№ 905
гр. Сливен, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102432 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС.
В исковата молба ищецът твърди, че с Договор № **** за продажба на имот - частна
общинска собственост от 05.10.2020 г., след спечелен публичен търг с явно наддаване,
закупил от Община Сливен недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ
поземлен имот с идентификатор **** начин на трайно ползване: за вилна сграда, трайно
предназначение на територията: земеделска, землище на гр. Сливен, актуван с АОС №
4061/20.11.2020 г., при съседи: *****
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1**** от 16.02.2021 г.
на нотариус Д Н, закупил и поземлен имот с идентификатор № **** с площ 600,00 кв.м.,
находящ се гр. **** при съседи: ****
Сочи, че закупувайки двата съседни имота имал сериозни инвестиционни намерения
за изграждането на жилищна сграда, както и на авто-комплекс за ремонт на леки и спортни
автомобили.
След като си бил харесал въпросните имоти и малко преди да ги закупи, сключил
Договор за ипотечен кредит № **** г. с „Търговска банка Д“ АД, заедно е още трима
съдлъжника, включая представляваното от него дружество „Е. рейсинг“ ЕООД. За
обезпечаване на вземането била учредена ипотека върху жилището му, а именно: поземлен
имот с идентификатор № ****, находящ се в гр. Сливен, ****, заедно с построената в имота
сграда с идентификатор № ****.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда на два
етажа, с площ 101 кв.м. Въз основа на учредената ипотека в полза на банката, му бил
предоставен ипотечен кредит в размер на 80 000 лева, със срок на издължаване 240 месеца
1
(20 години), но не по-късно от 10.09.2040 г.
На 25.02.2021 г., посещавайки имотите си установил, че екип на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, EVN група - Сливен е влязъл незаконно с багер и тежка
техника в имота му - частна собственост с идентификатор № 67338.435.74, без да бил
уведомен по какъвто и да било начин за това мероприятие и без да му било поискано
разрешение или осигуряване на законен достъп като собственик на въпросния имот. В
резултат от неправомерните действия на екип на ответното дружество, целият му имот бил
изровен и отъпкан до неузнаваемост, имало и видими следни от използването на тежки
машини. След оглед установил, че екип на EVN били монтирали електрически циментов
стълб в имота му, който затруднявал и възпрепятствал пълноценното използване на имота,
както и строително-инвестиционните му намерения.
Подал писмен сигнал по имейл на сайта на EVN относно неправомерно влизане в
имота му с багер и изравяне и отъпкване на земята му, без никой да го е уведомил за
въпросните дейности. По подадения от него сигнал от електроразпределителното дружество
бил информиран, че при оглед на място бил констатиран стълб, елемент от извод средно
напрежение „Качулка“, който бил в недобро техническо съС.ие. В резултат на това на
25.02.2021 г. същият бил подменен с нов, като стълбът и фундаментът му били демонтирани
и мястото било почистено. Новото съоръжение било монтирано в сервитута на
електропровода на разС.ие около 1 метър от старото. Мястото където се намирал стълбът не
било оградено или маркирано като обособен парцел и достъпът до стълба не бил
възпрепятстван.
С допълнителен имейл ищецът посочил, че основният проблем според него бил, че
никой не го бил уведомил, нито се бил допитал до него, дори и във връзка с подмяна,
поставяне и преместване на ел. стълб в имота му, както и че той не бил давал съгласие за
евентуална смяна или поставяне на стълб в имота му.
Във връзка с изпратения от него втори имейл, получил нов отговор по имейл, в който
го уведомявали, че след посещение на място и проведен личен разговор с него било
установено, че имотът бил закупен наскоро от него от Община Сливен. Уведомявали го
също, че през имота му преминавало съоръжение - отклонение за трафопост (ТП) „Военно
поделение Батмиш“, което било елемент от въздушен извод 0KV „Качулка“, както и че
съоръжението можело да бъде изместено за негова сметка, след подписване на договор за
изместване, след изготвяне на технически проект от него, който да бил съгласуван с всички
институции (Община, ВиК, ЕР Юг и БТК) и след като му бъдело издадено разрешение за
строеж.
