Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр. Търговище, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 140 по
описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215 и чл. 210 от ЗУТ.
Делото е образувано по обективно съединени жалби на Г.Р. ***, подадени от
адв. Н.Г. от САК, действаща като пълномощник, срещу: 1. решение на Комисията по
чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № З – 19 – 209 от 15.04.2019г. на Кмета
на Община Попово за определяне размера на обезщетението за учредяване на
сервитутно право за обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на
„Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до
българо-сръбската граница“ по отношение имота на жалбоподателката и 2. срещу
Заповед № 02 – 15 – 58 от 12.03.2019г. на зам. министър на МРРБ, публикувана в
ДВ бр. 23 от 19.03.2019г.
С
определение № 271 от 16.08.2019г. съдът е прекратил производството по искането
за отмяна на Заповед № 02 – 15 – 58 от 12.03.2019г. на зам. министър на МРРБ,
публикувана в ДВ бр. 23 от 19.03.2019г.,
поради просрочие на жалбата,
като е дал възможност на процесуалния представител на жалбоподателката да
посочи дали прави искане за прогласяване на нищожността на обсъжданата заповед.
В нарочна молба до съда същата е заявила, че прави такова искане.
С определение № 49 от 10.02.2020г. съдът е оставил без разглеждане искането
за прогласяване на нищожността на Заповед № 02 – 15 – 58 от 12.03.2019г. на
зам. министър на МРРБ, публикувана в ДВ бр. 23 от 19.03.2019г. извън частта
на заповедта, касаеща имота на жалбоподателката, а именно имот с
идентификатор 11716.28.6, нива, пета категория, местност „Попасник“, с площ
10.002 в землището на с. Водица, общ. Попово и е прекратил производството по
делото в тази част.
С оглед изложеното, предмет на делото са: законосъобразността на решение
на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № З – 19 – 209 от
15.04.2019г. на Кмета на Община Попово за определяне размера на обезщетението
за учредяване на сервитутно право за обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален
газопровод до българо-сръбската граница“ по отношение имота на жалбоподателката
и валидността на Заповед № 02 – 15 – 58 от 12.03.2019г. на зам. министър на
МРРБ, в частта, касаеща имота на жалбоподателката.
Жалбоподателката чрез процесуален представител твърди, че заповедта на зам.
министър на МРРБ е нищожна, поради липса на обосновка за маршрута на трасето на
газопровода. По отношение на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ се
твърди, че размерът на обезщетението е значително занижен и несъобразен с
изискванията на закона. По подробно изложени съображения прави искане съдът да прогласи
нищожността на заповедта на зам. министъра и да измени решението на комисията,
като увеличи размера на обезщетението. В съдебно заседание жалбата се поддържа,
като се претендира обезщетение в десетократен размер на определеното от
изслушаното по делото вещо лице. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът зам. министър на регионалното
развитие и благоустройството чрез процесуален представител оспорва искането за
прогласяване на нищожност на заповед Заповед № 02 – 15 – 58 от 12.03.2019г. на
зам. министър на МРРБ. По подробно изложени съображения счита, че заповедта на
зам. министъра не страда от пороци, които да водят до нейната нищожност.
Ответникът по жалбата срещу решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ -
Община Попово, редовно призована не се представлява, не се ангажира със
становище по делото.
Заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД чрез процесуални
представители оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Подробно
обосновава, че заповедта на министъра не е нищожна, а размерът на обезщетението
е правилно определен и следва да остане такъв, какъвто е посочен в решението на
комисията по чл. 210 от ЗУТ.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно
обстоятелство по делото, че жалбоподателката е собственик на имот
с идентификатор 11716.28.6, нива,
пета категория, местност „Попасник“, с площ 10.002 в землището на с. Водица,
общ. Попово. С
Решение № 312 от 10.05.2018г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕКТИ ОТ ГАЗОПРЕНОСНАТА
ИНФРАСТРУКТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ИЗГРАДЕНИ ИЛИ
РЕХАБИЛИТИРАНИ, ЗА НАЦИОНАЛНИ ОБЕКТИ И ЗА ОБЕКТИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, на
основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост
и § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на
територията, Министерски съвет определя обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален)
газопровод до българо-сръбската граница” за национален обект и за обект с
национално значение.
Със заповед № РД – 02 – 15 – 12 от 18.01.2019г.,
издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и § 1, ал.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ, министъра на регионалното развитие и
благоустройството е предоставил на зам. министъра Н. Нанков изпълнението на
определени свои функции по ЗУТ, сред които и тези по чл. 129, ал. 3, т. 2 – да
одобрява подробни устройствени планове.
Със заповед № 02 – 15 – 58 от 12.03.2019г. на Н. Нанков - зам. министър
на МРРБ, публикувана в ДВ бр. 23 от 19.03.2019г. е одобрен проектът на ПУП –
парцеларен план за обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на
„Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до
българо-сръбската граница” на територията на определени селища, сред които и с.
Водица, общ. Попово, област Търговище. Видно от електронните файлове, достъпни
в публичния регистър по чл. 3, ал. 4 от ЗУТ на издадените актове за одобряване
на устройствени планове и на техните изменения през 2019 г., воден от МРРБ, със
посочения ПУП се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на
линейния енергиен обект в засегнатите имоти. Титуляр на сервитута е
заинтересованата страна по делото „Булгартрансгаз“
ЕАД. Заповедта, в частта, касаеща процесния имот, не е била обжалвана в
законоустановения срок.
Заповедта е издадена „във връзка с необходимостта от разширяване на
газопреносната инфраструктура с цел повишаване сигурността на доставките на
природен газ за България, съседните балкански страни и региона“ и при наличие
на, както следва: разрешаване изработването на проект на Подробен устройствен
план - парцеларен план (ПУП-ПП) за обект „Газопровод „Южен поток“ на
територията на Република България“, извършено съобщаване на изработения проект
по реда на чл. 128, ал. 1 от ЗУТ (в частта, касаеща имота на жалбоподателката) с
обявление, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 94/13.11.2018г., разгласяване
на проекта на ПУП-ПП по реда на чл. 128, ал. 2 от ЗУТ от община Попово, констативен
акт от община Попово за непостъпили възражения, Удостоверение от Службата по
геодезия, картография и кадастър – Търговище за проверка на актуални данни от кадастралната
карта по чл. 55, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, във връзка с
§ 8, ал. 1 от ПЗР на Наредба № РД- 02 – 20 – 5 от 2016 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри; решение № 467
от 29.11.2018г. на Общински съвет Попово; след съгласуване на проекта със
заинтересованите централни и териториални администрации, експлоатационните
дружества, сред които и Националния институт за недвижимо културно наследство
към Министерството на културата.
Със заповед № З – 19 – 209 от 15.04.2019г. на кмета на Община Попово, по
повод на постъпило искане от „Булгартрансгаз“ ЕАД от 09.04.2019г., е назначена комисия по чл. 210
от ЗУТ със задача да определи размера на обезщетенията за сервитутите на
енергийния обект по пазарни цени, въз основа на оценка на независим оценител и
да състави протокол, както и да съобщи на собствениците на засегнатите имоти
размера на дължимото обезщетение. Едновременно с това, на 24.04.2019г. Община
Попово възлага с договор на „ИПИА“ ЕООД, „изготвянето на експертна оценка, в
която да се определи пазарната стойност на сервитут за изграждане на подземен
преносен газопровод, съгласно чл. 64 от Закона за енергетиката, който ще
преминава през имоти в землището на Община Попово; Целта на оценката е въз
основа на нея да се определи обезщетение за собствениците на засегнатите имоти,
съобразно площта на засегнатата част от тях, съгласно чл. 210 от ЗУТ“ срещу
възнаграждение от 20 000лв. със срок за
изпълнение на задачата 15.05.2019г. – приблизително три седмици. С писмото на „Булгартрансгаз“
ЕАД от 09.04.2019г. на Община Попово са дадени уверения, че ще бъдат поети
направените от нея разходи за независим оценител.
Видно от удостовереното от протокол № 1 – 11716 от 10.05.2019г., на
същата дата комисията по чл. 210 от ЗУТ е провела заседание, на което е
разгледала оценките, изготвени от лицензирания оценител за определяне на
дължимото възнаграждение по възникналия сервитут на газопровод, ел.кабел, КИП и
кабел за АЗУ, чийто титуляр е „Булгартрансгаз“ ЕАД, в имоти в землището на с. Водица,
общ. Попово. Без каквито и да било специални мотиви комисията е взела решение
да приеме оценките за обезщетяване на имотите, съгласно посоченото в нарочен
регистър – таблица, инкорпорирана в протокола, като е указала обезщетенията да
се внесат по сметка на заинтересованите собственици от Община Попово след
постъпване на обезщетение от „Булгартрансгаз“ ЕАД и преди влизане в сила на
решението на комисията. По отношение на имота на жалбоподателката, приетият
размер на обезщетението е съответно 1457.42лв., при конкретни показатели за
имота на жалбоподатката, находящ се в землището на с. Водица, местност
Попасник, както следва: нива пета категория с площ 10.002 дка, площ с
ограничения – 2.083 дка, средна цена на правото на сервитут 736.50, коригиращ
коефициент за площ на имота 1, коригиращ коефициент за категория на земята
0.95.
Решението е съобщено на жалбоподателката на 05.06.2019г., а жалбата
ѝ до съда, подадена чрез Община Попово, е с вх. № 94Г – 1286 – 1 от
14.06.2019г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в срок.
По делото е изслушано експертно заключение за пазарния размер на
дължимото парично обезщетение за възникналото сервитутно право в поземления
имот на жалбоподателката. За определяне на пазарната стойност на земеделската
земя, вещото лице е използвало два метода - метод на пазарните сравнения
(аналози) от сравнителния подход и метод на директна капитализация на доход от
приходен подход за оценяване, регламентирани в българските стандарти за
оценяване. Сравнителният подход се базира на реална информация, съдържаща данни
от реално състояли се продажби или оферти на имоти с характеристика, близки до
оценявания имот, а приходният подход се базира на настоящата стойност на всички
права върху бъдещите приходи, които произтичат от правото на собственост. При
метода на пазарните сравнения (аналози) най-общо стойността се определя чрез
сравняване на оценявания имот с други подобни имоти, разположени в близост до
него сходен ценови район, които са били оферирани, наети или продадени в
период, близък до датата на оценката. При метода за директна капитализация на
доход са ползвани данни за средния размер на рентата за минали години. При
изготвяне на първото заключение вещото лице не е взело предвид реално извършени
сделки в региона, което е наложило поставяне на допълнителна задача и респ.
изготвяне на допълнително заключение. Полученият резултат от двата метода в
съотношение 50:50 е осредностен.
Според първоначалното заключение на вещото лице средната пазарна цена на
поземления имот, определена по метода на пазарните сравнения е 1001 лв. на
декар, и 1100лв. - при средна пазарна
стойност, определена по метода капитализация на дохода. Вещото лице е възприело
пазарна цена за декар в размер на 1050.79лв. (осреднило е резултата от двата
метода в съотношение 50/50) и съответно
с оглед площта на имота от 10.002 дка е определило пазарна стойност на имота в
размер на 10 510лв. Пазарната оценка на обезщетението за учредяване на
сервитутно право върху процесния имот е определена в размер на 1768.49лв., с
оглед площта на сервитута (2.083дка), възприет коефициент за срок за учредяване
на сервитута 0.9 – безсрочен, експертно определен коефициент за вида/тежестта
на сервитута 0.9, коефициент за площ 1.05, коефициент за обработваемост на
имота 1 и коефициент за категорията на имота 0.95. При тези данни посоченият
резултат 1768.49лв. е математически верен.
При допълнителното заключение, съобразявайки реално извършени сделки в
региона, вещото лице е определило по-висока средна пазарна цена по метода на пазарните
сравнения, а именно 1045.04лв. Съответно осреднената пазарна цена е по-висока и
е 1073лв. за декар или 10 730 за целия имот. На тази база и при същите коригиращи
коефициенти Пазарната оценка на обезщетението за учредяване на сервитутно право
върху процесния имот е определена в размер на 1805.51лв.
Оценката на вещото лице, изслушано по-делото, е подробно мотивирана и
обоснована и в по-голяма степен отразява характеристиките на конкретния имот,
сравнение с дадената оценка от административния орган. Доколкото второто (допълнителното)
заключение отчита реално извършени сделки, именно то следва да се вземе предвид
при определяне на пазарната оценка на обезщетението за учредяване на сервитутно
право върху процесния имот. С оглед на това съдът приема, че пазарната оценка
на обезщетението за учредяване на сервитутно право върху процесния имот е в размер
на 1805.51лв.
От заключението се установява още, останалата част от имота (незасегната
директно от сервитута) попада изцяло в зоната за превантивна устройствена
защита.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
1. По отношение на
искането за прогласяване на нищожност на Заповед № 02 – 15 – 58 от 12.03.2019г.
