Р Е
Ш Е Н
И Е
№770/12.12.2018г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на тринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и в присъствието на прокурор Станка димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм.дело №185/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.62 от ЗИНЗС и е образувано по жалба на С.А.М. , лишен от свобода,
понастоящем в Затвора Пазарджик, чрез адв.К.А. САК против Заповед на Директора
на ГД“Изпълнение на наказанията“ София от 02.05.2018г., с която лишеният от
свобода М. е преместен за изтърпяване на наказанието си от Затвора София в
Затвора Пазарджик.
Жалбоподателят
оспорва заповедта и иска отмяната й като незаконосъобразна. Иска да бъде върнат в Затвора София, тъй като там е
по-близо до семейството си, може да изпълнява програмата за ресоциализиране,
като и смята, че не са налице основанията за преместването му в друг затвор – в
Затвора Пазарджик..
Ответникът
– в писмено стА.ище и в съдебно заседание моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Като
съобрази приетите по делото доказателства, стА.ищата на страните и приложимия
закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за
валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът намира за устА.ено следното от фактическа и правна страна:
Производството
е по чл. 145 и следващите от АПК вр.чл.62,ал.3 от ЗИНЗС.
Заповедта
е връчена на 02.05.2018 г. Жалбата е подадена
на 16.05.2018 и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от
активно легитимирана страна, която има правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената заповед жалбоподателят М. на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС
е преведен от Затвора София в Затвора Пазарджик. Процесната заповед е
мотивирана с това, че на 27.01.2018 г. лишеният от свобода М. в 14,10 часа е
поискал разговор с дежурен главен надзирател /ДГН/. Същият е бил конвоиран до
дежурната стая като е съобщил на ДГС, че много от лишените от свобода от втора
група искат да обявят гражданско неподчинение при провеждане на престой на
открито от 14,30 до 15,50 часа. Причината била неработеща затворническа лавка.
През този период обаче нямало гражданско неподчинение. В 16,35 часа служител на
надзорно охранителния състав докладвал, че част от лишените от свобода от втора
група отказват да приемат полагащата им се храна. В заповедта е посочено, че
същите били подстрекавани от жалбоподателя М.. В 16,50 часа М. бил конвоиран до
дежурната стая и предоставил на ДГН 26 бр. декларации за обявяване на
гражданско неподчинение и искане за разговор с Министъра на правосъдието. На
28.01.2018 г. 26 лишени от свобода от втора група, които били обявили
гражданско неподчинение отказали да приемат храна за закуска, а на обяд само 15
лишени от свобода се отказали от храната. В заповедта е посочено, че на
27.04.2018 г. в Затвора София била получена информация, че М. подстрекавал към
неподчинение и протестни действия другите лишени от свобода от втора група.
Същият бил изведен от групата и настанен в един от буферите на корпуса на
затвора. С оглед на това настаняване директора на ГД“ИН“ е приел, че са налице
предпоставки за ескалиране на напрежението, което можело да прерасне в опасни
ситуации, застрашаващи сигурността в Затвора София и затова издал процесната
заповед.
Лишеният
от свобода М. търпи едно общо наказание в размер н а30 г. лишаване от свобода,
определено на основание чл. 25 и чл. 23, 24 от НК с протоколно определение от
14.04.2014 г. на Окръжен съд Перник по НОХД № 17/2011 г. на ОС Перник. В самата
заповед за преместване е посочено, че е издадена с оглед направено предложение
на ВПД началник на Затвора София, в което предложение се съдържали данни за
неприключило производство по отношение на жалбоподателя по образувано ДП №
5133МК69/2016 г. на СДВР за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. По делото е
представено постА.ление за прекратяване на наказателното производство от СРП с
вх. № 6216/06.12.2016 г., с което постА.ление се прекратява именно посоченото
досъдебно производство.
По
делото са представени писмени доказателства както от жалбоподателя, така и от
административния орган.
В
предложение с изх. № 2666/30.04.2018 г. ВПД началник на Затвора София е
предложил на старши комисар Миладинов ВПД ГД на ГД“ИН“ да се приложи
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС спрямо лишения от свобода М.. Като
основен проблем е посочено, че на 27.04.2018 г. била получена информация, че
лишеният от свобода М. подстрекавал към
неподчинение и протестни действия другите лишени от свобода от втора група.
Същият бил изведен от групата и настанен в един от буферите на корпуса на
затвора с оглед обезпечаване на сигурността. Това твърдение в предложението на
ВПД началник на затвора София се опровергава от свидетеля Х., който казва, че
на този ден били извикани поради обявена бойна тревога, която била с цел
претърсване и изземване на забранени вещи. На жалбоподателя по време на
претърсването му станало лошо, извикали медицинско лице, извели го в буферната
зона на групата, където му се оказала медицинска помощ, след което отново се
върнал на претърсването. От приетите по делото писмени доказателства в
действителност се устА.ява, че жалбоподателят страда от епилепсия. Свидетелят Х.
също така заявява, че на 27.04.2018 г. той не го е виждал да подстрекава други
лишени от свобода. Той си бил в спалното помещение. УстА.и се от съобщение с
рег. № 2635/30.04.2018 г., че всъщност става въпрос за обявена учебна тревога
за трето отделение, като учебната тревога била с цел подсилване на дежурната
смяна, извършване на обиск, претърсване на жилищните и сервизните помещения.
