№ 121
гр. Ямбол, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100341 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВиК” ЕАД - Б. с
ЕИК *** против Е. Г. Г. от гр. С., обл. Б., с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 336, 15 лв., дължими по издадени фактури от 25.08.2021 г. до
26.09.2022 г., с отчетен период по фактури от 11.08.2017 г. до 09.09.2022 г.,сумата от
75, 11 лв. представляваща лихва за период от 24.09.2021 г. до 02.11.2023 г., в едно със
законната лихва върху главницата от 16.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които
е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че ответника е потребител на ВиК услуги в ползвания от него имот с
идентификатор № 67800.5.238.2.1, находящ се в гр. С., Б., ул. „***, с абонатен номер
№ ***.
Отчитането на водомера за процесния имот се осъществявало по електронен
път, посредством ползване на мобилно устройство. Твърди се, че самия водомер бил
разположен в имота, поради което клиента или лицата обитаващи имота имали
задължение да осигурят достъп до него. Използването на електронното устройство
било причина и не съществувала техническа възможност представител на абоната да
положи подпис, когато се използвал хартиен карнет. След отчитане по електронен път,
в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури с
определени реквизити. В периода от 25.08.2021 г. до 26.09.2022 г. са издадени 5 бр.
фактури на обща стойност 336, 15 лв. които ответника следвало да заплати в 30 дн.
срок от датата на издаването на всяка една от тях. Същия не бил ги заплатил
своевременно, като неизпълнението по всяка фактура поставило автоматично
ответника в забава след изтичане на 30 календарни дни, считано от тяхното издаване.
В чл.44 ОУ било предвидено, че потребителя дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от първия
ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
1
ВиК оператора. С оглед на това, върху сумите на всяка една от фактурите се дължало
и обезщетение за забава в размер на законна лихва, като общия размер на
обезщетението за забавено плащане на претендираните главници в размер на законна
лихва възлизало на обща стойност 75, 11 лв. за период от 24.09.2021 г. дож 02.11.2023
г., както и лихва от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
задължението.
За претендираните суми ищецът подал в съда заявление по чл. 410 ГПК и била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, но в законоустановения
срок длъжникът възразил, че не дължи, поради което се предявява настоящият иск.
Иска се уважаване на предявения установителен иск и присъждане на разноски
за настоящата инстанция и такива за заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощник адвокат В. А.- САК. Предявените искове се считат за
допустими, но същите били неоснователни и недоказани. Твърди се, че не съществува
основание, което да обуславяло търсенето на сума в посочения размер по предявения
иск. От изложените твърдения в ИМ и прилежащите към нея доказателства не се
доказвало, че процесния имот да бил водоснобдяван от ищцовото дружество. Отделно
от това претендирана цена била завишена със суми, представляващи технологични
загуби. От доказателствата по делото не се установявало имотът да бил обитаван през
процесния период, както и за водоснабдяването му да били ползвани услугите на
ищцовото дружество, като претенцията била неоснователна. Твърди се, че от
представените писмени доказателства не можело да се установи как били отразени
сметките и за кои периоди били погасени задълженията за процесния имот, поради
което не били налице основания за заплащане на претендираните суми. Също така се
твърди, че ответника бил вече заплатил фактури за процесния период в полза на
ищцовото дружество, като това се установявало от издадения п полза на дружеството
ИЛ от 10.02.2021 г. по гр. дело № *** г. по описа на СРС. Въз основа на ИЛ било
образувано ИД № *** г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КСЧИ и район на действие
ОС- Б., като посоченото изп. дело било прекратено поради плащане от страна на
длъжника, видно от разпореждането за приключване на ЧСИ.
Освен , че се оспорват съдържанието на всички представени от ищцовото
дружество писмени доказателства, с отговора на ИМ се прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. В случая следвало да
се приложи кратката тригодишна погасителна давност, доколкото плащанията към
ищцовото дружество представлявали +периодични плащания“ по смисъла на чл.11,
б.“в“ ЗЗД. Счита се, че претенцията за заплащане на мораторна законна лихва също
била неоснователна и недоказане.
Иска се отхвърляне на исковате като неоснователни и недоказани и заплащане
на разноски за настоящата инстанция, като се парви възражение за прекомерност на
претендирания хонорар от страна на ищцовото дружество.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца с
писмена молба.
Ответникът оспорва иска чрез пълномощник адвокат.
Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС и издадена
2
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя исковите суми. В законоустановения срок от уведомяването си по чл. 415
ГПК, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на вземането си.
По делото ищецът е представил справка- извлечение, касаеща показания за
водомер *** отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера С., Б., ул. „***, като
обекта имал сезонен характер на ползване съгласно чл.23, ал.1, т.3 ОУ, титуляр на
партидата : Е. Г. Г. и потребителски номер : ***. В същата са посочени пет отчитания,
като първите две на 11.08.2022 г. и 13.07.2022 г. са от клиента, като другите три на
11.09.2021 г., на 14.08.2021 г. и 11.08.2017 г. са видени. От приложената справка от АВ,
СВ- Б., се установява, че с дарение на недвижим имот от 27.05.2011 г дарителя М. И. Г.
надарила Е. Г. Г. със савостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.5.238.2.1,
апартамент в гр. С.. Представени са още Решения на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, както и фактури № *** г. за плащане на сумата от 4, 39
лв. с ДДС за период от 11.08.2022 г. до 09.09.2022 г. ; № *** г. за плащане на сумата от
13, 91 лв. с ДДС за период от 01.08.2022 г. до 10.08.2022 г.; № *** г. за плащане на
сумата от 3, 12 лв. с ДДС за период от 01.09.2021 г. до 12.07.2022 г. ; № *** г. за
плащане на сумата от 13, 81 лв. с ДДС за период от 14.08.2021 г. до 13.08.2021 г.; №
*** г. за плащане на сумата от 300, 92 лв. с ДДС за период от три периода от
11.08.2017 г. до 31.12.2019 г.
Представен е и договор за дарение от 27.05.2011 г. от който се установява, че М.
И. Г. дарява на внука си Е. Г. Г. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С.,
обл. Б., представляващ апартамент № 1, в сутерена на сградата, изградена в гр. С.,
местност „Б.“, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67800.5.238.2.1. Представена е и заповед за парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. дело № *** г. по описа на Софийски районен съд.
Представена е и справка – извлечение от системен продукт, относно
показанията на водомер ***, отчетен с мобилно устройство, с адрес на водомера гр. С.,
Б., ул. „*** с титуляр на партидата Е. Г. Г., с потребителски номер ***.
От страна на ответника са представени покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ с рег. № ***, с район на действие ОС- Б. по изп. дело № *** г. изпратена до
длъжника Е. Г. Г. от гр. Я., от която е видно, че с ИЛ от 10.02.2021 г. на РС- София на
основание заповед по чл.410 ГПК по гр. дело № 26052 от 2020 г. бил осъден да
заплати в полза на взискателите ТД на НАП- Б. и ВиК ЕАД сумата от 1900, 59 лв., от
които главница в размер на 77, 38 лв., законна лихва в размер на 22,86 лв. за период
22.06.2020 г.- 04.05.2023 г., сумата от 23, 69 лв. неолихвяеми вземани( мораторни
лихви, обезщетения и т.н.) , сумата от 75, 00 лв. присъдени разноски, сумата от 180 лв.
разноски по изп. дело, сумата от 429, 97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и
публични държавни вземания в размер на 1091, 69 лв. дължими към 04.05.2023 г.
Представен е още ИЛ издаден в полза на ВиК ЕАД гр. Б. в който длъжника Е. Г. Г. е
осъден да им заплати сумата от 77, 38 лв. представляваща неизплатени фактури за
ползвани ВиК услуги, в едно със законната лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 23, 69 лв. за периода 26.8.2017 г. до 18.5.2020 г. и 75 лв.
разноски по делото, 25 лв. ДТ и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.Представени са
още постановление за приемане на адвокатски хонорар и разпореждане за
приключване поради плащане от страна на длъжника.
