РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. С.З., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500661 по описа за 2022 година
Производството е на осн. чл.266- 268 и чл.163- 169 във вр. с чл.341- 351
от ГПК и във вр. с чл.30, ал.1 от ЗН.
Въззивното дело е било образувано въз основа на постъпила в законния
2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№
263307/19.09.2022г. от 2 бр. ответници К. Д. Д. и Н. И. З./и двете от гр.С.З./
против негативното за тях Решение № 260053/22.07.2022г. по гр.д.№
2634/2020г. по описа на РС- С.З., с което са намалени съответните им
подарени идеални части от недвижими имоти, и са осъдени да заплатят на
ищеца М. И. К. от гр.С.З. разноските по делото, със законните последици от
това. Считат, че решението било необосновано, незаконосъобразно и
недоказано с оглед събраните по първоинстанционното дело писмени и
гласни доказателства. Излагат подробни свои фактически и правни
аргументи, като молят въззивния съд да отмени атакуваното
първоинстанционно Решение и да постанови други, с което отхвърли изцяло
предявените против тях искове, ведно със законните последици от това.
Претендират разноските си пред двете съдебни инстанции, за което представя
Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№ 263508/17.10.2022г. от ищеца М.
1
И. К. от гр.С.З., който счита в.жалба за неоснователна и недоказана, като
излагали свои подробни фактически и правни доводи. Счита атакуваното
първоинстанционно Решение за изцяло мотивирано, законосъобразно и
правилно и моли да бъде напълно потвърдено, със законните последици от
това. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд.
Претендира разноските си пред тази въззивна инстанция, като представя
Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат.
След като се запозна с направените във в.жалба оплаквания и доводите
на другата страна в отговора на в.жалба, със събраните по делото писмени и
гласни доказателства и с приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, въззивният съд счита, че в.жалба е процесуално
допустима и по нея съдът следва да се произнесе по съществото на
направените въззивни оплаквания, с които е бил сезиран.
Разгледано по същество- по делото не е спорно между страните, че
ищецът М. И. К.(сега въззиваем) и ответницата Н. И. З.(сега въззивница) са
брат и сестра, като родителите им са починали съответно бащата И. К. И. на
16.12.2011г., а майката К.Г. И. на 10.01.2020г. Приживе те притежавали в
съпружеска имуществена общност/СИО/ недвижими имоти- апартамент,
закупен с договор за покупко- продажба от 07.04.2004г., обективиран в н.а. №
16, т.ІІ, рег.№ 1747, дело № 143/2004г. по описа на нотариус М.И. с № ** по
списъка на НК, находящ се в гр.С.З., ул.“*************, със застроена площ
от 72, 53 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухненски бокс, баня,
тоалетна, антре и три тераси. От своя страна ответницата К. Д. Д.(сега
въззивница) е дъщеря на ответницата Н. И. З., съответно племенница на
ищеца М. И. К..
На 11.06.2012г. с договор за дарение, обективиран в н.а. № 166, т. І, рег.
№ 1452, дело № 139/2012г. на нотариус И.Т. с рег.№ ** по списъка на НК,
К.Г. И. и М. И. К. даряват на Н. И. З. общо 5/6 ид.ч. от апартамента, находящ
се в гр.С.З., ул.“**********, с идентификатор 68850.504.5551.1.4. Тъй като
този апартамент е бил СИО, както е посочено по- горе, следва да се приеме,
че Н. И. З. е дарила на дъщеря си своите 4/6 ид.ч.(представляваща сбора от
1/2 ид.ч., получени при прекратяването на СИО след смъртта на И. К. И. + 1/6
по силата на наследственото правоприемство на основание чл.9, ал.1 от ЗН), а
М. И. К. – 1/6 ид.ч., която той получава по наследство на основание чл.5, ал.1
от ЗН.
На 05.04.2019г. с договор за дарение на идеални части от недвижими
имоти, обективиран в н.а. № 113, т.ІІІ, рег.№ 6662, дело № 439/2019г. по
описа на нотариус Д.Н. с № 181 по списъка на НК, К.Д. Д./действаща чрез
пълномощника си К. Д. Д./ дарява на К. Д. Д.(нейна внучка) притежаваните от
нея идеални части от следните недвижими имоти в гр.С.З., както следва : 1.)
1/3 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор
68850.510.5632.1.1, с адрес на имота: гр.С.З., п.к.**, ул.“******, който
самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор
2
68850.510.5632.1, с брой надземни етажи: 5; с брой подземни етажи: 0; с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.510.5632, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива
на обекта: 1; с посочена в документа площ: 130 кв.м., с прилежащи части:
склад № Д, таван № 1, ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: 68850.510.5632.1.6, 68850.510.5632.1.5,
68850.510.5632.1.7, над обекта: 68850.510.5632.1.2; 2.) 1/3 ид.ч. от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор
68850.510.5632.1.5, с адрес на имота: гр. С.З., п.к.**, ул.“*******, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
68850.510.5632.1, с брой надземни етажи: 5, с брой подземни етажи: 0; с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850,510.5632, с
предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 13.80 кв.м., с прилежащи части:
ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж;
68850.510.5632.1.6, под обекта: няма, над обекта: 68850.510.5632.1.1; 3.) 2/3
ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор
68850.510.5629.1.6, с адрес на имота: гр. С.З., п.к.**, ул.“Света Троица“ №
194, ет.1, гараж 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 68850.510.5629.1, с брой надземни етажи: 4, с брой подземни
етажи: 0, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.510.5629, с
предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, с прилежащи части:
ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.510.5629.1.5, под обекта: няма, над обекта: 68850.510.5629.1.1; и 4.) 2/3
ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор
68850.503.50.5.7, с адрес на имота: гр. С.З., п.к.**, ет.1, гараж 10, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
68850.503.50.5, с брой надземни етажи: 1, с брой подземни етажи: 0, с
предназначение: Хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.503.50, с предназначение на самостоятелния
обект: Гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:
31.50 кв.м, с прилежащи части: ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68850.503.50.5.6, под обекта: няма, над обекта: няма.
Предявеният иск пред първоинстанционония РС е за възстановяване на
запазената част от наследството на К.Г. И. чрез извършване на намаление на
даренията, подробно описани по- горе.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството, като частта от наследството вън от запазената
3
част е разполагаемата част на наследодателя. Същевременно съгласно
нормата на чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис
съгласно чл.30, ал.2 от ЗН. В случая М. И. К., като син на наследодателката
Кръстина Д. Д., има качеството на наследник със запазена част, която е 1/3
ид.ч., тъй като наследодателката не е оставила съпруг и има две деца по
аргумента на чл.29, ал.1 от ЗН – запазената част на низходящите е 2/3 и при
двама наследници – по 1/3 за всеки един от тях. Същевременно видно от
Удостоверение изх.№ 1054/16.06.2020г., ищецът М. И. К. е приел
наследството на К.Г. И. по опис, като общата оценка на движимите вещи,
съставляващи наследството, е в размер на 630 лв.
За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената
част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След това
се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на открИ.ето на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите. В случая по делото не е спорно между страните,
че оставеното наследство се изчерпва с описаните движими вещи на обща
стойност 630 лв. Към тази сума следва да се прибавят даренията, извършени
от наследодателката, като спорът между страните е съсредоточен именно в
това кое от разпорежданията й съставлява дарение и следва да бъде включено
в наследствената маса.
В процесната въззивна жалба са изложени възражения относно
включването в наследствената маса на дарението, извършено с н.а.№
166/11.06.2012г. и с н.а.№ 113/05.04.02019г., както по отношение на
дарението, извършено с н.а.№ 21/17.07.1997г., което първоинстанционният
съд е приел за обичайно и не е включил в наследствената маса, няма
оплаквания, поради което и на основание чл.269 от ГПК въззивният съд няма
да се произнася по него с настоящото си въззивно решение.
Неоснователно се явява оплакването на въззивницата Н. И. З. относно
дарението, извършено с н.а.№ 166/2012г. на 4/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор 68850.504.5551.1.4, с адрес на
имота: гр.С.З., п.к.**, ул.“***************, който самостоятелен обект се
намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68850.504.5551.1 с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.504.5551, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива
4
на обекта: 1, с посочена в документа площ: 72.53 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение 6, ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 68850.504,5551.1.5, под обекта: 68850.504.5551.1.1, над
обекта: 68850.504.5551.1,34. В отговора си на исковата молба тя е възразила,
че имотът е закупен според н.а.№ 16, т.ІІ, дело № 143/07.04.2004г. на
нотариус М.И.а от баща й И. К. И.. Твърдяла е, че този нотариален акт е бил
сключен на базата на предварителен договор между нея и продавача Г.Г.,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ж. Г.Г.“, че в деня на
подписването на този предварителен договор е заплатила 4 000 щ.д. и се е
съгласила остатъкът от цената да бъде заплатен на вноски и че след
подписване на предварителния договор е оставила на баща си И. К. И.
пълномощно да изплаща продажната цена на апартамента, както и че той е
внасял продажната цена, като пълномощник. Заявява, че при продажбата,
като купувач е бил вписан баща й, защото не желаели имотът да стане
съпружеска имуществена общност/СИО8 между нея и съпругът й А.Х., който
имал деца от друг предходен брак. Твърдяла е, че действителната воля на
страните е била имотът да остане нейна лична собственост/а не СИО/ и това
била причината брат й да й дари своята идеална част от този апартамент,
наследена от покойния И. К. И., защото знаел, че е закупен с нейни средства и
е трябвало да остане и да се върне в нейна лична собственост.
Съдът счита, че така изложените твърденията на ответницата Н. И. З.
относно тази покупко- продажба, сочат на косвено представителство, а не на
твърдяната фигура на подставено лице, тъй като подставеното лице се
използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи
права за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по
правоотношението и тогава той използва името на подставено лице. Когато
обаче сделката следва да се сключи във формата на нотариален акт, при което
купувачът ще следва да се легитимира като страна, между него и
подставеното лице се постига съгласие то(подставеното лице) да упълномощи
привидно купувача да действа от негово име. По принцип е вярно
становището във въззивната жалба, че при фигурата на подставеното лице се
извършват две привидни сделки и една прикрита/която е действителната/,
като симулативни са упълномощаването от подставеното лице на купувача и
сделката между продавача и подставеното лице, случила се въз основа на
привидното упълномощаване. В случая обаче, макар да твърди, че е
упълномощила баща си, такова упълномощаване не се установява по делото
нито пред първата, нито пред настоящата въззивна инстанция. Напротив-
видно е, че той се е явил пред нотариуса лично и в това качество е закупил
процесния недвижим имот/апартамент/. В тази връзка и за пълнота следва да
се отбележи и това, че произходът на средствата за закупуване на имота не
доказва твърдяната симулация, а доказването става чрез т.нар. обратно
писмо/контра лета/, от което да личи, че упълномощаването е било
симулативно.
При твърдяното косвено представителство/каквото въззивният съд
5
намира, че се твърди в случая/, косвеният представител(т.нар. скрит
пълномощник) извършва от свое име правни действия, които са му възложени
с договор за поръчка за сметка и в интерес на доверителя(косвено
представлявания). Косвеният представител в изпълнение на поетото по
договора задължение извършва правни действия спрямо трети лица/в т.ч. и
сделки/, като в този случай той сключва сделката от свое име, но за сметка на
доверителя си. Като именно това твърди и ответницата Н. И. З.- че баща й е
закупил процесния апартамент от свое име, но с нейни парични средства.
Сделките, сключени чрез косвен представител, не са нищожни, като
действието им е уредено в разпоредбите на чл.292, ал.2 от ЗЗД (Р-7-2009 г., І
г.о.). Съгласно чл.292, ал.3 от ЗЗД, когато поръчката е дадена за придобИ.е на
вещни права върху недвижим имот от името на довереника, договорът трябва
да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите, като условие за
неговата валидност(Р-239-2015 г., ІV г.о.). В случая по делото не е
установено наличието на такъв договор, поради което няма как да се приеме,
че правата от сделката се считат за права на Н. И. З.. Не е доказателство за
това обстоятелството, че, след смъртта на баща й, майка й и брат й са й
дарили своите идеални части от апартамента, защото твърденият факт, че е
закупен за нейна сметка и в неин интерес, не е установен пряко и пълно с
допустимото по закона писмено доказателство с нотариална заверка на
подписа. Само при наличието на едно такова евентуално писмено
доказателство би могло да се приеме, че извършеното от майката и брака
дарение съставлява т.нар. отчетна сделка, респективно, че процесният
апартамент е нейна лична собственост. Не е доказателство и предварителният
договор, тъй като с него не се прехвърлят права върху процесния недвижим
имот.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че правилно
дарението на 4/6 ид.ч. от описаният по- горе апартамент е включено в общата
наследствена маса, като според заключението на вещото лице пазарната му
стойност към 10.01.2020г./датата на смъртта на наследодателката- когато е
открито наследството й/ възлиза на общо 91 707 лв., а нейната 4/6 ид.ч.- на
61 138 лв.