Във връзка с последния отговор, който получил от електроразпределителното
дружество, с молба до Община Сливен помолил да му бъде дадена информация дали има
учреден сервитут по отношение на собствения му поземлен имот; Има ли влязъл в сила
ПУП, изготвен за съответната територия, касаещ и съответните съоръжения на техническата
инфраструктура, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони
за линейни енергийни обекти във въпросния имот; Има ли изготвен проект за План за
2
застрояване и регулация, включващ мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура и техните сервитутни ивици; В случай, че има учреден сервитут, то кой е
титуляр на сервитута и същият изплатил ли е, респективно внесъл ли е еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на чл. 64 от ЗЕ, на разположение на собственика и в какъв
размер; В полза на титуляря на сервитута има ли учредено право на строеж, върху имота и с
какъв акт е уреден той и други въпроси в тази насока.
Въпреки многократните му посещения и разговори, които провеждал със служители
от Община Сливен, официален отговор на поставените от него въпроси не получил, поради
което със Заявление за достъп до обществена информация заявил, че желае да му бъде
предоставена информация по горните въпроси и други, касаещи имота ми закупен от
община Сливен.
С Решение № РД 15-1623/19.09.2022 г. издадено от Секретаря на Община Сливен, му
било отговорено, че Община Сливен не разполага с информация за учреден сервитут за ПИ
67338.435.74. За съответната територия, обхващаща ПИ 67338.435.74, няма одобрени и
влезли в сила подробно устройствени планове от никакъв вид (план за застрояване, план за
регулация или парцеларни планове за техническата инфраструктура), както и че Община
Сливен като бивш собственик на имота не е извършвала никакви строителни мероприятия
във въпросния имот.
В последствие с писмена покана поканил дружеството „ЕР ЮГ“ ЕАД в едномесечен
срок от получаването на отправената от него покана да предприемат всички необходими
действия и мероприятия, за да демонтират монтирания без негово знание и разрешение
електрически стълб от имота му, тъй като след отговора на Община Сливен установил, че не
били налични строителни книжа и документи за поставяне на електрическия стълб и
поставянето на същия в имота му било неправомерно. Отделно от това, стълбът затруднявал
и възпрепятствал пълноценното използване на имота му, както и строително
инвестиционните му намерения, с каквато цел бил закупил имота от Община Сливен.
Със същата покана, поканил електроразпределителното дружество да му заплати
обезщетение в размер на 500,00 лв. за това, че вследствие на неоснователни действия и
въздействие върху имота му, го възпрепятстват да упражнява правото си на собственост в
пълен обем и не може да ползва пълноценно имота си, да му заплати обезщетение за
ползване на имота му за периода от 25.02.2021 г. до настоящия момент в размер на по 100,00
лв. месечно, както и сума в същия размер (100,00 лв. месечно) до окончателното
демонтиране на стълба от имота му.
С писмен отговор бил уведомен, че екип от упълномощени сътрудници на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършил проверка и го информирали, че в поземления
имот били извършвани електромонтажни дейности за неотложен ремонт и подмяна на стълб
от мрежа средно напрежение - отклонение от трафопост (ТП) „Военно поделение Батмиш“,
елемент от въздушен извод (ВИ) 20 KV „Качулка“. Мероприятията били предприети, за да
се избегнат опасности при експлоатацията на това съоръжение и с цел да се гарантира
непрекъснатост и качеството на електроснабдяването за крайните клиенти. Със същото
3
писмо го уведомявали, че този стълб бил конструктивен елемент и част от линейната
техническа инфраструктура, която в случая имала характер на енергиен обект съгласно
определението на понятието по §1, т. 23 от ЗЕ. Този обект бил изграден през 1953 г. и
подмяната на конструктивните му елементи представлявал текущ ремонт, както и че
следвало да има предвид, че като собственик на ВИ 20Kv „Качулка“, „ЕР ЮГ“ на основание
чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), е титуляр на сервитутните права, свързани с неговата
експлоатация, което включвало и право на достъп до имота, преминаване на хора и техника
и извършване на дейности за обслужване, ремонт, поддръжка, рехабилитация и подмяна на
конструктивни елементи в границите на сервитутната площ. Тези права, по аргумент от
разпоредбата на §26 от ПРЗ на ЗЕ, запазвали действието си и към настоящия момент, като
изрично в §7 от ПРЗ на ЗЕЕЕ било разписано, че енергийното дружество не дължи
обезщетение на собственика на служещия имот с оглед ограничаване на правата му или за
осигуряване на достъп до имота му. Предвид горното считали, че претенцията му за
заплащане на обезщетение за ползване на имота му, както и с оглед извършените в него
електромонтажни дейности в сервитута на ВИ 20 KV „Качулка“ с цел подмяна на
конструктивен елемент от този ВИ, за неоснователна.