Било извършено и претърсване във втора група. От докладна записка от 27.04.2018
г., изготвена от НССДВР К.К. се вижда, че същият е предложил настаняване на
лишения от свобода М. в буфера на Затвора София. В докладната записка
единствено е посочено, че това предложение е във връзка с постъпила информация
за това, че лишеният от свобода М. подстрекава към неподчинение и протестни
действия лишени от свобода от втора група при Затвора София. По никакъв начин
нито с гласни, нито с писмени доказателства се устА.и дали изобщо е имало
такава информация. Още повече, че свидетелят Х. заяви, че тогава жалбоподателят
си е бил в спалното помещение. Що се отнася до протестните действия от
27.01.2018 г. се устА.ява и от предложението на ВПД началник на Затвора София,
че в действителност е имало проблеми с лавката на Затвора София. От
свидетелските показания и от приетите по делото писмени доказателства се устА.и,
че протестните действия – гражданско неподчинение се изразяват в неприемане на
храна и искане за среща с Министъра на правосъдието. Няма данни, а не се
събраха и никакви доказателства да е имало заплаха за сигурността на
жалбоподателя, на други лишени от свобода или на затворническата администрация.
В заповедта е посочено, че става въпрос за гражданско неподчинение, а не за
протестни действия. От приетите по делото писмени доказателства – препланиран
план на присъдата се устА.ява, че жалбоподателят има подобрение в поведението.
Налице са доказани трайни положителни поведенчески промени. Изрично в този план
е посочено, че лишеният от свобода М. ще бъде предложен последователно за
награди съгласно ЗИНЗС и за прекатегоризиране в ЗО открит тип. От представения
протокол е видно, че на 19.01.2017 г. е бил сменен режима за изтърпяване на
наложеното наказание на лишения от свобода от строг в общ. В този план изрично
е посочено, че лишеният от свобода М. следва да бъде включен в рамките на една
година в целева програма „Толерантност в затвора, толерантност в живота“. От
писмо от Фондация „Мисия спасение“ се устА.ява, че за възстА.яване и
заздравяване на връзката между него и семейството му и по-конкретно между него
и неговата дъщеря лишеният от свобода следва да е в затвор в близост до
семейството му, тъй като е започнало видимо заздравяване във взаимоотношенията
между него и неговата дъщеря, като в момента, в който той е бил преместен в
друг затвор е пострадала най-много неговата дъщеря, тъй като за нея това било
почти разрушително. Свидетелката Г. също заявява, че лишеният от свобода
посещава курс „АА“, разговорите с нея са му повлияли положително и дори една
седмица преди 27.04.2018 г. той е получил награда – удължено свиждане със
семейството си. Тя също смята, че връзките с най-близкото обкръжение са
изключително важни за поведението на личността на територията на затвора и по-нататък
за процеса на ресоциализацията. Свидетелят Б. също твърди, че лично той няма
проблеми с лишения от свобода М., както и че не разполага с информация, че
лишеният от свобода създава някакви проблеми и е опасно да остане в затвора за
него, за другите лишени от свобода или за служителите на Затвора София. Той
нямал информация лишеният от свобода М. да е подбуждал останалите лишени от
свобода към стачки и бунтове. От справката от Затвора Пазарджик се устА.ява, че
в Затвора Пазарджик няма стая за провеждане на удължено свиждане, като няма
възможност той да продължи да се среща с дъщеря си. От текущ доклад за лишеният
от свобода М., изготвен на 01.02.2018 г. от ИСДВР Г. и съгласуван с ВПДНССДВР К.
е видно, че корекционната дейност с лишеният от свобода М. трябва да продължи
по посока констатираните дефицити в проблемните зони при ясно определени
граници и правила, с оглед на което е изготвен препланиран план на присъдата,
който при извършена консултация е обсъден с него. Този препланиран план на
присъдата не може да бъде изпълнен в Затвора Пазарджик.
Съгласно
принципа, залегнал в чл. 58, т.3 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близо
до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС като в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените
с първоначално определен общ режим.
Принципът,
залегнал в чл. 58, ал.1 ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с
неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя
неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата
среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил
лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се
запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават
достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за
постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката
на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му.
Съгласно
чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг, което се извършва със заповед на главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в следните
хипотези:
1. при включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;
2. при настаняване
на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
3. по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;
4. по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3; в този случай
се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
Лишените
от свобода според втората алинея не могат да бъдат премествани, ако съществува
опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.
В случая не е
налице нито хипотезата на чл. 58 от ЗИНЗС, нито на чл. 62 ЗИНЗС
- по
никакъв начин не се устА.и лишеният от свобода М. да има психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода. УстА.и се , че
жалбоподателя е с определена програма за ресоциализация която изпълнява стриктно,
няма конфликти нито с лишените от свобода от 2-ра група, нито пък с някой от
служителите на затвора. Обстоятелството, че на 27.01.2018г. са обявили – той и
още 25 други лишени от свобода гражданско неподчинение, не означава , че е
заплашена сигурността в затвора . Това гражданко неподчинение се е изразявало в
предоставяне на 26 бр. декларации с искане за среща с Министъра на правосъдието
и е било свързано с неработеща лафка. Не е имало друго напрежение, като се
изключи не вземането на храна от л.с. за по-малко от два дни. А относно
27.04.2018г. не се устА.и,да е имало каквото и да е напрежение , л.св. М. е бил
настанен в буферна зона, за да му се укаже съдействие с оглед прилошаването му,
и след това се е върнал в спалното помещение. От всичко казано то тук се устА.ява,
че процесната заповед би довела до влошаване положението на жалбоподателя,като
престоя му в Затвора София не е опасен за него или за други лица.
Поради
изложеното заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед от 02.05.2018г./ номера не се чете/ на ВПД Главен
директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ София, с която лишеният от свобода С.М.
е преместен за изтърпяване на наказанието си от Затвора София в Затвора
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я:/п/