Присъда по дело №141/2016 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

 към присъда 10 / 18.04.2016г. по НОХД № 141 / 2016г. на СлОС

 Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. Р.Р.С. обвинителен акт  за престъпление по чл.343 ал.1 б."в" вр. чл.342 ал.1 от НК, зотова че на 24.01.2016 г. в гр.Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Ситроен" SАХО с рег. № СН 7770 ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - 50 км/ч за населено място за моторно превозно средство категория В" и по непредпазливост причинил смъртта на Д.М. Г.,***.

Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес. Няма конституирани частни обвинители.

Входа на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за безспорно доказано от събраните на досъдебното производство доказателства. Счита, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът следва да  съобрази липсата на смекчаващи вината обстоятелства и наличието на отегчаващи такива като обремененото му съдебно минало и множеството наложени административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение.  Според прокурора целите на наказанието по чл. 36 от НК по отношение на подс. С. не са били постигнати с налагането на наказанието с протоколно определение по НОХД №264/15г.  на СлОС.  Не бил постигнат резултат и от налагането на множеството административни наказания, тъй като липсвала корекция  в поведението на подсъдимия на пътя като водач на МПС. Пледира за наказание, определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства - около и не по-малко от средния размер за деянието по чл.343 ал. 1 б.”В” от  НК, а именно четири години лишаване от свобода, което наказание  доколкото настоящото производство се развива по реда на глава ХХVІІ от НПК - да бъде редуцирано с 1/3  и  с оглед разпоредбата на чл.59 ал. 1 от ЗИННИЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Пледира също така, доколкото деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане на подс. С., на основание чл.68, ал. 1 и 2 от НК съдът да постанови отложеното наказание също да бъде изтърпяно в пълен размер при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. По отношение на предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС, предлага неговия размер да бъде не по-малък от наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Прокурорът изразява становище и относно  веществените доказателства по делото, като счита, че лекият автомобил следва да бъде върнат на неговия собственик - подс. С., а  мобилния телефон - на наследниците на постр. Д. Г..

Защитникът на подс. С. моли при постановяването на присъдата съдът да вземе в предвид обстоятелството, че подсъдимият  и пострадалият  били дългогодишни приятели; живели в един  квартал; били постоянно заедно; свързвала ги любовта към автомобилните спортове;  ходели постоянно на ралита и постоянно се возили в лекия автомобил на подсъдимия.  Подсъдимият не  искал да настъпи това събитие и много страдал за приятеля си. Счита, че са налице смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства които следвало да са вземат в предвид при постановяване на присъдата  -  добри характеристични данни, пълни самопризнания и съдействие по случая. Моли съда на основание чл.68, ал.2 от НК да не привежда в изпълнение условното наказание  на подсъдимия. Пледира  за  наказание около минималния размер, което на основание чл.58а от НПК да бъде редуцирано с 1/3 и режимът на двете наказания да бъде общ - в затворническо общежитие от открит тип.

В съдебно заседание подс. Р.Р.С. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за случилото се. Моли да му бъде наложено по – леко наказание.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подс. Р.Р.С.  е на 23 години, българскигражданин, със средно образование, работи като строителен работник във „Водострой 98”АД - София, не е женен.  Осъждан е с влязло в сила на 15.06.2015г. споразумение по НОХД № 264/15 г. на Окръжен съд - Сливен за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК  и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3 от НК, за които му  определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.   Деянието, предмет на обвинението по настоящото дело е извършено в изпитателния срок.

Подс. С. притежава свидетелство за управление на МПС категория „В" от 30.07.2012г. и за краткото време  до 24.01.2016г.  е наказван общо 16 пъти по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП. По-голямата част от наложените му наказания са за управление на МПС без предпазен колан. Веднъж е наказван за причиняване на пътнотранспортно произшествие, поради неспазване на дистанция, веднъж за неспазване на пътните знаци и маркировка и веднъж за управление на МПС с превишена скорост. Като водач на МПС често управлявал рисково притежавания от него лек автомобил „Ситроен" SAXO с рег. № СН 7770 ВВ с висока скорост в градски условия и създавал предпоставки за възникване на пътнотранспортно произшествие (според свидетелските показания на свид. Г.С.Г. - мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Сливен).

Подс. С. и постр. Д.М. Г. били приятели. На 24.01.2016г. около обяд двамата се срещнали в гр.Сливен и решили да се разходят с автомобила на подсъдимия –„Ситроен" SAXO с рег. № СН 7770 ВВ до вилната зона на града, намираща се в местността „Батмиш". Подс. С. управлявал автомобила, а постр. Г. стоял на предната дясна седалка. Отишли до набелязаното място и след това тръгнали да се връщат към централната част на гр. Сливен. Отново подс. С.  управлявал автомобила, а постр. Г. бил на предната дясна седалка, като и двамата били без поставени предпазни колани. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал. 1 от 3ДвП, скоростта на движение в рамките на населеното място е ограничена до 50 км/ч., но в нарушение на тази разпоредба, подс. С. управлявал автомобила със скорост от около 84 км/ч, при която скорост опасната зона за спиране на автомобила е била около 85 км/ч. На около 200 метра преди кв."Клуцохор" в гр. Сливен пътното платно, по което подс. С. управлявал автомобила било сухо и без каквито и да е неравности, с наклон при спускане от 6,8 градуса, като видимостта била нормална. В този участък от пътя, по същото време нямало попътно и насрещно движещи се други автомобили. Малко след това, управляваният от подс. С. автомобил приближил ляв завой, в зоната на който критичната скорост за преодоляването му била около 77 км/ч., но подсъдимият  навлязъл в завоя със скорост от около 84 км/ч. В резултат на навлизането на автомобила със скорост по-висока от критичната за преодоляването на завоя, подс. С. допуснал частично навлизане на автомобила в насрещната лента, за да увеличи радиуса на завоя. Това навлизане било продиктувано от конкретно подбраните параметри на скоростта на движение от водача на автомобила. В зоната на завоя подс. С. предприел действия за спиране, като използвал и задействал ръчната спирачна уредба на автомобила. При тези действия на подс. С. настъпила загуба на управление на автомобила и ротация на същия около вертикалната му ос, при което автомобилът се завъртял в посока по часовата стрелка, напуснал пътното платно от ляво по посока на движението му и се блъснал с висока скорост с челната и дясната си странична част в крайпътни дървета. Постр. Г. изпаднал от автомобила и се ударил по повърхността на терена със значителна сила.

Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза,  вътре в лекия автомобил и при изпадане от него при неговото напускане на пътното платно и блъскане в крайпътно дърво в ляво по посока на движението му, пострадалият е получил тежка съчетана травма  с обхващане на главата, гръбначния стълб, корема  и крайниците.   Пострадалият е получил несъвместими с живота  травматични увреждания и починал на мястото на произшествието непосредствено след пътнотранспортното произшествие.

Според заключението на същата експертиза, причината за настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата, гръбначния стълб с гръбначния мозък, гръдната травма със счупването на ребрата, тежките контузионни кръвоизливи на белите дробове, тежката механична травма на сърцето с тампонада на перикардната торбичка, тежката коремна травма с разкъсването на слезката и черния дроб, ретроперитониалните хематоми предимно в дясно и счупването на шийката на лявата бедрена кост. Непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, като последица от множествените травми в областта на главата, гърдите и корема, обширните външни и вътрешни кръвоизливи и изпадането му в състояние на мозъчна кома, вследствие причинената тежка черепномозъчна и гръбначномозъчна травма. Уврежданията на постр. Г. са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на автомобила и при падането и удрянето на тялото му по повърхността на терена, където се е приземил при изпадането му от автомобила със значителна сила. Формирано е заключение, че причинените травматични увреждания и настъпилата смърт на постр. Г. са пряка и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.

Според заключението на назначената в хода на разследването автотехническа експертиза, причината за възникналото пътнотранспортно произшествие е движението на управлявания от подс. С. лек автомобил „Ситроен" SAXO с рег. № СН 7770 ВВ със скорост над максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч за населено място и несъобразена с критичната скорост за преодоляването на завоя, съобразно неговата кривина и с релефа на местността. Загубата на странична устойчивост на автомобила е резултат от на движението на същия със скорост над допустимата за преодоляването на завоя, принудително увеличения от подс. С. радиус на завоя и предприетото спиране чрез задействане на ръчната спирачна уредба на автомобила. Според заключението на експертизата, напускането на платното за движение не се е дължало на възникнала внезапна техническа неизправност на автомобила. Подс.С. е имал техническата възможност да се съобрази с наличието на наклон на пътя и завой, като намали скоростта до максимално разрешената скорост от 50 км/ч, при която скорост да запази движението на автомобила в дясната мислена лента и да предотврати възникването на пътнотранспортното произшествие.

