№ 298
гр. К., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102947
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. К.
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът П. Д. Ч., ЕГН **********, дължи на ищеца „С." ООД, ЕИК ***,
сумата от 2 105.19 лв., състояща се от 1 000 лв. - главница по Договор за
паричен заем № ***г., 222,88 лв. – възнаградителна лихва, 393.06 лв. -
договорна неустойка, 323.19 лв. - неустойка за забава, 166,06 лв. - законна
лихва за забава за периода, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Излага следните аргументи от фактическа страна: Договор за паричен
заем № *** от 02-01-18 г. между П. Д. Ч.. ЕГН ********** и „С." ООД, ЕИК
*** е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем.
Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за
кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон
за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на
погасяване), две лица за контакт. По този начин Заемателят е обективирал
волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С." ООД.
Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са
описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които
Заемателят, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се е съгласил изрично и
безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на
Заемателя във връзка със паричните задължения към „С." ООД, като размер
на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията,
1
е в Погасителен план към договор за заем № ***. Параметрите на сключения
между страните договор за паричен заем № *** са следните: Отпуснатият
заем (главница) е в размер на 1 000 лв.; Размер на възнаградителна лихва:
256.28 лв.; Размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно
от обезпеченията, посочени в Договора: 1 229.72 лв. Брой погасителни
вноски: 11; Общ размер на погасителните вноски (главница +
възнаградителна лихва): 1 256.28 лв. Неустойка при непредоставяне на поне
едно от обезпеченията, посочени в Договора Заемателят се е задължил да
предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума,
обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 9, ал. 2 от
Общите условия: поръчител или банкова гаранция. На основание чл. 8 от
Договора в случай, че Заемателят не предостави уговореното в чл. 6
обезпечение, дължи неустойка в размер на 1 229.72 лв., с начин на разсрочено
плащане, подробно описан в Приложение 1 към настоящия договор
(погасителен план). Тъй като в тридневния срок заемателят не е предоставил
обезпечение, пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че неустойката
в размер на 1 229.72 лв. е начислена и същата се дължи, съгласно
погасителния план. Така обшият размер на погасителните вноски (главница +
възнаградителна лихва + неустойка е 2 486 лв. Всички погасителни вноски по
договор за паричен заем № *** са падежирали, начисленията са отразени в
погасителния план от Договор за паричен заем № ***. По този начин е
формирано общо първоначалното задължение в размер на 2486 лв. Законна
лихва за забава: Тъй като длъжникът не е изпълнявал своите задължения за
погасяване на дължимата сума, се начислява и законна лихва за забава.
Законната лихва за забава (чийто размер е регламентиран в Постановление №
426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения вр. чл. 86 ЗЗД) се начислява върху задълженията за
главница. Начислената законна лихва за забава по кредита е в размер на 232
лв. Неустойка за забава: Съгласно чл. 7, ал. 4 от Договора заемателят
начислява неустойка в размер на 323.19 лв. при забава на плащане на
погасителните вноски. Длъжникът не е изпълнявал задълженията си, поради
което на 01-05-19 г. е начислена неустойката е в размер на 323.19 лв.
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че Ч. е извършила плащания
по кредита в общ размер от 936.00 лв. С тези свои плащания ответницата е
погасила част от своите задължения, а именно първите три вноски, съгласно
погасителния план, част от четвъртата вноска, както и натрупани моратории
лихви, тъй като част от плащанията са извършени след настъпване на
падежите по вноските. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление
по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № 2415/2021г. РС
К. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, описани
по-горе. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за
заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен
иск за описаните по-горе суми. От правна страна заявява, че: Между страните
има валиден договор, съгласно който заемодателят - „С." ООД е изплатил на
заемателя - П.Ч., сумата от 1000 лв., а от своя страна Ч. се е задължила да
върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.