По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която
е посочила, че след като се запознало с предоставената от съда задача, направила
3
обстойна проверка и анализ на приложените към съдебната преписка документи : ИМ
с приложения, справка във „ВиК“ ЕАД гр. Б. и С., протоколи и други и направения
оглед на 01.11.2024 г. дала заключение, че мобилното устройство представлявало
малък, преносим мини компютър. Имало стилен външен вид, здрав капсулиран корпус,
който осигурявал устойчивост и защита на сензорния екран и сканиращия модул.
Същия не можел да се манипулира по време на работа от оператора, като бил
предназначен за въвеждане и прехвърляне на данни, а не за директно сваляне на отчет
от водомера. Всяко мобилно устройство било заредено с електронни карнети, чиято
информация била същата като на книжния носител и съдържала : адрес на абоната,
клиентски номер, виртуален номер, номер карнет, номер страни;а. По него на всеки
водомер бил присвоен и регистриран в системата с база данни, индивидуален баркод
за идентификация на абоната. Баркода, предварително бил поставен на водомерния
възел, като не се изисквал подпис на абоната. За да се направил отчет на показанията
на водомера, отчетник измервателни уреди трябвало да отиде на място до самия
водомер. При осигурен достъп, отчетник измервателни уреди ( инкасатор) отчитащ
водоснабдявания обект сканирал баркода, при което на екрана на мобилното
устройство се появявала индивидуалната електронна страница на абоната.
Инкасаторът непосредствено отчитал и записвал новите показания на водомера.
Баркодът, който представлявал директна връзка с базата данни на ВиК оператора,
индикирал, че състоянието на отчитане на водомера било нормално и същия бил
„видян“. При неосигурен достъп, когато отчетник измервателни уреди не успеел да
влезе във водоснабдявания обект, същия набирал на самото мобилно устройство
режим „служебно отчитане“. Когато клиента сам предоставял на ВиК оператора
данните ( показанията) на водомерните устройство, отчетник измервателни уреди
набирал на мобилното устройство режим „ от клиента“.
На мобилното устройство можели да се съхраняват до 12 отчета. Данните за
преходни отчети можели да бъдат извлечени единствено от системата за отчитане,
фактуриране и съхраняване на данни- „Пласмент“ на програмата на ВиК оператора.
Водоснабдявания обект се намирал в гр. С., местност „Б.“ , ул. „***.
Недвижимия имот представлявал самостоятелен обект в сграда ( СОС), апартамент, с
идентификатор 67800.5.238.2.1, находящ се във вилна многофамилна сграда на два
етажа с идентификатор 67800.5.238.2, разположена в ПИ с идентификатор
67800.5.238, съгласно КККР на гр. С., одобрена със Заповед № *** г. на изп. Директор
на АГКК. Апартамента бил на едно ниво с площ 62.62 кв.м.
За измерване на изразходваната вода в апартамента с адрес гр. С., местност „Б.“,
ул. „*** имало монтиран един измервателен уред, находящ се в сервизното
помещение. Водомерът бил битов за студена вода със сух ролков брояч, производство
на „Беласица“ АД гр. Петрич- 2005 г. заводски номер 003525, проводимост Qmax=3
куб. м./час. В базата данни с абонати на „ВиК“ ЕАД гр. Б. бил въведен с виртуален №
***, вписан в карнет № ***, стр. ***. Имал прикачен баркод № *** за отчитане с
мобилно устройство. Отчитането на измервателното устройство се извършвало
електронно, чрез мобилно устройство и електронен карнет, като било необходимо да
бъде осигурен достъп на инкасатора до измервателния уред във водоснабдявания
обект.
Общото изразходено количество вода, преминало през измервателното
устройство на посочения в петитума на иска отчетен период от 11.08.2017 г до
09.09.2022 г. била 112, 50 куб.м., от които 112, 00 куб. м. отчетени по водомер и 0,50
куб. м. начислени от „разпределение“.
4
Услугите ВиК се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
За сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от
един потребител изразходването количество вода се заплащало въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършвало, като се правило първи отчет на
общия водомер, а след това се отчитали индивидуалните водомери.
Отчетеното количество вода по общия водомер се разпределяло между
отделните потребители въз основа на отчетените за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, като в разпределението се включвали
всички разходи в общите части на сградата и загубата на вода в сградната
водопроводна инсталация.
Имало начислени количества вода от разпределение- 0, 50 куб.м., като бил
спазен реда на разпределение съгласно чл.39, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи.
Нямало отразени плащания в счетоводството на ищеца относно процесните
суми и фактури по абонатен номер № *** за процесния период.
Отчетеното количество вода било фактурирано за ВиК услуги- „доставяне вода
на потребители“, „отвеждане на отпадъчни води“ и „пречистване на отпадъчни води“
предоставени от „ВиК“ ЕАД- Б., по цени определени с Решение № *** г., Решение №
*** г., Решение № *** г. и Решение № *** г.
В о.с.з. в. лице поддържа представеното заключение.
На въпроси на пълномощника на ответника в. лице отговори, че
експлоатационния срок на индивидуалните водомери бил 10 години съгласно закона.
След минава на този срок водомера подлежал на метрологична проверка за точност,
като нямала такава задача да види дали същия бил минал такава проверка, но при
огледа и снимките видяла, че водомера бил произведен 2005 г. Същия би следвало да
бил минал проверка, но не била го установила. Инициативата за такава проверка била
на служителите на ВиК, като практиката била с уведомителни писма с които се
уведомявали абонатите. При поставянето на водомера имало стикер с данни 2005 г.,
като бил проверен, като всички водомери които се поставяли били минали такава
проверка.
Вещото лице не може да посочи кога сградата е получила акт 16, като в
документа за собственост може би било вписано, като достъп до водомера и осигурил
клиента, собственика на водомера.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно
изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от
страните.
Приложено е и ч. гр. дело № *** г. по описа на Софийски районен съд.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител
5
в заповедното производство в предвидения в закона едномесечен срок от
уведомяването по реда на чл. 415 ГПК.
В процесния случай страните не спорят, че са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги доставка на питейна вода и
пречистване на отпадъчни води, сключен с ищеца при публично известни Общи
условия, по силата на които ищецът се явява доставчик на посочените услуги, а
ответника - потребител на услугите на „ВиК” ЕАД – гр. Б. за имот, находящ се в гр.
С., Б., ул. „*** с абонатен № ***.
Основните възражения, релевирани от ответника са, че не се доказвало
изначално процесния имот да бил водоснабдяван с количество, съответстващо на
претендираното от ищцовото дружество, като цената била завишена със суми
представляващи технологични загуби, както и това, че е изтекъл срока на
метрологична годност на водомера.
В тази връзка съдът счита, че съгласно чл.34, ал.3 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи - при възникване на спор
относно метрологичните характеристики (точността) на водомерите всяка от страните
може да заяви извършване на експертиза по реда на ЗИ. От своя страна редът по ЗИ е
разписан в глава пета "Метрологична експертиза на средства за измерване" - чл. 57 -
чл. 58 от закона. Според цитираните разпоредби експертизата се извършва от
Българския институт по метрология по заявление, подадено в териториалните звена
"Мерки и измервателни уреди". За резултатите от експертизата се съставя констативен
протокол ( чл.58, ал.4 и ал.5 ЗИ). По сходен начин в чл. 16, ал. 5 Общите условия на
„ВиК“ ЕАД гр. Б. е възприето, че при възникване на спор относно метрологичните
характеристики на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на
метрологична експертиза по реда на ЗИ. Механизмът на последващите проверки е
уреден в чл. 273 и сл. от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Инструкция за метрологична експертиза на водомери към
БИМ. Видно от чл. 1 от инструкцията, тя се прилага след постъпило заявление по реда
на чл.58 ЗИ заявление от физическо или юридическо лице, при възникнал спор
относно техническите и метрологични характеристики на пуснати в употреба
водомери за студена и топла вода, които са от одобрен тип или с оценено
съответствие. Съгласно чл. 6 от инструкцията "Мерки за безопасност към персонала"
всички работи по монтажа и демонтажа на водомерите трябва да се извършват при
неработещ изпитвателен стенд. Лицата, извършващи метрологична експертиза, трябва
да са определени със заповед на председателя на БИМ или от упълномощени от него
лица и да са запознати с правилата за безопасност при работа с изследвания водомер и
с използваните еталони и технически средства, както и да са преминали инструктаж
по техника на безопасност.