От заключенията на назначените по делото химически експертизи е видно, че вкръвта на подс. С. не е установено наличие на етилов алкохол и на упойващи (наркотични) вещества от вида – морфин, кокаин, марихуана, MDMA (екстази), амфетамин, метамфетамин, бензодиазепини, метадон. В кръвта на пострадалия Г. също не е установено наличие на етилов алкохол.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения. Предвид признанията на подс. С. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно въпросните факти. Освен от коменитраните по – горе неоспорени от страните заключения на изготвените съдебно медицинска експертиза от д-р Ч. на постр. Д. Г.,   автотехническа експертиза  от  инж. У., химически екпертизи за определяне концентрацията на алкохол  в кръвта на подсъдимия и на пострадалия от инж. Г. – химик в специализираната химическа лаболатория към НТЛ – ОД на МВР – Сливен, химическа експертиза за установяване наличието на упойващи (наркотични) вещества в кръвта на подсъдимия от М.М. – химик в сектор НТЛ при ОД на МВР – Ямбол, признатите от подсъдимия факти се установяват по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие.  Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели И. Й., Г.Й., Д. Д., Г.Г., И.И., П.Г. и М.Г.,  и множеството документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно се допълват.    

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Подс. Р.Р.С. е наказателноотговорен. Към момента на извършване на престъплението той е бил  пълнолетен и вменяем,    разбирал е свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си. Следователно подс. С. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и следва да  се търси наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.

С деянието подс. С. е осъществил  обективните и субективни признаци на състава на чл.343 ал.1 буква „В" вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 24.01.2016г. в гр.Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Ситроен“ SAXO с рег.№ СН 7770 ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – 50 км/ч за населено място за МПС категория „В” и по непредпазливост причинил смъртта на Д.М. Г. ***.   

Безспорно е авторството на деянието. Подс. С. е управлявал процесния лек автомобил по време на пътнотранспортно произшествие.

Безспорно установено е в случая, че подсъдимият при управляване на МПС – лек автомобил „Ситроен“ SAXO с рег.№ СН 7770 ВВ е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДП относно максимално допустимите скорости на движение за съотвените категории превозни средства, движещи се в населено място – управлявал е процесния автомобил  със скорост около 84 км/ч, при максимално позволена скорост за леки автомобили  50 км/ч. Настъпилото произшествие е резултат  на предприетите неправилни действия на подсъдимия – движението на автомобила със скорост над допустимата  за завоя, частичното навлизане в насрещната лента, за да увеличи радиуса на завоя и предприетото спиране чрез задействане на ръчната спирачна уредба. Подсъдимият е имал техническа възможност  да се съобрази с  наличието на наклон на пътя и завой, като намали скоростта до максимално разрешената за участъка от 50 км/ч.. При скорост от 50 км/ч подсъдмият е имал техническа ввъзможност да  предотврати пътнотранспортното произшествие като запази движението по дясната мислена лента. 

Налице е причинноследствена връзка между допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на постр. Д.М. Г. представлява пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия.  

Обвинението против подс. С. е за това, че освен коментираното правило за движение по пътищата, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е нарушил и това по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението". Съотношението между двата текста е съотношение на "обща" към "специална" правна норма. Когато е инкриминирано нарушение на скоростта (както в настоящия случай) е приложима "специалната" правна норма на чл.21,ал. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното, съдът оправда подс. С. по обвиненето да е нарушил  чл. 20, ал. 2 от  ЗДвП.

От субективна страна деянието на подс. С. е извършено по непредпазливост по смисъла на  чл. 11, ал. 3 от НК – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил  длъжен  с оглед задължението му да спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди, като правоспособен водач на МПС.

Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на деянието се състоят в подценяване значението на правилата за движение по пътищата и неспазването им от страна на подсъдимия, който като правоспособен водач на МПС е бил  длъжен да ги спазва.  Видно от показанията на свид. Г.Г. – младши автоконтрольор при ОД на МВР  - Сливен, той  познава подсъдимия отпреди инкриминираната дата във връзка с рисково управление на процесния автомобил с висока скорост. 

 Налице са  изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимият. При индивидуализацията на наложеното на подс. С. наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Като смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства съдът прецени   самопризнанието, направено от него още на досъдебното производство (т. 7 от ТР 1 / 2009г. на ОСНК)  и изказаното съжаление за случилото се.    

Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства бяха преценени предишното му осъждане и множеството наложени му административни наказания за нарушения по ЗДвП, като обстоятелството, че повечето от наложените административни наказания са с фиш не омаловажава факта, че той като водач на МПС системно нарушава правилата за движение по пътищата.

Степента на обществена опасност на извършеното от подс. С. деяние е  висока предвид динамиката ни извършваните транспортни престъпления на територията на страната и в региона и за които основно причината е превишената скорост. Извършеното от подсъдимят деяние е от категорията на общоопасните престъпления. С това деяние се засягат обществените отношения, в рамките на които се гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност и които са свързани със здравето и живота на неограничен кръг хора и имат необратими вредоносни резултати.

Висока е обществената опасност на подсъдимият предвид предишното му осъждане  за престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3 от НК  и наложените му шестнадесет административни наказания за нарушения по ЗДвП .    

Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства съдът не следва да обсъжда предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК.

Съдът определи на подс. С. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343, ал. 1, б. „В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като при конкретизиране на размера му в границите между две и шест години съобрази изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието, причиненият престъпен резултат и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция прецени за справедлив размер на наказанието лишаване от свобода срокът от три години което е между средния и минималния размер, предвиден в закона. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната пазпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. С.  наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Предвид предишното осъждане на подс. С. по НОХД № 264 / 2015г. на СлОС на  лишаване от свобода, той следва да изтърпи наложеното му с настоящата присъда наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален  „строг” режим в Затвор   на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2  от ЗИНЗС.

В съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК от наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което той е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 27.01.2016г.

На основание чл. 343 Г от НК съдът наложи на подсъдимия и предвиденото в същия текст от закона наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода  съгласно чл. 49, ал. 2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдмия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи  за конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС - четири години. Необходим е по-продължителен срок на лишаване от правоуправление според съдебния състав, за да има възможност подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя.

Както беше посочено по – горе, деянието предмет на настоящото дело е извършено по непредпазливост от подс. С. в изпитателния срок определен му по НОХД № 264/2015г. на СлОС. С влязлото в сила на 15.06.2015г. споразумение по НОХД № 264 / 2015г. на СлОС той е  е осъден за две престъпления - по чл. 354а, ал. 1,изр. 1, пр. 4 от НК и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2 , пр. 3 от НК, за които му е определено едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Налице е хипотезата на чл. 68, ал. 2 от НК, която предвижда възможност за съда да прецени дали отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти, когато са налице условията на ал. 1. Съдът намира, че в конкретния случай  са налице условията  спрямо подсъдимия да се постанови изтърпяване на отложеното му наказание отчасти – след като и то бъде редуцирано с една трета, а именно подс. С. да изтърпи една година от наложеното му по НОХД № 264 / 2015г. на СлОС наказание лишаване  от свобода. Видно от данните по делото, обсъдени по – горе, предходното наказание, наложено само половин година преди настоящото деяние  не е довело до поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Както престъпленията, за които подс. С. е осъден със споразумението, така и престъплението предмет на настоящото дело се отличават с висока степен на обществена опасност. За осъществяване целите на индивидуалната превенция  подс. С.  следва да изтърпи и посочената част от от отложеното му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода. Затова  на основание чл. 68, ал. 2 от НК съдът приведе в изпълнение отчасти наложеното на  подс. С. по наказание по НОХД № 264 / 2015г. на СлОС, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година, което (според трайната практика на ВКС) следва да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор.

С така наложените наказания  ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК.  Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.  

Съдът постанови след влизане в сила на присъдата,          вещественото доказателство по делото - лек автомобил „Ситроен“ SAXO с рег.№ СН 7770 ВВ, да се върне на подс. Р.Р.С., а вещественото доказателство – мобилен телефон марка „Нокия”, модел С2 ведно с поставена батерия и СИМ-карта на мобилен оператор „Виваком” запечатани със стикер  № Б 6184 - да се върне на родителите на постр. Д.М. Г. – П.Р.Г.  и М.С.Г..

 При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. С. да заплати в полза на държавата по бюджета на ОД на МВР - Сливен направените на досъдебното производство  разноски за експертизи в размер на 508,67 лева.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 Мотивите са изготвени на 03.05.2016г.                                    

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: