РЕШЕНИЕ
№ 2266
гр. Пловдив, 01.12.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Петя ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2059 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62, ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 1 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/.
2. Образувано е по жалба на Потребителска кооперация
/ПК/ „Съгласие“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, общ. Родопи,
представлявана от председателя – В. Г. , срещу заповед
№ 504/27.05.2022г. на кмета на община Родопи, с която е извършена поправка
на очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № 393/17.04.2006г. на кмета
на община Родопи.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че ПК „Съгласие“ е собственик на имот,
представляващ парцел I – за фурна, кв. 46 по регулационния
план на с. Белащица ведно с изградените в него два броя сгради, за деактуването
на който е била издадена заповед № 393/17.04.2006г. на кмета на община Родопи. Сочи
се, че без основание и въпреки наличието на този стабилен административен акт
през 2022г. в общинската администрация е образувана преписка за изясняване на собствеността върху
посочения имот. Твърди се, че под формата на поправка на очевидна фактическа
грешка и чрез заобикаляне на закона административният орган прави опит да лиши
оспорващия от правото му на собственост върху имота и като краен резултат
променя вече формираната си воля. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – кмет на община Родопи, чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт С. , поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че производството по издаване на
оспорената заповед е започнало по повод извършена проверка в изпълнение на
поставена от кмета на община Родопи задача за откриване на подходящ общински
терен, който да послужи за изграждане на детска градина. Сочи се, че в случая е
налице именно явна фактическа грешка в диспозитива на заповед №
393/17.04.2006г., тъй като в мотивите на същия акт административният орган се е
позовал на нот. акт № 186 от 30.12.1999г., който легитимирал ПК „Съгласие“ като
собственик единствено на построената масивна жилищна сграда в парцел I – за
фурна, кв. 46 по регулационния план на с. Белащица. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размер на разноските на
другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Съставен е акт за публична общинска собственост № 627/08.12.2000г., с
който на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС е актуван парцел I – фурна, кв. 46
по регулационния план на с. Белащица, състоящ се от 2760 кв.м., ведно с
построени сгради: масивна сграда – фурна със застроена площ от 250 кв.м. и масивна
сграда – баня със застроена площ от 12 кв.м.
7. Издадена е заповед № 393/17.04.2006г. на кмета на община Родопи, с която на
основание чл. 64, ал. 1 от ЗОС, нот. акт № 186 от 30.12.1999г. и Разписна книга
към отдел „ТСУ“ е наредено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти –
общинска собственост и предаде на собственика: ПК „Съгласие“, адрес: с.
Белащица, област Пловдив, недвижим имот: Урегулиран поземлен имот I – фурна и
баня от кв. 46, находящ се по плана на с. Белащица, обл. Пловдив с площ 2760
кв.м., ведно с построени сгради: масивна
сграда – фурна с площ от 250 кв.м. и масивна сграда – баня с площ от 12 кв.м.,
за който имот е съставен Акт за общинска собственост № 627/08.12.2000 г.
8. Според нот. акт № 186 от 30.12.1999г., вписан в СВ – Пловдив с вх. №
146, том 19 от 30.12.1999г., ПК „Съгласие“ село Белащица е призната за
собственик по давностно владение на имот едноетажна масивна сграда,
представляваща фурна със застроена площ от 286 кв.м, построена в дворно място,
находящо се в с. Белащица, цялото с площ 2404 кв.м., съставляващо парцел I – първи – „за фурна и баня“ от кв. 46 по плана на с. Белащица, ведно със
съответното право на строеж върху мястото.
9. Според Разписен лист към проект
за дворищна регулация на с. Белащица /л. 27/, за имот 216 с площ 2760 кв.м,
фурна с 250 кв.м. е вписан собственик Наркооп.
10. Със заповед № 504/27.05.2022г. кметът на община Родопи на основание чл.
62, ал. 2 от АПК е наредил поправка на допусната в заповед № 393/17.04.2006г.
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване на съдържанието,
посочено в текста на заповедта след думите „ПК „Съгласие“, с адрес в с.
Белащица, обл. Пловдив, следният недвижим имот“: като вместо: „Урегулиран
поземлен имот I – фурна и баня от кв. 46, находящ се по плана на с. Белащица,
обл. Пловдив с площ 2760 кв.м., ведно с построени сгради: масивна сграда –
фурна с площ от 250 кв.м. и масивна сграда – баня с площ от 12 кв.м.“ да се
чете: „Находящ се в урегулиран поземлен имот I – фурна и баня от кв. 46, по
плана на с. Белащица, обл. Пловдив, с площ 2760 (две хиляди седемстотин и
шестдесет) кв., едноетажна масивна сграда, съответстваща на сграда с
идентификатор 03304.501.216.1, изградена в поземлен имот с идентификатор
03304.501.216, по КККР на с. Белащица, одобрени със заповед
РД-18-294/07.12.2020г. на ИД на АГКК, без данни за последно изм. на КККР,
засягащо поземления имот, с адрес в с. Белащица, ул. „Пейо Яворов“, площ 2711
кв.м., Трайно предназначение на територията – урбанизирана, НТП – За друг
обществен обект, комплекс, предишен идентификатор няма, номер по предходен план
кв. 46, парцел I, с площ на сградата съгласно титул собственост 286 кв.м., а по скица с
площ от 266 кв.м“.
IV. От правна
страна:
11. Според чл. 64, ал. 1 от ЗОС,
имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите,
основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги
със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.
Съгласно чл.
62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт,
се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване.
За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите
лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този
кодекс ред.
Последователно
и непротиворечиво както в съдебната практика, така и в правната теория се
възприема, че целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка
е възможността органът, издал акта, по свой почин или по искане на страна и то
неограничено във времето да отстрани допуснати в акта очевидни неточности.
Очевидната фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на
издателя на акта и нейното външно изразяване в писмения вид, дължащо се на
писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Чрез
производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се
подменя формираната воля на органа и постановения правен резултат.
Правилата на
чл. 99 и сл. от АПК предвиждат ред за възобновяване на административни
производства, с цел отмяна и/или изменение на влезли в сила административни
актове, които не са били оспорени по съдебен ред.
Съпоставката
на двата режима ясно откроява и основополагащите им различия. Поправката на
очевидната фактическа грешка се основава на неправилно възпроизведена
фактическа обстановка, която към момента на издаване на акта по чл. 62, ал. 2
от АПК не търпи промяна и като резултат не води до промяна в изхода на
административното производство и формираната от органа воля. На обратния полюс
се явява производството по възобновяване, чиято именно цел е да се отстранят
допуснати съществени процесуални нарушения, респ. да се съобразят нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които неминуемо биха довели до различен изход на
административното производство и промяна във формираната от органа воля.
В случая
поправката на
заповед №
393/17.04.2006г. на кмета на община Родопи е свързан както с въвеждане на нови фактически
обстоятелства - заповед РД-18-294/07.12.2020г. на ИД на АГКК, така и с промяна
във волята на административния орган, които като краен резултат водят до
различен изход на административното производство по чл. 64, ал. 1 от ЗОС. Последното,
видно от представените доказателства и според изявленията на процесуалния
представител на ответника, е образувано по служебен почин, т.е. органът въз
основа на служебно набавени документи и установена фактическа обстановка, в
рамките на оперативната си самостоятелност, е изразил воля да отпише от
актовите книги имота (земя и сгради), актуван с акт за публична общинска
собственост № 627/08.12.2000г. Така формираното волеизявление е обективирано в
административен акт, който не е оспорен и е влязъл в сила, с което е породил и
съответни благоприятни правни последици за своя адресат.
Настъпилата
в последствие необходимостта за задоволяване на общински потребности не може да
се разглежда като основание за отстраняване на очевидна фактическа неточност в
изразената от органа воля, след като без съмнение иде реч за наличие на спор за
собственост, които по правилото на чл. 64, ал. 2 ЗОС се разрешава само по
съдебен ред.
Оспорената в
настоящото производство заповед като последица води до подмяна на постановения краен
резултат от процедурата по чл. 64, ал. 1 ЗОС, поради което същата се явява
издадена в пряко противоречие с материалноправните норми и целта на закона.
Извършената в случая промяна във волята на административния орган представлява
пример за заобикаляне на закона, така щото с позволени от закона средства да се
постигне нормативно запретен резултат. Подобно поведение се явява в пряко
противоречие с принцип за законност, залегнал в чл. 4, ал. 2 АПК.
Не може бъде
споделена позицията на ответника, че явната фактическа грешка се обосновава от
мотивите на заповед № 393/17.04.2006г. Действително съпоставяйки съдържанието
на цитирания документ за собственост, Разписния лист и характера на отписания
имот - публична общинска собственост, спрямо изразената от органа воля се
разкриват противоречия, но те не третират факти а съответен правен режим и
неговото законосъобразно прилагане, което повдига въпроси извън предмета на
производството по чл. 62, ал. 2 от АПК и обхвата на настоящия съдебен контрол.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
но издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна
V. По съдебните разноски.
12. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 50 лева, заплатени за
държавна такса по производството. Претенцията за присъждане на разноски за
юрисконсултска защита се явява неоснователна поради липса на доказателства
такъв разход да е бил извършен. По делото не е представен списък с
разноски, в който да е включено възнаграждение за защита от юрисконсулт, липсват
и платежни документи, от които да е видно, че такова възнаграждението въобще е
заплатено. При съобразяване на постановката на т.1 от ТР 6/2012, по т.д. № 6 по
описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира така формираната
претенция е недоказана и неоснователна, поради което в тази и част не следва да
бъде уважена.
По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 504/27.05.2022г. на кмета на община Родопи.
ОСЪЖДА община Родопи да заплати на Потребителска кооперация
„Съгласие“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, общ. Родопи,
представлявана от председателя – В. Г. , сумата от 50 (петдесет) лев,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: