№ 23503
гр. С, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110117772 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от М. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С, бл..., чрез
адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.“О“ №..., ет.6, офис 613, насочени срещу К. Х. К., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.С, бл...., за 1/прогласяване за нищожна на сделка за покупко-
продажба на недвижим имот, а именно ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ..., представляващ ап.15, находящ се в гр.С, ж.к.Н 1 бл...., ет.6,
материализирана в нотариален акт №.., том I. рег.№..., нот.дело №.../2013 г., съставен от
нотариус В Б, рег.№... от РНК, поР. противоречие със закона, заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави; 2/ за прогласяване за нищожно на нотариалното
удостоверяване.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са братя и наследници по закон на Х К Л с
ЕГН **********, починал на 24.11.2005г. и З А Л с ЕГН **********, починала на 23.05.2022
г. Сочи се, че с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчуяеден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, №..., том VII, дело №.../1976 г. на
1-ви Нотариус при Софийски районен съд, бащата на страните - Х К Л е признат за
собственик на Апартамент №... в бл...., ет.6, находящ се в гр.С, ж.к.Н I част, с площ от 84,26
кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение №..., заедно с 0,934 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Обяснява се, че това е така, тъй
като Х Л е получил отчуждения имот по наследство, т.е. налице е трансформация на лично
имущество.
Според ищеца едва след смъртта на Х Л на 24.11.2005 г., неговите законни
наследници преживялата го съпруга - З А Л и двамата му сина - страните по настоящото
дело К. Х. К. и М. Х. К., са наследили по равни части от по 1/3 процесното жилище. В
същото време обаче, с нотариален акт № 7 том I, рег.№..., дело №.../2013 г. на В Б, Нотариус
s
с район на действие РС-С, рег.№... на Нотариалната камара, З А Л е продала на К. Х. К. 1/2
ид.ч. от апартамента.
Ищецът оспорва тази сделка с мотив, че 1/ нарушава общия принцип, че никой не
може да прехвърли повече права отколкото притежава, 2/ противоречи на закона – в случая
1
чл.5 и чл.9 от Закона за наследството, 3/ заобикаля закона - цитираните норми от Закона за
наследството, 4/ противоречи на добрите нрави, доколкото по нея не е извършена престация
от страна на купувача; 5/ представлява разпореждане с неоткрито наследство – а именно
наследството на самия продавач З Л, за да не може след смъртта й да бъде поделена от
наследниците й.
В същото време, ищецът претендира и нищожност на нотариалното удостоверяване,
тъй като нотариусът не е извършил проверка относно обема на притежаваните от продавача
права върху имота, предмет на сделката.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Навеждат се твърдения за неяснота при излагане на обстоятелствата, от които ищецът
черпи права и неуясното в отправения към съда петитум.
По същество на спора се сочи, че от една страна продажбата на чужд имот не е
недействителна, а от друга страна, че процесният имот е обхванат от режима на СИО,
доколкото е придобит по време на брака между Х К Л и З А Л. Отделно от това се обяснява,
че двамата съпрузи са упражнявали съвместно владение върху него, а след смъртта на Х К
Л, З А Л е продължила да го владее явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 5
години, поР. което към 2013 г. го е придобила по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник и поддържа исковете.
Ответникът не се явява. Представлява се от пълномощник, който оспорва исковете.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.576 от ГПК - за
прогласяване за нищожна на сделка за покупко-продажба на недвижим имот и за
прогласяване за нищожно на нотариалното й удостоверяване.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че те
са братя, деца на Х К Л /починал на 24.11.2005 г./ и З А Л /починала на 23.05.2022 г./. Видно
от приложените документи за собственост, Х Л приживе – през 1976 г., е придобил
собствеността върху ап.15, находящ се на ет.6 във вх.А на жилищна сграда № 8 в ж.к.Н I
част, като жилището му е дадено като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ. След смъртта на Х Л, неговата съпруга З А Л е продала ½ ид.ч. от
имота на ответника К. К., за което е съставен от нотариус В Б, рег.№... от РНК нотариален
акт №.., том I, рег.№..., нот.дело №.../2013 г.
Като съобрази тези данни и твърденията в исковата молба, настоящият състав намира
следното:
На първо място предявените искове са допустими доколкото предявяването им не е
обвързано със срок и доколкото допустимостта им се определя с оглед твърденията в
исковата молба.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователеншъ по следните
съображения:
Константна е съдебната практика по въпроса дали отчуждаването на чужда вещ
прави сделката нищожна. В редица свои решения ВКС приема, че продажбата на чужд имот
не е нищожна. Такъв вид разпореждане не може да бъде подведено под която и да е от
хипотезите на чл.26, ал.1 от ЗЗД /в този смисъл решение № 445 от 18.06.2013 г., постановено
2
по гр.д.№ 9/2012 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, решение № 204 от 23.07.2012 г., постановено
по гр.д.№...07/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, решение № 305 от 27.04.2009 г.,
постановено по гр.д.№ 5803/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, решение № 1456 от
17.02.2009 г., постановено по гр.д.№ 5088/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, решение №
54 от 27.07.2005 г., постановено по т.д.№ 512/2003 г. по описа на ВКС, TK, II т.о. и др./.
Сделката с чужд имот обвързва валидно страните, които са страни по нея, но е
непротивопоставима на действителния собственик на вещта, съответно на третото лице,
имащо права върху вещта, тъй като прехвърлянето й не води до погасяване на правата му.
