Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 06.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 968 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 19-0906-000606/16.05.2019 год. на Н. В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на Н.Д.С. ***, ЕГН: **********, за това, че на 22.02.2019 г. около 13:50 часа в ****, на ул.»Осъм» до кръстовището с ул.»В.Левски», посока на движение към път №301 управлявал *******, собственост на *****, като автомобила е бил със служебно прекратена регистрация от 14.11.2017 г. поради неплащане на ЗЗ»ГО». С постановление № 556/15.03.2019 г. РП-Ловеч отказва да образува досъдебно производство по чл.345, ал.2 от НК и го изпраща по компетентност, като е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Със същото НП на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки на водача.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н.Д.С., който го обжалва в срок, като неправилно и незаконосъобразно, като излага, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административнонаказателното производство и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява адв.М.И., който излага, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да отмени обжалваното НП, като съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН да присъди направените по делото разноски в размер на 300 лева. Представя писмени бележки.
Ответникът – сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите И.Т., Д. Д., Е.С., Д. С. и М.М., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.02.2019 год. бил съставен Акт № 194030 за установяване на административно нарушение от св. И.Т., в присъствието на св. Д.Д., срещу Н.Д.С., за това, че на 22.02.2019 г. около 13:50 часа в ****, на ул.»Осъм» до кръстовището с ул.»Васил Левски», посока на движение към път №301 управлява *******, собственост на *****, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от 14.11.2017 г. за това, че е без застраховка »ГО» за това че е без застраховка »ГО», установено със справка ОДЧ гр.Ловеч, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е вписал възражение, че счита, че акцията срещу него е наказателна поради претенциите на РУ Летница.../не се чете/.
С резолюция от 05.03.2019 г. на наказващия орган на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратена административнонаказателната преписка поради данни за престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и материалите са изпратени на РП-Ловеч.
С постановление от 15.03.2019 г. по преписка № 556/2019 г. на РП-Ловеч е постановен отказ да се образува досъдебно производство по случая, като прокурорът е приел, че липсват основания за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е изпратено на наказващия орган и е входирано в ОД на МВР-Ловеч на 20.03.2019 г./л.5/. Въз основа на цитираното по - горе постановление за отказ и след извършена проверка било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалбоподателят С. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима, подадена е в законустановения срок от лице, което има право на жалба, като по същество е основателна.
НП е издадено от компетентно лице съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът не споделя съображенията в писмените бележки за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, изразило се в непосочване на АУАН в НП и издаването му въз основа на постановление от 15.03.2019 г. на РП-Ловеч за отказ да се образува досъдебно производство. Съдът приема, че правилно в съответствие с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН наказващият орган с резолюция е прекратил административнонаказателната преписка и е изпратил материалите на РП-Ловеч, след като е счел, че същата съдържа данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Чл.33, ал.2 от ЗАНН ясно и категорично разпорежда, че при данни за извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява и би било недопустимо то да продължава, докато чака органите на досъдебното производство да се произнесат, тъй като това би довело и до нарушаване на правилото ne bis in idem /ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по т.д.№ 3/2015 г./ Идеята, която законодателят е въвел с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН е именно да се избегне едновременното търсене на административна и наказателна отговорност за едно и също деяние, без значение е дали се е стигнало до налагане на наказание. Следва да се има предвид, че дори и да не се стигне до реализиране на наказателната отговорност на конкретно лице, както е в случая, то по прекратеното вече административнонаказателно производство няма пречка да бъде реализирана тази му отговорност при положение, че наказващият орган счита, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като се позове обаче на постановлението на РП-Ловеч за отказ да образува досъдебно производство, което е и сторил и каквато възможност му дава закона в чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Относно възраженията за липсата на компетентност на актосъставителя, съдът приема същите за основателни, тъй като въпреки, че актосъставителят е на длъжност – мл.полицейски инспектор при РУ на МВР-Ловеч/л.74/, изрично посочена в 1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, то за същият не са представени доказателства, че отговаря на изискването, посочено в цитираната т.1.4 от заповедта, а именно «след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ – в рамките на обслужваната територия». В хода на проведеното съдебно следствие съдът два пъти е изискал от наказващия орган доказателства за това актосъставителят И.И.Т. издържал ли е изпит по ЗДвП и КЗ, за съставяне на актове по ЗДвП, като е получил два пъти една и съща заповед № 295з-734/05.04.2019 г. на директора на ОД на МВР-Ловеч, но не и отговор и доказателства за изложеното обстоятелство. Заповедта на директора на ОД на МВР - Ловеч не може да дерогира заповедта на министъра на Вътрешните работи нито относно длъжностите на лицата, които имат право да съставят актове по ЗДвП, нито относно изискванията на които следва да отговарят. Това нарушение – съставяне на АУАН от лице, което не притежава нужната компетентност би било особено съществено процесуално нарушение, в случай, че НП е издадено въз основа на съставения АУАН, а не въз основа на постановление на РП, както е в случая.
