Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 13.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание
на шестнайсети март през две хиляди и двайсет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№ 732/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр. със
Закон за защита от дискриминация.
С Решение № 260086/04.11.2020г.,пост.по
гр.д.№131/2020г. РС-Ловеч е отхвърлил, като неоснователни и недоказани,
предявените от М.С.С. с ЕГН-**********,***, против Главна
Дирекция ”Изпълнение на наказанията“(ГДИН), с адрес гр.София-1309, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, искове с правно основание- чл.71,ал.1,т.1
от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно
отношение спрямо ищеца по признаците "лично положение" и
„гражданство", за периода от 09.06.2014г. до 09.08.2014г.,изразяващо се с отказ
на служители на ГД"ИН" да уважат искането му да предаде вещите на
близките си, чрез поставена резолюция върху заявлението, иск с правно основание
чл.71,ал.1,т.2 от ЗЗДискр., за осъждане на
ответника да преустанови твърдяното от ищеца нарушение, както и да се въздържа
в бъдеще от по нататъшни нарушения, иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2
от ЗЗДискр., за осъждане на ответника да му изплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.06.2014г. до
09.08.2014г., в размер на сумата 1 000 лв., изразяващи се в унижение, отхвърленост, тормоз, че не може да се възползва от благото
да гледа телевизия и да върне свои лични вещи, да се ползва от тях, в
съответствие с Протокол 1 за времето от 09.06.2014г. до 09.08.2014г., ведно със
законната лихва, считано от констатацията на нарушението до момента на
изплащането. М.С.С. е осъден да заплати на ГД”Изпълнение
на наказанията“-София, сумата 100 (сто)
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски - възнаграждение за
юрисконсулт,а претенцията на ГД”ИН“-гр.София”№21 за пълния размер разноски до 300лв.
е отхвърлена.
Постъпила е въззивна
жалба от М.С.С., адрес ***, против решението.
Счита,че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди,че фактическите
и правни констатации на съда са направени въз основа на избирателно и
целенасочено кредитиране и анализ на събраните доказателства, което е довело да
постановяване на порочно решение. При произнасянето си съдът е следвало да
прилага ГПК само като общ процесуален ред,а при наличие на материални основания
да прилага явяващият се специален ЗЗДискриминация.
Твърди,че съдът не е съобразил ангажираните от С. доказателства,от които може
да се направи извод за съществуващи индиции за
дискриминация,изразяваща се в неравно третиране спрямо други лишени от свобода
лица. Съдът е нарушил правилото на чл.9 от ЗЗДискр.
по отношение тежестта на доказване, въвеждаща правило в отклонение от ГПК. Счита
за порочно възлагането в негова тежест да доказва действия,бездействия и
виновно поведение от страна на служителите на ГД“ИН“. Смята,че е доказал по
несъмнен начин,че спрямо него е осъществено дискриминационно третиране и то не
е отчетено правилно от РС-Ловеч. Посочил е поименно точно с кои лишени от
свобода следва да се направи сравнението. Изразява позиция,че по отношение на
него е налице единствено задължение да посочи фактите на неравноправно
третиране,но не и мотивите и причините на ответната страна, довели до
дискриминация. Счита,че ГД“ИН“ не са ангажирали доказателства за оборване твърденията
му.
На следващо място твърди,че в
нарушение на служебното начало РС-Ловеч приема,че лицата,чрез които ищецът
прави сравнение,не са били разпитани в съдебно заседание. Оспорва и сочи,че св.Л.
е бил разпитан в съдебното заседание на
08.12.2016г.по адм.д.№56/2016г.по описа на АС-Ловеч, което
производство е приобщено към настоящето. Счита,че с протокола от това заседание
се изясняват твърденията му,които първоинстанционният съд е приел за
недоказани. Изяснено е и кои лица-изброени поименно,са били
облагодетелствани,като им е позволено да върнат/получат вещите си,къде са били
телевизорите на С.-старият и новият,през процесния
период,в който смисъл са показанията на св.К..
Моли изцяло да се отмени обжалваното
решение и се уважи предявеният иск или делото се върне за разглеждане от
РС-Ловеч при правилно прилагане на закона.