Това произтича от правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам
притежава. Ето защо в случай, че ищецът твърди, че продавачът по договора от 04.04.2013 г.
е прехвърлил повече права от притежаваните от него /в частност права и на самия ищец/, то
редът му за защита е друг.
Това изключва недействителност на оспорената сделка на предявените основания
противоречие и заобикаляне на закона.
По повод въведеното основание противоречие на добрите нрави, следва да се посочи,
че последните не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на понятието "добри нрави"
следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но
поР. своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със
забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово,
социално, здравословно или материално положение /в този смисъл е Определение № 898 от
21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК/. Според правната теория нищожни
поР. противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по
външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не е
необходимо страните по сделката да знаят за тези правила. В случая такова противоречие не
се констатира.
В настоящето производство, ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи
релевираните в исковата молба основания за нищожност – противоречие със закона,
заобикаляне на закона, противоречие на добрите нрави. Сделката не може да се приеме и
като такава с неоткрито наследство, доколкото тази хипотеза е налице при уреждане на
отношения между лица, които биха били наследници на все още живо лице с правата, които
биха получили след смъртта му. В разглежданата хипотеза, оспорената покупко-продажба е
между ответника и майката на страните във връзка с придобитите от тях вече права от Х Л.
Дори и квотите в съсобствеността да са неправилно определени, то това не прави сделката с
предмет неоткрито наследство. Не може да се сподели и тезата на ищеца, че с процесния
договор продавачът З Л е искала да отчужди своя дял от наследството на Х Л, за да не може
след смъртта й да бъде поделен от наследниците й, тъй като това противоречи на
съдържанието на правото на собственост /и в частност на правомощието разпореждане/ и на
Ста на договарянето.
По така изложените съображения съдът намира предявените искове за нищожност на
процесната сделка за изцяло неоснователни и недоказани.
По отношение иска за прогласяване на нотариалното удостоверяване на сделката за
нищожно, следва да се посочи следното:
Нотариалната дейност е строго формална и се подчинява на предвидени в закона
правила. Според тях нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги
упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, да ги запознае ясно и
недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски и бавност в работата, които
биха довели до накърняване на техните права – чл.25, ал.1 от ЗННД. Едно от най-важните
нотариални удостоверения за гражданския оборот е това, свързано с правото на собственост
3
или ограничено вещно право. За тях ЗЗД изисква специална форма, а именно писмена форма
- нотариален акт. Той служи както за доказване на сделката, така и е условие за нейната
валидност. Нотариалният акт, удостоверяващ право на собственост, има за предмет
удостоверяване на самото право върху недвижим имот за разлика от другите нотариални
актове, удостоверяващи правни сделки. Затова нотариусът има задължението да провери
дали праводателят е собственик на имота, който ще прехвърли – чл.586, ал.1 от ГПК.
Действително, в случая нотариален акт №.., том I. рег.№..., нот.дело №.../2013 г.,
съставен от нотариус В Б, рег.№... от РНК удостоверява правна сделка, а именно договор
за покупко-продажба, с който З А Л е продала ½ ид.ч. от ап.15, находящ се в гр.С, ж.к.Н 1
бл...., ет.6, на ответника К. К., но нормата на чл.576 от ГПК ясно посочва в кои случаи
нотариалното удостоверяване е нищожно. Това са случаите, в които нотариусът не е местно
компетентен, извършеното нотариално действие е извън неговия район, сделка противоречи
на закона или добрите нрави, при условията на чл.575 от ГПК, както и при нарушаване на
други, предвидени в закона правила. От доказателствата по делото и по-конкретно от
процесния нотариален акт № 07/04.04.2013 г. не се установява при нотариалното
удостоверяване на процесната сделка, нотариус В Б да е нарушила посочените в чл.576 от
ГПК разпоредби.
Доколкото соченото от ищеца нарушение на чл.586, ал.1 от ГПК от страна на
нотариуса относно проверката за наличието на особените изисквания за извършване на
сделката, не е предвидено от закона /чл.576 от ГПК/ като водещо до нищожност на
нотариалното удостоверяване, то искането в тази част е за установяване на правни
последици, каквито законът не свързва със заявения като обуславящ факт.
Това е основание да се приеме за неоснователен и иска за прогласяване за нищожно
на нотариалното удостоверяване на процесната сделка.
Предвид изхода на спора, единствено ответника има право на разноски, каквото
искане е направил и пълномощникът им е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.58 от делото. Съдът установи, че вписания в списъка разход за заплатено адвокатско
възнаграждение е реално извършен и сумата от 2000.00 лв. следва да бъде възложена в
тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С, бл...,
насочени срещу К. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С, бл...., за 1/ прогласяване за
нищожна на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, а именно ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., представляващ ап.15, находящ се в гр.С,
ж.к.Н 1 бл...., ет.6, материализирана в нотариален акт №.., том I. рег.№..., нот.дело №.../2013
г., съставен от нотариус В Б, рег.№... от РНК, поР. противоречие със закона, заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави, представляваща сделка с неоткрито наследство; и 2/
за прогласяване за нищожно на нотариалното й удостоверяване, извършено от нотариус В Б,
рег.№... от РНК с нотариален акт №.., том I. рег.№..., нот.дело №.../2013 г.
ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С, бл..., да заплати на К.
Х. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С, бл...., сумата от 2000.00 лв., представляваща
направени от последния разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5