Предвид изложеното се моли съда да осъди „Електроразпределение Юг” ЕАД - гр.
Пловдив, на основание чл. 109 от ЗС, да премахне електрически стълб - отклонение от
трафопост „Военно поделение Батмиш“, елемент от въздушен извод 20 kv „Качулка“,
находящ се в следния недвижим имот с идентификатор **** начин на трайно ползване: за
вилна сграда, трайно предназначение на територията: земеделска, землище на гр. Сливен,
актуван е АОС № 4061/20.11.2020 г., при съседи: *****
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
поради което и се оспорва изцяло.
Оспорва се изцяло изложената от ищеца фактическа и правна обстановка относно
годината и законността на строежа на съоръжението изградено и предназначено за
електроповод, както и твърденията, че „ЕР ЮГ“ не притежава сервитутни права за
обслужването на електрическия стълб попадащ в имота на ищеца.
Не се оспорва факта, че съоръжението, преминаващо през поземлен имот с
идентификатор 67338.435.74, находящ се в м. „Баш чардак“, в землището на гр. Сливен, но
неотразено в Приложената към исковата молба скица от АГКК, е електропровод 20 kV
„Качулка“, част от който е електропроводно отклонение от трафопост „Военно поделение
Батмиш“ , част от който е и стълб от мрежа средно напрежение № 5, както и че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е негов собственик. Електропроводът ВЛ 20 kV
„Качулка“ бил заведен като дълготраен материален актив на Дружеството с инв. №
********* от датата на въвеждане в експлоатация. Чрез съоръжението се снабдявали с ел.
енергия повече от един потребители (1595 потребители), поради което последното
представлявало част от електроразпределителната мрежа.
4
Твърди се, че електропроводът е изграден през 1953 г. и е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването на строежа.
Твърди се, че стълбовете на електроспровода също са били поставени през 1953 г.,
когато било изграждано и въведено в експлоатация съоръжението.
Твърди се, че електрическият стълб, находящ се в поземлен имот със сегашен
кадастрален номер № 67338.435.74., бил поставен преди 1999 г. и бил неразделна част от
въздушен електропровод 20 kV „Качулка“, част от който бил електропроводно отклонение
от трафопост „Военно поделение Батмиш“. Стълб № 5 от момента на изграждане на
електропроводното отклонение, до настоящия момент, винаги се бил намирал в процесния
поземлен имот.
Не се оспорва факта, че на 24.02.2021 г. стълб № 5, представляващ конструктивен
елемент от извод „Качулка“ е бил подменен с нов, тъй като старият е бил амортизиран, в
изключително лошо съС.ие и е създавал опасност за нарушаване на безаварийна и безопасна
работа на електроразпределителната мрежа, риск от прекъсване на електроснабдяването и
влошаване на качество на доставяната електрическа енергия посредством това съоръжение.
Новият стълб бил изправен на място, възможно най-близо да подменения такъв, попадащ в
сервитутната зона и траекторията на въздушната линия. Тази дейност представлявала текущ
ремонт по поддръжка на съоръжението и била включена в обхвата на сервитутните права на
ответното дружество, тъй като била свързана с експлоатацията на енергийния обект, които
включвали правото на достъп до имота, преминаване на хора и техника и извършване на
дейности по обслужване, ремонт, поддръжка, рехабилитация и подмяна на конструктивни
елементи в границите на сервитутната площ.
Твърди се, че отношенията между Дружеството като титуляр на правото на
собственост върху съоръжението и сервитутните права в зоната около него и собственика на
имота, в който се намира съоръжението, са уредени с влизане в сила на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност. Касаело се за вече изграден енергиен обект, т.е
приложима била разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ, според която сервитутното право
възниквало по силата на самия закон. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ в този случай не се
дължало обезщетение на собствениците на земята (за възникване на сервитут или ползване).
От момента на изграждането му до настоящия момент далекопроводът бил
собственост и бил стопанисван от Държавен Стопански електроснабдителен комбинат, а
впоследствие от търговското дружество НЕК-ЕАД-град. София, чийто правоприемник е
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.
В конкретния казус електропроводът се бил ползвал от електроразпределитеното
дружество, като не било спорно, че той е захранвал и други потребители. От електропровод
20 kV „Качулка“ се захранвали с ел. енергия повече от един потребител - 1595 потребители,
като от създаването си, до настоящия момент, съоръжението било поддържано и
експлоатирано от електроразпределителното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД -
КЕЦ - Сливен, респ. неговите праводатели - „НЕК“ ЕАД – гр. София и
5
„Електроразпределение - Пловдив“ ЕАД.