По делото е постъпила въззивна жалба и
от назначения служебен адвокат по реда на чл.94 от ГПК и -адв.В.Н.-ЛАК. Счита за неправилен извода на съда
за липса на доказателства за наличие на дискриминация по отношение на С..Излага,че
от разпита на свидетеля и ангажираните писмени доказателства и приложените
останали в другите производства,са налице данни,че М.С. е получил телевизор и
декодер,за да ги ползва по утвърдения ред и на 09.06.2014г. е подал заявление
до началника на затвора в гр.Ловеч с искане да върне 12 лични вещи. Върху
заявлението е поставена резолюция за отказ. С. е подал и второ заявление на
09.08.2014г.и му е разрешено да върне вещите. Моли да се съобрази въведената в
чл.9 от ЗЗДискр. презумпция за доказателствената
тежест. Счита,че има достатъчно доказателства за наличие на различно третиране
на С. спрямо останалите лишени от свобода,които без проблеми са върнали вещите
си,а на ищеца не е разрешено да стори това 2 месеца.Според разпитания свидетел
причина за това е било отношението към С.,тъй като той е завеждал дела и това е
формирало негативно отношение на администрацията към него.
Счита,че са доказани твърдените
вреди,определени в нормален размер от 1000лв. От обясненията на св.В. става
ясно,че С. е преживял тежко отказа да си върне вещите своевременно,споделил го
е пред останалите лишени от свобода. Представителят счита,че завеждането на
настоящето дело,което не се среща често, може да бъде прието като
доказателства,че ищецът е претърпял негативни емоции и неимуществени вреди.
Излага,че нормата на чл.71 от ЗЗДискр. дава възможност на лицето,което не е потърсило
защита по административен ред,да реализира такава по общото исково производство
чрез предявяване на искове по ал.1,т.1, т.2 и т.3 от нормата. Установяването на
неблагоприятно третиране се осъществява чрез сравнение на два различни правни
субекта при едно и също поведение(действие или бездействие) на друг правен
субект,за да се установи дали е налице по-неблагоприятно третиране. Счита,че
тази хипотеза е доказана от обясненията на св.В.. Съдът вместо да даде вяра на
тези доказателства е мотивирал решението си само въз основа на писмо с
вх.№13851/18.08.2014г.,(л.51 от адм.д.№56/2016г.на
АС-Ловеч),което определя като непълно обсъждане на доказателствата,при наличие
и на нормата на чл.9 от ЗЗДискр.
Моли да се отмени обжалваното решение и уважат предявените от
ищеца искове.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“,
представлявана от юрисконсулт Г.Г.. Счита,че изводът
на съда,че поставянето на резолюция върху заявлението на С.,с която не се
разрешава да върне вещите по т.8 и т.9-телевизор и декодер,не засяга негови
права и законни интереси. Тази резолюция не е проява на дискриминационно
отношение,тъй като не е основана на никой от признаците по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. Излага,че по делото са събрани безспорни
доказателства,че на 16.07.2014г.,по време на свиждане с майка си, М.С. е получил
нов 19 инчов телевизор с марка „Тошиба“,като старият
е предаден на съхранение в склада до предаване на близките му.На 09.08.2014г., по
време на свиждане с майка си,С. е предал старият телевизор с марка „Елит“ и декодер
с марка „Нео“, видно от писмо с вх.№13851/18.08.2014г.,-стр.51 от адм.д.№56/2016г.на АС-Ловеч.
Съгласно §1,т.7 от ДР на ЗЗДискр.неблагоприятно третиране е всеки акт,действие или
бездействие,което пряко или непряко засяга права и законни интереси. Администрацията
на затвора не е възпрепятствала възможността на С. да гледа телевизия,като от
всички събрани доказателства се установява,че не е бил лишен от телевизор,съотв. не е било засегнато негово право или законен
интерес. Приема за
законосъобразен изводът на съда,че в тежест на ищеца е да докаже наличието на
такива факти,действия или бездействия на ответника,които да водят до извод за
нарушаване на положението му в Затвора-Ловеч през процесния
период- 09.06.2014г.–09.08.2014г., в сравнение с други лишени от свобода, основани
на признаците „лично положение“ и „гражданство“. Ищецът не е ангажирал такива
доказателства,поради което не е приложима и презумпцията по чл.9 от ЗЗДискр. за обръщане на доказателствената
тежест. Смята за обосновано приетото от съда,че спрямо С. не е упражнен тормоз
от администрацията на Затвора-Ловеч, основан на някой от признаците по чл.4 от ЗЗДискр. От фактите по делото е видно,че на заявленията му
е отговорено веднага и адекватно от началника на
затвора,което показва, че не е налице никакво дискриминационно отношение.
Моли да се потвърди обжалваното
решение, като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание въззивникът М.С.С. се явява лично
и чрез особения представител и поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият ГД“Изпълнение на
наказанията“ се представлява от юрисконсулт Г.,която поддържа отговора.
От приложените по гр.д.№
131/2020г.по описа на РС-Ловеч доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, въззивният състав приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното
производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като
прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок
и от легитимирано лице. Отговарят на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК,поради което съдът я прие за редовна. Няма основания за промяна в
това становище.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът
преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното
решение.
По
същество.
Не се
спори между страните, че ищецът е лишен от свобода и през процесния
период 09.06.2014г. – 09.08.2014г. е изтърпявал наказанието си в Затвора-
гр.Ловеч. Съдебният спор е разглеждан пред няколко съдебни инстанции- по реда
на чл.71 от ЗЗДискр.(гр.д.33504/2014г.на РС-София,
гр.д.№61385/2018г. на РС-София, гр.д.№131/2020г.-РС-Ловеч), по реда на
административното производство (адм.д.№12022/2015г.
на АС-София, адм.д.№56/2016г.на АС-Ловеч), до
определяне на процесуалния ред и компетентен съд за разглеждането му.
Производствата са приложени и събраните към тях доказателства,като относими,необходими и допустими,се съобразяват при решаване
на спора.
Установява
се,че на 09.06.2014г. М.С.С. е подал Заявление с №2036
от 09.06.2014г.(л.15 от адм.д.№56/2016г.АС-Ловеч),с
което е заявил желанието си да върне следните вещи: 1.чаршаф-1 бр.; 2.калъфки-2
броя; 3.хавлиени кърпи-2 броя; 4.тениски; 5.ватирана
блуза; 6.пласмасови кутии от храна; 7.панталони;
8.телевизор, 9.декодер; 10.долнище от анцунг;
11.риза; 12.документи. Срещу вещите с № 8 и №9 е поставена ръкописна резолюция-
“не след като работят“. В долната
част се открива резолюция „Г-н Началник
предлага да разрешите.“, а в горе- „Разрешавам,
без вещите под №8 и №9.“. От разпитаните по адм.д.№56/2016г.на
АС-Ловеч свидетели (л.71-73) се потвърждава,че последната резолюция е поставена
от св.М.К.- тогава началник на Затвора-Ловеч,а другите две от св.Й.С.- тогава
работещ като социален работник в отделението,в което ищецът е изтърпявал
наказанието си.
На
11.06.2014г. С. е подал следващо Заявление с вх.№2102 (л.16), с което отново е
поискал да върне вещи-общо 10бр.,идентични на тези в предходното заявление,но
без двете отказани. Отново има резолюция от св.Й.С.- „Г-н Началник предлагам да разрешите, но за следващо свиждане. За
предишното лишеният от свобода вече има заявление и разрешение.“ С
резолюция от 11.06.2014г. Началникът на Затвора-Ловеч
е разрешил- „Разрешавам за свиждането,което би се провело второ за м.юни 2014г.“
На 16.06.2014г. С. е подал запитване
(Заявление) с вх.№2159 (л.44) до Началника на Затвора-Ловеч за причините да му
бъде отказано връщане на вещите по предходните две заявления, какъв е критерият
при преценката на административния орган, дали не е последица от действията му „да си търси законните права и интереси“,
изложил е и съображения за нееднакво третиране спрямо други лишени от свобода.
Изписаната върху заявлението резолюция е трудно четима,но св.К.-в обясненията
си като свидетел пояснява,че е „Изнасянето
на разрешените вещи става след резолюция на началника на затвора.Това е правна
възможност,никъде в закона и правилника не е записано,че имат право да
изнасят,не е задължение изнасянето на вещи,но като ловешки гражданин той се е
възползвал от тази възможност
многократно.Имам намерение да „разредя“ тормоза, който причиняваш на близките
си и месечно да се изнасят за пране твои лични вещи.“
На
20.06.2014г. с вх.№Ж-112 до началника на Затвора-Ловеч е подадена жалба от П.Р.С.-посочена
като майка на М.С. (л.34 от гр.д.№33504/2014г.на РС-София), срещу отказа на
администрацията да разреши на сина й на свиждането на 14.06.2014г. да предаде
вещи. Отговорът на жалбата се открива на л.50 от адм.д.№56/2016г.
на АС-Ловеч,където с писмо с№ 8327/16.07.2014г.
зам.главен директор комисар С.Ц. е отговорил на С. , че лишените от свобода
могат да получават разрешената за затворите техника, само след като изготвят
писмена молба. Обяснено е че на 14.06.2014г. не й е било разрешено да предаде
на сина си телевизор, тъй като не е била изготвена молба с такова искане от
него. До този момент осъденият С. е притежавал и ползвал изправен телевизор.
След този случай е проведен разговор с лишения от свобода и въпросът е разрешен,като
на 12.07.2014г. й е разрешено и тя е предала в Затвора-гр.Ловеч въпросния
телевизор.
В
отговор на искане по гр.д.№33504/2014г. РС-София от Затвора-Ловеч е
дадено сведение с вх.№13851/18.08.2014г. до ГД“ИН“-София(л.51 по адм.д.№56/2016г.АС-Ловеч),че лишеният от свобода М.С.С.
е получил на 16.07.2014г. по време на свиждане с майка си нов 19 инчов
телевизор марка „Тошиба”. Старият телевизор е
предаден за съхранение в склада до предаване на близките му. На 09.08.2014г.
лишеният от свобода С. е предал по време на свиждане с майка си стария си
телевизор марка „Елит” и декодер марка „Нео”. По гр.д.№33504/2014г.на РС-София
са приложени служебни бележки за получавани от М.С. лични вещи-на 02.03.2013г.-
телевизор „Елит“, дистанционно, адаптер. На гърба е отбелязано, че са
предадени на 09.08.2014г.на П.С.Б. .На 21.09.2013г. е получен декодер „Нео“, върнат на 09.08.2014г. На
16.07.2014г. на С. са предадени вещи-телевизор с марка „Тошиба“(л.28-30).
Заповедта за свижданията през процесния период се
открива приложена на л.52 от гр.д.№33504/2014г.
РС-София.
По
гр.д.№131/2020г.на РС-Ловеч е получен отговор от Затвора-Ловеч (л.30- с №ИЗ-1608/03.08.2020г.),
че в периода от 09.06.2014г. до 09.08.2018г. не е имало длъжностно лице,
определено да проверява техниката при получаване от лишените от свобода по време
на свиждане. Проверката се извършва от надзирател при предаване на техниката. В
списъка с документи, водени от надзорно-охранителния състав в затворите, не
фигурира книга, в която се води отчетност за датите и проверката на техника,
която се внася/изнася на свиждане. За периода от 09.06.2014г. до 09.08.2014г. в
Затвора Ловеч не се съхранява информация относно това проверявана ли е
техниката при получаване или връщане по време на свиждане. Ако действително са
били иззети за връщане на свиждане, посочените от ищеца вещи, за изземването се
изготвя протокол и вещите се съхраняват в склад на Затвора. Поради кратките
срокове за съхранение на протоколите за изземване не могат да изготвят справка,
затова дали посочените от ищеца вещи са били иззети за връщане по време на
свиждане за периода от 09.06.2014г. до 09.08.2014г. Екземпляр от протокола за
изземване на вещите се предоставя на лишения от свобода, който той съхранява и
би могъл да предостави на съда, за да докаже твърденията си. На запитване от
съда от Затвора-Ловеч е отговорено,че няма издадени
методически указания на ГД”ИН“ и на Министерство на правосъдието за реда за
получаване и връщане на вещи по време на свиждане, както за процесния
период от 09.06.2014г. до 09.08.2014г., така и към настоящия момент (л.53- рег.№ИЗ-1977/16.09.2020г.)
За
обосноваване на претенцията си ищецът е ангажирал свидетели.
По адм.д.№56/2016г.на АС-Ловеч са разпитани св.С.Л., св.М.К. и
св.Й.С..
В
обясненията си св.Л. сочи,че през 2014г. е бил заедно с ищеца в един коридор в
затвора. Знае за случая с отказа да си изнесе телевизор. Обяснява,че в
продължение на месец С. е бил лишен от телевизор и се е чувствал унижен,
“защото си търси правата“. Твърди,че в същото време други двама лишени от
свобода „Д. и П.“ си сменили вещите без да ги проверяват. Обяснява процедурата
за връщане и получаване на вещи,като потвърждава,че трябва да бъдат проверени от
техник и затова се задържат в склада. Негов телевизор също бил задържан в
склада за проверка в продължение на един месец.
По гр.д.№131/2020г.на РС-Ловеч е разпитан св.К.В.,
който познава ищеца от 10.12.2015г., когато бил приведен в Затвора-Ловеч, в ХI
група. В периода от м.юни 2014г. до 09.08.2014г. били заедно със С.. Свидетелят
разяснява реда за предаване на вещи,като обяснява,че когато се излиза на
свиждане се подава молба до началника на Затвора, която се одобрява от него и
се оставя на дежурния надзирател - на смяна по време на свиждането. Всички
имали право на свиждане по два пъти, единият път с хранителна пратка, а вторият
- без. Спомня си за „една неприятност“ с ищеца при изкарването на негови вещи.
Запомнил е периода-около 10.06.2014г., защото тогава бил получил присъда. С. му
споделил, че иска да изкара стария си телевизор, защото имал някакъв дефект и
да си внесе нов. Правили му проблеми-сочи отрядният Й. С.,като счита,че причината била фактът, че С. е
водил дела срещу Затвора-Ловеч. Обяснява,че в същото време били уважени
исканията за връщане на вещи на други трима от същата група и те се подигравали
на ищеца за това, че му е отказано. Твърди, че тези трима лишени от свобода
били системно наказвани, докато С. не е. Смята,че е бил третиран „по-много
различен начин“. Ищецът бил много недоволен от тези неща и му е споделил, че го
правят умишлено. Свидетелят също смята,че го правели умишлено,за да го накарат да
се откаже от делата срещу затвора. Обяснява,че почти през целия период, през
летния сезон, С. е останал без телевизор, а точно тогава се провеждало
европейското първенство по футбол, на което бил почитател. Тъй като не можел да
го гледа постоянно идвал да ги пита за резултатите и изразявал недоволството си
от липсата на телевизор. Свидетелят потвърждава за извършваната проверка от
администрацията на затвора на получаваните и връщани вещи.
По адм.д.№56/2016г.на АС-Ловеч са разпитани и свидетелят М.К.-началник
на затвора през процесния период и св.Й.С.-работил
като социален работник през периода. Свидетелят К. потвърждава, че не е имало
законово регламентиран ред за получаване и връщане на вещи от лишените от
свобода. Процедурата се е решавала с вътрешни правила във всеки
затвор.Потвърждава,че започва със заявление от лишения от свобода,което се
регистрира в деловодството и предава на социалния работник на групата за
становище. След това по искането се произнася началникът на затвора.Тъй като
често във вещите са намирани непозволени, се налагало да бъдат проверявани от
специалист.Ако няма такъв се отказва и разглежда в първия работен ден. Категоричен
е, че в събота такъв специалист няма. Проверката на осъдените на наказание „доживотен затвор“ била
най-стриктна. Свидетелят разчита текста на резолюцията върху заявлението на
ищеца от 16.06.2014г. и признава,че е негова. Обяснява,че ищецът е бил
единственият лишен от свобода в неговата практика,който непрекъснато,при всяко
свиждане,се е възползвал от възможността да изнася вещи и получава такива от
близките си.При предаване на вещи на близките също се съставя протокол и се описват.
Свидетелят Й.С. е работил през процесния
период като социален работник на група ХІ,където изтърпявали наказанието си
осъдените на „доживотен затвор“. Потвърждава реда за изнасяне и внасяне на
вещи-със заявление,опис,служебна бележка,с която лишеният от свобода се
легитимира като собственик. Потвърждава, че резолюциите върху заявленията от
09.06.2014г. и 11.06.2014г. са негови. Спомня се за случая с ищеца и обяснява, че
му е отказано,тъй като разбрал,че телевизорът работи. Освен това имало установена
практика заявленията да се подават най-късно да сряда,за да може да се придвижи
до началника и лишеният от свобода да получи становището в петък.Ако не е
подадено своевременно,заявлението се оставя за следващото свиждане. Ако не се
състои свиждането,следва да се подаде ново заявление.
Съдът намира,че
може да се позове на показанията на свидетелите по отношение потвърдения
от всички тях ред за внасяне и изнасяне на вещи от и на лишените от свобода, въведен
в процесния период в Затвора-Ловеч. Обясненията им за
установените правила са единни и непротиворечиви. Съставът намира,че не може да
се кредитират изцяло показанията на св.Л. и св.В. за факта на лишаване на ищеца
от телевизор за един месец, тъй като се опровергават от приложените писмени доказателства-служебните
бележки сочат,че телевизорът е предаден на близките на 09.08.2014г., а на
16.07.2014г. вече му е предаден новият телевизор и така не се установява да е
имало период,в който да е бил без телевизор. Следва да се кредитират за непосредствените
им впечатления за негативното отражение върху С. на отказа да замени телевизора през м.юни 2014г. Свидетелите са
единодушни,че е бил ядосан, негодувал е, чувствал се е унижен.
При
така установеното от фактическа страна, съставът приема,че съдът е сезиран с
искове с правно основание чл.71,ал.1,т.1 и иск по чл.71,ал.1,т.3 от Закона
за защита от дискриминация. Ищецът твърди,че
ответникът е извършил спрямо него действия, които представляват „пряка
дискриминация“, по признаците „лично положение“ и „гражданство“, за периода от
09.06.2014г. до 09.08.2014г.,като е отказал с резолюция върху подадено
заявление, да уважи искането му да върне свои вещи на близките- телевизор и
декодер. Моли тези действия да бъдат установени, ответникът да се осъди преустанови нарушението и да му заплати
обезщетение за претърпените от тези действия неимуществени вреди в размер на
1000лв. Неимуществените вреди определя като „породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права
и интереси,регламентирани в закони и самооценката и убежденията ми като човешко
същество“
При произнасянето
си съставът съобразява дадената в чл.4,ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.
легална дефиниция за „пряка дискриминация“. Предвидено е, че неправомерният
диференциран подход към отделни лица трябва да е основан на някой от посочените
в ал.1 признаци. Съгласно чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. „ забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република
България е страна.“ В разпоредбите на ал.2 и ал.3 се съдържа определение на
понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата
случая неправомерният резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по-неблагоприятно положение от други, при сравними сходни
белези. Необходимо е да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, която следва да попада в
категорията на изброените признаци. В § 1,т.7 от ДР на
Закона е дадено легално определение на „неблагоприятното третиране“, а именно
това е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга
права или законни интереси. Съгласно чл.9 от ЗЗДискр.
в производство за защита от дискриминация, доказателствената
тежест за обосноваване на незаконното различно третиране, е на ищеца, който
твърди, че е дискриминиран. Предвидена е възможност за промяна в доказателствената тежест,в случай,че ищецът представи
факти,въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация,когато ответната страна следва да докаже,че принципът на равно
третиране не е нарушен.
При съобразяване на изложените законови критерии
съставът намира,че претенциите на М.С.С. са неоснователни
и недоказани.
При съобразяване на спецификата на дейността в пенитенциарните заведения и предназначението им да
провеждат генералната и специална превенция при изтърпяване на наказанията,
логично е и има въведени специфични ограничения във възможността на лишените от
свобода да упражняват определени права, създадени са правила за упражняване на
други. Изпълнението на тези изисквания е част от изтърпяването на наказанието и
те се прилагат спрямо всички, пребиваващи в тези специализирани заведения. Отклонението
в приложението им би могло да бъде основание да се твърди наличие на неравно
третиране на лица.
В процесния
период в Затвора-Ловеч е бил наличен и действащ „Списък на разрешените лични
вещи,предмети и хранителни продукти, които могат да получават и държат при себе
си или на определените за целта места, лишените от свобода, изтърпяващи
наказание в затворите, поправителните домове и затворнически общежития“(л.38 от
гр.д. №33504/2014г. на РС-София). Процедурата
за предаване и получаване на вещите не е била законово регламентирана,
като всяко заведение е установявало правилата с вътрешна регламентация. Не се
спори,че такива правила са били предвидени и в Затвора–Ловеч. Всички свидетели
сочат,че лишеният от свобода е следвало да подаде заявление,в което да опише
вещите,които иска да върне.Искането се подава до социалния отговорник,който
изразява становище,а окончателно се произнася началникът на затвора. Замяната
се е извършвала на планираните за месеца свиждания. С цел своевременно да има
произнасяне по заявлението,е създаден ред да се подават до средата на
седмицата. За всяко свиждане или в случай на отказ, лишеният от свобода е
следвало да подава ново заявление. Вещите, които връщат и които им предават от
вън, са подлежали на проверка от служител на затвора. При невъзможност да се
извърши по време на свиждането, вещите са задържани в склад, за което е
съставен протокол. Лишените от свобода се легитимират като собственици на
вещите,с които разполагат,чрез издаваните им при внасяне служебна бележка.
При съобразяване на
така установения ред и анализирайки ангажираните по делото доказателства,
съставът намира, че не се доказва твърдението на М.С. за проявено спрямо него
дискриминационно третиране във връзка с предаване на негови вещи. Видно от хронологията
по подаденото от него на 09.06.2014г. искане е била спазена стриктно процедурата
за връщане/получаване на вещи. Своевременно му е отговорено,
като отказът по отношение на две от вещите-телевизор и декодер е мотивиран с
констатацията, че работят. Преценката е потвърдена и от началника на затвора.
Причината за отказа не е незаконна,тъй като видно от Списъка с разрешение вещи
позволено е притежаването на „телевизор с размери на екрана до 19 инча..“, без
възможност лишените от свобода да избират марка, модел и т.н. В този момент С.
е разполагал с телевизор, отговарящ на посочените критерии, работещ и съотв. правата му са били обезпечени. От администрацията на
затвора са отговорили и на следващите заявления на ищеца- подадено на
11.06.2014г., също и на 16.06.2014г. Установява се,че с оглед настоятелността
му и след изпълнение на правилата за връщане на вещи, на 16.07.2014г. е получил
новия телевизор, старият е предаден в склада и върнат на близките му на 09.08.2014г.
От приложените документи не се установява период от време, в който С. да е бил
без телевизор. С оглед краткият срок на съхранение на тези протоколи от
Затвора-Ловеч не могат да ги приложат, не го представя и ищецът, на когото
такъв също е предаден.
По изложените
съображения съставът приема,че отказът за връщане двете вещи на свиждането през
м.юни 2014г., не е самоволна преценка или специално дискриминационно отношение
към С., а е част от регламентирана процедура. В изложените от администрацията
на Затвора-Ловеч мотиви не се открива преценката да е била повлияна от двата
признака, които ищецът сочи- „лично положение“ и „гражданство“. „Положението“
на С. на лишен от свобода не е по преценка на затвора и то е причината спрямо
него да се прилага въведеният там специален ред да предаване/приемане на вещи.
„Гражданството“ също не е мотив за отказа да се заменят двете вещи, а това,че
все още работят. Не се доказва и твърдяната от ищеца, сочена и от свидетелите
причина за по-особено отношение към С.,а именно водените от него съдебни дела
срещу Затвора. Първо- не са представени доказателства,че такива за водени, и
второ-както се посочи по-горе, причината за отказа е,че вещите работят.
На следващо място
следва да се съобрази,че установяването на неблагоприятното третиране следва да
се извърши чрез съпоставяне. Необходимо е да се сравнят различни правни субекти
при едно и също поведение (действие или бездействие) на друг правен субект(ответникът),
за да се установи дали е налице по-неблагоприятно третиране. Ищецът не доказа
твърдението си, че единствено спрямо него ответникът е проявявал
дискриминационно третиране по двата сочени признака. Напротив-установява се,че процедурата
е прилагана спрямо всички лишени от свобода. В потвърждение са и показанията на
св.Л.,който обяснява,че също е имал случай на отказ за замяна веднага, като негова
вещ е стояла в склада 1м. преди да му бъде предадена. Нещо,което при ищеца не
се открива. Напротив-на 16.07.2014г. е получил новия телевизор, старият е
предаден в склада, а по-късно и върнат на близките.В показанията на св.В. също
не се открива потвърждение на това твърдение на ищеца.