Посоченият анализ на нормативната уредба, свързана с проверка на
метрологичната годност на водомерите, води до извод, че такава се осъществява
единствено от съответното териториално звено на "Мерки и измервателни уреди" от
БИМ, от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на БИМ, които са
компетентни да извършат всички необходими действия, вкл. и по монтаж и демонтаж
на водомерите. В тази насока следва да се обърне внимание по делото, че не е
поискана метрологична експертиза по искане на ответника Е. Г. Г., въпреки, че от
доказателството по делото се установява, че този не е първия му спор с ответното
дружество.
6
Отделно от това следва да се отбележи, че „ВиК“ ЕАД гр. Б. няма задължение
да извършва демонтаж на водомери във връзка с изготвяне на метрологична
експертиза по реда на чл.57-58 ЗИ, като тази задължения са вменени на служители от
териториално звено на ГД МИУ към БИМ, след като бъдат сезирани. В тази връзка от
страна на Е. Г. Г. не са представени доказателства, а и не се твърди, че е инициирана от
него процедура по изготвяне на експертиза, като не е доказано твърдението му за
метрологична негодност на водомера.
Според практиката на ВКС липсата на искане за експертиза от страната по реда
на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 е основание да се приеме за недоказано възражението
за неточно измерено количество вода – Решение № 152 от 06.11.2019 г. по гр. дело №
4379/2018 г. по описа на III гр. о. на ВКС.
Също така съдът намира за неоснователно оспорването на фактурите относно
отразеното потребено количество вода. Налице е справка- извлечение за процесния
имот - от електронния карнет на процесния водомер. В тази връзка в. лице в
заключението си подробно е описало начина на отчитане т. нар. електронно
отчитане.Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените
данни по, ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Ето защо по
делото са събрани достатъчно доказателства, които са в унисон с цитираната
нормативна уредба, установяват приложимостта на отчитането по отразеното в
извадката от електронния карнет ред. Следователно посочените справки и фактури се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства и следва да се кредитират от
съда. С оглед приетaта недоказаност на метрологична негодност на водомера, съдът
намира, че показанията му не са оборени от събраните по делото доказателства, като
информацията се съхранява в електронните регистри на дружеството ищец. Поради
тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Същите са
проверени от вещото лице, което потвърждава достоверността на тази информация.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са
потребени от ответника. Налага се извод, че на ответника правилно е начислена
сумата от 336, 15 лв. по описаните от ищеца в исковата молба фактури (вещото лице
по съдебно-техническата експертиза потвърждава, че сумите са определени правилно
от оператора). Както се установява от съдебно-счетоводната експертиза, същите
касаят именно процесния имот в гр. гр. С., Б., ул. „*** с абонатен № ***.
Наъправеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност следва
да бъде разгледано във връзка с дължимостта на сумата. Касае за задлъжения за
консумирана вода в периода 11.08.2017 г.- 09.09. 2022 г. по фактури № *** г. с падеж
26.10.2022 г. за плащане на сумата от 4, 39 лв. с ДДС за период от 11.08.2022 г. до
09.09.2022 г. ; № *** г. с падеж 24.09.2022 г. за плащане на сумата от 13, 91 лв. с ДДС
за период от 01.08.2022 г. до 10.08.2022 г.; № *** г. с падеж 24.08.2022 г. за плащане на
сумата от 3, 12 лв. с ДДС за период от 01.09.2021 г. до 12.07.2022 г. ; № *** г. с падеж
27.10.2021 г. за плащане на сумата от 13, 81 лв. с ДДС за период от 14.08.2021 г. до
13.08.2021 г.; № *** г. с падеж 24.09.2021 г. за плащане на сумата от 300, 92 лв. с ДДС
за период от три периода от 11.08.2017 г. до 31.12.2019 г., 01.01.2020 до 31.12.2020 г.,
01.01.2021 г. до 13.08.2021 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.11.2023 г. и
7
съгласно чл.422, ал.1 ГПК, на тази дата се счита предявен установителният иск, което
е действие с ефект за прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б.“б“ ЗЗД.