Твърди се, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е собственик на електропровода,
както и че владението му се осъществявало на правно основание и било необезпокоявано за
период достатъчен да се констатира изтичането на изискуемата придобивна давност.
Алтернативно се твърди като придобивно основание изтекла в полза на Дружеството
придобивна давност, като били присъединили владението си към това на своите праводатели
- „НЕК“ ЕАД – гр. София и „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД. Твърди се, че
съоръжението е владяно от тях, а и от техните праводатели безпрепятствено и несмущавано
за период по-дълъг от 10 г., т.е. същото е придобито по давност.
Без основание били твърденията на ищеца, според които в конкретния случай се
касаело за незаконно строителство. Съоръжението било изградено при спазване на
техническите и градоустройствени правила и норми действащи през 1953 г., а към
настоящия момент отговарял на и се експлоатирал съобразно сега действащите такива.
Твърди се, че липсата на строителни книжа не правело строителството незаконно,
арг. § 16, ал. 1 от ЗУТ.
Процесният електрически стълб бил нанесен в поземлен имот със стар
идентификатор с номер 1784, видно от-извадка от кадастралния план от 1995 г. на
местността, в която попадал процесния имот, на извадката от която ясно се виждало, че в
ПИ 1784 е отбелязан стълб, което категорично водело до извода, че при изготвянето на
кадастралния план през 1995 г. въпросният стълб е съществувал и е бил заснет и надлежно
отбелязан на картата.
Предвид изложеното се твърди, че извършваните от „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД действия не обосновават наличието на елементите от фактическия състав на чл.109 от
ЗС, поради което се счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който моли съда да
уважи предявения иск.
В с.з. ответното дружество „Електроразпределение Юг“, се представлява от
упълномощен представител, който моли съда да отхвърли предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
С Договор № **** за продажба на имот - частна общинска собственост от 05.10.2020
г., след спечелен публичен търг с явно наддаване, ищецът е закупил от Община Сливен
недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с
идентификатор **** начин на трайно ползване: за вилна сграда, трайно предназначение на
територията: земеделска, землище на гр. Сливен, актуван с АОС № 4061/20.11.2020 г., при
съседи: *****
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1**** от 16.02.2021 г.
на нотариус Д Н, закупил и поземлен имот с идентификатор № **** с площ 600,00 кв.м.,
6
находящ се гр. **** при съседи: ****
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е
видно, че стоманенобетонен електрически стълб, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 67338.435.74, е елемент от клон на магистрална ВЛ (електропровод) 20kV
„Качулка“.
Съоръжението е придобито 1953 г., с текуща отчетна стойност 34,828,14 лева. От
същата година е въведен амортизационен план с ежегодно начислена амортизация.
Основните контруктивни елементи на въздушна линия „Качулка“, за стоманенобетонни и
желязорешетъчни носещи ъглови и крайни електрически стълбове; изолаторни вериги за
напрежение 20 kV, на които са окачени проводниците от магистралната въздушната линия и
нейните клонове; конзоли, разеденители за открит монтаж (РОМ и РОМС ); бетонни
финдаменти и заземители Обслужващите съоръжения към електропровода са релейни
защити и система за автоматично повторно включване.
Предназначението на ВЛ „Качулка“ е снабдяване на група потребители в т.ч.
посредством отклонение и на ТП „ Военно поделение Батмиш“ с ел. енергия, както и вече за
присъединяване на новоизградени енергийни източници, съгласно Закон за възобновяемите
енергийни източници.
В конкретния случай ВЛ 20 KV „Качулка“ се явява част от електроразпределителна
мрежа средно напрежение с лицензия ,,Електроразпределение Юг“ ЕАД,
съгласно издадена от ДКЕВР лицензия Л-140- 07/13.08.2004 г.
От приложена по делото извадка от кадастралния план на гр.Сливен, подпечатан от
Дирекция „УТ“ Община Сливен се установява, че процесния електрически стълб е нанесен в
ПИ 1784 .
Въз основа на направените констатации по въпроса експертизата счита, че
електрическият стълб, като част от електропровод „Качулка“ е бил допустим по
действащите градоустройствени правила и по правилата и нормативите, действащи по време
на извършването на строежа.
В с.з вещото лице заявява, че стълбът е изместен на около метър от предходния
стълб, който е демонтиран в рамките на сервитутната зона.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Т К сочи, че работи в ответното дружество като ел. монтьор от
32 години. Сочи, че извод „Качулка“ съществува от 1960 година, така бил чувал от колегите
си. Виждал е отклонението за Батмиш, те го поддържали в експлоатация. Известно му било,
че преминавало през процесния имот № 74. Имотът представлявал Вилна зона - Батмиш, от
1991 година. Там нямало нито една застроена вила. Изводът хранел 6 села и над 1000
консуматора. Отклонението представлявало въздушен електропровод състоящ се от 8
стълба, той бил 5-ти стълб. Поддържали кабелната линия и това съоръжение. Поддръжката
се изразявала в подмяна на стълбове, периодична експлоатация всяка година, линията се
оглеждала дали е за подмяна на стълб, за подмяна на проводник, кастрели дървета. Всяка
7
година се правело оглед на отклонението. Мисли, че през 2021 година бил подменен стълба,
защото бил корозирал. Бил железобетонен и морално остарял. Щом те я поддържали,
трябвало да е тяхна тази линия. Електропроводът те го поддържали. Подмяната на стълба се
извършвала в линия, на метър от стария стълб, в посока на линията в случая север-изток, по
серветута на електропровода. Не се слагал на съществуващото място, защото самото място
не позволявало. Първо се правела дупка на нов стълб, изправял се стълба, местели се
проводниците, след това се демонтирал стария стълб. Такава била практиката. Този стълб
захранвал консуматорите към момента на поставянето му от 1960 година и по-рано. Когато
бил пуснат в експлоатация, нямало застроени никакви къщи там. Стълбът бил
железобетонен, за да се измести трябвало да е желязо – решетъчен. Не бил присъствал на
монтирането на новия стълб. Мисли, че бил сменен 2021 година. При монтирането на новия
стълб предполага, че не е имало строителна документация.
В показанията си свид. Ж Г сочи, че работи в ответното дружество като ел.монтьор
поддръжка, което обхващало инспекция на енергийни съоръжения. Известно му било
съоръжението във вилна зона. Самото отклонение 4 било във вилна зона, електропроводът
се казвал „Качулка“, трафопоста се казвал „Военно поделение“. Точно този стълб му бил
известен, защото в него ден се случили четири за подмяна от общо пет. Те били много стари,
корозирали, с нарушена бетонова изолация и като цяло, това налагало подмяната им. Когато
се наложило да подменят стълба, там нямало никакви ограждения, било празно място. Това
станало преди две години. Съществуващ стълб имало, но нямало ограждения. Фирмата
влизала с една машина тип свредел, която правела дупка на 2 м. дълбочина, половин или
един метър пред или след стълба. Не излизал на ляво или дясно този стълб, тъй като имал
носеща функция да държи в линия. Изправял се новия стълб, прехвърляли се проводниците
на него и следвал демонтаж на стария, като се запълвала и дупката. Веднъж в годината
правели инспекция на съоръженията по права линия. Въпросният стълб бил съоръжение от
20 kV. Това било отклонение от 7 стълба, които захранвали трафопост „Военно поделение“.
Ако стълбът е в заградено място и нямат достъп, уведомявали, че е прекъснато захранването
и искали да им бъде осигурен достъп. Той не бил в заградено място. Когато не променяли
сервитута на електропровода, не се правела такава документация. Не се поставял на ново
място, не изграждали нова линия. Когато бил в сервитута така се правело, не се изисквало
разрешение. Самото отклонение било собственост на Електроразпределение.
В показанията си свид. А А сочи, че е проектант в част „Отопление, вентилация и
климатизация“, проектирал и част от обектите си ги монтирал. И. Е. го познавал във връзка
с желанието му да му проектира системите, с които работи за климатизация, по-скоро на
мястото, което посетили на „Батмиш“. На мястото, което посетили, нямало постройка.
Видели се с И. Е. на мястото, обсъдили го и видял, че това е едно място голо, на което
нямало постройка и във възложението съответно вписал, че изисква архитектурна подложка.
На местото видял и едно хале. И. обяснил какви му били инвестиционните намерения, че
искал да направи комплекс от няколко халета, в които да извършва различна дейност
сервизна – диагностика, бояджийно, място, в което да се ремонтират автомобили, за което се
8
изисквало доста задълбочено проектиране. И. Е. казал, че нямало архитект, който да му
изготви тази архитектурна подложка. Причината била това, че в мястото имало стълб.
