Р Е Ш Е
Н И Е
№ 57
гр. Перник, 29.03.2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
- Перник, в открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно
дело № 11/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от
управителя С.С.Т. против Заповед № ФК-С1831-0477763 от 05.12.2022г., издадена
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ С. в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ - запечатване на търговски обект – "****“, находящ се в гр. Перник,
ул. ****,
стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок
от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния
закон. Твърди се липса на
фактически основания и липса на мотиви в издадената заповед. Излагат се доводи,
че се касае за инцидентно нарушение, представляващо изолиран случай. Счита, че продължителността на срока на ПАМ
не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и обществения интерес. Искането към съда е да отмени заповедта за налагане
на принудителна административна мярка.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В писмено становище, чрез пълномощник адв. С.,
поддържа жалбата и искането за отмяна на
оспорения акт, алтернативно моли за намаляване срока на наложената ПАМ.
Ответникът - Началник
на отдел „Оперативни дейности“ С. в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуален представител главен
юрисконсулт К., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли същата и да потвърди
издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2022 г. в 14:13ч.
инспектори по приходите при главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са
извършили проверка на търговски обект – ****,
стопанисван от „****“ ЕООД, ЕИК ****,
находящ се в гр. Перник, ул. ****. Констатациите от нея са отразени в протокол за
извършена проверка серия АА № 0477763/17.10.2022 г., съставен
от инспектори по приходите Т.Б.К.и Т.К.В., в изпълнение на правомощията им.
Обективиран е в писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50,
ал. 2 от ДОПК.
При проверката е
установено, че при извършена контролна покупка за услугата ****във **** залата на стойност 4.00 лв., заплатена в брой от Т.Б.К.– старши инспектор
по приходите с банкнота от 10 лв., не
е издадена фискална касова
бележка от монтираното в обекта фискално устройство модел „COMPACT
M02” с ИН на ФУ **** и ****, регистрирано
в НАП, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба №Н-18/2006 г. Плащането е извършено преди легитимиране на органите
по приходите. След легитимирането на органите на НАП е отпечатан дневен финансов отчет и КЛЕН за дата
17.10.2022г. от който е видно, че сумата от 4.00 лв. не
е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална
касова бележка. Констатирана е разлика в касовата наличност в размер на 48,
75 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.
С оглед на така
констатираното, органите по приходите приели, че „****“ ЕООД не
е изпълнил задължението си при направеното плащане в брой на стойност 4.00 лв.
в търговския обект да издаде фискална касова бележка за продажбата, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министъра
на финансите наредба и чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
С
оспорената в настоящото производство Заповед
№ ФК-С1831-0477763 от 05.12.2022г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ С. в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, на „****“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – "****“,
находящ се в гр. Перник, ул. ****,
стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок
от 14 дни. Продължителността
на срока на ПАМ е мотивирана с характера на установеното нарушение, което
според органа винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се
отчитат приходи и води до отклонение от данъчно облагане. Като е отчел, че
дружеството извършва отдавна търговска
дейност, ответникът е приел, че следва да е запознато с изискванията за
отчитането й. Изложени са мотиви, че създадената организация в търговския обект
няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, поради което
е налице обосновано предположение, че една от целите на търговеца е отклонение
от данъчно облагане. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска и държавата биха
произлезли значителни и трудно поправими вреди. Според органа, целта на
наложената ПАМ е преустановяване на лошите
практики в обекта и създаване на нормална организация за отчитане дейността на
търговеца, като за извършване на
тази промяна на дейността определеният срок на ПАМ е подходящ. Заповедта е без
предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка.
Заповедта е връчена на законния представител
на дружеството на 19.12.2022г.
Като доказателства
по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната ЗНПАМ № ФК-С1831-0477763 от 05.12.2022г., в т.ч
Протокол за извършена проверка серия АА № 0477763/17.10.2022 и събраните при
проверката доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от надлежна страна.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Със заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол"
към ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. От заповед № 3927/23.11.2022г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП, се установява, че С.Е.С.(издателят
на оспорената заповед) е преназначен на длъжността началник отдел
"Оперативни дейности" С., Дирекция "Оперативни дейности",
Главна Дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП, считано от 23.11.2022г.
