Решение по гр. дело №16389/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1261
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Галя Алексиева
Дело: 20213110116389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1261
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110116389 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника В. ЮЛ. В., ЕГН
********** с адрес **** в размер на сумите, както следва: 164,33лева, представляваща
незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 22.09.2018г. до 20.03.2020г. за обект на
потребление с аб.номер 1770814, находящ се в ****, за което вземане са издадени фактури в
периода 22.04.2019г. до 23.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 08.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението
и 19,42лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното
задължение, начислено за периода от 22.05.2019г. до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г. до
03.06.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2336/09.06.2021г. по ч.гр.д. № 8099/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество
в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в **** за периода от 20.05.2015г. до
20.03.2020г., отчитани по партида 1770814, на която е титуляр. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33,
ал. 2 ОУ задължение на потребителя е да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Твърди, че в периода от 20.05.2015г. до 20.03.2020г. е предоставил
на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му била натрупана
като дължима главница в размер на 784,41лева и лихва за забава от 293,59лева. Посочва, че
задължението касае реално доставено и потребено количество вода, което е отчитано с
таблет чрез ползване на електронен карнет. Поради неплащане на горните суми, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 8099/2021г. по
описа на ВРС. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК, което обосновава и
правния му интерес от предявяване на настоящия иск, но само за частта от вземането
1
касаещо потребление в периода 22.09.2018г. до 20.03.2020г. и дължимото за него
обезщетение за забава. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция
така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 19.04.2022г., като редовно призован,
ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422 ГПК, ищецът е ангажирал писмени доказателства- справки за
недобора, карнет, справка от АВп, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват
като достатъчни, с оглед доказване качеството на потребител на ответника на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период 20.05.2015г. до 20.03.2020г.
като титуляр на партида с аб.номер 1770814 за обект на потребление находящ се в ****,
както и че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на
абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред,
настъпилата изискуемост на задължението и размер на мораторната лихва върху
главниците. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорила тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират такива за платена държавна такса от 75лева и юк.
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна сложност
на спора. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 75лева, от
които 25лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
2
ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* съществува вземане
срещу ответника В. ЮЛ. В., ЕГН ********** с адрес **** в размер на сумите, както следва:
164,33лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода
22.09.2018г. до 20.03.2020г. за обект на потребление с аб.номер 1770814, находящ се в ****,
за което вземане са издадени фактури в периода 22.04.2019г. до 23.03.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и 19,42лева, представляваща сбор от
обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от
22.05.2019г. до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 03.06.2021г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2336/09.06.2021г. по ч.гр.д.
№ 8099/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА В. ЮЛ. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 175лева, представляваща направени в
исковото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В. ЮЛ. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 75лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 8099/2021г. по описа на ВРС, 9 състав, съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3