№ 998
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100501192 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалби, както следва:
1. Въззивна жалба на Т. В. Т., чрез адв. Ж. против Решение № 837 от
10.03.2025 година, постановено по гр.дело № 190/2024 година на ВРС, в
частта, с която са били отхвърлени исковете на въззивника Т. против
„Югби“ ЕООД да му заплати възнаграждение за положен извънреден
труд за разликата над сумата от 1867.27 лева до пълния претендиран общ
размер от 10 785.43 лева, включващ сумите, както следва: 760,76 лева за
месец юни 2021 г., 181,84 лева за месец юли 2021 г., 1462,50 лева за месец
септември 2021 г., 519,70 лева за месец май 2022 г., 831,00 лева за месец
юни 2022 г., 960,09 лева за месец юли 2022 г., 911,68 лева за месец август
2022 г., 968,16 лева за месец септември 2022 г., 912,99 лева за месец юни
2023 г., 1690,05 лева за месец юли 2023 г. и 1586,66 лева за месец август
2023 г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Т.
В. Т., ЕГН **********, против „Югби“ ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 186, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на заплати
на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
възнагражденията за извънреден труд в частта за разликата над сумата от
131.60 лева за периода от 26.08.2021 г. до 23.11.2023 г. до пълния
претендиран общ размер от 1311.31 лева за периода от 26.07.2022 г. до
1
23.11.2023 година.
Съобразно изложеното във въззивната жалба атакуваното решение е
необосновано и противоречи на представените по делото доказателства.
Излага се, че от последните е станало недвусмислено ясно, че ищеца е полагал
труд извън нормалното му работно време. По отношение на събраните
доказателства се сочи, че факта според които един свидетел няма спомен дали
ищеца е продавал билети или не омаловажава останалите доказателства, които
според жалбата не са ценени правилно. По същество искането е атакувания
акт в обжалваните му части да бъде отменен, а претенциите – уважени в пълен
размер.
1. Втората въззивна жалба е на „Югби“ ЕООД, ЕИК ********* против
Решение № 837 от 10.03.2025 година, постановено по гр. 190/2024 година
на ВРС, в частта, с която дружеството е било осъдено да заплати в
полза на Т. В. Т. сумата от общо 1867,27 лева (Хиляда осемстотин
шестдесет и седем лева и 27 ст.), представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд, включваща сумите, както следва: 11,15 лева за
периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г., 12 293,39 лева за периода от
01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., 353,05 лева за периода от 01.08.2022 г. до
31.08.2022 г., 1 006,64 лева за периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г. и
203,04 лева за периода от 01.08.2023 г. до 07.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която е осъдено да заплати на Т. В. Т.
сумата от общо 131.60 лева (Сто тридесет и един лева и шестдесет),
представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната
лихва върху всяко от дължимите възнаграждения за извънреден труд в
общ размер на 1867,27 лева, начислена за периода от 26.08.2021 г. до
23.11.2023 година.
В жалбата се излага, че решението в тази му част се явява неправилно,
като се сочи че дори и да има такъв полаган труд, то той е при други
работодатели. Според жалбата, ССчЕ ясно показва, че трудът на ищеца е бил
изцяло заплащан, като се обсъждат и показанията на свидетеля М.. В
заключение се настоява съдът да отмени решението в атакуваните му части и
да отхвърли исковете.
В останалата му част решението е влязло в сила.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
2
явява, не се предтавлява, но чрез адв. Ж. е постъпила молба относно хода на
делото и становище по същество.
Адв. К., които представлява въззиваемото дружество моли съдът да
потвърди решението в отхвърлителната му част и да го отмени в
осъдителната.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
По делото е наличен Трудов договор № 077 от 28.05.2021 година, сключен
между „Югби” ЕООД – Работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, с които
Работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано от
01.06.2021 година до 01.10.2021 година, да изпълнява длъжността „Спасител
плаж” с място на работа: морски плаж „Св. св. Константин и Елена“ - Варна, с
работно време: 8 часа, основно трудово възнаграждение: 650 лева, платимо до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работна заплата,
и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0,60% за
всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
Съобразно Допълнително споразумение от 28.06.2021 година към Трудов
договор № 077 от 28.05.2021 година мястото на работа на
работника/служителя, считано от 01.07.2021 година, е променено на: к.к.
