Р Е Ш Е Н И Е
Номер 65 24.02.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на пети
февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря …… като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№64 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 във
връзка с чл.435 ал.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се постановление за разноски,
инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, изх.№11367 от
22.10.2019г. по изпълнително дело №272/2019г. /20198870400272/ по описа на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.Д., с рег.№887 и с район на действие Окръжен съд гр.П., връчена на 11.11.2019г.
/л.135/ и насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо
имущество на длъжника В.Х. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот в с.Ц.,
община Ц., обл.Р., с разпореждане на ЧСИ
от 22.10.2019г. /л.103/.
В жалбата си, подадена в срока за
доброволно изпълнение, длъжникът по изпълнението В.Д.Х., с ЕГН-********** ***
се поддържа, че с покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх.№11367 от 22.10.2019г. получена на
11.11.2019г. й е наложена възбрана върху
недвижим имот лична нейна собственост и единствено жилище, находящо се в с.Ц.,
обл.Р., представляващ ПИ №501.767, целия с площ от 1434кв.м., за който е
образуван УПИ ХХІІІ-767 в кв.74, отреден
за жилищно застрояване, целия с площ 1433кв.м. по плана на с.Ц., обл.Р., одобрен с решение №345 от
23.04.2010г. на Общински съвет Ц., с адрес :ул.“В.П.“ №6 ведно с построените в
имота сгради-1.сграда с идентификатор №78361.501.767.1, полумасивна двуетажна
жилищна сграда на 52кв.м.; 2. Сграда с идентификатор №78361.501.767.2 полумасивна
лятна кухня на 36кв.м.; 3.Сграда с идентификатор №78361.501.767.4-паянтова постройка
на допълващо застрояване на 39кв.м. и 4.Сграда с идентификатор №78361.501.767.6
масивен гараж на 45кв.м. Твърди се, че наложената възбрана върху единствения й
недвижим имот е незаконосъобразна, тъй като е единственото семейно жилище и
същото не подлежи на изпълнение на основание чл.444 т.7 от ГПК като
несеквестируема вещ. Твърди се, че по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия повече от 2г. така и в петгодишен давностен срок, поради
което е следвало ЧСИ да прекрати изпълнението, включително и отчитано от
последното извършено плащане-това от
10.04.2014г. съгласно
отбелязаното на изпълнителния лист, макар в него да е посочено плащане от
07.08.2019г. каквото в същност не е извършвано от длъжниците по изпълнението.
Счита, че е изтекла кратката погасителна
давност за периода 2014г. -2019г. поради
което изпълнението е следвало да се прекрати по перемция. Твърди се още,
че с ПДИ жалбоподателката е уведомена за
задължението си към взискателя „АСВ“ ЕАД
по издадени два изпълнителни листа по
ч.гр.д.№1391/2011г. и по ч.гр.д.№ 1392/2011г. по описа на РС-П. общо за сумата
от 827079.23лв, формирана от 185000лв; законна лихва от 162234.45лв за периода
29.03.2011г.-05.11.2019г.; главница от 292248.60лв законна лихва от 1704.78лв
за периода 15.10.2019г.-05.11.2019г.; 158307.37лв неолихвяеми вземания,
мораторни лихви и обезщетения; 3.47лв присъдени разноски, 100лв разноски по
изпълнителното дело; 27480.56лв такси по Тарифата на ЧСИ, за които суми счита,
че са невярно пресметнати като оспорва дължимите суми и тези на ЧСИ като
размер. Твърди, че изпълнителното дело
първоначално погрешно е образувано пред ЧСИ Т.Л., с район на действие
Окръжен съд гр.Пловдив, така и понастоящем пред ЧСИ Д., с район на действие
Окръжен съд П..Твърди се за извършено нарушение на чл.427 ал.2 от ГПК и че образуването
е следвало да стори ЧСИ при Окръжен съд
гр.Пловдив, а не ЧСИ при ОС-гр.П..
Твърди се още, че изпълнителния лист е
издаден на 30.03.2011г. по ч.гр.д.№1391/2011г. на РС-П., а е поискано
образуване на изпълнителното дело през 2019г. пред ЧСИ Л. /ИД №258/2019г./, а в
последствие пред ЧСИ Д. / ИД №272/2019г./ като изпълнителните дела били
погрешно образувани поради давност. Твърди, че от 2011г. до 2019г. не са извършвани
по делата никакви изпълнителни действия, макар да е прехвърлено вземането на „АСВ“
ЕАД с цесия.Твърди, че в полза на длъжника за периода от 2011г. до 2019г. са
изтекли два вида давности- петгодишна давност и двугодишна давност, поради
което следвало да бъде уважено от съда искането му за прекратяване на
изпълнителното дело. Счита, че взискателят отговаря за вреди от бездействието
си и по тази причина длъжникът може да
бъде освободен от задължението си, ако
взискателят е допринесъл за несвоевременното събиране на вземането, с
което е нарушен и чл.3 от ГПК. Твърди, че поради недобросъвестно поведение на
взискателя и неговото бездействие паричното му задължение се е увеличило в
пъти. Оспорва извършено плащане през 2019г. отбелязано на гърба на изпълнителния
лист като неизвършено от него, от съпругата му или от друго оправомощено лице,
като поддържа, че плащането е от 2014г. Оспорва сумите определени от ЧСИ в ПДИ като
неправилно изчислени, включително и по отношение на таксите като неставало ясно
по коя точка от Тарифата се дължат. Счита, че изпълнението следва да бъде
прекратено поради настъпила перемция, с начало-последното плащане от 2014г. до
деня на образуване на изпълнителното дело през 2019г. поради непоискване на
никакво изпълнително действие в двугодишен срок. Счита,че е изтекъл срок от 5г.
от 2011г. до 2019г. Моли да се прекрати производството по изпълнителното дело поради
настъпила перемция, да се отмени постановлението за разноски и да се отмени наложената възбрана върху
описания недвижим имот, находящ се в с.Ц., обл.Р. с присъждане на разноските
направени в настоящото производство.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е
постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнението „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД-гр.София, в което се излагат доводи за недопустимост на
подадената жалба тъй като обжалвания акт
на съдебния изпълнител е извън изрично изброените в закона-чл.435 ал.2 от ГПК,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По същество във връзка с
налагането на възбрана върху недвижимия имот, се поддържа, че не съществува
процесуална пречка такава да се наложи дори имотът да е несеквестируем, като
целта на възбраната е да се запази имота в патримониума на длъжника и да
предпази взискателя от бъдещи разпоредителни сделки с него от
собственика му и че единствено взискателят не може да иска осребряването му. Цитира се т.1 от ТР
№282013г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г. Твърди се, че по първоначално образуваното изпълнително дело
№2192/2011г. по описа на ЧСИ Л. срещу длъжниците „Н. 2000“ООД, И.Н.Х. и В. Д. Х., и до датата на извършване на цесията
-06.11.2017г. системно са били поискани и извършвани изпълнителни действия
срещу длъжниците; че през 2019г. с
Постановление на ЧСИ Л. е прекратено изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.2
от ГПК-по искане на взискателя, образувано е
ново изпълнително производство под №258/2019г. по описа на ЧСИ Л., който
е изпратил делото за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ Д. с район на действие Окръжен съд П., където е
образувано под ИД№272/2019г. Като неправилно се квалифицира твърдението в жалбата, че вземането е погасено
по давност в периода 2014г.-2019г., тъй като през този период е имало
образувано изпълнително дело при ЧСИ Л. под №2192/2011г. при поискани регулярно
от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД извършване на изпълнителни действия и че са
постъпвали плащания от длъжниците. Моли да се остави без уважение възражението
за погасяване на вземането по давност за
периода 2014г.-2019г.