Обжалваният акт е
издаден в предписаните от закона форма и съдържание. Изложени са фактическите и
правни основания за налагане на ПАМ. В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на заповедта. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. регламентира, че всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
В разглеждания
случай, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, се установява
по несъмнен начин, че за извършената контролна покупка за услугата ****в стопанисвания от жалбоподателя обект не е издадена
фискална касова бележка. Не се спори и че в търговския обект е инсталирано и
регистрирано касово фискално устройство. Посочените обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, а и са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0477763/17.10.2022г., който протокол, съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка, нерегистриране и неотчитане на извършена в обекта
продажба на услуга, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 и чл. 25, ал.6 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите
предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта,
поради неиздаването на съответен
документ за продажба по чл.118 от ЗДДС.
Независимо от
установеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, настоящият съдебен състав
приема, че оспорената заповед противоречи на материалния закон и на целите му,
по следните съображения:
Съгласно чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл. 118. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то
определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на
оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен
да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, от
значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно да обоснове
определената със заповедта продължителност на срока на действие на мярката.
В обжалвания акт
липсват ясни и конкретни мотиви за разпореденото запечатване на обекта за срок
от 14 дни. Изложени са общи доводи за вида на засегнатите от нарушението обществени
отношения, както и за възможната вреда за фиска, които биха били относими към
всяко нарушение от вида на процесното и независимо от определения срок на
действие на запечатването. Така изложените мотиви за обосноваване на определената
продължителност на налаганата ПАМ, от една страна са бланкетни и не изпълняват
изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката, а от
друга страна по никакъв начин не кореспондират с конкретни фактически
констатации, релевантни за определянето на срока на ограничението. Недоказан и необоснован е изводът на административния
орган, че създадената от търговеца организация в обекта няма за цел и не води
до изпълнение на установените правни регламенти. Това е така, тъй като
наличието на еднократно констатирано нарушение не може да характеризира
дейността на търговеца, както и да породи обосновано предположение, че се цели
отклонение от данъчно облагане. Липсват и данни дали търговецът е извършвал
друго нарушение по ЗДДС, както и данни за други фактически обстоятелства, които
биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния
размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани със субекта
и фактическата обстановка, не става ясно защо, без да е установено, че в проверения
обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени
продажби, от административния орган е определен именно този срок за промяна на
организацията на дейността в конкретния обект. Не е обсъдена стойността на извършената продажба и до
колко неиздаване на фискален бон за сумата от 4.00 лв.
обосновава запечатване на търговския обект за 14-дневен срок. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на
търговския обект, като по делото се представя дневен отчет само за 17.10.2022
г., без да е направен сравнителен анализ с други отчетни периоди.
Липсата на
конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на
срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Отделно от това налагането на ПАМ
– запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 14 дни, е
очевидно несъразмерно на тежестта на конкретното нарушение т.е
продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения. Тежестта на установеното нарушение
не обуславя засягане на права и законни интереси на търговеца в степента, в
която биха били засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване
на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от него за период от
14 дни. В този смисъл обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани
ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 и
ал.5 от АПК и съотв. на целта на закона.
При констатирано
при съдебния контрол по чл. 169 от АПК прекомерно завишаване на срока на
действието на ПАМ, съдът може единствено да отмени заповедта, но не и да намали
продължителността на срока за прилагането на ПАМ. Това е така, защото съдът не
разполага с правомощието вместо органа, който по закон притежава оперативна
самостоятелност, да определи срок за действието на мярката т.е законът не
предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като
измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената
принудителна мярка. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика,
застъпена в Решение № 4335 от 5.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 12828/2020г.,
Решение № 3997 от 30.03.2021г. на ВАС по адм. дело № 10235/2020г.; Решение №
3983 от 29.03.2021г. на ВАС по адм. дело № 12153/2020г.; Решение № 11465/
27.09.2018г. по адм. дело № 3490/2018г. на ВАС; Решение № 910/ 23.01.2018г. по
адм. дело № 9379/2017г. на ВАС; Решение № 10336/02.08.2018г. по адм. дело №
3096/ 2018г. на ВАС;
По гореизложените
мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед противоречи на
материалния закон и на целите, които преследва, поради което следва да бъде
отменена.
При този изход на
спора, жалбоподателят има право на разноски, но тъй
като такива не са поискани, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****“
ЕООД с ЕИК **** Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-С1831-0477763 от 05.12.2022г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ С. в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „****“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – "****“, находящ се в гр. Перник, ул. **** и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, като незаконосъобразна.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/