„Златни пясъци“ – плаж „Панорама“.
Със Заповед № 062/07.07.2021 г. за прекратяване на Трудов договор №
077 от 8.05.2021 г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ
длъжността „Спасител плаж“, е било прекратено, считано от 07.07.2021 г., по
взаимно съгласие на страните.
Видно от Трудов договор № 122/30.08.2021 г., сключен между „Югби”
ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят
възлага, а работникът/служителят приема, считано от 01.09.2021 г. до
01.10.2021 г., да изпълнява длъжността „Спасител плаж” с място на работа:
морски плаж „Св. св. Константин и Елена“ - Варна, с работно време: 4 часа,
основно трудово възнаграждение: 325 лева, платимо до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов
стаж при настоящия работодател.
Със Заповед № 109/28.09.2021 г. за прекратяване на Трудов договор №
122/30.08.2021 г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ
длъжността „Спасител плаж“, е прекратено, считано от 01.10.2021 г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок. Видно
от Трудов договор № 137/13.05.2022 г., сключен между „Югби” ЕООД –
работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага,
а работникът/служителят приема, считано от 16.05.2022 г. до 01.10.2022 г., да
изпълнява длъжността „Спасител плаж” с място на работа: морски плаж „Св.
св. Константин 4 и Елена“ - Варна, с работно време: 8 часа, основно трудово
възнаграждение: 710 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ месеца,
за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при
3
настоящия работодател.
С Допълнително споразумение от 30.06.2022 г. към Трудов договор №
137/13.05.2022 г. мястото на работа на работника/служителя, считано от
01.07.2022 г., е променено на: к.к. „Златни пясъци“ – плаж „Панорама“.
С Допълнително споразумение от 29.08.2022 г. към Трудов договор №
137/13.05.2022 г. мястото на работа на работника/служителя, считано от
01.09.2022 г., е променено на: морски плаж „Св. св. Константин и Елена“. Със
Заповед № 183/30.09.2022 г. за прекратяване на Трудов договор №
137/13.05.2022 г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ
длъжността „Спасител плаж“, е прекратено, считано от 01.10.2022 г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок.
Видно от Трудов договор № 240/31.05.2023 г., сключен между „Югби”
ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят
възлага, а работникът/служителят приема, считано от 01.06.2023 г. до
01.10.2023 г., да изпълнява длъжността „Спасител плаж” с място на работа:
морски плаж „Св. св. Константин и Елена“ - Варна, с работно време: 8 часа,
основно трудово възнаграждение: 780 лева, платимо до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов
стаж при настоящия работодател. С чл. 6 е уговорено, че срокът за
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни,
е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока по договора.
С Допълнително споразумение от 30.06.2023 г. към Трудов договор №
240/31.05.2023 г. мястото на работа на работника/служителя, считано от
01.07.2023 г., е променено на: к.к. „Златни пясъци“ – плаж „Панорама“, с
работно време: 4 часа, разпределено по график, и основно трудово
възнаграждение: 390 лева.
С Допълнително споразумение от 07.08.2023 г. към Трудов договор №
240/31.05.2023 г. мястото на работа на работника/служителя, считано от
08.08.2023 г., е променено на: морски плаж „Св. св. Константин и Елена“.
Видно от Молба от 30.08.2023 г. до Управителя на „Югби” ЕООД, със същата
Т. В. Т. моли да бъде освободен от длъжността „Спасител“, считано от
01.09.2023 г. Със Заповед № 226/31.08.2023 г. за прекратяване на Трудов
договор № 240/31.05.2023 г. трудовото правоотношение на Т. В. Т.,
изпълняващ длъжността „Спасител плаж“, е прекратено, считано от
01.09.2023 г., по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с молба на
лицето.
Видно от Трудов договор № 202013/28.06.2021 г., същият е сключен
между „Кънпет 17” ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, на
основание чл. 111 от КТ, за извършване на работа извън установеното работно
време по основното трудово правоотношение на работника/служителя, като
работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано от
01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., да изпълнява длъжността „Касиер” с място на
работа: морски плаж „Панорама - юг“. Уговорено е основно трудово
възнаграждение: 325 лева, и продължителност на работно време: 4 часа, на
4
работни смени, разпределени във времевия интервал от 08:00 ч. до 18:00 ч.,
съобразени с работните смени при основния работодател, по месечен график,
който се изготвя до 28-о число на предходния месец.
Видно от Трудов договор № 20202/29.06.2022 г., същият е сключен между
„Илсоле” ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, на основание
чл. 111 от 5 КТ, за извършване на работа извън установеното работно време по
основното трудово правоотношение на работника/служителя, като
работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано от
01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., да изпълнява длъжността „Продавач билети” с
място на работа: плаж „Панорама - юг“, к.к. „Златни пясъци“. Уговорено е
основно трудово възнаграждение: 355 лева, и продължителност на работното
време: 4 часа, на работни смени, разпределени във времевия интервал от 08:00
ч. до 18:00 ч., съобразени с работните смени при основния работодател, по
месечен график, който се изготвя до 28-о число на предходния месец.
Видно от Трудов договор № 4/28.06.2023 г., същият е сключен между
„Пантай 20” ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, на
основание чл. 111 от КТ, за извършване на работа извън установеното работно
време по основното трудово правоотношение на работника/служителя, като
работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано от
01.07.2023 г. до 01.10.2023 г., да изпълнява длъжността „Продавач билети” с
място на работа: морски плаж. Уговорено е основно трудово възнаграждение:
390 лева, и продължителност на работното време: 4 часа, на работни смени,
разпределени във времевия интервал от 08:00 ч. до 18:00 ч., съобразени с
работните смени при основния работодател, по месечен график, който се
изготвя до 28-о число на предходния месец.
По делото е било изслушано Съдебно счетоводно заключение и от него
става ясно, че за процесния период ответникът „Югби” ЕООД е изплатил на
ищеца възнаграждения, както следва: - за месец юни 2021 г. – за 22 отработени
дни (176 часа) – 650,00 лева, включващи основна заплата; - за месец юли 2021
г. – за 4 отработени дни (32 часа) – 118,89 лева, включващи заплата за
отработени дни в размер на 118,18 лева и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 0,71 лева; изплатено е и обезщетение по чл.
224 от КТ в размер на 59,09 лева, за 2 неизползвани дни платен годишен
отпуск; - за месец септември 2021 г. – за 20 отработени дни (80 часа) – 326,95
лева, включващи заплата за отработени дни в размер на 325,00 лева и
допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 1,95 лева; -
за месец май 2022 г. – за 11 отработени дни (88 часа) – 448,11 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 411,05 лева, допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 2,47 лева и
възнаграждение за работа на официален празник в размер на 34,59 лева; - за
месец юни 2022 г. – за 22 отработени дни (176 часа) – 746,73 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева, допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 4,26 лева и
възнаграждение за работа на официален празник в размер на 32,47 лева; - за
месец юли 2022 г. – за 21 отработени дни (168 часа) – 714,26 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева и допълнително
5
възнаграждение за професионален опит в размер на 4,26 лева; - за месец
август 2022 г. – за 22 отработени дни (176 часа) – 714,26 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева и допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 4,26 лева; - за месец
септември 2022 г. – за 20 отработени дни (160 часа) – 714,26 лева, включващи
заплата за отработени дни в размер на 710,00 лева и допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 4,26 лева; изплатено е и
обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 284,00 лева, за 8 неизползвани дни
платен годишен отпуск; - за месец юни 2023 г. – за 22 отработени дни (176
часа) – 794,04 лева, включващи 6 заплата за отработени дни в размер на 780,00
лева и допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на
14,04 лева; - за месец юли 2023 г. – за 21 отработени дни (84 часа) – 397,02
лева, включващи заплата за отработени дни в размер на 390,00 лева и
допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 7,02 лева; -
за месец август 2023 г. – за 22 отработени дни (88 часа) – 397,02 лева,
включващи заплата за отработени дни в размер на 390,00 лева и допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 7,02 лева; изплатено е и
обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 88,64 лева, за 5 неизползвани дни
платен годишен отпуск. Експерта е посочил, че в ответното дружество е
установено сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец,
като служителите полагат труд на смени съгласно разработени графици и че
часовата ставка на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период е
определена със заключението по допуснатата ССчЕ, както следва: - за месец
юни 2021 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 650,00 лева –
3,693 лева; - за месец юли 2021 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна
заплата 650,00 лева – 3,715 лева; - за месец септември 2021 г. – при 20 работни
дни х 4 часа и основна заплата 325,00 лева – 4,087 лева; - за месец май 2022 г.
