Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, ……………………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на шести юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.съдия Ива Нешева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 5174 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 32245 от 14.05.2018г., постановено по гр. дело № 18542/2017г.
на СРС, 79 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 от ГПК при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б.Т.; Р.И.Т.; Д.И.Т. и Ц.И.Б. , както
следва: 1/ искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.153 от ЗЕ - за разликата над уважения размер от 2 537,63лв.- до
пълния предявен размер от 4 275,50лв., претендирана
от ответницата М.Б.Т. като цена на доставена ТЕ за имот – ап.№ 48 в гр.София, ж.к.***********
за периода м.05.2014г.- м.04.206г. и за разликите над уважените размери от по
507,53лв.- до пълните предявени размери от 855,10лв., претендирани
поотделно от всеки един от ответниците: Р.И.Т.; Д.И.Т.
и Ц.И.Б. като цена на доставена ТЕ за горепосочения имот и посочения период от
време и 2/ искове с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над
уважения размер от 235,80лв.- до пълния предявен размер от 481,53лв., претендирана от ответницата М.Б.Т. като обезщетение за
забава върху сумата-цена на ТЕ за периода 15.09.204г.- 07.11.2016г. и за
разликите над уважените размери от по 47,16лв.- до пълните предявени размери от
по 96,31лв., претендирани поотделно от ответниците : Р.И.Т.; Д.И.Т. и Ц.И.Б. като обезщетения за
забава върху сумата- цена на ТЕ за периода 15.09.2014г.- 07.11.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
64764/2016г. по описа на СРС, 79 състав.
Решението
се обжалва и в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК
от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.И.Т. положителни установителни
искове, както следва: 1/ искът с право основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153,ал.1 от ЗЕ за сумата от 507,53лв.- главница,
представляваща цена на ТЕ за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., доставена за топлоснабден имот- ап.№ 48 в гр.София, ж.к.**********,
съответстваща на притежаваната от нея 1/8 ид.ч. от
правото на собственост върху имота; за сумата от 8,64лв.- стойност на услугата
за дялово разпределение за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 14.11.2016г. – до окончателното изплащане и 2/ искът с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 47,16 лв.- обезщетение за забава върху
главницата- цена на ТЕ за периода
15.09.204г.- 07.11.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 64764/2016г. по описа на СРС, 79 състав.
Решението
се обжалва от ищеца и ответницата Р.И.Т. и в частта за разноските разпределени
съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът-ищец „Т.С.“ ЕАД обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която са отхвърлени предявените от него положителни установителни искове за разликите над уважените размери- до
пълните предявени размери главници, претендирани като дължима от ответниците
цена на доставена ТЕ и в частта на отхвърлените претенции срещу ответниците за мораторни лихви
върху тези главници. незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Твърди, че неправилно от първата инстанция са определени вземанията му за ТЕ,
попадащи в приложното поле на погасителната давност, без да е съобразен правно
– релеватният факт, че сумите за периода м.05.2013г.-
м.07.2014г., за които е издадена общата
фактура на 31.07.2014г. са с
изискуемост, настъпила едва през м.09.2014г.
и от този момент – до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
не е изтекла тригодишната погасителна давност. Поддържа , че неправилно с
обжалваното решение не е разгледана претенцията му за главницата за 2013г. С
изложените доводи, въззивникът
–ищец мотивира искането си за отмяна на решението на първата инстанция в
обжалваната от него част и уважаване на предявените искове за цената на ТЕ и мораторната лихва върху сумите-цена на ТЕ в пълните им
заявени размери. Претендира присъждане на направените по делото разноски. При
условията на евентуалност- поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата
страна.
Въззивникът –
ответник Р.И.Т. обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени предявените срещу нея положителни установителни искове за главници и лихви. Възразява, че от
събраните по делото доказателства не се установява тя да има качеството на
собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
топлоснабден имот, поради което и не е налице
облигационна връзка между нея и ищеца. Поддържа, че неправилно с обжалваното решение
е прието, че правото й на собственост е прието за доказано по твърдение на
друга ответница по делото. Позовава се на нормата на чл.62 от ЗЗП. Поддържа, че
в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция не са уважени
заявените от нея доказателствени искания за
опровергаване твърденията на ищеца. С
изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивницата-ответник
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната от нея част и вместо него- постановяването на друго, с
което предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК са подадени отговори по въззивната жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД от насрещните страни
по нея- ответниците Р.И.Т., Ц.И.Б., Д.И.Т. и М.Б.Т., в които са развити напълно
идентични по съдържание доводи за неоснователност на жалбата на ищеца. С
отговорите от ответниците е заявено искане за
присъждане на разноските, направени от тях във въззивното
производство.
