№ 124
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330206048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 5320243 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н.
А. А., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н. А. А. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, а в
писмено становище чрез процесуалния му представител моли за отмяна на
електронния фиш с аргументи за неправилност и незаконосъобразност в
насока допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
1
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Н. А. А., за това, че на
26.09.2021г. в 14:25 часа в Пловдив, Хисаря, с.Михилци, Път 642, км. посока
Хисар-Михилци при ограничение на скоростта 40 км/ч. означено с пътен знак
В-26, заснето с мобилна система за автоматично фиксиране TFR1-M № 529 и
отчетен толеранс 3 км/ч в полза на водача, с МПС Тойота РАВ 4, вид лек
автомобил с рег. № ** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 511, като при
разрешена скорост 25 км/ч е установена скорост 55 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 30 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано
МПС-то бил вписан Н. А. А., и на същия била наложена глоба 100лв за
нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени
от страните. Не по този начин стои въпросът относно един от основните
правнорелеватни факти, а именно разрешената скорост на движение, тъй
като, на първо място, от приложената по делото снимка на Клип № 23387 от
процесния Радар № 511, е видно, че ограничението на скоростта е било 40
км/ч., на второ място, от приложения по делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от процесната дата се
установява, че общото ограничение на скоростта в проверявания пътен
участък е било 40 км/ч., а в електронния фиш се твърди водачът да е
превишил разрешената скорост от 25 км/ч. Макар в процесния ЕФ да е
посочено, че е било налично ограничение на скоростта от 40 км/ч., на
жалбоподателя му е било повдигнато обвинение, че същият е превишил
разрешена скорост от 25 км/ч., което фактическо положение бива оборено от
доказателствата по делото и остава недоказано. Същевременно липсват по
делото доказателство за ограничение на скоростта от 25 км/ч.
Прочее горните констатации относно твърдени различни стойности на
ограничение на скоростта – веднъж от 40 км/ч и втори път от 25 км/ч, както
2
правилно възразява процесуалния представител на жалбоподателя,
представляват съществен порок на атакувания електронен фиш, тъй като по
съществото си се явяват неясно и неточно излагане на обстоятелствата, при
които е извършено изследваното нарушение. Наред с последното, при
преценка на ЕФ, се установява и друго процесуално нарушение, за което
отново основателно възразява жалбоподателя, а именно досежно неясното
посочване на мястото на нарушението. В електронния фиш същото е
посочено по следния начин: „Пловдив, Хисаря, с.Михилци, Път 642, км.
посока Хисар-Михилци“. От една страна, при тази формулировка не става
ясно въобще в кое населено място е извършено нарушението и дали е в или
извън населено място. От друга страна, не е посочено на кой км от път 642 е
извършено нарушение, още повече, че видно от приложеното по делото
писмо от ОПУ Пловдив целият участък на Републикански път III-642 /II-64/-
Хисаря-Калояново/ е с дължина от около шест километра. Така е създадена
процесуална ситуация, в която е невъзможно да се прецени къде е мястото на
извършване на нарушение, което на свой ред е порок на електронния фиш.
Касае се за нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН изискващи ясно, точно и коректно посочване на мястото, където е
извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, което
в настоящия казус не е сторено, и представляват съществени процесуални
нарушения, допуснати при издаването на електронния фиш. Коментираните
процесуални нарушение пряко рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице, тъй като както за него, така и за съда остава неясно какво
нарушение му се вменява, при какви фактически обстоятелства е извършено
същото, както и къде е извършено нарушението, като местоизвършването
само по себе си е част от фактическата обстановка. Визираните процесуални
нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция предвид
въззивните й функции, което налага отмяната на електронния фиш.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 5320243 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП на Н. А. А., ЕГН **********, от **, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.
3
По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в минимален
размер - 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение.
Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесния електронен фиш,
съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема
претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат
присъдени в пълен размер с оглед обема на осъществената защита и нейния
интензитет, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5320243 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н.
А. А., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Н. А. А., ЕГН
**********, сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени разноски за
процесуално представителство в рамките на производството пред РС –
Пловдив
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4