№ 328
гр. Провадия, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.А В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100137 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по предявени по реда на чл. 422 от ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД срещу А. Д. П. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по сключен
между тях договор за потребителски кредит № 30038966744/23.08.2019 г.,
следните парични вземания: главница в размер на 1837.07 лв. /хиляда
осемстотин тридесет и седем лева и седем стотинки/, ведно със законна лихва
от входиране на заявлението в съда – 29.06.2023 г. до изплащането му;
договорно възнаграждение в размер на 773.60 лв. /седемстотин седемдесет
и три лева и шейсет стотинки/; възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 515.54 лв. /петстотин и петнадесет лева и петдесет и четири
стотинки/; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1205.55
лв. /хиляда двеста и пет лева и петдесет и пет стотинки/; лихва за забава в
размер на 68.30 лв. /шейсет и осем лева и тридесет стотинки/ и законна
лихва в размер на 212.62 лв. /двеста и дванадесет лева и шейсет и две
стотинки/, дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до
28.06.2022 г., за които суми се издава Заповед № 403/22.07.2022 г. по ч.гр.д.
№ 737/2022 г. по описа на РС-Провадия.
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2019 г. се сключва договор за
потребителски кредит № 30038966744 между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, като кредитор и А. Д. П., като длъжник, при следните параметри:
Сума на кредита: 2000 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската:
97.18 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.14 %; Годишен лихвен
процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %, като така общо задължение
1
по кредита възлиза на 3498.24 лв. Отделно се твърди, че ответникът поисква
и закупува допълнителна услуга, за което дължи възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 600.00 лв. и възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 1400.00 лв. Така общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза общо на 5498.24 лв., при общ размер
на вноска: 152.74 лв.
На следващо място в исковата молба се навеждат твърдения, че
длъжникът не изпълнява поетите договорни задължения, като прави общо пет
погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК
№ 30038966744, поради което на 03.04.2021г. вземанията по кредита се
обявяват за предсрочно изискуеми от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД. В тази връзка се претендират процесните суми. Излагат се подробни
съображения. По същество се моли за уважаване на исковите претенции.
В писмения отговор се твърди, че предявеният иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК е нередовен, недопустим и неоснователен и се моли да бъде изцяло
отхвърлен. Заявява се, че ищецът не доказва, че изпълнява задълженията си
по договора за кредит да предостави на кредитополучателя сумата по
договора, респективно, че същата се условията от ответника. Заявява се, че
вземането, без да се конкретизира кое точно, се основава на неравноправни
клаузи в договор за потребителски кредит и общи условия, сключен с
потребител, поради което са изцяло нищожни. На следващо място се твърди,
че договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията
на ЗПК, чиито съображения се излагат подробно в 3.1 до 3.6 от писмения
отговор. Оспорва се още валидността на претендираните вземания за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Оспорва се истинността на
договора за кредит, погасителен план към него и пр. По същество се моли за
отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват.
Представят писмени становища.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото се установява пълно и главно, че страните сключват договор
за потребителски кредит № 300389966744/23.08.2019 г, в размер на 2000.00
лева за срок от 36 месеца, с крайна сума на връщане 3498.24 лева и ГПР 49.14
%, ГЛП 41.00%. В т. V и т. VI от договора за кредит се предвиждат две
възнаграждения за закупени допълнителен пакет услуги – „Фаст“ в размер на
600.00 лева и „Флекси“ в размер на 1400.00 лева. Така Общо дължимата сума
по кредита нараства на 3498.24 лева, която следва да се плати на 36 вноски по
97.18 лева. Заплащането на тези допълнителни вземания се включва като част
от дължимите 36-месечни погасителни вноски, като по този начин
анюитетната вноска се повишава на 97.18 лева на 152.74 лева.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло, установява, че кредитът от 2000.00 лева се усвоява с
платежно нареждане от 23.08.2019 г., като 1779.75 лева постъпва по
банковата сметка на ответника, а сумата от 220.25 лева – се отнася за
рефинансиране на старо задължение на длъжника.