В мотивите си към обжалваните
изпълнителни действия по чл.436 ал.3 от ГПК /Становище от 20.12.2019г./ ЧСИ Д.
поддържа, че жалбата по същество е неоснователна. На първо място сочи, че ИД
№20198870400272 по описа на ЧСИ Д. е продължено на основание чл.427 от ГПК от
ИД №20198200400258 по описа на ЧСИ Л., като последното е образувано със страни-взискател
„АСВ“ ЕАД и солидарно отговорни длъжници-И.Н.Х. и В.Д.Х. въз основа на остатъка
от сумите по изпълнителен лист от 30.03.2011г., издаден от РС-П. въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ по ч.гр.д.№1391/2011г. и изпълнителен
лист/ИЛ/ от 07.04.2011г., издаден от РС-П. въз основа на ЗНИ по ч.гр.д.№ 1392/2011г.,
като са взети в предвид отбелязванията на гърба на изпълнителните листове.
Посочено е още, че ИД №20198200400258 по описа на ЧСИ Л. е образувано по искане
на взискателя „АСВ“ ЕАД с молба вх.№7103 от 04.06.2019г. по отношение на
длъжниците-физически лица и извършване на справки за работодател и банкови сметки
с налагане на запор при установяване на такива плюс налагане на възбрана на
имот в с.Ц.. По повод дадени указания от ЧСИ Л. на взискателя по реда на чл.427
от ГПК за посочване на ЧСИ с район на действие
в Окръжен съд П., с молба от 05.06.2019г. е поискано от взискателя
делото да бъде изпратено на ЧСИ Д., като на 06.06.2019г. ЧСИ Д. с разпореждане
е образувал изпълнително производство под №20198870400272. Посочени са какви
изпълнителни действия са извършени за периода от 22.10.2019г. до момента-запори
върху трудово възнаграждение на длъжниците Х. и Х.; запор върху вземания по
банкови сметки и вложени вещи в трезори на двамата длъжници в „Експресбанк“ АД
и ЦКБ АД; възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника В.Д.Х.
***-представляващ ПИ №501.767, с площ от 1434кв.м., за който е образуван УПИ-ХХІІІ-767 в кв.74, отреден за жилищно застрояване, целия с площ от
1433кв.м. по плана на селото заедно с построените в имота сгради-1.Сграда с
идентификатор №78361.501.767.1, полумасивна двуетажна жилищна сграда, с площ от
52кв.м.; 2.Сграда с идентификатор №78361.501.767.2-полумасивна лятна кухня на
36кв.м.; 3. Сграда с идентификатор
78361.501.767.4-паянтова постройка на допълващо застрояване от 39кв.м. и
4.Сграда с идентификатор
№78361.501.767.6-масивен гараж, на площ от 46кв.м. По отношение на възбраната ЧСИ поддържа, че
тя е наложена с обезпечителна цел и че спрямо имота не е поискан опис и имотът
е в район, различен от района на действие на ЧСИ наложил възбраната. Твърди се
още, че налагането на възбраната е допустимо с оглед задържането на имота в
патримониума на длъжника и че налагането й
не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.
Счита,че изпълнителното производство правилно е образувано от ЧСИ Л. и в
последствие препратено на ЧСИ Д. във връзка с извършване на по-нататъшни
действия по изпълнението. Сочат се извършени плащания, отразени върху гърба на
ИЛ по ч.гр.д.№ 1329/2011г. в размер на 12884.54лв и направено уточнение от ЧСИ Л.,
че погасяването е извършено на дата 07.08.2015г., извършено е разпределение от
31.07.2015г. по ИД №20118200402192 на ЧСИ Л..
По отношение на начислените такси по
ТТРЗЧСИ, посочени в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника В.Д.Х.
на 11.11.2019г. се поддържа, че са били описани всички дължими такси,
включително и пропорционалната такса по т.26, в случай, че посоченото вземане
бъде събрано за да има яснота в
цялостния им размер и доколкото процесната такса се дължи само ако има събрана сума. По възраженията за
давност е посочено, че ЧСИ няма процесуална
възможност да се произнася по материално-правни възражения, което може да се
извърши само от съда в нарочно съдебно производство. По отношение на
прекратяване на изпълнението поради перемция, се поддържа, че двугодишният срок
не е изтекъл, считано от образуване на изпълнителното дело-на 04.06.2019г.
Предвид изложеното се навежда извод за неоснователност на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Изпълнително дело №20198200400258 по
описа на ЧСИ Т.Л. с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, е образувано на
04.06.2019г. по искане на „АСВ“ ЕАД и против длъжниците „Н. -2000“ ООД и
физическите лица В.Д.Х. и И.Н. Х.. Искането
на взискателя е направено въз основа на сключен договор за цесия с предишния
кредитор на паричното вземане „Уникредит
Булбанк“ АД. Паричното вземане е посочено в издадени два броя изпълнителни
листа /ИЛ/- първият от 30.03.2011г. по ч.гр.д.№1391/ 2011г. и изпълнителен лист
от 07.04.2011г. по ч.гр.д.№1392/2011г., по описа на Пазарджишки районен съд. С
молбата за образуване /вх.№07103 от 04.06.2019г./ взискателят е поискал
налагане на запор върху вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение на
физическите лица/ФЛ/-длъжници, при установяване на такива, както и налагане на
възбрана върху недвижим имот собственост
на В.Х. ***, подробно индивидуализиран в молбата за образуване на
изпълнителното производство по граници, съседи, идентификатори, сгради и площи.
Според данните от първия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №1391/2011г. тримата длъжници имат съответно седалище и
адрес на управление (за дружеството) и постоянен адрес *** /за ФЛ/, като
тримата са осъдени солидарно да заплатят на цедента “Уникредит Булбанк“ АД сумата от 185000лв главница; сумата от
1147.50лв просрочена лихва за периода 15.09.2010г. до 28.03.2011г.; сумата от
13250.43лв лихва върху просрочена главница за същия период от време; сумата от
832.49лв представляваща наказателна лихва при просрочие, за същия период от
време, и законна лихва върху главницата от 29.03.2011г.-датата на подаване на
молбата в съда и съдебно-деловодни разноски от 4004.61лв. На гърба на
изпълнителния лист са направени две отбелязвания от ЧСИ Л. за платени суми по предходно образувано изпълнително дело
№201182004002192 в размер на 1641.34лв на дата 27.12.2013г. и още 10988.93лв от
07.08.2015г. или общо сумата от 12630.17лв. Според вторият ИЛ, издаден по
ч.гр.д.№1932/2011г., същите трима длъжници са осъдени да заплатят на същия
кредитор-цедент солидарно, сумата от 161508евро главница по договор за банков
кредит от 2008г.; сумата от 6675.58евро просрочена лихва за периода
16.08.2010г. до 28.03.2011г. включително; сумата от 2871евро договорна лихва за
същия период от време; сумата от 726.78евро наказателна лихва за просрочие за
същия период от време, ведно със законната лихва от 29.03.2011г.-датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, и разноски от
6728.50лв. На гърба на този изпълнителен лист са направени четири отбелязвания
от ЧСИ Л. за извършени плащания по
ИД№2011 82004002192, а именно-41451.91лв на 15.05.2013г.; 2512.58лв на 27.12. 2013г.,
103670.10лв на 10.04.2014г. и 12884.51лв на 07.08.2019г./вярната дата е
07.08.2015г.-л.232/ или общо 160519.10лв. В двата изпълнителни листа няма
направено отбелязване конкретно кой от
тримата длъжници каква сума е погасил от солидарните задължения, които имат към
кредитора и какви суми са погасени по отделните пера на задълженията по тях.
Изпълнителното производство /ИД
№20198200400258/ срещу тримата длъжници е образувано с разпореждане на ЧСИ Л. от 04.06. 2019г. /л.10/, като дължимите суми
са посочени, съгласно издадените
изпълнителни листа, включително са посочени и
извършените частични плащания по двата изпълнителни листа. По искане на
взискателя „АСВ“ ЕАД ЧСИ Л. е изпратил изпълнителното дело без да извършва
каквито и да било изпълнителни действия на ЧСИ Д. с район на действие Окръжен
съд гр.П., посочен от самия взискател за което е съставен протокол за предаване
на изпълнителното дело от 05.06.2019г. /л.15/.
За същите парични вземания първоначално
е било образувано ИД № 20118200402192 по описа на ЧСИ Л.,като на тримата
длъжници са били изпратени Покани за доброволно изпълнение,връчени на
27.12.2011г. /л.16-л.21/ за дължими парични суми, така както са описани в двата
изпълнителни листа, като е посочен и общия размер на задължението /л.16/ -866996.28лв,
от които главница от 116441.55лв със законна лихва от 33321.70лв за
периода 26.03.2010г. до 03.01.2013г.; главница
от 185000лв със законна лихва в размер на 33786.70лв за периода от 29.03.2011г.
до 03.01.2013г., като сумите по втория изпълнителен лист са посочени в левове
при съотношение по официалния курс -лев-евро от 1.95583лв за 1 евро -главница
от 315882.19лв, със законна лихва в размер на 57689.93лв за периода
29.03.2011г. до 03.01.2013г.; неолихвяеми вземания от 75323.34лв /по двата изпълнителни листа/; сумата
от 16387.11лв присъдени разноски; 474.49лв разноски по изпълнителното дело, 32689.37лв
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 01.03.2013г. До изтичането на срока за
доброволно изпълнение длъжниците не са възразили по размера на задължението,
включително и определените такси по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
На 06.06.2019г. е образувано на основание чл.426 от ГПК ИД №20198870400272 по
описа на ЧСИ Д., като са приети разноски по изпълнението в размер на 100лв за
юрисконсултско възнаграждение-/л.22/.
Уведомлението за цесия е връчено на
длъжниците от ЧСИ Д. с нова покана за доброволно изпълнение в която се
преповтаря задължението по двата изпълнителни листа по отделно, плюс
извършените до момента плащания отразени на гърба на изпълнителните листове,
както и е посочен договора за цесия от
31.12.2015г. с цялото му съдържание. ПДИ са изпратени на дата 22.10.2019г. и са
получени с приложенията на 11.11.2019г. /л.133/ от длъжника И.Х., от И.Х. за
съпругата си В.Х./л.336/. В ПДИ / до В.Х. / са посочени и общия размер на
задължението по двата изпълнителни листа /л.132/ а именно-общо 827079.23лв, от
които главница от 185000лв със законна лихва от 162234.45лв за периода
29.03.2011г.-05.11.2019г., главница в размер на 292248.60лв и законна лихва от
1704.78лв за периода 15.10.2019г. до
05.11.2019г., неолихвяеми вземания от 158307.37лв; 3.47лв присъдени разноски,
100лв разноски по изпълнителното дело, 27480.56лв такси по тарифата към ЗЧСИ
към 05.11.2019г.
С разпореждане на ЧСИ Д. от 22.10.2019г./л.103/ на основание чл.449
ал.2 от ГПК е наложена възбрана върху описания в молбата за образуване на изпълнителното
дело недвижим имот, собственост на длъжника В.Д.Х. *** - УПИ ХХІІІ-767 в кв.74 от
1433кв.м. отреден за жилищно
строителство и 4 сгради-полумасивна
двуетажна жилищна сграда на 52кв.м. с идентификатор №78361.501.767.1;
полумасивна лятна кухня на 36кв.м. –с идентификатор №78361.501.767.2; паянтова
постройка на допълващо застрояване на 39кв.м. с идентификатор №78361.501.767.4
и масивен гараж на 45кв.м.-сграда с идентификатор №78361.501.767.6.За
собствеността на възбранените имоти на този длъжник, по изпълнителното дело са
представени, справка от Службата по вписванията при РС-Бяла /справка за лице за
периода 01.01.1992г. до 28.10.2019г.-л.121 и следващите/, според която лицето е
собственик на целия УПИ –ХХІІІ-767 в кв.74 по плана на с.Ц., обл.Р. и на по 9/12 ид.ч. от сградите в него, съгласно
съдебно решение на РС-Бяла №159 от 16.07.2019г. по гр.д.№400/2018г. придобити
по съдебна делба / виж декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 01.10.2019г. Община Ц.-л.149
и следващите/. Според справка на СВ при РС-П. В.Х. заедно със съпруга си И.Н.Х.