По въззивната жалба на
ответницата Р.И.Т. не е подаден отговор от насрещната страна по нея- ищецът „Т.С.“
ЕАД в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
По жалбите и на двете страни не са
подадени писмени отговори в срока по чл.263,ал.1 от ГПК от страна на третото
лице- помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, приема за установено
следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от
които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269,изр.последно от ГПК.
По въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК за
главницата- стойност на ТЕ и мораторните лихви върху
тази главница за разликите над уважените размери - до пълните предявени размери срещу
всички ответници, настоящият съдебен състав приема,
че жалбата е неоснователна.
Съдът намира заявените доводи с въззивната
жалба на ищеца относно неправилното приложение на нормите , регламентиращи
погасителната давност за вземанията на ищеца за напълно неоснователни и неотносими. С обжалваното решение претенцията за
главницата- стойност на ТЕ е отхвърлена частично не поради прието от първата
инстанция погасяване по давност на част от това вземане на ищеца, /институтът
на погасителната давност не е обсъждан и не е приеман за приложим в конкретния
случай с обжалваното решение/, а като последица от доказания по-малък размер на
вземането за цена на ТЕ за целия исков период. Законосъобразно и правилно с
обжалваното решение е прието, че цената на доставеното реално количество ТЕ за
исковия период от време възлиза на сумата от 4060,20лв., установено с приетата
по делото и неоспорена СТЕ. Видно от експертното заключение за исковия период
от време м.05.2014г.- м.05.2016г. стойността на доставената ТЕ начислена по прогнозен дял възлиза на сумата от 4 091,63лв.,
която следва да бъде коригирана със сумата за възстановяване по издадените за
същия период изравнителни сметки от 31,43лв., поради което цената на реално
доставената ТЕ за процесния имот възлиза на сумата от
4 060,20лв. , както обосновано и правилно е прието и с обжалваното решение. Неоснователно се явява
възражението на ищеца за липса на непълнота на обжалваното решение, поради
липсата на произнасяне по претенцията му за главницата за 2013г. Посочената във въззивната
жалба година- 2013г. не е част от исковия период така както е заявен със
заявлението по чл.410 от ГПК и исковата молба, предявена по реда на чл.422 от ГПК, по които първата инстанция се е произнесла в съответствие с правилото на
чл.6,ал.2 от ГПК. И в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба изрично е
посочен начален момент на исковия период – 01.05.2014г. Посочената в заявлението и исковата молба
обща фактура от 31.07.214г. по никакъв начин не променя началния момент на
исковия период, доколкото е издадена в рамките на същия. Самата фактура не е
представена по делото, поради което и не се установява с нея да са начислявани
суми за доплащане за предходния отоплителен сезон, които да са дължими.
С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав
приема ,че обосновано и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните
по делото доказателства /заключението на СТЕ/ се установява, че стойността на
действително /реално доставеното количество ТЕ през исковия период от време
01.05.2014г.- 30.04.2016 г. възлиза на сумата от 4 060,20лв. като за
разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 6 840,79лв. , претендиран
от ответниците Ц.Б., Д.Т. и М.Т. в съответните на
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот се
явява неоснователен. По отношение на ответницата Р.И.Т. исковата претенция за
главницата- цена на ТЕ се явява изцяло неоснователна, поради недоказано по
делото притежание на собственост и/или ограничено вещно право на ползване от
страна на тази ответница върху процесния топлоснабден имот, което да обосновава качеството й на
клиент на ТЕ и съответно- да доказва наличие на договорна правоотношение между
нея и ищеца по мотиви,които съдът ще изложи във връзка с подадената от тази
ответница въззивна жалба.
Частичната неоснователност на претенциите за
главниците- стойност на ТЕ срещу ответниците Ц.Б. , Д.Т.
и М.Т. обосновават извод за частична неоснователност и на обусловените
претенции за акцесорните вземания за мораторни лихви върху тези претенции за разлките,
приети правилно с обжалваното решение между доказания като основателен размер –
до пълните предявени размери. Срещу
ответницата Р.И.Т. претенцията за мораторна лихва
върху главницата – стойност на ТЕ се явява изцяло неоснователна като правна
последица от неоснователността на претенцията за главницата.
С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав
приема, че въззивната жалба на ищеца се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение в атакуваната с тази жалба част следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба на ответницата Р.И.Т. срещу първоинстанционното
решение в частта на уважените претенции срещу нея:
Настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна.
От ответницата с отговора на исковата молба изрично е
оспорено наличието на договорно правоотношение между нея и ищеца, както и
изрично е оспорено твърдението на ищеца, че притежава правото на собственост
и/или ограниченото вещно право върху процесния топлоснабден имот. От ищеца в съответствие с носената от
него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК
/правилно разпределена от първата инстанция с доклада по делото/ , не е
доказано качеството на клиент на ТЕ на тази ответница по смисъла на пар.1,т.2“а“ от ДР на ЗЕ и чл.153,ал.1 от ЗУ, поради
липсата на ангажирани доказателства за притежанието на правото на собственост
от нея върху процесния топлоснабден
имот или на ограниченото вещно право на ползване. Липсват каквито и да било
доказателства за правоприемство /включително и
наследствено такова/ между собствениците , посочени в представените по делото
официални документи за собственост върху имота и тази ответница : договорът за
покупко-продажба на жилище , сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ /отм./ от
01.02.1989г. , в който като собственици- купувачи на имота са посочени Р. Д.Н.,
М.Б.Т. и И.Д.Т./; нот.акт
№ 196 от 26.10.1994г., с който Р. Д. Т. е прехвърлила на дъщеря си М.Б.Т. единствената
си собствена ¼ ид.ч. от процесния
топлоснабден имот и нот.акт
№ 107 от 24.03.2008г., с който ответницата М.
Б.Т. и третото неучастващо в
процеса лице И.Д.Т. са учредили договорна ипотека върху процесния
топлоснабден имот в полза на кредитор „Райфазенбанк /България/“ ЕАД. Неправилно с обжалваното
решение е прието, че притежанието на правото на собственост на ответницата Р.Т.
е установено и потвърдено с признанието на ответницата М.Т. в съдебното
заседание на 16.11.2017г., в което последната е заявила, че след смъртта на съпруга
й тя и децата й са останали
съсобственици на процесния топлоснабден
имот. На първо място, признанието на ответника на неблагоприятен за него факт
може да бъде ценено само по отношение на ответника, направил това признание,
като то не обвързва и няма правно действие по отношение на останалите незаявили
признание ответници – чл.175 от ГПК. На следващо
място, това признание съдът цени , съгласно посочената норма на чл.175 от ГПК с
оглед на всички обстоятелства по делото, а в конкретния случай по делото не са
налице никакви доказателства, които да установяват правно- релевантния факт, че
Р.Т. е дъщеря на М.Т. иИ.Т., нито пък самата
ответница М.Т. е заявила такова
твърдение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява ответницата Р.И.Т. да има
качеството на клиент на ТЕ по смисъла на пар.1,т.2“а“
от ДР на ЗЕ и чл.153,ал.1 от ЗЕ, поради което и недоказано е наличието на
договорно правоотношение между нея и ищеца , попадащо в приложното поле на
чл.150 от ЗЕ. Като последица от това настоящият съдебен състав приема, че тази
ответница не е пасивно материално –п равно легитимирана да отговаря по
предявените искове за цената на ТЕ, цената на услугата за дялово разпределение
за процесния топлоснабден
имот и по претенцията за мораторна лихва върху
главницата- цена на ТЕ. Поради това обжалваното решение в частта , с която тези
претенции са уважени срещу ответницата Р.Т. следва да бъде отменено и вместо
него- постановено друго, с което тези искове да бъдат отхвърлени като
недоказани.
При горния изход на ответницата Р.Т.
не дължи на ищеца разноски за заповедното и първоинстанционното
производство, поради което обжалваното решение в частта, с която тя е осъдена
да заплати на ищеца тези разноски следва да бъде отменено. На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата Р.Т. разноски за първоинстанционното производство, но доказателства за
направени такива от ответниката не са ангагжирани, поради което и не следва да се присъждат. За въззивното производство, ответницата има правото на
разноски , направени във връзка с подадената от нея основателна жалба в размер
на 25,00лв.- заплатена държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
всички ответници имат правото на разноски за въззивното производство, направени във връзка със защитата
им срещу подадената от ищеца въззивна жалба.