2
В т. 15.1 от ОУ се посочва, че допълнителната услуга „Фаст“ се
изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит пред клиентите с без закупена такава услуга, като
сумата се превежда до 24 ч. от получаване на подписания договор и
приложенията му. По отношение на другата услуга – „Флекси“ – се посочва в
чл. 15.2 от ОУ, че дава правото на клиента да променя погасителния план,
респ. да отлага плащане на вноски при изпълнение на съответните условия,
посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 от договора.
Съдът намира за нищожни претендираните вземания за допълнителен
пакет услуги, тъй като не представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК.
Същите по същество нямат характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК,
тъй като представляват предварително уговорени евентуални (под условие)
промени в съдържанието на кредитното правоотношение, които попринцип
(при добросъвестно поведение на кредитора) могат винаги и по всяко време
да бъдат договорени между страните – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. С
уговарянето на този допълнителен пакет права (не услуги) по същество
длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от страна на
кредитора при определени предпоставки. Това води до извода за наличие на
недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който по косвен начин
принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си осигури
последния по-благоприятно кредиторово поведение при настъпване на
определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави,
респ. на добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като
кредиторът третира по различен начин едни кредитополучатели от други в
случай на забава в зависимост от това дали е получил или не допълнително
възнаграждение. На следващо място кредитополучателят се „таксува“ за
хипотетичната възможност за предоставянето на цитираните от ищеца
„услуги“, а не за реалното им предоставяне, респ. ползване от
кредитополучателя. Също така, съдът намира, че размерът на претендираните
вземания „Фаст“ и „Флекси“ не съответства по никакъв начин на „услугите“,
за които се претендира възнаграждение, тъй като общият им размер
надвишава самата главница по кредита.
Следва да се акцентира и върху това, че вземанията за процесните
услуги не са включени във формирането на ГПР като по този начин се
оскъпява по скрит начин кредита. Последното от своя страна нарушава
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по конкретно: Според
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая обявеният от кредитора официален ГПР е 49.14 %, като само
годишният лихвен процент е в размер на 41.00 %. В ГПР, обаче, следва да се
включат и вземанията за допълнителни услуги, които са в общ размер на
2000.00 лева, което в случая не е сторено от ищеца, като съдът извежда този
факт от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Това води до
3
извода, че след прибавянето на тази сума се получава като краен резултат
надвишаване на императивния праг по чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, който съгласно СЧЕ възлиза на 124.50 %.
Следователно на основание чл.19, ал. 5 от ЗПК възнагражденията за
допълнителните услуги – „фаст“ и „флекси“ са нищожни поради
противоречие със чл. 10а, ал. 2, чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
От приетата по делото експертиза се установява, че ответникът
извършва 16 бр. погасителни вноски в общ размер на 1259.25 лева, подробно
описани по дати и суми в приложение №№ 2, 3, 4 и 5, като последното
плащане се осъществява на 29.04.2022 г. Главницата по кредита се обявява за
предсрочно изискуема на 03.04.2021 г. с писмо от 05.04.2021 г. до
кредитополучателя. Отнесени платените суми към дължимите от ищеца
главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва (без начислените
вземания за допълнителни услуги), формират следния дълг на длъжника към
датата на подаване на заявлението – 29.06.2021 г., както следва: 1726.98 лева
главница, 417.26 лева възнаградителна лихва за периода от 25.03.2020 г. до
03.04.2021 г. (датата на предсрочната изискуемост); лихва за забава в размер
на 35.74 лева за периода от 26.12.2019 г. до 03.04.2021 г.; законна лихва в
размер на 33.00 лева за периода от 03.04.2021 г. до 28.06.2022 г. – датата на
подаване на заявлението (т. 5 от СЧЕ), до който размер предявените
положителни установителни искове са основателни.