– при 19 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00 лева – 4,699 лева; - за
месец юни 2022 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00 лева
– 4,058 лева; - за месец юли 2022 г. – при 21 работни дни х 8 часа и основна
заплата 710,00 лева – 4,252 лева; - за месец август 2022 г. – при 22 работни дни
х 8 часа и основна заплата 710,00 лева – 4,058 лева; - за месец септември 2022
г. – при 20 работни дни х 8 часа и основна заплата 710,00 лева – 4,464 лева; - за
месец юни 2023 г. – при 22 работни дни х 8 часа и основна заплата 780,00 лева
– 4,512 лева; - за месец юли 2023 г. – при 21 работни дни х 4 часа и основна
заплата 390,00 лева – 4,726 лева; - за месец август 2023 г. – при 22 работни дни
х 4 часа и основна заплата 390,00 лева – 4,512 лева. Извършени са изчисления
за стойността на твърдения от ищеца положен от него извънреден труд в два
варианта – съгласно чл. 262, ал. 1, т. 1, 2 и 3, и съгласно т. 4, приложима при
сумирано изчисляване на работното време. Вещото лице сочи, че последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
по предсрочно прекратения Трудов договор № 240/31.05.2023 г. – за месец
август 2023 година, е в размер на 397.02 лева. Съответно мораторната лихва за
забава върху претендираното обезщетение за неспазен срок на предизвестието
за прекратяване на трудовото правоотношение, изчислена за периода от
26.10.2023 г. до 23.11.2023 г., е 4,20 лева.
6
Били са разпитани свидетели:
Свидетелите Я. Ч. М., Д. А. П. и Д. Л. Р. – за ищеца. Свидетеля М. указва,
че е колега на ищеца; запознали се именно в качеството си на колеги в
началото на месец юли 2021 г., като през трите процесни години - 2021 г., 2022
г. и 2023 г., от началото на месец юли до края на месец август двамата са
работили заедно на плаж „Панорама“. Излага, че през 2021 г. работният
график на ищеца бил три работни дни и един почивен, в който той всъщност
не почивал, а давал дневни смени на целогодишната си работа, като охранител
- но свидетелят не знае къде. Заявява, че през 2022 г. и 2023 г. двамата
работили заедно всеки ден от 08:00 ч. до 18:00 ч., като ищецът, освен
спасител, бил и касиер – събирал парите на хората за шезлонги и чадъри, но
свидетелят не знае дали Т. е имал договор за това с друга фирма. Знае, че през
месеците юни и септември от 2021 г. до 2023 г. ищецът е работил като
спасител на плажа на „Св. св. Константин и Елена“, но не може да твърди
нищо за работния му график там, тъй като е нямал наблюдения.
Свидетелката П. сочи, че познава ищеца от повече от 35 години, от
спорта, като след водната топка той станал спасител и до ден днешен работел
като такъв. Свидетелката също била спасител, като от месец април до месец
октомври 2022 г. работила на басейна на хотел „Азалия“ и постът на ищеца на
плажа бил точно пред нейния пост; той работил там през месеците юни и
септември, а през юли и август бил на плажа на „Златни пясъци“. Работните
смени на свидетелката били по 12 часа и тя отивала на работа много по рано
от ищеца; графикът й на работа бил два работни и два почивни дни, като
започвала в 8:00 ч, и когато била на работа виждала, че ищецът всеки ден
започва работа около 8:00 ч. – 8:30 ч. и приключва около 18:30 ч. Знае, че
работният му график бил такъв и в нейните почивни дни, защото тогава ходела
на плаж при него. Ходела на плаж при него всеки почивен ден и на „Златни
пясъци“, тъй като били приятели, затова знае, че и там работел всеки ден.