Не се споделят и възраженията за нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Наказващият орган е посочил конкретна дата и място на извършване на нарушението, изпълнителното му деяние – управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 14.11.2017 г., както и причината за прекратяване на регистрацията – незаплатена ЗЗ»ГО».
Настоящата инстанция обаче споделя възраженията за несъставомерност на деянието по следните съображения: Съгласно чл. 18а. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) от ДР на ЗДвП "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В настоящия случай за процесното МПС присъстват безспорни доказателства, че същото е било регистрирано на територията на страната с дата на първа регистрация 25.06.1992 г./л.67 на гърба/, както и такива, че на 14.11.2017 г. служебно е прекратена регистрацията му поради незаплатена застраховка „ГО”/л.67/.
Съгласно чл.18б, ал.1,т.8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства прекратяване на регистрацията по чл.18,т.2 от наредбата/служебно/ се извършва по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП «Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.”
От цитираните разпоредби е видно, че задължението да бъде уведомен собственика на МПС за служебно прекратената регистрация е за съответната ОД на МВР, където е регистриран автомобила. От писмо № 316000-45399/16.12.2019 г. на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е видно, че при прекратяване на регистрацията след уведомяване от ГФ не се отнемат рег.табели и не се уведомява собственика, както и че към датата на служебното прекратяване регистрацията сектор ПП при ОД на МВР-Плевен не е изпращала уведомителни писма до собствениците на МПС, на които е прекратена регистрацията. В конкретния случай собственикът на МПС, посочен в регистъра е различен от жалбоподателя. От писмо № 10-00-936/17.12.2019 г. на ГФ/л.78/ се установява, че до собственика на ************е изпратено уведомление съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, за което не присъстват данни кога и от кого е получено, както и че в съответствие с чл.574, ал.11 от КЗ, ГФ е уведомил съответната ОД на МВР по регистрация на автомобила да прекрати регистрацията на посоченото МПС. Тук следва се отбележи и това, че получаването на уведомление от ГФ не игнорира задължението на съответната ОД на МВР по регистрация на автомобила/в случая ОД на МВР-Плевен/ да уведоми собственика му за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като именно тя е компетентна да извърши прекратяване на регистрацията. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е бил в известност, да е предполагал или да е знаел, че управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация и кога е станало това. Не са налице каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод, че в съзнанието му са били налице представи, че за управляваното от него МПС са налице основания за служебно прекратяване на регистрацията поради неизпълнено задължение по КЗ от собственика и че такава е извършена, още повече, че управляваният автомобил е бил с регистрационни табели.
Наказващият орган въпреки, че е изискал и получил доказателства от ОД на МВР-Плевен/л.12/, че жалбоподателят не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС с рег.№ ЕН 8618 ВК, не е изследвал изобщо въпроса за вината, не е събрал необходимите доказателства в тази връзка, поради което, нарушението се явява недоказано от субективна страна и НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и необосновано.
Поради изложените съображения за несъставомерност на деянието, съдът не следва да излага такива за приложението на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на процеса и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като ОД на МВР-Ловеч бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300.00 лева разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар, съгласно представеното пълномощно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-000606/16.05.2019 год. на Н. В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки на Н.Д.С. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Н.Д.С. ***, ЕГН: ********** сумата от 300.00/триста/лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :