РЕШЕНИЕ
№ 2273
гр. Бургас, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120105740 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З. Ж. С. с ЕГН **********,
адрес: с. Р общ. Б, ул. „“ № , действаща чрез пълномощника си адвокат Д. М., съдебен
адрес: гр. П, бул. „“ № , ет. , ап. Б, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С – , район , бул. „ № , бл. , вх. ,
ет. , ап. офис , представлявано заедно от Д В. Н. и И. В. В, с която се претендира да
бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор №
....../08.04.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при
условията на евентуалност да бъде прието за установено, че е нищожна клаузата на чл.
5 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договор за
гаранция/поръчителство. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищцата твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в него не са посочени условията за прилагане
на посочения в договора лихвен процент, като липсвало и изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран или е променлив. Наред с това се излага, че в договора
липсва посочване на общия размер на дължимата възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се
1
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания. На следващо място се твърди, че погасителния план към договора за
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което е
самостоятелно основание за нищожност на договора. Твърди се и че процесният
договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него е
посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не и методиката на формирането му.
Заявено е, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата от 5 940 лв.,
която се претендира чрез договор за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР и
ГЛП. По отношение клаузата на чл. 5 от договора за кредит се твърди, че същата е
нищожна, тъй като с нея като условие за сключване на договора за кредит е
предвидено сключване на договор за поръчителство с дължимо възнаграждение в
размер на 100 % от сумата по кредита, което води до нееквивалентност на насрещните
престации и до накърняване на добрите нрави. Твърди се също така, че клаузата на чл.
5 от договора за кредит е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, тъй като същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните.
Правно основание на предявения главен иск е чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а на евентуалния такъв е чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с
който са оспорени исковете, като са изложени обстойни доводи в тази насока. Сочи се,
че не са налице твърдяните от ищцата основания за нищожност на договора за кредит,
като ГПР и ГЛП били коректно посочени в него, в погасителния план точно и ясно са
посочени всички дължими вноски, както и техните размери и падежи, а ГПР е
изчислен по предвидената в ЗПК формула. Ответникът твърди, че е предоставил
своевременно цялата необходима информация относно размера на ГПР и начина за
неговото формиране, както преди сключване на договора, така и в последствие в него
по разбираем начин, като ясно са посочени общата сума, главницата и лихвата. Според
ответната страна посоченият ГПР от 49. 66 % в договора за кредит е в съответствие с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението по договора за
гаранция не се включвало в ГПР, понеже не било задължително за сключване на
договора за кредит. На следващо място обезпечаването на договора целяло да
гарантира финансовия риск от неплатежоспособността на длъжника, а не единствено
да начислява допълнителни разходи по кредита. На следващо място е заявено, че
сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ не е задължително
условие за отпускане на кредита, а същият е можело да бъде обезпечен по различни
2
начини, като ищцата е избрала именно този начин на обезпечение. В тази връзка
намира за неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на чл. 5 от договора.
Счита, че при кандидатстване за кредит ищецът е имал право на избор дали да
обезпечи кредита с поръчител, предложен от кредитора или да избере сам кой да бъде
гарант. Доколкото обаче ищецът се е възползвал от нея, то тя се явява индивидуално
договорена по избор на потребителя. Ищецът сам е избрал като обезпечение
поръчителството от „Фератум Банк“. Възразява и срещу твърденията за наличието на
заблуждаваща търговска практика. Излага се, че освен това ищецът е разполагал и с
правото по чл. 29 от ЗПК да се откаже от договора за кредит в срок от 14 дни от
сключването му, без да дава обяснения и да дължи обезщетение и неустойки, което
право обаче не е упражнил, което според ответника води до обосновано
предположение, че е разбрал и приел чл. 5 от процесния договор. Моли за отхвърляне
на исковете. Също търси присъждането на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили приложения към исковата
молба договор №......./08.04.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата
на който кредитодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 6 000 лева.
Съгласно чл. 3 длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 8 100 лева,
включваща главница от 6 000 лева и лихва в размер на 2 100 лева при лихвен процент
от 35.00 %, на 18 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, с първа падежна дата 09.05.2022г. Съгласно чл. 9.3 от Общите условия за
предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, достъпни на
интернет страницата на ответното дружество, потребителският кредит се издължава на
месечни погасителни вноски, дължими на падежни дати, посочени в погасителния
план. В погасителния план към договора вноските са посочени с различни размери и
различни падежи, като първата от тях е на 09.05.2022 г., а последната на 01.10.2023 г.