Свидетелката не знае дали освен спасител, ищецът е съвместявал и друга
длъжност; не го е виждала да продава билети за чадъри.
Свидетеля Р. заявява, че е собственик на няколко фирми, като ищецът,
когото познава още от годините, когато били състезатели по водна топка, бил
полагал труд към някои от тях. Заявява, че фирмата му „Кънпет 17“ ЕООД е
концесионер на плаж „Панорама“, където А. му бил наемател, и свидетелят,
макар че бил посещавал този плаж рядко, бил виждал там ищеца в униформа
на спасител, поради което предполага, че е работил там. Когато работел при
него, Т. съвместявал длъжностите спасител и касиер; не знае дали и след това
е било така.
При тези данни ВРС е заключил, че претенциите се явяват частично
доказани, като се е позовал на наличните свидетелски показания и експертиза.
Виждането на въззивния съд е следното:
Преди всичко ВОС приема, че трудовото възнаграждение по своето
естество е насрещната престация, дължима от работодателя срещу
предоставената от работника и / или служителя трудова сила. При всяко
положение положения труд е възмезден и се определя от времетраенето на
7
работата или от изработеното. Съобразно чл.3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата – вж.ДВ.бр.9 от 2007 година, в брутното
трудово възнаграждение се включват следните показатели:1.Основна
работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и
прилаганата система на заплащане на труда;2.Допълнителни трудови
възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг
нормативен акт или в колективен трудов договор; 3.Други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния
трудов договор и невключени в т. 1 и 2.Т.е. брутното трудово
възнаграждение е сбор от основното и добавките към него. Към въпросните
добавки следва да се третират и т.нар. вредни условия на труд, чиито
нормативен произход следва от Наредбата за комплексното оценяване
условията на труд. На подобна оценка подлежат компонентите, описани в чл.4
– микроклимат, токсични вещества, прах, шум, вибрации, осветление,
физическо натоварване, електромагнитни полета и лазерни лъчения,
йонизиращи лъчения и производствен риск.
Основното възражение, манифестирано във въззивната жалба е
необоснованост, която обаче според въззивния съд не е налице. Полагането на
извънредния труд подлежи на доказване, при това главно, и с всички налични
процесуални способи. Решаващата съдебна инстанция е обосновала извода си,
досежно показанията на свидетеля М., възприемайки ги безкритично, като
изхождащи от лице, непредубедено и при това притежаващо преки и
непосредствени наблюдения. Прави впечатление в тези показания, че за
уважените от ВРС периоди, работните смени на свидетеля и ищеца са напълно
съвпаднали. Също правилно ВРС е преценил част от показанията на
свидетелката П., като недостоверни, по причина, че не почиват на преки
впечатления.
Съответно на практиката на ВКС на Р България - вж. Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева, при сумираното изчисляване, установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се
пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Във
всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през
официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но
не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по
трудовия договор. Така че няма значение дали се касае за извънреден труд или
не. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи
от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на
8
труда. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в това число и свидетелски. Неводенето на писмен
отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля
доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама
по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл.
143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на
страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването
или не на положен извънреден труд.
Съобразявайки жалбата на Работодателя, съдът намира, че е в негова
тежест да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в
действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и
съдебните експертизи. Когато насрещните страни спорят относно дължимото
и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в
твърденията относно продължителността на работното време, неговото
разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях
трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с
конкретните си твърдения. Независимо какви условия на работно време и
почивки ще приеме съдът, ако той установи, че с оглед приложимите за случая
правила е положен извънреден труд и той е останал неплатен, ще следва да го
присъди, на основание чл. 150 КТ. Въпрос на приложима материално правна
норма е преценката за относимата хипотеза - на чл. 262, чл. 263 или чл. 264
КТ.
Представените по делото доказателства - свидетелски показания и
Съдебно счетоводна експертиза сочат, че извънреден труд е полаган от ищеца.
