№ 1592
гр. Варна, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500824 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9044/10.02.2022 г. на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена
чрез пълномощник юриск. Р. И. И., срещу разпореждане №3308/28.01.2022г.
на Варненски районен съд, 31 състав, поправено с разпореждане №
10389/25.03.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 903/2022 г. по описа на същия
съд, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване в полза
на дружеството - кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. СТ.
В., ЕГН **********, като кредитополучател, за сумата 13,87 лв.,
представляваща дължима договорна лихва за периода 03.03.2017 – 03.05.2017
г.
Жалбоподателят твърди, че заповедният съд е превишил своите
правомощия и в нарушение на съдопроизводствените правила се е
произнесъл по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Счита, че преценката по чл. 411, ал.2, т. 2 и т. З от ГПК за наличието на
противоречие на искането със закона и добрите нрави, както и наличието на
неравноправни клаузи е извършена в нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Твърди се,
че кредиторът няма задължение да посочва методиката за формиране на
годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен
1
процент. Излага, че са спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
уговорения между страните ГПР е в допустимите от закона граници. В
договора страните ясно са посочили размера на ГЛП и ГПР, както и точният
размер на дължимите от кредитополучателя суми. Твърди, че поведението на
кредитора е добросъвестно и уговорената възнаградителна лихва не
представлява неравноправна клауза. При тези основни оплаквания и
твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е постановил
отказ по искането, в частта за претендираната договорна лихва. Моли за
отмяна на обжалваното разпореждане, в тази му част, както и издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 13,87 лв. представляваща дължима по
договора възнаградителна лихва за периода от 03.03.2017 г. до 03.05.2017 г.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което
частично е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за претендираната договорна лихва.
Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство,
съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема
същата за процесуално допустима за разглеждане.
От данните по ч.гр.д. № 903/2022 г. по описа на ВРС, 31 състав, се
установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по образец - приложение № 1 към
НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа
във връзка със заповедното производство, за парични вземания на заявителя –
кредитор „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
спрямо длъжника Д. СТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, в
размер на 200 лева – главница, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; 13,87 лева –
договорна лихва за периода 03.03.2017 г. – 03.05.2017 г.; 86,13 лева –
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 11,03 лева – лихва за
забава за периода 04.03.2017г. - 03.05.2017 г., както и законната лихва за
периода 03.05.2017 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 - 26.01.2022 г., произтичащи
2
от неизпълнение по договор за потребителски кредит № ********** от
23.01.2017 година.
Заповедният съд частично е отказал издаването на заповед за
изпълнение по отношение на претендираната договорна лихва за периода
03.03.2017 г. – 03.05.2017 г. в размер на 13,87 лева, както и по отношение на
претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер на 86,13 лева, поради съображения за противоречието им с
разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителските кредити.
Предмет на жалбата е единствено претенцията за дължимост на
договорна лихва в размер на 13,87 лева за периода 03.03.2017 г. – 03.05.2017
г.
Уговорената в договора лихва по съществото си представлява
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока
на договора. Изричното договаряне на възнаграждение за предоставяне на
парична сума следва да се подчинява на правилата на добрите нрави, които
изискват престацията да не е предназначена като средство за обогатяване на
едната страна за сметка на другата. Законодателят е отчел разликата в
положението на договарящите страни и е въвел от една страна закрилни
норми за потребителя, а от друга е гарантирал на търговеца възможността да
уговаря цената на финансовата услуга която предоставя.
Нарушение на нравствените норми би имало само, ако
възнаграждението е предназначено за генериране на свърхпечалба за сметка
на икономически по-слабата страна или ако цената е предназначена да
компенсира високия риск на необезпечен или съмнително събираем кредит.
Преценката дали е налице нищожност на договорната клауза за
възнаградителна лихва, следва да бъде направена въз основа на цялостен
анализ на конкретните особености на договорните отношения между
страните, а не въз основа на предварително установени критерии.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет.
3
В конкретния случай, в раздел VI от Договора са посочени параметрите
на предоставения кредит. Страните са уговорили ГПР в размер на 49,86 %
при ГЛП 41,17 %. Срокът на кредита е в размер на три месеца, като по този
начин за предоставения кредит в размер на 200 лв., кредитополучателят
дължи на кредитора възнаграждение в размер на 13,87 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че размерът на ГПР отговаря на
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че за уговорения срок на кредита
възнаграждение в размер на 13,87 лв. не е прекомерно и не противоречи на
добрите нрави.
По тези съображения частната жалба се преценява като основателна.
Обжалваното разпореждане на заповедния съд следва да бъде отменено
частично като се разпореди издаване на заповед за изпълнение за следващото
се договорно възнаграждение в размер на 13,87 лв.
Като обусловено от този изход на спора като основателно се преценява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и за въззивното
производство, в размер на заплатената държавна такса от 15 лева и
юрисконсулско възнаграждение. Последното се определя от въззивния съд в
минималния размер по чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ от 50 лева. Тези допълнителни разноски (в общ размер на 65 лева)
следва да се възложат на длъжника на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 от
ГПК, като се включат в заповедта за изпълнение при изпълнение на
въззивния съдебен акт.
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3308 от 28.01.2022 г., поправено с
разпореждане № 10389/25.03.2022 г. на Варненски районен съд, 31 състав,
постановено по ч.гр.д. № 903/2022 г. по описа на ВРС, в частта му, с която е
отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника Д. СТ. В., ЕГН **********, за сумата в
4
размер на 13,87 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 03.05.2017 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление с вх. №
5306/27.01.2022 г. по описа на ВРС, в полза на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу длъжника Д. СТ. В.,
ЕГН **********, за сумата в размер на 13,87 лв., дължима за периода от
03.03.2017 г. до 03.05.2017 г.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 65 лева в
полза на жалбоподателя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, която сума да се включи в същата заповед, на
основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за изпълнение, чрез
издаване на заповед за изпълнение, по утвърдения с НАРЕДБА № 6 от
20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление
за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5