По изложените
съображения съставът напълно споделя извода на РС-Троян за неоснователност на иска с правно основание
чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр.
Лишена от основание
се явява и претенцията за осъждане на ответника да преустанови нарушението
и да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения, тъй като се
доказва,че на 16.07.2014г. желанието на С. е било изпълнено и е получил новия
телевизор. На 09.08.2014г. е и изпълнено и желанието му старият да се предаде
на близките му.
С оглед отхвърляне
на претенцията по т.1, то лишена от основание е и тази по т.3–за определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на дискриминиране на
ищеца.
По изложените съображения съставът
намира,че обжалваното Решение с №260086/04.11.2020г.,пост.по гр.д.№131/2020г. на
РС-Ловеч е правилно и законосъобразно, обосновано и с мотивиран извод за липса
на действия по дискриминиране на ищеца по см.на чл.4,ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.
Не са основателни твърденията за
нарушение от първоинстанционния съд на процесуалните
правила за разпределение на доказателствената тежест.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр., предпоставка за да настъпят
последиците на разместването на доказателствената
тежест, са страната, която твърди, че е
жертва на дискриминация, да докаже факти, от които да може да се направи извод,
че е налице дискриминация. Както сочи РС-Ловеч-достатъчно е да го обоснове при
условията на непълно доказване, но да може да се направи вероятен такъв извод. В
случая сочените от ищеца факти не навеждат до извод спрямо него да са
извършвани дискриминационни действия, да е третиран различно и неравностойно с
останалите лишени от свобода. С оглед на това правилно съдът не е дал указания
за пълно и главно доказване от ответника на липсата нарушения на принципа за
равно третиране.
По разноските в настоящето
производство.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на направените
разноски. От ГД“ИН“ се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК размерът му се определя съгласно
НЗПП. В чл.25 от Наредбата размерът е определен в границите 100 - 300лв. От възизваемия се прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, което съдът намира за основателно, при съобразяване, че
спорът не се отличава с правна и фактическа сложност. Затова определя
възнаграждението в размер на 100 лв., която сума М.С.С.
следва да заплати на ГД“ИН“-София.
По изложените съображения и на
основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно Решение № 260086/04.11.2020г., постановено по
гр.д.№ 131/2020г. на РС-Ловеч, с
което са отхвърлени исковете на М.С.С. с ЕГН **********,***, против Главна Дирекция ”Изпълнение
на наказанията“(ГДИН), с адрес гр.София-1309, бул.”Ген. Н.Столетов”№21,
с правно основание- чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр.
за установяване на дискриминационно отношение спрямо ищеца по признаците
"лично положение" и „гражданство", за периода от 09.06.2014г. до
09.08.2014г.,изразяващо се с отказ на служители на ГД"ИН" да уважат
искането му да предаде вещите на близките си, чрез поставена резолюция върху
заявлението, иск с правно основание чл.71,ал.1,т.2 от ЗЗДискр.,
за осъждане на ответника да преустанови твърдяното от ищеца нарушение, както и
да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения, иск с правно основание
чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., за осъждане на
ответника да му изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 09.06.2014г. до 09.08.2014г., в размер на сумата 1 000 лв.,
изразяващи се в унижение, отхвърленост, тормоз, че не
може да се възползва от благото да гледа телевизия и да върне свои лични вещи,
да се ползва от тях, в съответствие с Протокол 1 за времето от 09.06.2014г. до
09.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от констатацията на
нарушението до момента на изплащането и М.С.С. е
осъден да заплати на ГД”Изпълнение на наказанията“-София, сумата 100 (сто) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски-възнаграждение за юрисконсулт, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА
М.С.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“(ГДИН), с
адрес гр.София-1309, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, сумата
100 (сто) лева, представляваща разноски в производството.
С оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1,пр.1 от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.