№ 1
гр. Свиленград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №858 от 01.06.2021 година
на ВПД Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на ЕМР. ЕРДЖ. АХМ. с
ЕГН ********** с адрес -гр.Исперих,обл.Разград, ул. Средна гора №33 за
нарушение на чл.209А,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на основание
чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят ЕМР. ЕРДЖ. АХМ. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй
като счита,че били допуснати процесуални нарушения от страна на АНО –
както на материалния,така и на процесуалния закон. Твърди се ,че
допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП били
съществени и налагали извода за отмяна на последния. Оспорва се
извършеното нарушение, а наложеното наказание било незаконосъобразно и
несправедливо. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт като
незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован,не се
явява.За него се явява адв.Г.,който поддържа жалбата по изложените в нея
1
доводи.
Претендират се разноски по делото,като е представен списък на същите.
АНО –ОД на МВР - Хасково,редовно призован,не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 17.12.2020г. около 12,30часа свидетеля Г. К. К. и св. Т. Анд. Д. и двамата
служители в РУ Свиленград ,както и служител на РЗИ В. П. Л. изпълнявали
служебните си задължения във връзка спазване на
противоепидемиологичните мерки въведени в страната със заповед на
Министъра на здравеопазването,като извършили проверка на търговски обект
–фитнес „Галакси“,находящ се в гр.Свиленград,бул.България
№60,собственост на фирма „Дива 84“ ЕООД, като на место установили,че
жалбоподателя се намирал в закрито обществено място и тренирал на фитнес
уредите и бил с непоставена предпазна маска за еднократна или многократна
употреба или друго защитно средство покриващо носа и устата.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповед на Министъра на
здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които е въведена забрана на
закрити публични места да се пребивава без поставена маска или друго
средство, покриващо носа и устата ,свидетеля Г. К. К. съставил АУАН
№858/17.12.2020г./изведен на 18.12.2020г./ в който отразил времето и мястото
на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя ,като свидетел по
акта бил вписан св.Д. и служителката на РЗИ.
Квалифицирал нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя-жалбоподател, който го
подписал без възражения и получил препис от АУАН, също срещу подпис.
В предвидения законов тридневен срок не постъпили възражения срещу
АУАН.
Материалите по образуваната АНПр са били изпратени на РП Хасково,ТО
2
Свиленград,като след разглеждането им,наблюдаващият прокурор е отказал
да образува наказателно производство с Постановление от 01.02.2021г. и е
разпоредил материалите по пр.преписка с вх.№15/2021г. да се изпратят на
АНО по компетентност,като няма данни на коя дата процесното
постановление е входирано в регистратурата на РУ Свиленград.
На 01.06.2021 год., въз основа на АУАН и прокурорското постановление било
издадено атакуваното НП, в което административно наказващият орган
описал идентична като съдържание фактическа обстановка, като е вписал
процесната заповед № РД -01-675/25.11.2020г. с изрично посочване на
издателят й-Министъра на здравеопазването, с които се въвеждат
противоепидемични мерки, по чл.63,ал.4 от Закона за здравето. Приел, че
въззивника е нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле
на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
НП било връчено на въззивника на 03.11.2021г., като жалбата била входирана
в регистратурата на съда на 08.11.2021г.
Материалната компетентност на Директора на ОД на МВР - Хасково да
издава НП за нарушения по ЗЗ не се оспорва по делото, а доколкото
последната произтича от делегирането на тези правомощията от страна на
Закона за здравето,в частност от разпоредбата на чл.209а,ал.4 от ЗЗ,съдът
приема за доказана.
Видно от Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково
изрично е оправомощил да съставят АУАН за извършени нарушения по
чл.209а от Закона за Здравето, конкретно определени в заповедта
длъжности,включващи мл.инспекторите към всички звена към съответното
ОД на МВР,вкл.и актосъставителя по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка от 30.12.2020г.; Заповед
№272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково и заповед на
Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г. - публикувани и
налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за
3
всички, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира
показанията на свидетелите Г. К. К. и Т. Анд. Д., които са установили
нарушението и неговия извършител. Показанията на двамата свидетели са
последователни, непротиворечиви и неоспорени от жалбоподателя.
Безспорно се установява, че на описаните в НП време и място въззивника е
бил на закрито обществено място без поставена предпазна маска или друго
предпазно средство,като е тренирал в горепосочения фитнес.
Писмените материали приложени към АНП съдът кредитира, тъй като те са
непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по
делото.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84
от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на
ОД на МВР-Хасково, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от
ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в РУ Свиленград, оправомощен
съгласно Заповед №272з 946/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице съгласно цитираната заповед, видно от
която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР –
Хасково е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетелите Г. К. К. и Т. Анд.
Д., същите са служители в РУ Свиленград при ОД на МВР Хасково.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е
4
издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН – относно описание на нарушението.
В акта е направено достатъчно ясно и разбираемо описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Липсата на ЕГН и адрес на свидетеля Т. Анд. Д., при условия, че същият е
служител в РУ Свиленград, което е отбелязано в АУАН и предвид наличието
на три имена не представлява съществено процесуално нарушение.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на
обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са
посочени доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не
е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания
субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се
осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е
въпроса, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от
самия актосъставител и на практика няма и какви доказателства да бъдат
описани в НП.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивника не носи
на закрито обществено място/заведени за хранене/ защитна маска или друго
средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнила
противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в
АУАН и НП е цитирана и съответната заповед . Очевидно е, че въззивникът е
разбрал в какво е обвинен.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в
редакцията към датата на нарушението,а и към настоящият момент)
предвижда санкция за този който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление.
5
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са
посочени както акта на министъра на здравеопазването с който са въведени
противоепидемичните мерки, така и самата мярка която въззивникът не е
изпълнил – бил е на закрито обществено място-заведение за бързо хранене без
поставена предпазна маска.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно
положение.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от
АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. №
3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г.
по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд).
Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при
извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се
посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени
като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73
от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде
общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
6
какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не
предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално
производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73
АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите
лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на
изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем.
По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно
действие.
В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни.
Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.
В т. 7 от посочената Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за първи път е
въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно
задължението за всички лица, когато се намират в закрити обществени места,
в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
7
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3.
В т.9 обаче са уредени изключения,а именно: Изключение от задължението
по т. 7 и 8 се допуска за: а) клиентите в местата за хранене и в питейните
заведения; б) спортуващите на открито и закрито за времето на
физическата дейност; и т.н.
В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази
противоепидемична мярка – от 27.11.2020 год. до 31.01.2021 год.
Към момента на извършване на нарушението и съставяне на АУАН /
17.12.2020г./ процесната описана Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. не е
създала задължения и непосредствено не е засегнала права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, за предвидените в нея
изключения,и тъй като,както АНО и актосъставителя не са взели предвид
предвиденото в т.9 изключение на правилото въведено в т.7 от
процесната,поради което следва да се приеме,че липсва осъществено от
страна на жалбоподателя адм.нарушение, доколкото жалбоподателя
действително е бил на закрито обществено място,но същото е попадало в
предвиденото в т.9 ,б.Б изключение, а именно във фитнес зала,която
безспорно е закрито обществено място,но същият е спортувал активно по
време на проверката,съгласно свидетелските показания на К. и Д.
,респективно като не се установява,същият да е част от персонала и
същевременно да не спортува активно,за което изключението в т.9 не
важи,тъй като изрично е посочено,че изключението важи за спортуващите на
открито и закрито за времето на физическа дейност,то следва да се приеме,че
както от обективна ,така и от субективна страна липсва извършено
адм.нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
8
жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважен
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №858 от 01.06.2021 година на ВПД Директора на ОД на
МВР - Хасково, с което на ЕМР. ЕРДЖ. АХМ. с ЕГН ********** с адрес -
гр.Исперих,обл.Разград, ул. Средна гора №33 за нарушение на чл.209А,ал.1
от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209А,ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище
и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на
ЕМР. ЕРДЖ. АХМ. с ЕГН ********** с адрес -гр.Исперих,обл.Разград, ул.
Средна гора №33, сумата в размер на 300,00лв., разноски по АНД
№896/2021г. по описа на РС Свиленград, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9