РЕШЕНИЕ
№ 19962
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110118863 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца **************************, ЕИК *********,
срещу ответника В. И. П., ЕГН **********, обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира
да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на сумата от 4770,38 лв., представляваща главница по Договор за
кредит № **********/17.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
30.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 636,14 лв., представляваща
лихва за забава за период от 26.12.2022 г. до 03.07.2024 г., сумата в размер на
762,54 лв., представляваща лихва за забава за период от 03.07.2024 г. до
29.12.2024 г., сумата от 2358,49 лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 77432/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Със същата искова молба са предявени и кумулативно и обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1831,07 лв., представляваща възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за кредит № **********/17.10.2022
г., и сумата от 2291,60 лв., представляваща възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за кредит №
**********/17.10.2022 г., ведно със законната лихва от 30.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът **************************, ЕИК *********, твърди, че на
1
17.10.2022 г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
**********/17.10.2022 г., по силата на който ответникът му предоставил в
заем сумата в размер на 5000 лв., при срок на кредита – 36 месеца, размер на
месечна вноска – 243,48 лв., при ГПР в размер на 48,69 % и ГЛП – 48,69 %.
Общо дължимата сума по кредита била 8765,02 лв. Заявява, че ответникът е
закупил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като за същите дължи
допълнителни възнаграждения в размер на 2000 лв. и 2500 лв., разсрочени за
плащане към месечните погасителни вноски по кредита. Сочи, че ответникът
се е възползвал от възможността за приоритетно разглеждане на искането му
за отпускане на кредит, както и за отлагане плащането на определен брой
погасителни вноски и намаляване на определен брой погасителни вноски.
Поддържа, че ответникът е направил плащания общо в размер на 1137,56 лв.,
след което преустановил изпълнение по договора. Сочи, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което му били начислени лихви за просрочие.
Твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2024 г., като
било изпратено уведомително писмо до ответника. Моли за уважаване на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. П., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д., с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Не оспорва, че между страните е възникнало
облигационно отношение по посочения в исковата молба договор за кредит.
Поддържа, че процесният договор е недействителен, доколкото таксите
„Фаст“ и „Флекси“, представляващи пряк разход по кредита, не са включени
при формиране на ГПР. Действително прилаганият ГПР по кредита
надхвърлял максимално позволения от закона праг. Поддържа, че таксите
„Фаст“ и „Флекси“ представляват скрито възнаграждение за ищеца
кредитодател. Налице било заобикаляне на закона. Нищожни се явявали и
сключените към договора анекси, както и самите клаузи, уреждащи
заплащането на възнаграждения за допълнителните услуги. Било нарушение
на забраната за събиране на комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Твърди, че нищожна била и уговорката на
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че ГЛП
надхвърлял четири пъти законната лихва. С оглед недействителността на
целия договор за кредит следвало да бъде върната единствено чистата
стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК, възлизаща на 5000 лв. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира
за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК след подадено възражение от длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предявените осъдителни
искове също се явяват допустими по аргумент от чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
По основателността на предявените искове:
2
Между страните са отделени за безспорни обстоятелства, а и се
установява от договор за потребителски кредит ******************** №
**********, че на 17.10.2022 г. между страните по делото е сключен Договор
за потребителски кредит № **********/17.10.2022 г., по силата на който
************************** е предоставил на В. И. П. в заем сумата в
размер на 5 000 лв., при срок на кредита – 36 месеца, размер на месечна вноска
– 243,48 лв., при ГПР в размер на 48,69 % и ГЛП – 41 %. Ответникът е
направил плащания общо в размер на 1137,56 лв.
Установява се от писмените доказателства по делото, че между страните
е сключен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит да отлагане на
вноски , при ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 46,25 %. С Анекс № 2 от
09.03.2023 г., страните са предоговорили намаляване на размера вноските до
сумата от 184,48 лева. Съгласно Анекс № 3 към договор за потребителски
кредит от 29.04.2023 г., страните са договорили отлагане на вноски при
запазване на ГЛП в размер на 41 % , а ГПР след сключване на анекса е в
размер на 38,73 %, приели са нов погасителен план, за което приет между
страните нов погасителен план, приложен погасителен план. Съгласно
последния, договорът е следвало да бъде погасен на 33 месечни погасителни
вноски, считано от 25.06.2023 г. до 25.02.2026 г.
Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщено
уведомително писмо от 04.07.2024 г. от ************************* до В. И.
П. за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит, което е получено от ответника на 15.07.2024 г. видно от обратна
разписка на ****************.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно и от
справки за движението по платежна карта на В. П. от
********************************, се установява, че съгласно преводно
нареждане с референция № ************ с наредител:
************************** и получател: В. И. П. на 18.10.2022 г. след
извършено рефинансиране по предходен договор за кредит е извършен превод
на сумата от 2154,01 лева, с посочен номер на процесния договор като
основание. Сумата от 2 845,99 лева е ползвана за рефинансиране на
задължения по договор за потребителски кредит Стандарт № *********** от
27.04.2022 г. ГПР по договора без включване на анексите е в размер на 48,69
%, а при включване на разходи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в
размер на 113,12 %. Във вариант на изчисления съгласно параметрите на
договора и подписаните три анекса, вещото лице е установило,че ГПР при
включване на разходи за лихва и за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е
в размер на 82,43 % . Вещото лице е установило, че извършените плащания по
договора са в общ размер на 1137,56 лева, които са отнесени за погасяване на
главница в размер на 229,62 лева, договорно възнаграждение в размер на
501,14 лева, услуги 377,33 лева, лихва за забава в размер на 9,47 лева, такси по
тарифата в размер на 20 лева.
При така установеното, съдът приема, че страните са обвързани от
облигационно отношение по договор за кредит, по който е предоставена на
3
кредитполучателя сумата от 5000 лева. Поради неплащане в срок на вноските
на уговорените падежи, вземанията по договора за кредит са обявени за
предсрочно изискуеми на 15.07.2024 г. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор,
сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по
договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави. съдът дължи служебна проверка на тази
клауза / чл.7, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това следва и от мотивите на ТР №
1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в което е възприета, в контекста на въпроса
за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната
позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения
размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради
противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни
негови клаузи. В разглеждания случай ответникът въвежда възражения, че
процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, както и възражения за недействителност на отделни клаузи: за
възнаградителните лихви, таксите „Фаст“ и „Флекси“.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е
допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от
нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение,
което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя
финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от
възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като
се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в
съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на
кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може
да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за
времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание.
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка
относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва.
В случая приетият в договора лихвен процент от 41 %
е четири пъти размера на законната лихва, която към момента на сключване на
договора е в размер на 10 %. С така уговореното възнаграждение се създава
значително неравновесие между престациите, които си дължат страните.
Кредитополучателят като търговец, извършващ по занятие дейност по
4
отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от
неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху
последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира
евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване. По горните
съображения, годишен лихвен процент от 41 % се явява нищожна клауза на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
На следващо място, страните са уговорили, че неразделна част от
процесния договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били
получени от кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е
прието в т. 15 „ Допълнителни услуги“, че кредитополучателят може да
избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече
допълнителни услуги към ДПК, като настоящата точка се отнася само
договорите за кредити, по които кредитополучателят е поискал и избрал да
закупи допълнителна услуга. Съгласно т.15.1, допълнителна услуга „Фаст“
получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането
за отпускане на потребителски кредит в системата на
*************************. Съгласно т. 15.2, всеки кредитополучател
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава
право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
специфични изисквания посочени в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, свързани с
промяна падежа на вноските, отлагане плащането на определен брой
погасителни вноски или намаляването им. За извършената промяна на
погасителния план, страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от
датата на печат, посочен в анекса.
Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.
10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. В разглеждания случай, допълнителната услуга
„Фаст“ е свързана с усвояването и управлението на кредита, водещо до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Що се отнася
до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към
договора за кредит предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс
към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не
възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез
едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги,
свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя
характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните
5
по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от
съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на
свързана с него допълнителна услуга.
Видно е, че договореното възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е в общ размер на 4500 лева, а главницата по договора за кредит е
5000 лева, т.е. възнаграждението представлява 90 % от главницата по
договора за кредит. Всъщност, допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“,
дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя,
дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от
страна на Кредитора. Невключването на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
При включването на посоченото възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“ и „Флекси“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля
законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. От приетото заключение
на ССчЕ се установява, че при включване на разходи за лихва и за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 82,43 %.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като двете такси
не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР,
то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът
на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело ****/17 и др./. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а
именно договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
6
В хода на процеса, не се спори между страните и се установява, че
ответникът е извършил плащания в размер на 1137,56 лв., от които 229,62 лв.
са отнесени за погасяване на главница, а останалата сума от 907,94 лв. следва
да бъде приспадната от дължимия размер на главницата , поради което искът
се явява основателен за сумата в размер на 3862,44 лева - неплатен остатък от
главницата. Всички останали претендирани суми по договора за кредит не са
дължими по аргумент от чл. 23 ЗПК и в тези части положителните
установителни искове следва да бъдат отхвърлени. Предвид всичко
гореизложено неоснователни се явяват осъдителните искове за присъждане на
сумите в размер на 1831,07 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
2291,60 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
По разноските:
За заповедното производство с оглед изхода на спора в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 83,68 лева.
За исковото производство в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски с оглед изхода на спора в общ размер на 224,55 лв., в това
число държавна такса, депозит за съдебно счетоводна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер на 200 лева.
В полза на ответника също се следват разноски с оглед изхода на спора
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/.
Наред с горното, следва да бъде съобразено решение от 23.10.2025 г. по
дело № ****/2023 г. на Съда на ЕС, с което е прието, че процесуалното
представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на
услуги, когато тази доставка е извършено безплатно, но законодателството на
съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде
осъдена да заплати съдебни разноски, тя се осъжда да заплати на адвоката
възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Ето защо,
като взе предвид горепосочените критерии на оказалия безплатна правна
помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 600 лева с
вкл. ДДС. Изчислено съобразно с изхода на спора, в полза на осъществилия
безплатна правна помощ адвокат следва да бъдат възложени разноски в
размер на 416,80 лева- адвокатско възнаграждение за исковото производство, а
в полза на ищеце следва да бъдат присъдени разноски в размер на 61,10 лева –
7
депозит за ССчЕ.
За заповедното производство, размерът на възнаграждението следва да
се определи, като се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр.
2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и обоснован. Предвид едностранния
характер на заповедното производство, съдът намира, че фактическата и
правна сложност на процесуалните действия, извършени от заявителя и от
длъжника не са еднакви. Това е така, защото подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е необходимо действие от
страна на кредитора, предполага предварителна подготовка, проучване и
посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, които
подробно се описват в заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414
ГПК е по образец, който не изисква излагане на обосновка от длъжника.
Достатъчно е възражението да се подаде в срок и съгласно попълнен образец.
Въз основа на горното, настоящият състав намира, че за размера на
адвокатското възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл.
414 ГПК следва да бъде определен в размер на 240 лева с ДДС. Изчислено
съобразно изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата в размер на 166,70 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД срещу ответника В. И. П., ЕГН **********, че
В. И. П., ЕГН ********** дължи на **************************, ЕИК
********* сумата в размер на 3 862,44 лева (три хиляди осемстотин
шестдесет и два лева и 44 стотинки), представляваща главница по Договор за
кредит № **********/17.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
30.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2025 г. по ч. гр. д.
№ 77432/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 3862,44 лева до пълния предявен размер от 4770,80 лева -
главница по Договора за кредит № **********/17.10.2022 г., както и иска
сумата от 636,14 лв., представляваща лихва за забава за период от 26.12.2022 г.
до 03.07.2024 г.,иска за сумата в размер на 762,54 лв., представляваща лихва за
забава за период от 03.07.2024 г. до 29.12.2024 г., както и иска за сумата от 2
358,49 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от **************************, ЕИК *********
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1,
пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на В. И. П., ЕГН
********** да заплати на ищеца сумата от 1831,07 лева, представляваща
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за
8
кредит № **********/17.10.2022 г. и сумата от 2291,60 лева, представляваща
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за
кредит № **********/17.10.2022 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумите като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. П., ЕГН ********** да заплати на
**************************, ЕИК ********* сумата от 83,68 лева –
разноски за заповедното производство и 224,55 лева- разноски за исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК **************************, ЕИК
********* да заплати на В. И. П., ЕГН ********** сумата в размер на 61,10
лева – разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК **************************, ЕИК
********* да заплати на адвокат А. Д., член на САК, с личен № **********
сумата в размер на 416,80 лева – адвокатско възнаграждение за исковото
производство и 166,70 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
В. И. П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9