№ 41
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско
дело № 20232001000046 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален
кодекс вр. чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
С Решение № 281 от 13.12.2022 г. по търговско дело №
20222100900412/2022 година Окръжен съд - Бургас е отменил по реда на чл.
25 от ЗТРРЮЛНЦ Отказ № ***г. на А.П. за обявяване в търговския регистър
по партидата на „С.“ ООД с ЕИК *** на покана до кредиторите на
дружеството по чл. 267 от ТЗ. Съдът е дал на агенцията задължителни
указания по администрирането на заявлението за обявяване на поканата.
Наред с горното А.П. е осъдена да заплати на жалбоподателя „С.“
ООД съдебноделоводни разноски в размер на 415 лева.
С Определение № 98 от 31.01.2023 г. по същото дело съдът е
отхвърлил молбата на агенцията за изменение на решението в частта за
разноските.
А.П. е останала недоволна от определението и го е атакувала с
частна жалба. В нея са изложени доводи, че производството е охранително и
разноските следва да останат в тежест на дружеството, което е сезирало съда.
Постъпило е становище от „С.“ ООД за неоснователност на жалбата.
Бургаският апелативен съд намира частната жалба за допустима.
Тя е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 25, ал. 4 от
1
ЗТРРЮЛНЦ от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ в производствата по
обжалване на откази на А.П. съдът присъжда разноски „на страните“ по реда
на ГПК.
Разпоредбата е резултат от законово изменение от 2020 г., което има
за цел да избегне осъдителни искове по ЗОДОВ за направените от търговците
разходи по обжалване на неоснователни откази на Агенцията вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ.
При отчитане на тази специфика следва да се приеме, че А.П. носи
отговорност за разноски в производствата по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. В този
смисъл е и последователната практика на Бургаския апелативен съд – виж
напр.: Определение № 184 от 25.07.2022 г. по в.ч.т.д. № 171/2022 г.;
Определение № 240 от 27.09.2022 г. по в.ч.т.д. № 199/2022 г. Не е налице
задължителна тълкувателна практика на ВКС в противоположен смисъл.
Дружеството, което е обжалвало отказа на А.П., е направило
съдебни разноски в присъдения размер от 415 лева (държавна такса от 15 лева
и платено адвокатско възнаграждение от 400 лева – в рамките на нормативния
минимум по чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС).
Ето защо обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 98 от 31.01.2023 г. по търговско
дело № 20222100900412/2022 година на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3