Съгласно погасителния план вноската по кредита е в размер на 226 лв. и
е дължима ежемесечно в рамките на единадесет последователни месеца от
февруари 2018 г. до декември 2018 г. Длъжникът не е изпълнил свое
2
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, в резултат на което
към дължимата сума по кредита е била начислена неустойка, съгласно
договора, затова вноската му се определя от три компонента - главница,
лихва и неустойка. Първите три вноски са погасени, а относно оставащите
длъжникът е изпаднал в забава, поради неизпълнение на задълженията си,
като към настоящия момент продължава да не изпълнява задълженията си.
Ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия случай,
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава -
в случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава - съгласно чл.
86 ЗЗД, каквато дружеството е претендирало със Заявлението си.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: Да
признае за установено, че П. Д. Ч., ЕГН **********, дължи на „С." ООД, ЕИК
***, сумата от 1000 лв. – главница по Договор за паричен заем № *** г. ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 222,88 лв. – неизплатена
възнаградителна лихва по договора; 393.06 лв. – договорна неустойка; 323.19
лв. – неустойка за забава; 166,06 лв. – законна лихва за забава. Претендира
присъждането на сторените в производствата (заповедно и исково) разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство в размер на 350 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 13, ал.
2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли, в
случай че представител на ищцовото дружество не се яви на първото по
делото открито съдебно заседание, да се даде ход на делото и същото да се
гледа в тяхно отсъствие.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. М., в
качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита
предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Сочи, че
от представените доказателства по делото не се доказва, доверителката му да
е сключила със „С.“ ООД какъвто и да е договор за заем. По гр.д. №
2947/2021 г. не е предоставен Договор за паричен заем № *** от 02.01.2018 г.
и в тази връзка счита изцяло исковата молба за недоказана. На следващо
място, ако ищцовата страна предостави доказателства за сключения между
страните договор за паричен заем, счита че същият безспорно има белезите на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10г. като същевременно, към
него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Счита, че съдът има задължение да следи
служебно и при незаявено от тяхна страна основание за нищожност на
договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от
21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на II т. о. на ВКС), и когато е налице
неравноправна клауза в потребителски договор (Решение по дело № С-472/11
3
на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на
ВКС, I т.о.). Твърди, че общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в
договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва
индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за
всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика
(включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод
формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор
договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. На следващо място счита, че
сключеният между „С." ООД и доверителката му, договор за паричен заем е
недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22
от ЗПК, във връзка с чл.11,ал. 1,т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит
е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая твърди, че в договор за паричен заем липсват
каквито и да е било условия за прилагането му. Нарушението е още по
съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено
ограничава правата на подзащитната му и е основание за недействителност на
договор за паричен заем № ***. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в
същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Заявява, че в договор за паричен заем № *** не е
посочен ГПР, а дори и да е посочен, липсва обаче, каквото и да е уточнение,
какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен
лихвен процент не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по
отношение на общия ГПР. По този начин подзащитната му е поставена в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от нея финансов продукт. Счита, че за да бъде спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които подзащитната му ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по потребителския Договор, невключена в ГПР
4
противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
(Решение № 242 от 18.02/2016г., по гр.д.№ 45/2016г., на Окръжен съд П., VI
състав, Решение № 1561 от 30.11/2016г., по гр.д.№ 2355/2016г., на Окръжен
съд П., VI състав, Решение № 656 от 26.05/2017г., по гр.д.№ 499/2017г., на
Окръжен съд П., VII състав, Решение № 336 от 13.03/2018г., по гр.д.№
3025/2017п, на Окръжен съд П., VI състав.)
Сочи, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва
да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени процента за целите на
погасяването. В случая няма погасителен план, който да отговаря на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това
създава невъзможност за подзащитния му да разбере заплащаните от него
вноски по погасителния план, какви компонента включват, как са изчислени
и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем. В този смисъл (Решение № 526 от
02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд П., VIII състав, Решение
№ 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд П., VI състав).
Наред с това в чл. 8 от договор за паричен заем е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължението, като счита че фактически се дължи не
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка,
договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва
да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да
бъдат покрити от заемателя. В чл. 9, ал. 2 от общите условия се предвижда
поръчителят да отговаря на условия, които са несъпоставими с размера на
обезпечаваното задължение. Едно от условията, на които трябва да отговаря
поръчителят, е да получава осигурителен доход в размер на не по-малко от 7
пъти от минималната работна заплата, което дори надхвърля максималния
осигурителен праг. Заявява, че така въведените изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения за
длъжника и то до степен изцяло да се възпрепятства изпълнението. Налага се
извод, че всички опции посочени в договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка
ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна
част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с
всяка погасителна вноска. Фактически счита, че не се касае за дължима
неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен
лихвата. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката,
която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно годишният лихвен процент няма да е както е записано в
Договора, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1
229.72 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т .9
ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което
5
представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен
заем. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да
участва и сумата от 1 229.72 лева, изразена като процент. Това не е сторено,
поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ще се наруши и правилото
ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и
ал. 2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. Сочи, че с преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Нищожността на неравноправната
клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на
кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на
съдилищата в страната. Сочи съдебна практика. Оспорва като нищожна и
възнаградителна лихва за в размер на 232 лева, законна лихва за забава в
размер на 166.06 лева и неустойка за забава в размер на 323.19 лева, поради
противоречие с добрите нрави. Наред с горните възражения, който споделя и
за възнаградителната лихва, законната лихва за забава и неустойка за забава,
излага и допълнителни съображения. Твърди, че за търсения период на
възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10
пункта(съгласно ПМС № 72 от 08:04 1994 г., приложимо към 2009 г.) прави
размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а
трикратния размер на законната лихва към 30%. Приема се, че противоречаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредита-
двукратния размер на законната лихва (Решение № 906 от 30.12.2004г., по
гр.д.№ 1106/2003п, на ВКС, второ гражданско отделение, Решение № 378 от
18.05.2006г., по гр.д.№ 315/2005г., на ВКС, второ гражданско отделение,
Определение № 961 от 10.07.2015г., по гр.д.№ 6295/2014г., на ВКС, IV
гражданско отделение, Решение № 526 от 02.05.2017г., по в. гр.д.№
393/2017г., на Окръжен съд П.). Именно поради това, така описаните в
договора за потребителски кредит уговорки и клаузи, противоречат на
добрите нрави. Предвид характера на представената по договора услуга,
уговорките посочени в договора за потребителски кредит, не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеност на съконтрахентите. Прави и
възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски по
заповедното и настоящото производство по описа на Районен съд К.. Въз
основа на гореизложеното моли съда да отхвърли претендираните искови
претенции, като неоснователни и недоказани. Моли съда да осъди ищеца да
заплати разноските по настоящото и заповедното производство, за които
представя списък.
6
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело №2415/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №862/03.08.2021г. срещу длъжника П.Д. Ч., за сумата 1 000 лева
за главница, 222.88 лева възнаградителна лихва от 02.01.2018г. до
03.12.2018г., 393.06 лева договорна неустойка от 02.01.2018г. до 03.12.2018г,
166.06 лева законна лихва за забава от 01.04.2018 до 01.07.2021г., 323.19 лева
неустойка за забава дължима от 01.05.2019г.., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 02.08.2021г.г. до изплащане на вземането, както и
сумата 92.10 лева разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника на 16.08.2021 г. и на 19.08.2021 г.
същия е подал възражение, поради което последното е депозирано в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК.
С разпореждане от 31.08.2021 г. кредиторът е уведомен за подаденото
възражение и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е сезирал съда с иск за
установяване на вземането по издадената заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
За установяване възникването на процесните вземания в полза на ищеца
същият е представил заверено за вярност копие от Договор за паричен заем №
***г. сключен между "С." ООД и П. Д. Ч., ЕГН **********, с който на
ответницата е предоставен заем в размер на 1000 лева, срещу задължение да
го върне на 11 месечни вноски , с размер на погасителна вноска : 3 х 33,40 лв.
и 8 х 144,51 лв. Истинността на представения договор за паричен заем не е
оспорена от ответника.
От представените и приети заверени копия на Договор за паричен заем
№ ***г., на погасителен план към договор за заем *** страните са утвърдили
погасителен план, молба за сключване на договор за паричен заем от
02.01.2018 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит от 02.01.2018 г., подписани от
ответника и неоспорени е видно, че между „С." ООД, ЕИК *** като
заемодател и ответника П. Д. Ч., ЕГН **********като заемател е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е
отпуснал на заемателя заемна сума от 1000 лв. и е уговорено връщането й на
11 месечни погасителни вноски, при годишен процент на разходите 48. 46 %,
годишен лихвен процент 40. 08 %, с размер на погасителна вноска : 3 х 33,40
лв. и 8 х 144,51 лв., ден на плащане 2-о число на месеца, дата на първо
плащане-02.02.2018 г. и дата на последно плащане-03.12.2018 г., както и обща
сума на плащане по договора- 1256,28лв. Съобразно чл. 4 на договора
заемателят П. Д. Ч., е декларирала, че с полагането на подписа си в договора
удостоверява получаването в брой на заемната сума от 1000 лв. и се
задължава да я върне съобразно посочените в чл. 3 от договора параметри,
срокове и условията, приложения погасителен план и Общите условия към
договора, че договорът е сключен на основание отправено на 02.01.2018 г.
искане за заем към заемодателя, чийто параментри и условия са описани в
предоставените му от заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи
условия към договора за заем, с които като заемател се е запознал подробно и
7
с които се е съгласява изрично и безусловно. В чл. 7, ал. 1 на договора е
уговорено в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят
да дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки
просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото
пълно погасяване, а в ал. 4 на чл. 7- че всички задължения по договора
/главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетение за забава и
дължими неустойки/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на
забава на плащане на три двуседмични погасителни вноски или дължими
неустойки, като заемателят безусловно се съгласява без да е необходимо
заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на
настъпване на визираните събития, както и правото на заемодателя при
настъпване на събитието да начисли неустойка за предсрочна изискуемост без
да уведомява за това заемателя, в размер на 20% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница,
договорна лихва и неустойка по чл. 8 от договора, в случай, че е начислена
такава. Видно от чл. 6 на договора, страните са се споразумели договорът за
заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем, а видно от чл. 8 на договора страните са
уговорили, че ако заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2, в
тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите
условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1229,72 лв.
с начин на разсрочено плащане подробно посочен в приложение 2 към
договора за заем. В чл. 7, ал. 2 от договора е определено задължение на
заемателя да заплати разходите на кредитора за събиране на дълга, в това
число за телефонни разговори, лични посещения и изпращане на писма.
Видно от заверено копие на погасителен план към Договор за паричен
заем № ***г. страните са утвърдили погасителен план на погасителните
вноски, на неустойката по чл. 8 от договора- в размер на 226 лв. месечно,
размерите на погасителните вноски с включени месечни вноски за неустойка
по чл. 8 от договора, както и вноски в общ размер на 1256,28 лв., от които
главница в размер на 1000 лв. и лихва в размер на 256,28 лв.
Прието като доказателство по делото е и заверено копие на Общи
условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016 г., подписан от ответницата.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за заем. По делото не се
опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни
последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума. Неоснователно е възражението на ответника,
че не че получила сумата от 1 000 лева, тъй като с положения от нея подпис
по договора за заем, удостоверява, че сумата е получена. Не се опроверга и
твърдението, че ответникът е неизправна страна по договора.
В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу
8
вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който
произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е
изпълнил задължението си по договора. По делото не се опроверга факта, че
процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно,
че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума.
Съгласно трайно установената практика на СЕС, националният съд
следва да следи за неравноправния характер на потребителските договори
служебно, каквато практика възприема и ВКС и в какъвто смисъл са
последните изменения на ГПК – чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3. При
извършената служебна проверка, съдът счита клаузата за неустойка за
нищожна. Неустойката е за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по договора. Предоставянето на обезпечение е
дейност, която предхожда сключването на договора. Ако заемодателят
прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва да изисква такова
предварително или да не сключи договора за заем, а не да начислява
допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и
санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1
ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о.).
Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази
неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в
случая не е спорно, че заемодателят "С." ООД е финансова институция. От
член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити
на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се
улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-
9
565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или
банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона
за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва
недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Освен клаузата за неустойка съдът следва да извърши проверка и
относно спазването на останалите разпоредби на ЗПК с оглед неговото
задължително съдържание. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит следва да съдържа "условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването". Погасителен план към договора за
паричен заем с ответника е приложение към същия, подписан от страните. В
него са посочени номер на погасителна вноска, падежна дата, размер на
вноската и размер на неустойката. Не са посочени компонентите на
погасителната вноска – с каква част от нея се погасява главницата, съответно
договорната лихва. Не е посочено каква част от главницата остана непогасена
след всяка погасителна вноска. Поради тази причина не е възможно да се
съобрази посочения размер на оскъпяването на кредита – договорната лихва,
която като сума никъде не е посочена в договора. Не е възможно и да се
прецени дали посочения в договора лихвен процент и годишен процент на
разходите са действително в посочените стойности. На кредитополучателя не
е представена задължителната информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и
компонентите на тези вноски – главница, договорна лихва, неустойка. Това
прави договора за заем недействителен.
Поради недействителността на Договор за паричен заем № *** от
02.01.2018 г., потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по него. В случая чистата стойност на
кредита възлиза на 1 000 лева.
Установителните искове за договорна лихва в размер на 222.88 лева
възнаградителна лихва от 02.01.2018г. до 03.12.2018г., 393.06 лева договорна
10
неустойка от 02.01.2018г. до 03.12.2018г., 166.06 лихва за забава от
01.04.2018г. до 01.07.2021г. и 323.19 лева неустойка за забава дължима от
01.05.2019г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради
недействителността на договора за кредит, в който се съдържат съответните
клаузи за претендираните задължения.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съгласно разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл.
25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство на юриста на
дружеството следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а за исков процес -
възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. В случая,
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като
определеното в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от
50 лева. е напълно адекватно и съразмерно. В настоящото производство
възнаграждението следва да бъде определено към минималния размер – 100
лева, изхождайки от материалния интерес, фактическата и правна сложност, и
предприетите процесуални действия в хода на производството.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 43.75 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 67.50 лева,
представляващи държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото ответникът има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете му (чл. 78, ал. 3 от ГПК). В случая обаче
пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л.
23). В този случай пълномощникът на ответника по делото – адвокат Д М. има
11
право на възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния
размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следва да осъди ответника да го плати на този
адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 198.11
лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай страните са представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на П. Д. Ч., ЕГН ********** с адрес: град К., улица „Х.“ № ***
съществуването на вземането на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., район „С.“, улица „С.“ ***, представлявано от управителя
Н.П.П. за сумата : 1 000 лева главница по Договор за паричен заем №
***/02.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което парично задължение е издадена заповед №
862/03.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
частно гражданско дело № 2415/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град С., район „С.“ улица „С.“ ***, представлявано от
управителя Н.П.П. против П. Д. Ч., ЕГН ********** с адрес: град К., улица
„Х.“ № *** установителни искове за следните суми: 222.88 лева
възнаградителна лихва от 02.01.2018 г. до 03.12.2018 г., 393.06 лева договорна
неустойка от 02.01.2018 г. до 03.12.2018 г., 166.06 лева лихва за забава от
01.04.2018 г. до 01.07.2021 г. и 323.19 лева неустойка за забава дължима от
01.05.2019 г., за което парично задължение е издадена заповед №
862/03.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
частно гражданско дело № 2415/2021 г. по описа на Районен съд – К., като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. Д. Ч., ЕГН ********** с адрес: град К., улица „Х.“ № ***
да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район „С.“ улица „С.“ ***, представлявано от управителя Н.П.П. сумата от
43.75 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело № 2415/2021 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА П. Д. Ч., ЕГН ********** с адрес: град К., улица „Х.“ № ***
да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район „С.“ улица „С.“ ***, представлявано от управителя Н.П.П. сумата от
12
67.50 лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА. „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., район „С.“, улица „С.“ ***, представлявано от управителя Н.П.П. да
заплати на адвокат Д. М., адрес на кантора град П., булевард „П.“ ***, ап. Б
сумата от 198.11 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13