Направените от ответниците разноски по тази защита са
за адвокатско възнаграждение, заплатено на адвоката им- пълномощник в размер на
по 300,00лв.- всеки поотделно. Настоящият съдебен състав намира за основателно
заявеното от ищеца възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на тези
адвокатски възнаграждения, като приема, че то следва да бъде намалено до
размера на по 75,00лв.- за всеки един поотделно или общо за четиримата
ответника – в размер на 300,00лв. Съдът при съобразяване на задължителната
практика на СЕС - Решение на СЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела № С-427/12016г. и С - 428/2016г., приема, че договореното и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение от по 300,00лв. за
всеки един от тях поотделно не съответства на фактическата и правна сложност на
делото във връзка със защитата по подадената от ищеца жалба, като в тази връзка
съобразява и факта, че и четирите подадени от адвоката-пълномощник на ответниците отговори на въззивната
жалба на ищеца са напълно идентични по съдържание.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 32245 от 14.05.2018г., постановено по гр. дело № 18542/2017г.
на СРС, 79 състав в частта, с която по предявените по реда
на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от
„Т.С.“ ЕАД срещу Р.И.Т. е признато за
установено, че ответницата Р.И.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.153,ал.1 от ЗЕ - сумата от 507,53лв.- главница,
представляваща цена на ТЕ за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., доставена за топлоснабден имот- ап.№ 48 в гр.София, ж.к.**********,
съответстваща на притежаваната от нея 1/8 ид.ч. от
правото на собственост върху имота; сумата от 8,64лв.- стойност на услугата за
дялово разпределение за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
14.11.2016г. – до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД -
сумата от 47,16 лв.- обезщетение за
забава върху главницата- цена на ТЕ за
периода 15.09.204г.- 07.11.2016г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 64764/2016г. по описа на СРС, 79
състав, както и в частта, с която Р.И.Т.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 14,91лв.- разноски за заповедното
производство по ч.гр.дело № 64764/2016г. по описа на СРС, 79 състав и сумата от
66,88лв.- разноски за първоинстанционното исково
производство, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.И.Т. положителни установителни искове, както следва: 1/ искът с право
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153,ал.1 от ЗЕ
за сумата от 507,53лв. - главница, претендирана като
цена на ТЕ за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., доставена за топлоснабден имот- ап.№ 48 в гр.София, ж.к.**********,
съответстваща на 1/8 ид.ч. от правото на собственост
върху имота и за сумата от 8,64лв.- стойност на услугата за дялово
разпределение за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
14.11.2016г.– до окончателното изплащане и 2/ искът с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 47,16 лв.- обезщетение за забава върху
главницата- цена на ТЕ за периода
15.09.204г.- 07.11.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 64764/2016г. по описа на СРС, 79 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 32245 от 14.05.2018г., постановено по гр. дело № 18542/2017г.
на СРС, 79 състав в останалата обжалвана част, с
която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК при условията на
обективно и субективно кумулативно съединяване искове от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б.Т.;
Р.И.Т.; Д.И.Т. и Ц.И.Б. , както следва: 1/ исковете с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153 от ЗЕ - за разликата
над уважения размер от 2 537,63лв.- до пълния предявен размер от
4 275,50лв., претендирана от ответницата М.Б.Т.
като цена на доставена ТЕ за имот – ап.№ 48 в гр.София, ж.к***********за
периода м.05.2014г.- м.04.206г. и за разликите над уважените размери от по
507,53лв.- до пълните предявени размери от 855,10лв., претендирани поотделно от
всеки един от останалите ответници: Р.И.Т.; Д.И.Т. и Ц.И.Б.
като цена на доставена ТЕ за горепосочения имот и посочения период от време и
2/ исковете с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения
размер от 235,80лв.- до пълния предявен размер от 481,53лв., претендирана от ответницата М.Б.Т. като обезщетение за
забава върху сумата-цена на ТЕ за периода 15.09.204г.- 07.11.2016г. и за
разликите над уважените размери от по 47,16лв.- до пълните предявени размери от
по 96,31лв., претендирани поотделно от ответниците : Р.И.Т.; Д.И.Т. и Ц.И.Б. като обезщетения за
забава върху сумата- цена на ТЕ за периода 15.09.2014г.- 07.11.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
64764/2016г. по описа на СРС, 79 състав.
В останалата част първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати на
Р.И.Т. общата сума от 100,00лв. , / от която : 25,00лв.- за държавна такса и
75,00лв.- адвокатско възнаграждение/ - разноски за въззивното
производство и поотделно на всеки един от ответниците:
М.Б.Т.;
Д.И.Т. и Ц.И.Б.- сумата от по 75,00лв.- разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.