са притежавали в собственост апартамент в гр.П., на ул.“Г.Б.“ №13, вх.“А“,
ет.7.ап.21 с площ от 65.880кв.м. който е продаден на С.Н.Н. на 17.09.2008г.
Същевременно с това двамата съпрузи-длъжници
са посочили постоянен и настоящ адрес *** от 08.04. 2019г., тоест по
време на висящността на изпълнителното производство пред ЧСИ Д.Д. като липсват
данни какви сгради и застроени УПИ обитават на този адрес и чия собственост са.
В жалбата на В.Х. също няма изложени
такива обстоятелства.
І.Жалбата
е процесуално допустима по отношение
обжалването на постановлението за разноски, инкорпорирано в Поканата за доброволно
изпълнение, получено от длъжника В.Х. както и по отношение насочването на
изпълнението срещу имот, за който длъжникът твърди, че е несеквестируем, като
подадена от надлежна страна по изпълнението-солидарен длъжник и против подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител-чл.435 ал.2 т.2 и т.7 от ГПК и в
предвидения едноседмичен срок от връчването на ПДИ на жалбоподателя-длъжник.
ІІ.По
съществото на жалбата следва да се отбележи следното:
Жалбата
е основателна по отношение на
постановлението за разноските на ЧСИ Д..
Съпоставени
присъдените суми по двата изпълнителни листа с тези посочени като общ размер на
задължението, са налице съществени несъответствия, доколкото липсват изложени
от ЧСИ факти и обстоятелства относно начина и поредността на погасяване на паричните задължения на длъжниците към взискателя по изпълнението
при предходно образуваните изпълнителни дела и независимо, че са зачетени от
ЧСИ, в смисъл какъв е бил остатъка от
задължението по всеки един от двата изпълнителни листа след внасяне на
поредната погасителна вноска. Не е
посочено с внасянето на всяка вноска
каква част от задължението е била погасена и каква част е останала
непогасена, разбита по главница, лихви и разноски. Съответно липсват изложени
обстоятелства от ЧСИ за това как са
формирани таксите, дължими по Тарифата по ЗЧСИ включително и по т.26. Такива
конкретни доводи не се излагат и в становището му по чл.436 ал.3 от ГПК. Освен
това е налице съществено отклонение в размера на задължението посочено в ПДИ по
ИД №2192/2011г. на В. Х. /л.20/, към 20.12.2012г.-660506.57лв
и размерът на задължението на солидарно отговорното „Н.“ 2000г. ЕООД, посочено
че е в размер на 866996.28лв към
03.01.2013г. Вероятно се касае за техническа грешка от което обаче не може да
се направи категоричен извод коя от двете суми е вярна. Ще следва да се извърши
повторна проверка от ЧСИ за размера на задължението на солидарните длъжници и
коректно да се посочи какви точно суми от кои пера от задължението са погасени
до момента и какво остава да се погасява като главница, лихви и разноски по
всеки един от двата изпълнителни листа плюс разноските по изпълнението и
таксите по Тарифата на ЧСИ. Това налага да се отмени изцяло постановлението за
разноски инкорпорирано в ПДИ на В.Д.Х.
изх.№11367 от 22.10.2019г. по ИД
№20198870400272 по описа на ЧСИ Д. Д. с район на действие Окръжен съд П., който
следва да изготви ново постановление за разноски като съобрази и указанията на
въззивната инстанция във връзка със съдържанието на акта на ЧСИ.
Жалбата
е неоснователна по отношение
насочването на изпълнението към недвижими имоти-УПИ-ХХІІІ-767 и построените в
него 4 /четири/ сгради в кв.74 по плана на с.Ц., обл.Р., за което е
издадено от ЧСИ Д. разпореждане за
налагане на възбрана от 22.10.2019г.,
инкорпорирано също в поканата за доброволно изпълнение.
От събраните до този момент от ЧСИ
писмени доказателства не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че
процесният имот собственост на длъжника В.Х. е несеквестируем. От една страна,
липсват данни за това какъв имот обитава този длъжник лично или заедно със
съпруга си , също длъжник по изпълнението И.Х. в с.Г., обл.Пазардик на ул.“Т.“
№7А, какво представлява и има ли характер на жилище по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК, дали е собственост на семейството или е еднолична собственост на някой от
съпрузите, и има ли характер на несеквестируем имот по смисъла на ГПК.
От друга страна, имотът върху който е
наложена възбрана от ЧСИ Д. има смесен характер -УПИ със значителна площ от
1433кв.м. плюс сгради, които не са жилищни-гараж, паянтова постройка на
допълващо застрояване и евентуално полумасивната лятна кухня в зависимост от
предназначението й което има и връзката й
с полумасивната двуетажна жилищна сграда
на 52кв.м, тоест нежилищните сгради не попадат под закрилата на чл.444 т.7 от ГПК като несеквестируеми.
От Т. страна, според т.1 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№282013г. на
ОСГТК, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на възбрана върху непотребимите вещи е допустимо, тъй
като чрез възбраната се преследва точно определена цел-да се задържат вещите в
патримониума на длъжника до окончателното разрешаване на въпроса дали ще
подлежат на осребряване или няма да подлежат /ако са несеквестируеми/. Тоест
налагането на възбрана върху вещи като способ за запазването им в патримониума
на длъжника не е несъвместимо с несеквестируемостта и то не я нарушава. Нещо
повече, допустимо е извършването на опис на непотребими вещи, но е забранено
осребряването им ако са несеквестируеми.
Следователно предвид на спецификата на
настоящото изпълнение в смисъл, че евентуално изпълнение като опис, оценка и публична
продан по отношение на имотите в с.Ц., обл.Р., /ще следва да се извършва от
местно компетентния съдебен изпълнител, съгласно чл.427 ал.2 от ГПК и към
момента е наложена единствено само възбрана като обезпечение с цел задържане на
имотите в патримониума на солидарния длъжник В.Х., и предвид липсата на данни, че
това представлява единственото жилище на този длъжник, в което към момента не
живее, предвид посочения от него постоянен и настоящ адрес ***, то се налага извода, че жалбата в тази част е неоснователна и ще следва да се
потвърди насочването на изпълнението върху имотите, така както са описани чрез
налагане на възбрана върху същите.
Останалите изложени доводи във
въззивната жалба нямат отношение към постановлението за разноски и налагането
на възбраната.
Следва да се посочи, че законодателят в
разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК
лимитирано е посочил онези изпълнителни действия на съдебния изпълнител, които
длъжникът може да обжалва. В т.6 са посочени отказът на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, а в т.7-това е постановлението за разноските по изпълнението. В
случая, липсват данни от ЧСИ да е поискано и последният да е постановил какъвто
и да било отказ по отношение спирането, прекратяването или приключването на
принудителното изпълнение. В този смисъл следва да се посочи, че на съдебен контрол
подлежи само и единствено изричния писмен отказ на съдебния изпълнител по
движението на изпълнителното производство-да спре, да прекрати или да
приключи делото.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи и това, че позоваването на длъжника на погасителната давност по чл.110
от ЗЗД като основание за недължимост на
вземането, което кредитора има към него, има значение и може да се позовава на него страната и да се
обсъжда единствено в иницииран исков процес
от страна на длъжника за оспорване на вземането и за установяване несъществуването и недължимостта на паричното вземане в полза на
кредитора поради погасяването му по давност-чл.439 от ГПК. Въпросът за прилагане
на института на перемцията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК има значение в хипотезата
на постановен и обжалван от длъжника отказ на съдебния
изпълнител на това основание за прекрати изпълнението.