При възложена върху него доказателствена тежест за установяване на
полагането такъв, по делото са ангажирани данни само за част от
претендирания от него период. Сведения за полаган извънреден труд могат да
се извлекат от свидетелските показания на свидетеля М. и Р., както и от
Счетоводната експертиза. Същевременно, Работодателят не е успял да
ангажира доказателства за защитните си твърдения, че ищеца, дори и да е
работил извънредно, е сторил това без негово знание или при съзнателно
нарушаване на известното му работно време или на заповедта за стриктно
спазване на работното време.
От друга страна, от Съдебно счетоводната експертиза става ясно, че
извънреден труд на ищеца не е бил заплащан. Обстоятелството, че
Работодателят не е водил необходимата книга за извънреден труд по чл. 149
КТ не опровергава извода за полаган такъв, а само може да доведе до
евентуални административни санкции в негова вреда.
Установяването на твърденията на ищеца за полаган извънреден труд е
изключително затруднено от липсата на конкретни данни, особено за
отхвърлените от ВРС периоди в исковата молба, тъй като нито един от
свидетелите не посочва непосредствени и системни наблюдения за
продължителността на работата на ищеца, с изключение на свидетеля М. и то
за една част от периодите – приети за доказани. От друга страна обаче, според
ССчЕ, според съществуващите счетоводни документи извънреден труд на
ищеца въобще не е бил заплащан. Съвкупността от посочените данни води до
заключението, че полагането на извънреден труд от страна на ищеца е
9
установено в посочените от ВРС параметри.
По смисъла на чл.128 от КТ всеки Работодател е задължен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Действително тук няма спор, че
правоотношението е трудово по своето естество, както и че ищеца е
престирал дължимия труд, за което е следвало да получи възнаграждение.
Ищеца е изпълнявал трудовата си дейност далеч над установеното в трудовия
договор, както през работни, така и през почивните дни. Ето защо този труд –
доказано положен от него, следва да бъде овъзмезден.
Въззиваемото дружество не претендира разноски, а въззивната – макар да
е направила такова искане, не е представила Списък, така, че такива не се
присъждат.
Предвид изложеното по – горе, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 837 от 10.03.2025 година, постановено по
гр.дело № 190/2024 година на ВРС, в частта, с която са били отхвърлени
исковете на въззивника Т. В. Т., ЕГН ********** против „Югби“ ЕООД, ЕИК
********* да му заплати възнаграждение за положен извънреден труд за
разликата над сумата от 1867.27 лева до пълния претендиран общ размер от 10
785.43 лева, включващ сумите, както следва: 760,76 лева за месец юни 2021 г.,
181,84 лева за месец юли 2021 г., 1462,50 лева за месец септември 2021 г.,
519,70 лева за месец май 2022 г., 831,00 лева за месец юни 2022 г., 960,09 лева
за месец юли 2022 г., 911,68 лева за месец август 2022 г., 968,16 лева за месец
септември 2022 г., 912,99 лева за месец юни 2023 г., 1690,05 лева за месец юли
2023 г. и 1586,66 лева за месец август 2023 г., ведно със законната лихва върху
общата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е бил
отхвърлен предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, против „Югби“ ЕООД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 186, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника на заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху възнагражденията за извънреден труд в частта за разликата над
сумата от 131.60 лева за периода от 26.08.2021 г. до 23.11.2023 г. до пълния
претендиран общ размер от 1311.31 лева за периода от 26.07.2022 г. до
23.11.2023 г., както и в частта, с която, с която дружеството „Югби“ ЕООД,
ЕИК ********* е било осъдено да заплати в полза на Т. В. Т. сумата от общо
1867.27 лева (хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и седем) -
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, включваща
сумите, както следва: 11,15 лева за периода от 01.07.2021 г. до 06.07.2021 г., 12
293,39 лева за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., 353,05 лева за периода
от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., 1 006,64 лева за периода от 01.07.2023 г. до
31.07.2023 г. и 203,04 лева за периода от 01.08.2023 г. до 07.08.2023 г., ведно
със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на
10
исковата молба в съда – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която дружеството „Югби“ ЕООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на Т. В. Т., ЕГН ********** сумата от общо
131.60 лева (Сто тридесет и един лева и шестдесет), представляваща сбор от
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко от дължимите
възнаграждения за извънреден труд в общ размер на 1867.27 лева, начислена
за периода от 26.08.2021 година до 23.11.2023 година.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен
Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11