Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
18.03.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Г.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 367 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН,
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба от Д.Г.А., ЕГН **********, чрез адвокат М.К.,
против решение № 260032/18.12.2020г. постановено по АНД № 222/2020г. по описа
на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/
№ 6920/26.08.2020г., издаден от началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура - София,
с което на Д.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв. на основание чл.53, ал.1, т.2, вр. с
чл.26, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ за извършено нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.„а“ от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се твърди, че атакуваното
решение е неправилно, постановено в противоречие на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съдът да отмени обжалвания
съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание, касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява
и не се представлява. Представя допълнително становище в което отново излага
съображенията си за отмяна на решението на първоинстанционния съд и издаденото
наказателно постановление. Сочи, че
така установените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над допустимите
норми сочели, че за управляваното от касатора ППС разрешение за дейности по
специално ползване на пътищата не било изискуемо. При това положение движението
на ППС не можело да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.
„а“ от ЗП. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че измереното превишение
на натоварването на осите на процесния автомобил попада в границите на
изключението по чл.14, ал.3 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, поради което щом движението на
ППС се извършвало без заплатена такса по чл.14, ал.3 от наредбата, се
осъществявал състава на чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а не този на чл.53, ал.1
от ЗП. Посочва се, че съгласно константната практика, когато движението на
извънгабаритно ППС се извършвало без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от
наредбата във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, било налице нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществявал състава на чл.53, ал.1 от ЗП, което в
случая не било налице. В подкрепа на последното се цитира съдебна практика.
Ответникът по касацията – Агенция „Пътна
инфраструктура - София, се представлява от юрисконсулт Папизова, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Моли за потвърждаване решението на първоинстанционния съд и за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба и моли решението на Районен съд – Карнобат да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на страните и заключението на
прокурора, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Карнобат е потвърдил НП №
6920/26.08.2020г., издаден от началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура - София, с което
на Д.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000.00 лв. на основание чл.53, ал.1, т.2, вр. с чл.26,
ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.„а“ от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За да постанови решението си съдът е приел, че с издаденото НП правилно е
наложено наказание на водача на процесното ППС, тъй като същият е субект на
нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП съгласно санкционната норма на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, която предвижда, че наказание за това нарушение се
налага и на извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без
съответно разрешение. Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че като водач на ППС е нарушил нормата на чл.139, ал.1, т.2
от ЗДвП и че следва да му бъде наложена санкция по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
тъй като посочените норми регулират обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, докато посочената в НП като нарушена
разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП урежда обществени отношения
свързани с ползването, поддържането и финансирането на пътищата, както и с
управлението на пътната инфраструктура в страната.
Така постановеното решение е
неправилно. Съображенията за това са следните:
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН № 0007529/04.08.2020г. от
служител на АПИ за това, че на 04.08.2020г. в 13.44
ч., на път 1-
При проверката било
извършено измерване на натоварването и било установено, че са надвишени нормите на Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ както следва: измереното натоварване на
задвижващата /2ра/ единична ос на ППС била 13.050 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” на
Наредбата; при измерено разстояние между осите
В
АУАН е посочено, че съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на
нормите по чл.7, ППС е тежко и че измерените параметри на ППС показват, че ППС
е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
тъй като е било тежко по см. на чл.3, т.2 във вр.чл.6 и чл.7 на Наредбата. Цитирана
е като нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, съгласно която движението
на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя /АПИ/, тъй като при проверката водачът на ППС не
представил на длъжностното лице на АПП валидно разрешение /разрешително или квитанция
за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство
по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата.
Въз основа на съставения акт на 26.08.2020г. било издадено процесното
НП, при пълна идентичност на фактическото описание и правната квалификация на
нарушението.
Наложената
от наказващия орган санкция на Д.Г.А. се основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП,
съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25,
чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат
или наредят да бъдат извършени дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази
нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1
от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената в
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение. Принципно субект на
административнонаказателна отговорност по тази разпоредба може да бъде и
касаторът, като водач на ППС, включително по аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е
посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1,
б.„а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има
следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол
при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3.
В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че
разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на чл.8,
ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).
Според чл.14, ал.3 от Наредбата, извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – до
Цитираната нормативна уредба води на извода, че има
два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС
по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от
администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса,
когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл.14, ал.3
от Наредбата.
В конкретния случай е измерено натоварване на
задвижващата /2ра/ единична ос на ППС била 13.050 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” на
Наредбата, а измерената сума от натоварванията на ос на тройната
ос на полуремаркето е 30 т., при разстояние между осите над
Несъмнено движението на това тежко ППС се разрешава
след заплащане само на дължимата такса, без да е изискуемо издаването на
писмено разрешително по образеца, предвиден в чл.14, ал.1 от Наредбата, при
условията на чл.8, ал.2 и ал.4 от същата – от администрацията, управляваща
пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и след заплатени
пътни такси.
Изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания
над допустимите норми сочат, че за управляваното от касатора ППС разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя
/АПИ/, не е било изискуемо. При това положение движението на това ППС не може
да бъде квалифицирано като нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП.
Тази норма въвежда забрана за движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а според ал.3 на чл.26 от
ЗП, разрешенията по ал.2 се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за
републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските
пътища, в посочени срокове. Т.е. въпреки разликата в използваната терминология,
изискуемите по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП разрешения са само формалните
писмени разрешителни, на каквито не могат да бъдат приравнени квитанциите за
заплащане на дължимата такса по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба
№11/03.07.2001 г.
Налице е и несъответствие между фактическото описание
на административното нарушение и неговата правна квалификация, което не е
констатирано от въззивния съд.
В актуалната съдебна практика (напр. Решение №40/28.02.2018
г. по КАНД №4/2018 г. на АС – Стара Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД
№453/2019 г. на АС – Стара Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019
г. на АС – Бургас, Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС –
Хасково, Решение № 98 от 28.02.2020г. по КАНД
№ 1397/2019г. на АдмС-Хасково и
др.) се застъпва становището, че в
случаите, когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2
от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14,
ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като
разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26,
ал.3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете
на съответните общини – за общинските пътища), а в хипотезата на чл.14, ал.3 от
Наредбата се заплаща такса и не се издава формален административен акт.
След като нормативно е предвидено, че е допустимо
движение на тежки ППС до определени параметри без издадено разрешение /при
заплащане на определена такса/, и доколкото в случая управляваното от касационният жалбоподател ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3
от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност
на процесното наказателно постановление районният съд е приложил неправилно
материалния закон, поради което е налице твърдяното в касационната жалба
основание за отмяната на решението му. Вместо него следва да бъде постановено
друго, с което Наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
не е налице направено искане за това от касатора.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260032/18.12.2020г. постановено по АНД №
222/2020г. по описа на Районен съд – Карнобат. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6920/26.08.2020г., издаден от началник
отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура - София, с което на Д.Г.А., ЕГН ********** с
адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.
на основание чл.53, ал.1, т.2, вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ за
извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.