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер 359894390834 от 06.08.2020 г., с който било закупено и устройство
HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена. Сочи се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си, поради което договорът бил прекратен едностранно от ищеца. Към
05.11.2020 г. ответникът имал задължения в размер на 176,04 лв., формирани както следва:
146,05 лв., дължими за период 06/08/2020-14/08/2020 г.; 29,99 лв., дължими за период
15/08/2020-14/09/2020 г. /задължения за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги/. Поради едностранното прекратяване на договора били начислени
неустойки в размер на 182,05 лв. Излага, че съгласно т. 11 от Договора, при предсрочно
прекратяване по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в
размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Освен изложеното, потребителят
дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му
каквато съответства на оставащия срок на договора. С оглед изложеното аргументира, че в
случая се претендират две самостоятелни неустойки – за предсрочно прекратяване на
договора /74,97 лв./ и разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на
3
преференциална цена /107,08 лв./ В заключение сочи, че всички непогасени и изискуеми
задължения са обединени във Фактура № **********/15.11.2020 г. за клиентски номер
********* със срок на плащане 15 дни от дата на издаването. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител. Ответникът излага, че липсват доказателства относно
правоприемство между „Теленор България“ ЕАД и „Й.Б.“ ЕАД, както и такива относно
наличието на Договор между страните в настоящото производство. Оспорва клаузите за
неустойка като неравноправни. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на
ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, въз основа на който се е задължил да предостави на ответника
мобилни услуги, а последният – да заплати цената им; че в рамките на заявения период е
предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната стойност, както и че е
настъпила изискуемостта на вземанията.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е поел задължение да заплати посочените неустойки при прекратяване на
договора поради неизпълнение на задълженията му и размера им; че действието на договора
е прекратено на соченото основание; датата на прекратяване на договора; както и че
ответникът се е съгласил с общите условия към договора.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на задълженията.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5