Въззивният съд обаче намира за основателно оплакването във
въззивната жалба на К. Д. Д. относно направеното в нейна полза дарение на
описаните по- горе имоти, тъй като РС е приел, че изявленията й в
представеното с отговора на исковата молба обратно писмо не могат да се
противопоставят на ищеца и не доказват твърдяната от нея симулация,
защото подписалата го наследодателка не е формирала и изразявала воля за
сключване на процесното дарение пред нотариуса. То било сключено от
нейно име и за нейна сметка от договорялата сама със себе си, която била
упълномощена сама да прецени с каква сделка и спрямо кое лице да се
разпореди с имотите, вкл. да ги прехвърли на себе си. Затова
първоинстанционният съд е приел, че като неизхождащо от формиралата и
изявила пред нотариуса воля за сключване на дарение наследодателка,
6
подписаното от нея обратно писмо не доказва симулация, а настъпила след
това промяна в намеренията им.
Действително, видно от съдържанието на нотариалния акт от
05.04.2019г. при дарението на идеалните части от процесните имоти
дарителката К.Г. И. е била представлявана от внучката си К. Д. Д., като
нейната представителна власт е била проверена от нотариуса, както и
възможността да договаря сама със себе си, за което нотариусът е направил
удостоверително изявление. В тази част нотариалният акт има силата на
официален документ, а пълномощното не е представено по делото, поради
което няма как съдът да приеме какво е неговото съдържание, в т.ч. и какъв е
видът на сделката, която упълномощената да сключи. Затова въззивният съд
намира за недопустимо изводи за съдържанието на пълномощното да се
правят въз основа на съставения от вещото лице фотоалбум, без приемане на
изследвания документ да е представен от някоя от страните и да е приет по
надлежния процесуален ред, като писмено доказателство по делото. Съдът
постановява Решението си и постановява въз основа на установените по
предвидения в ГПК ред обстоятелства, а именно въз основа на допуснатите
доказателства, като такова липсва по делото.
От друга страна въззивният съд намира за принципно неправилно
становището на РС, че е обективно невъзможно при сключване на сделка чрез
пълномощник, овластен от другата страна да договоря сам със себе си, да е
налице характерният за симулацията явен и скрит характер на
волеизявленията на страните по сделката, защото и двете се формират и
изразяват от едно лице/договарящият сам със себе си пълномощник по чл.38
от ЗЗД/, при което е обективно невъзможно той едновременно да желае,
макар и привидно, и същевременно да не желае правните последици на
сделката. Решението, на което районният съд се позовава, е неотносимо към
предмета на конкретния процесен правен спор, тъй като касацията е
допусната по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд
да обезсили обжалвано пред него първоинстанционно решение и да прекрати
производството по предявените искове поради нередовност на исковата
молба, без да са дадени преди това указания за отстраняването им.
Договарянето сам със себе си обаче е особен случай на представителство, при
което представителят сключва сделка, при която той извършва волеизявление
веднъж от името на представлявания с действие за него и втори път от свое
име с намерение той лично да се обвърже спрямо представлявания, и
въпреки, че в сделката участва едно лице, то прави две различни
волеизявления- чуждо/на упълномощите си/ и свое лично. В противен случай
не би имало договор, тъй като по легална дефиниция той е съглашение най-
малко между две лица. А законът допуска както лицата да участват в сделката
лично и лично да изразят волята си, така и да бъдат представлявани, пък било
то и ако представителят действа и като насрещна страна лично или като
представител на насрещната страна по договора. Макар и особено
представителство, при договарянето сам със себе си представителят също
7
формира и изявява воля от името на представлявания, т.е. той извършва
действието от чуждо име и с действие за друго лице, но волеизявлението
обаче се счита за изразена воля на представлявания. Правните последици от
действията на представителя, извършени в границите на представителната
власт, настъпват направо за представлявания, а не опосредствено. Известно е,
че с привидните сделки страните по договора целят да се създаде едно
привидно правно състояние за пред трети лица, че не тази сделка е породила
правните си последици, а друга- прикрита, за която имат интерес третите
лица да не знаят, а да мислят, че симулативната сделка е породила правни
последици. Няма начин, извън хипотезата на подставеното лице, едната
страна да желае правните последици на прикритата сделка, а другата- на
явната, защото при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат
договора по начина, по който е написан, макар намерението им да е друго.
Затова няма пречка страните, макар едната да се представлява от другата по
силата на изрично пълномощно, в което дава съгласието за това, да правят
изявления, които по съдържание и форма отговарят на съответния вид сделка,
като същевременно се уговарят, че не желаят настъпването на правните
последици на сделката.
Специалното изявление на страните, че се извършва прехвърляне на
имот срещу задължение за гледане и издръжка, който е прикрит с дарение, е
направено в нарочно съставен за разкрИ.е на привидността разпоредителен
документ- обратно писмо, като документът е автентичен, и оплаквания във
въззивната жалба във връзка с авторството му не са изложени. Видно от
съдържанието му- той съдържа писмени изявления на страните(на
прехвърлителката К.Г. И. и на преобритателката К. Д. Д.), които
недвусмислено разкриват симулативността на явната сделка и действителната
им воля. Ирелевантно е в случая, че това обратно писмо е съставено след
договора за дарение, защото поначало е без значение кога то се съставя-
преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва
привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е
достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са
необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата. За
да разкрие прикрит договор, който, ако е действителен, урежда отношенията
на страните съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД, обратното писмо следва да съдържа
всички елементи от съдържанието му. В случая въззивният съд намира, че
тези елементи са налице, тъй като сделката е оформена в нотариален акт така,
както изисква разпоредбата на чл.18 от ЗЗД. А дали приобретателката на
имотите е изпълнявала задълженията по договора е без значение, тъй като
това е релевантно само, ако искането е този договор да бъде развален по
съдебен ред. Освен тези съображения, въззивният съд намира, че ищецът е
възразил само и единствено относно твърдението, че ответницата К. Д. Д.
през последните 10 г. е полагала грижи и е осигурявала издръжка на баба си
К.Г. И., както и че е била единствено и напълно ангажирана с грижите през
последната 1 г. от живота й, и относно действителността на обратното писмо.
8
Няма възражение от нейна страна, че обратният документ не отразява волята
на страните при сключването на договора, и че била настъпила след това
промяна в намеренията им, поради което е недопустимо да се разглежда
такава хипотеза.
Предвид на гореизложеното въззивният съд намира, че договорът за
дарение действително е привиден, че действителната воля на
прехвърлителката не е била свързана с правните последици на дарението, а с
вещно-правния ефект на договора за прехвърляне на имот срещу минали и
бъдещи грижи и издръжка. Затова следва да се приеме, че тези имоти не са
били дарени, поради което и не следва да се включват в наследствената маса.
Следователно общо наследствената маса възлиза на 61 768 лв. и върху тази
цифрова величина следва да се определи стойността на разполагаемата и
запазената част по правилата на чл.29 от ЗН и съобразно броя на
наследниците с право на запазена част.
При процесния кезус, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН, когато
наследодателят не е оставил съпруг, а е оставил две и повече деца и
низходящи от тях, запазената част на низходящите е равна на 2/3 от общото
имущество на наследодателя и в този случай разполагаемата част е равна на
1/3 от наследството. Проектирано върху конкретния случай, това
законоустановено положение съставлява следните цифрови стойности-
разполагаемата част е равна на 20 590 лв.(1/3 от 61 768 лв.), а запазената част
на всеки един от низходящите е равна на по 20 590 лв. Наследодателката не се
е разпоредила с цялото си имущество, следователно е налице имущество,
останало в наследството, от което ищецът би могъл да получи запазената си
част, но не изцяло. От чистия актив на наследството/който е 630 лв. от цената
на движимите вещи/ ищецът ще получи половината/точно 315 лв./.
Следователно извършеното в полза на ответницата Н. И. З. дарение накърнява
запазената му част със сумата 20 275 лв.(20 590 лв. - 315 лв.), с която сума
извършеното от наследодателката дарение на 4/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор 68850.504.5551.1.4, с адрес на
имота: гр.С.З., п.к.**, ул.“***************, който самостоятелен обект се
намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68850.504.5551.1 с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.504.5551, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ: 72.53 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение 6, ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 68850.504,5551.1.5, под обекта: 68850.504.5551.1.1, над
обекта: 68850.504.5551.1,34, заедно с 3,476 % ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, следва да
бъде намалено по съдебен ред.
Съгласно нормата на чл.36 от ЗН възстановяването на запазената част се
извършва в натура чрез отделяне на имот(когато в полза на едно лице са
завещани или подарени повече от един имот), или на част от имот. Когато
9
отделянето е невъзможно, заветник или надарен, който не е наследник със
запазена част, може да задържи имота при условията на чл.36, ал.1 от ЗН, а
наследник или надарен, който е наследник със запазена част- при условията
на чл.36, ал.2 от ЗН. Ако не са налице горепосочените условия или ако
заветникът или надареният не желае да задържи имота, последният се връща
в наследството- т.е. наследниците по закон стават съсобственици съобразно
правата си по чл.5- 9 от ЗН. Предвиденото обаче в чл.36 от ЗН, че връщане на
завещан или подарен имот в наследството може да бъде постановено само,
ако всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяването
й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с право на
запазена част, участващ в производството не е поискал възстановяването и
заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да
задържи имота, както и когато по делото не участва наследник със запазена
част или когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим
имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота,
съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника
или наследниците, поискали възстановяването(Р-93-2015, ІІ г.о.).
В процесния случай предмет на дарението е идеална част от недвижим
имот, от което следва, че правилата на чл.36 от ЗН за задържане на имота от
страна на надарената не може да намерят приложение. От друга страна, по
делото няма и такова изразено искане, поради което възстановяването на
запазената част на М. И. К. следва да се извърши чрез отделяне на идеална
част от имота, а именно на 20 275/91 707 ид.ч., със законните последици.
Предвид което въззивният съд счита, че следва да отмени изцяло
атакуваното първоинстанционно Решение, като постанови ново такова по
съществото на спора, с което да определи и отдели на съделителя М. И. К.
неговата 20 275/91 707 ид.ч., със законните последици от това.
Това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в законния 1-
месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС- С.З.
пред ВКС- С. съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.269, изр.1, чл.271, ал.1 и
чл.341- 351 от ГПК във вр. с чл.30- 36 от ЗН, въззивният ОС- С.З.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260053/22.07.2022г. по гр.д.№
2634/2020г. по описа на РС- С.З., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА по предявения от М. И. К.- ЕГН ********** от гр.С.З.,
ул.“*************** против Н. И. З.- ЕГН ********** от гр.С.З.,
ул.“******** и К. Д. Д.- ЕГН ********** от гр.С.З., ул.“*********** иск по
чл.30, ал.1 от ЗН, извършеното от К.Г. И., починала на 10.01.2020г. с
нотариален акт № 166, т.І, рег.№ 1452, дело № 139/11.06.2012г. на нотариус
10
И.Т. с рег.№ ** на Нотариалната камара в полза на Н. И. З. дарение на 4/6
ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор
68850.504.5551.1.4, с адрес на имота: гр.С.З., п.к.**, ул.“***************,
който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
68850.504.5551.1 с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.504.5551, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ: 72.53 кв.м, с прилежащи части:
избено помещение 6, ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 68850.504,5551.1.5, под обекта: 68850.504.5551.1.1, над
обекта: 68850.504.5551.1,34, заедно с 3,476 % ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, със сумата
20 275 лв./двадесет хиляди двеста седемдесет и пет лева/, необходима за
възстановяване на запазената част на М. И. К. от наследството на К.Г. И., като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. И. К.- ЕГН ********** от
гр.С.З., ул.“*************** от наследството на К.Г. И., починала на
10.01.2020г., с 20 275/91 707 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
който е с идентификатор 68850.504.5551.1.4, с адрес на имота: гр.С.З., п.к.**,
ул.“***************, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в
сграда с идентификатор 68850.504.5551.1 с предназначение: Жилищна сграда
- многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.504.5551, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:
72.53 кв.м, с прилежащи части: избено помещение 6, ниво: 1, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.504,5551.1.5, под
обекта: 68850.504.5551.1.1, над обекта: 68850.504.5551.1,34, заедно с 3,476 %
ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
дворното място.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ВКС- С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11