Според всички архитекти, наличието на стълба и електропреносната мрежа пречели да се
направи тази архитектурна подложка, съответно и той да продължи своята работа.
Всъщност това и стопирало и проекта. Този стълб пречел за изграждането на строежа.
Пречел дотолкова, че за да се направел този строеж, трябвало да има документация, а тази
документация нямало как да се изготви при наличието на този стълб там, т.е. той щял да
стане незаконен. Електропреносната мрежа преминавала почти през средата на самия имот,
това била пречката. Ако този стълб се изместел или не бил в мястото, нямало пречка да се
извършат всички тези дейности. Дори да се изместел стълба, електропроводите също
пречели за самото изграждане. Имало в имота хале в самото начало.
В показанията си свид. Хр М сочи, че се познава с И. от дълго време, имали общи
цели. Искали да изградят комплекс, който да се занимава с абсолютно всякакъв вид
автомобилно поправяне. Този комплекс мислили да изградят в м. „Батмиш“, по-точно
„Башчардак“. Там имало две места - едното от порядъка на 2,5 дка и другото около 0,5 дка,
т.е. общата площ щяла да бъде около 3 дка. На въпросното място в момента имало една
конструкция, която била в малкия имот. Инвестиционните им намерения били на начален
етап и били прекратени до издаването на проект, поради причината, че архитектите
отказвали да бъде издадена архитектурна подложка, тъй като имало ел. стълб и
електропроводна мрежа, която пресичала имота по диагонал. В центъра на имота имало ел.
стълб и прилежаща електропроводна мрежа и архитектите като дойдели, директно отказвали
да издадат. Не можели да позволят там да бъде изградена каквато и да е сграда под жиците и
в близост до стълба. Ориентировъчно три или четири метра било отС.ието, но тях това не ги
устройвало. Големият имот бил собственост на И. Е.. Не бил запознат, че за тяхна сметка
можел да се измести стълба.
Прието е като доказателство задание за проектиране от ищеца относно изготвяне на
чертежи и скици с цел реализиране на инвестиционен проект за изграждане на работно хале
, с площи за обслужване и тестване на състезателни автомобили, както и изграждане на
фамилна жилищна сграда с офиси в поземления имот.
Ищецът е изпратил покана до ответното дружество в едномесечен срок да
предприеме необходимите действия за демонтиране на въпросния стълб в имота му., както и
да заплатят обезщетение за ползване на имота в размер на по 100 лева месечно.
От ответното дружество е изпратен отговор, че стълбът е конструктивен елемент и
част от линейна техническа инфраструктура и са титуляри на сервитутни права, свързани с
неговата експлоатация.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
С негаторният иск по чл. 109 от ЗС се предоставя правна защита на собственика
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на
правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на
9
вещта. За да бъде уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: ищецът
да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от неоснователното действие на
ответника и ответникът да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца
да упражнява своето право на собственост. В тежест на ответника е да установи
възраженията си, а именно че е налице основание да държи съоръженията в имота на ищеца,
тъй като е налице валидно възникнал в негова полза сервитут. В т. 3 от Тълкувателно
решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е възприето разрешението, че за уважаване на иска с
правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Според него съдът, с оглед на
твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, следва да извърши конкретна
преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по
негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и
дали тези пречки са по-големи от обикновените.
От друга страна, защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези
действия или съС.ия, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право
на ищеца, без да ги надхвърля /в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
457/2009 г., І г. о. на ВКС/. Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е
налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Не всяко въздействие, обаче върху
имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това, което е
неоснователно, т. е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по
този начин накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е относим към
фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността / в този смисъл
Решение № 690 от 08.02.2010 г. по гр. д. № 3394/2008 г., IV ГО на ВКС, Решение № 316 от
18.02.2005 г. по гр. д. № 2746/2003 г., IV ГО на ВКС, Решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр. д.
№ 907/2012 г., II ГО на ВКС./.
Безспорно се установи в производството, че ищецът е станал собственик на поземлен
имот с идентификатор **** начин на трайно ползване: за вилна сграда, трайно
предназначение на територията: земеделска, землище на гр. Сливен, актуван с АОС №
4061/20.11.2020 г., при съседи: 67338.435.75; 67338.435.94; 67338.435.662; 67338.435.63 и
67338.435.62 в който недвижим имот се намира електрически стълб, част от
разпределителната мрежа средно напрежение на ответника..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1**** от 16.02.2021 г.
на нотариус Д Н, закупил и поземлен имот с идентификатор № **** с площ 600,00 кв.м.,
находящ се гр. **** при съседи: **** в който недвижим имот се намира електрически
стълб, част от разпределителната мрежа ниско напрежение на ответника.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза, съдът приема за установено по безсъмнен начин, че стоманенобетонен
електрически стълб, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67338.435.74, е елемент
10
от клон на магистрална ВЛ (електропровод) 20kV „Качулка“.
Съоръжението е придобито 1953 г. От същата година е въведен амортизационен план
с ежегодно начислена амортизация. Основните контруктивни елементи на въздушна линия
„Качулка“, за стоманенобетонни и желязорешетъчни носещи ъглови и крайни електрически
стълбове; изолаторни вериги за напрежение 20 kV, на които са окачени проводниците от
магистралната въздушната линия и нейните клонове; Обслужващите съоръжения към
електропровода са релейни защити и система за автоматично повторно включване.
Предназначението на ВЛ „Качулка“ е снабдяване на група потребители в т.ч.
посредством отклонение и на ТП „ Военно поделение Батмиш“ с ел. енергия, както и вече за
присъединяване на новоизградени енергийни източници, съгласно Закон за възобновяемите
енергийни източници.
В конкретния случай ВЛ 20 KV „Качулка“ се явява част от електроразпределителна
мрежа средно напрежение с лицензия ,,Електроразпределение Юг“ ЕАД,
съгласно издадена от ДКЕВР лицензия Л-140- 07/13.08.2004 г.
От приложена по делото извадка от кадастралния план на гр.Сливен, подпечатан от
Дирекция „УТ“ Община Сливен се установява, че процесния електрически стълб е нанесен в
ПИ 1784.
Експертизата счита, че електрическият стълб, като част от електропровод „Качулка“ е
бил допустим по действащите градоустройствени правила и по правилата и нормативите,
действащи по време на извършването на строежа.
В с.з вещото лице заявява, че стълбът е изместен на около метър от предходния
стълб, който е демонтиран в рамките на сервитутната зона.
Разпитаните свидетели от ищцовата страна сочат, че И. имал инвестиционните
намерения да направи комплекс от няколко халета, в които да извършва различна дейност
сервизна – диагностика, боядисване, място, в което да се ремонтират автомобили, за което се
изисквало доста задълбочено проектиране. И. Е. казал, че нямало архитект, който да му
изготви архитектурна подложка. Причината била това, че в мястото имало стълб. Според
всички архитекти, наличието на стълба и електропреносната мрежа пречели да се направи
тази архитектурна подложка. Всъщност това стопирало и проекта. Този стълб пречел за
изграждането на строежа. Пречел дотолкова, че за да се направел този строеж, трябвало да
има документация, а тази документация нямало как да се изготви при наличието на този
стълб там. Електропреносната мрежа преминавала почти през средата на самия имот, това
била пречката. Ако този стълб се изместел или не бил в мястото, нямало пречка да се
извършат всички тези дейности. Дори да се изместел стълба, електропроводите също
пречели за самото изграждане.
Не можели да позволят там да бъде изградена каквато и да е сграда под жиците и в
близост до стълба. Ориентировъчно три или четири метра било отС.ието, но тях това не ги
устройвало.
11
Разпитаните свидетели от ответната страна сочат, че отклонение 4 било във вилна
зона, електропроводът се казвал „Качулка“, трафопоста се казвал „Военно поделение“. В
този ден четири стълба били за подмяна от общо пет. Те били много стари, корозирали, с
нарушена бетонова изолация и като цяло, това налагало подмяната им. Когато се наложило
да подменят стълба, там нямало никакви ограждения, било празно място. Това станало
преди две години. Съществуващ стълб имало, но нямало ограждения. Фирмата влизала с
една машина тип свредел, която правела дупка на 2 м. дълбочина, половин или един метър
пред или след стълба. Не излизал на ляво или дясно този стълб, тъй като имал носеща
функция да държи в линия. Изправял се новия стълб, прехвърляли се проводниците на него
и следвал демонтаж на стария, като се запълвала и дупката. Веднъж в годината правели
инспекция на съоръженията по права линия. Въпросният стълб бил съоръжение от 20 kV.
Това било отклонение от 7 стълба, които захранвали трафопост „Военно поделение“. Ако
стълбът е в заградено място и нямат достъп, уведомявали, че е прекъснато захранването и
искали да им бъде осигурен достъп. Той не бил в заградено място. Когато не променяли
сервитута на електропровода, не се правела такава документация. Самото отклонение било
собственост на Електроразпределение.
Основният спорен момент по делото е досежно това, държейки съоръжение в имота
на ищеца, извършва ли ответното дружество неоснователно въздействие върху последния,
съответно това действие възпрепятства ли упражняване правото на собственост на ищеца в
пълен обем.
Следователно такъв иск може да се води успешно само ако действията на ответника
са противоправни и е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. В настоящия
случай, като се съобразят фактите по делото за вида и характера на пречките, които се
изтъкват от ищеца поставен в собствения му имот стоманенобетонен стълб следва да се
приеме, че такава зависимост липсва. По делото не се установяват действия на ответника,
които да са в нарушение на строителни правила и норми, които са установени в закона. От
събраните по делото доказателства може да се направи еднозначен извод, че процесният
енергиен обект е издигнат най-късно през 1995 г., и нанесен в регулационния план на гр.
Сливен, изработен и приет през 1995 г. и нанесен в ПИ 1784. Същият е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени правила и елемент от клон на магистрала ВЛ 20
кV „Качулка“.
Ето защо следва да се приеме, че по силата на чл.60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ/отм./за
електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, което е запазило
действието си и при Закона за енергетиката - §26 ал.1 ПЗР на ЗЕ и затова собственикът на
имота, в който е поставен електрическия стълб следва да търпи произтичащите от това
сервитутно право ограничения.
Както се установи от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, изграждането на процесния енергиен обект отговаря на законовите изисквания
за изграждането на енергиен обект и нормите за безопасност. С оглед на това, съдът приема,
че в полза на ответното дружество е възникнал сервитут за процесния енергиен обект.
12
Когато предвижда създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и
учредява сервитутно право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от
тях дейност - производство и доставка на електрическа енергия, законът предполага, че тези
обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят
на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност.
Не се установи към момента на изграждане на стълба имотът да е бил застроен и
няма данни за предвидено към този момент с действащия план застрояване на имота, с което
монтирането на стълбовете да не е било съобразено. Още повече, че предназначението на
територията е земеделска и начин на трайно ползване- за вилна сграда. Обстоятелството, че
не се съхраняват строителни книжа досежно изграждането на този стълб, не изключва
неговата допустимост и не може да обуслови извод за изграждането му в нарушение на
законовите изисквания. Дори и да се приеме, че процесният електрически стълб , изграден
през 1953 г. е без строителни книжа, същият е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на
ЗУТ.
С оглед съществуването на процесния ел. стълб в имота на ищеца към момента на
придобИ.ето му от ищеца и наличието на сервитутно право на ответника в този имот поради
наличието на допустими по действащото към момента на изграждането им енергийни
обекти, държането на този обект и ползването на имота във връзка с това не съставлява
неоснователно действие, което да смущава упражняването на правото на собственост на
ищеца. Възникналото по силата на закона и съществуващо понастоящем сервитутно право в
полза на ответника задължава собственика на имота, в който е изграден процесният
енергиен обект, да се съобразява с него и да търпи ограниченията, свързани с наличието му в
собствения имот. Ето защо, искът с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователни и следва
да се отхвърли.
Всъщност наличието на сервитут за държане на енергиен обект в чужд имот не е
абсолютна пречка за реализация на предвидено строителство, поради съществуващите
възможности, визирани в чл. 73, ал. 1 ЗУТ, свързани с изменение на положението или
устройството на изградени съоръжения за сметка на възложителя на новото строителство.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът бива осъден да заплати
на ответното дружество сторените разноски в производството в размер на 400 лева
заплатено възнаграждение за в. лице и 360 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. И. Е. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, ****
против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление **** иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС за премахване от ответника на електрически
стълб- отклонение за трафопост (ТП) „Военно поделение Батмиш“, елемент от въздушен
13
извод 0KV „Качулка“, находящ се поземлен имот с идентификатор **** начин на трайно
ползване: за вилна сграда, трайно предназначение на територията: земеделска, землище на
гр. Сливен, актуван с АОС № 4061/20.11.2020 г., при съседи: *****
ОСЪЖДА И. И. Е. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, **** да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
**** разноски в размер на 760 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14