Съдът не споделя възраженията, че целият договор за кредит е
недействителен, поради нарушаването на императивните разпоредби на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, 11, ал. 1, т. 7, т. 10 от ЗПК. Съдържанието на договора,
погасителния план и ОУ към него са ясни и разбираеми. В договора за кредит
се посочва общият размер на кредита, както и размерът на отделната
погасителна вноска, начина на усвояване главницата, ГПР, ГЛП и пр.
Погасителният план съдържа информация за падежа на всяка анюитетна
вноска и компонентите (вземанията), от които се състои. Ответникът не
провежда нужното пълно и главно доказване на възражението за неистинност
на стандартният европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, искане за отпускане на кредит, погасителен план към
договора, договора и ОУ, въпреки дадената от съда възможност за допускане
на експертиза за това. Документите носят подписа на ответника, като съдът
приема изявленията му, обективирани в писмените документи, за автентични.
В обобщение на гореизложеното, искът за главница е основателен до
сумата от 1726.98 лева, като за разликата до 1837.07 лева следва да се
отхвърли; искът за възнаградителна лихва следва да се уважи до сумата от
417.26 лева, а за горницата до 773.60 лева – да се отхвърли; Неоснователен е
искът за мораторна лихва за периода от 26.12.2019 г. до 03.04.2021 г. за
разликата над 35.74 лева до претендираните 68.30 лева; искът за законна
лихва за забава за периода от 03.04.2021 г. до 28.06.2022 г. е основателен за
сумата от 33.00 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват разноски. За
4
двете фази, заповедна и искова, съдът определя общо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лева. От заплатените разноски за съдебно-
техническа експертиза и държавни такси, съразмерно на уважената част от
исковете, следва да се възстановят 129.25 лева държавна такса и 192.38 лева
за съдебно-счетоводна експертиза.
На ответника не се следват разноски, тъй като такива не са поискани и
не се представят доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от
ГПК положителни установителни искове от „Профи Кредит България“ ЕООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу А. Д. П., ЕГН:********** с адрес: гр.
******** № 10, че ответникът А. Д. П., в качеството му на заемополучател по
договор за паричен заем № 30038966744/23.08.2019 г., сключен с „Профи
Кредит България“ ЕООД ЕИК: *********, дължи на ищеца следните парични
вземания: 1.) главница в размер на 1726.98 (хиляда седемстотин двадесет
и шест лева и 98 ст.) лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 28.06.2022 г. до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1726.98 лева до
претендирания размер от 1837.07 лева, като неоснователен; 2.) договорно
възнаграждение в размер на 417.26 (четиристотин и седемнадесет лева и
26 ст.) лева за периода от 25.03.2020 г. до 03.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 417.26 лева до претендирания размер от 773.60 лева,
като неоснователен; 3.) мораторна лихва в размер на 35.74 (тридесет и пет
лева и 74 ст.) лева за периода от 26.12.2019 г. до 03.04.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35.74 лева до претендирания размер от
68.30 лева, като неоснователен; 4.) законна лихва в размер на 33.00
(тридесет и три) лева за периода от 03.04.2021 г. до 28.06.2022 г., като
ОТХВЪЛРЯ иска за разликата над 33.00 лева до претендирания размер от
212.63 лева, като неоснователен; за които суми се издава заповед №
403/22.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 737/2022 г. по описа на РС-Провадия.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове на Профи Кредит България“
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу А. Д. П., ЕГН:********** с адрес: гр.
******** № 10, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца по сключен между тях договор за потребителски
кредит № 30038966744/23.08.2019 г., следните парични вземания:
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 515.54 лв. /петстотин
и петнадесет лева и петдесет и четири стотинки/; възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 1205.55 лв. /хиляда двеста и пет лева и
5
петдесет и пет стотинки, като неоснователни; за които суми се издава Заповед
№ 403/22.07.2022 г. по ч.гр.д. № 737/2022 г. по описа на РС-Провадия.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН:********** с адрес: гр. ******** № 10 ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В сумата от 321.63 (триста двадесет и един лева и 63 ст.) лева ,
представляващи съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 200.00
(двеста) лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6