Съответно на указанията по Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГКТК на
ВКС, ЯРС приема, че вземанията на ищеца са с периодичен характер и за тях е
приложим краткият срок по чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 33, ал. 1 от
ОУ, потребителят е длъжен да плаща дължимите суми за ползваните услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, като съобразно тази клауза и на основание чл.
114, ал.1 ЗЗД тригодишният давностен срок започва да тече за всяко от вземанията от
посочения по-горе негов падеж и изтича на съответната дата след три години.
Така за вземанията по посочените по-горе фактури тригодишният давностен
срок не е изтекъл. В тази връзка обаче сбледва да се отбележи, че фактура № *** г. не
е издавана ежемесечно, обстоятелство което не е изпълнено от ищеца, а в себе си
включва три периода на отчитане. Ищеца обаче не може да черпи благоприятни
последици от своето неправомерно поведение, още повече, че правилата са теченето,
спирането и прекъсването на давността са императивни, т.е. ищецът не може да
измести в по-късен момент от установения началния период, в който тече даността,
издавайки фактурата в момент, надхвърлящ с един месец възникване на вземането му.
Ето защо за начален момент на давността следва да се приеме моментът, в който
изтича 30 дневения срок от момента, в който ищецът следва да изпълни задължението
си за издаване на фактура, съгласно правилото на чл. 33, ал. 1 от ОУ. Доколкото
съгласно чл.113, ал.4 ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от
датата на възникване на данъчното събитие за доставката, то в случая, предвид това,
че датата на данъчното събитие е изтичане на съответния месец от доставката, първото
непогасено по давност задължение на ответника е това за заплащане на цена на ВиК
услуги, като първите два периода във фактурата съдът приема, че са погасени по
давност.
Съдът намира, че не са налице основание за прихващане на сумите с оглед на
това, че по посоченото ч. гр. дело на Софийски районен съд се касае за период по
фактури от 25.07.2017 г. и 25.08.2027 г., които не касаят сегашния период от време и
същото се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното иска за главница се явява основателен и доказан за
сумата от 44, 18 лв., като над тази сума до предявения размер от 336, 15 лв. следва да
се отхвърли като погасен по давност.
При частична основателностт на главния иск, частично основателен е и
акцесорният за мораторна лихва, чийто размер изчислена от съда, чрез онлайн
калкулатор за изчисляване на законна лихва (www. сalculator. Bg ), като същия е в
размер на 10,21 лв. , като над тази сума до предявения размер за 75,11 лв. иска се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. В този смисъл и предвид частичното уважаване на претенцията, ЯРС
намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
8
заповедното производство, в размер на 10, 83 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи частично съразмерно на уважената част от иска
съгласно чл. 78 ал.1 ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 129, 13 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 427, 80 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Г. Г., ЕГН ********** дължи на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД- гр.Б., ЕИК *** сумата 44, 18 лв.,
представляваща главница за неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги за периода
от до 09.09.2022 г., сумата от 10,21 лв. представляваща лихва за период от 24.09.2021
г. до 02.11.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението – 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
като иска за главница за разликата от 44, 18 лв. до предявения размер от 336, 15 лв. и
за лихва за разликата от 10,21 лв. до предявения размер от 75, 11 лв. отхвърля като
неоснователни и погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Г. Г., ЕГН ********** за прихващане на посочената
сума на основание чл.103 ЗЗД с оглед заплащането и по ИЛ издаден по ч. гр. дело №
*** г. по описа на Софийски районен съд, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД- гр.Б., ЕИК *** разноски в заповедното производство в размер на
10, 83 лв.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД- гр.Б., ЕИК *** разноски за настоящата инстанция в размер на 129,
13 лв.
ОСЪЖДА"Водоснабдяване и канализация" ЕАД- гр.Б., ЕИК *** **********
да заплати на Е. Г. Г., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер
на 427, 80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9