ГПР съгласно договорът е посочен в размер на 49. 66 %.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителството,
предоставено от Feratum Bank в полза на кредитора, като с одобряването на
предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се
отмени от кредитополучателя или от поръчителя. В същия се съдържа и изявление, че
кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи
както предложеното юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите
условия е предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява
кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и
3
предложеното обезпечение. За да повиши кредитоспособността си и вероятността да
бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи едно от следните
обезпечения: обезпечение, предоставено от гарант-юридическо или физическо лице,
одобрено от „Фератум България“ и обезпечение от поръчител-физическо лице, избран
от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез
сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в
полза на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 08.04.2022 г., сключен
между ищцата и гаранта „Фератум Банк“, по силата на който дружеството, се
задължава солидарно с ищеца да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на
всички задължения, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит,
сключен между ищцата и „Фератум България“ с отпусната сума 8 000 лева.
Отговорността на поръчителя е ограничена до 8 000 лева. Уговорена е такса за
предоставяне на поръчителството в размер на 5 940 лева, на 18 вноски с първо
плащане 08.05.2022 г. и с краен срок за издължаването на таксата на 30.09.2023 г.
От заключението по изпълнената съдебно-техническа експертиза е видно че
преди и по време на сключване на договора за кредит между страните е водена
електронна кореспонденция, в която са указани условията за получаване на кредит,
както и условията за неговото погасяване. В преддоговорната информация, видна от
изпълнената съдебно-техническа експертиза, а и също така достъпна на сайта на
дружеството, за която се установява, че действително е изпратена на ищцата от
ответното дружество е вписано, че е налице изискване за обезпечение - договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В чл.4.3. от
преддоговорната информация е вписано, че кредитополучателят може да избере да
сключи договор за гаранция, това не е задължително и разходите за това не се
включват в ГПР. В чл. 2 „дефиниции" от общите условия към договора фигурират
дефиниции за поръчител и гарант, като общото е, че лицето следва да е одобрено от
дружеството - ответник.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1- 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Така според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
4
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение № 1 начин. Ако не са спазени всички от посочените изисквания,
договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Също така в §1, т. 2 от ДР на ЗПК
е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора
като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 8 100 лева, която
включва отпуснатия кредит 6 000 лева и 2 100 лева лихва, при лихвен процент 35 %.
Посочено е също така, че ГПР е 49.66%, но не е ясно същия от какво се формира. Не
са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, а също - както в договора, така и в представената преддоговорна информация,
липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗПК и самостоятелно се явява основание за
неговата нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК. Отделно от това в случая съгласно
чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum
Bank на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в определен размер,
като сумата не е включена в ГПР. Съдът обаче счита, че сумата от 5 940 лв. - дължима
такса по договора за поръчителство следва да бъде включена в ГПР, тъй като
представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която
норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над
допустимата стойност. При това се налага извода, че със сключване на договора за
поръчителство в случая е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, при преценка на действителния размер на разходите по кредита след
включване на таксата по договора за поръчителство се надвишава предвидения в
закона ГПР, което също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от
ЗПК. Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на
потребителския договор, посочени в чл. 22 от ЗПК, води до неговата нищожност, като
така прието е в съответствие с практиката на СЕС по решение от 21.03.2024 год. по
дело С-714-22 и другите решения цитирани в него.
Гореизложеното обосновава извода за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит.
При този изход на спора основателна се явява ищцовата претенция за
присъждане на сторените разноски по делото в размер на 324. 80 лв.
Следва също така да бъде присъдено възнаграждение в полза на адвокат Д. В.
5
М. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на
1 320 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Прогласява нищожността на договор № ...../08.04.2022 г. за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между З. Ж. С. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като
противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Осъжда „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С – , район М , бул. „ № представлявано заедно от Д. В. Н. и И .В,
да заплати на З. Ж. С. с ЕГН **********, адрес: с. Р, общ. Б, ул. „№ , сумата от 324.
80 лв. /триста двадесет и четири лева и 80 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С– 1712, район М , бул. „ А. М“ № бл., вх. , ет., ап. офис
представлявано заедно от Д. В. Н И. В. В, да заплати на адвокат Д. В. М., Пловдивска
адвокатска колегия, служебен адрес: гр. П, бул. „ № , ет. , ап. , сумата от 1 320 лв. с
ДДС /хиляда триста и двадесет лева/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6