В конкретния случай няма постановени
изрични откази от ЧСИ Д. по спиране, прекратяване или приключване на
изпълнението, поради което изложените доводи във въззивната жалба по въпроса за
давността няма как да бъдат обсъждани в
хипотеза на обжалване на Постановлението
за разноски досежно дължимостта или недължимостта на паричните вземания –главници,
лихви, разноски и такси по изпълнението, респективно погасяването им чрез
извършено от длъжника плащане-изцяло или частично. Същото се отнася и по
въпроса за насочване на изпълнението върху недвижимия имот на жалбоподателката В.Х.,***.
Ако длъжникът твърди, че взискателят му
е причинил вреди с бездействието си, то това би било евентуално предмет на
имуществена претенция в друг процес. За пълнота на изложеното, следва да се
отбележи, че изпълнителните производства са образувани при точно спазване и
прилагане на разпоредбите на чл.426 и чл.427 от ГПК.
Предвид изложеното ще следва да се
отмени изцяло Постановлението за разноски, инкорпорирано в ПДИ
№11367 от 22.10. 2019г. на ЧСИ Д. постановено по ИД №20198870400272, с
район на действие Окръжен съд гр.П.,
като делото се върне обратно на ЧСИ за изготвяне на ново Постановление за
разноски с изискуемото се по закон съдържание, и което да се съобщи на
страните.
Ще следва да се потвърди насочването на
изпълнението към имуществото, смятано от длъжника Х. за несеквестируемо
представляващо недвижим имот в с.Ц., обл.Р..
Водим от горното и на основание чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с
чл.435 ал.2 т.2 и т.7 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш
И
ОТМЕНЯ Постановление за разноски,
инкорпорирано в Покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ №11367 от 22.10.2019г. на ЧСИ Д.Д., рег. №887, постановено по
ИД №20198870400272 с район на действие
Окръжен съд гр.П..
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Д.Д., рег. №887,
постановено по ИД №20198870400272, с район на действие Окръжен съд гр.П., по насочване на
изпълнението върху имуществото на солидарния длъжник В.Д.Х., ЕГН-********** ***,
чрез налагането на възбрана върху
Поземлен имот /ПИ/ №501.767, целия с площ от 1434кв.м., за който е
образуван Урегулиран поземлен имот /УПИ/
ХХІІІ-767 в кв.74, отреден за жилищно застрояване, целия с площ
1433кв.м. по плана на с.Ц., община Ц., обл.Р.,
одобрен със заповед №300-4-82 от 21.11.2002г. на Агенцията по кадастър и
регулационен план на с.Ц., област Р., одобрен с решение №345 от 23.04.2010г. на
Общински съвет Ц., с адрес: ул.“В.П.“ №6, ведно с построените в имота сгради:
-1.Сграда с идентификатор №78361.501.767.1- полумасивна двуетажна жилищна
сграда на 52кв.м.; 2. Сграда с идентификатор №78361.501.767.2- полумасивна
лятна кухня на 36кв.м.; 3.Сграда с идентификатор №78361.501.767.4-паянтова постройка
на допълващо застрояване на 39кв.м. и 4.Сграда с идентификатор №78361.501.767.6-
масивен гараж на 45кв.м, постановено с разпореждане от 22.10.2019г. на ЧСИ Д. и
инкорпорирано в Поканата за доброволно изпълнение.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Д.Д., рег. №887, с
район на действие Окръжен съд гр.П., за
изготвяне на ново Постановление за разноски с изискуемото се по закон
съдържание, съгласно мотивите на Окръжен съд гр.П..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.