на зам. министър на МРРБ, в частта, касаеща имота на жалбоподателката:
Искането е направено от лице с правен интерес, касае годен за оспорване
административен акт, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно. Заповедта,
чиято валидност се оспорва е издадена от компетентен орган – компетентността на
издателя на акта се основава на наличието на надлежно осъществена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството делегация на правомощия. На
основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от ЗУТ подробният устройствен план се одобрява
със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за: а)
обекти с обхват повече от една област; б) обекти с национално значение и/или
национални обекти. Нормата на § 1, ал.1 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ
дава правна възможност на министъра на регионалното развитие и
благоустройството да предостави свои функции по този закон на заместниците си и
на други длъжностни лица в системата на Министерството на регионалното развитие
и благоустройството.
Актът е
издаден в писмена форма, при ясно формулиране на властническото волеизявление, поради
което съдът приема, че не е налице такова нарушение на формата, което да прави
актът нищожен. Само пълното неспазване на изискването за форма може да обуслови
извод за нищожност на акта. Неспазването на отделни реквизити може да е
основание единствено за отменяемост на акта. В този контекст твърдяната от жалбоподателката липса на
обосновка на акта относно трасето на газопровода, не представлява порок от
такова естество, който би могъл да води до нищожност и не следва изобщо да се
обсъжда.
Теорията и
практиката безпротиворечиво приемат, че нарушенията на
административнопроизводствените правила, дори да са съществени, доколкото не
водят до липса на волеизявление, напр. неспазване на изискванията за формиране
на кворум (подобна хипотеза в конкретния случай не е налице, тъй като заповедта
е издадена от едноличен орган) водят също само до отменяемост, а не до
нищожност на акта. С оглед на това е безпредметно да се обсъждат евентуални
нарушения в тази насока.
По делото не
се установиха основания, поради които да се приеме, че заповедта е издадена при
особено тежко нарушение на материалния закон или при превратно упражняване на
власт.
По тези
съображения съдът приема, че заповедта на зам. министър на МРРБ, в частта,
касаеща имота на жалбоподателката, не е нищожна и искането ѝ за
прогласяване на нищожността следва да бъде отхвърлено.
2. По
отношение на решение
на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № З – 19 – 209 от
15.04.2019г. на Кмета на Община Попово за определяне размера на обезщетението
за учредяване на сервитутно право за обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален
газопровод до българо-сръбската граница“ по отношение имота на жалбоподателката:
Жалбата е редовна и допустима, като подадена от
лице с правен интерес в предвидения от закона срок срещу подлежащ на оспорване
административен акт.
При преценка
на законосъобразността на оспореното решение, съдът взе предвид следното:
Решението е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на
съществени процесуални нарушения - такива, които ако не бяха допуснати, щяха да
доведат до други фактически и правни изводи органът, издател на заповедта.
Съгласно чл. 64, ал.6 от
Закона за енергетиката определянето на размера и изплащането на
обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.
210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на
страните въз основа на оценка от независим оценител. На свой ред чл. 210, ал. 1
от Закона за устройство на територията урежда, че изготвянето на оценки и
определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в
закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината.
Като е одобрил оценка на
обезщетението за учредяване на сервитутно право върху процесния имот, която е различна
от пазарната, административният орган е постановил акт, който не е съобразен с
материалния закон. По тези съображения съдът приема, че обжалваният акт следва
да бъде изменен, като оценката на обезщетението следва да бъде завишена до
сумата от установената по делото пазарна цена на обезщетението от вещото лице,
а именно 1805.51лв. Претенцията за присъждане на обезщетение в десетократен
размер на установеното от вещото лице няма каквото и да е нормативно основание.
Косвеното засягане на остатъка от имота от сервитута, неговата безсрочност, са
съобразени от вещото лице при определяне на размера на съответните коефициенти
за тежест/вид на сервитута и за срок на сервитута.
С оглед изхода на делото,
претенцията за заплащане на разноски от страна на жалбоподателката по отношение
на направените разноски по оспорването на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, следва да бъде обсъдена. На основание чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото е представен
списък за разноски, които се търсят, както следва: 400лв. за възнаграждение на
вещо лице, 200лв. за транспортни разходи от Варна до Търговище (по 40лв. за
всяко от петте явявания на адвоката), адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Направените разходи за
възнаграждение на вещото лице са свързани единствено с оспорването на решението
на комисията по чл. 210 от ЗУТ, затова следва да бъдат присъдени изцяло. Не
следва да бъдат присъждани претендираните суми за пътни разходи на пълномощника
на страната в размер общо на 200 лева, тъй като те не се включват в съдебните
разноски по чл. 143, ал.1 от АПК, нито в тези по чл. 78, ал.1 ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК.
Съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие в определени хипотези, като алинея 2 на същия
текст предвижда, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице предпоставките
по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно в размера, определен в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА, при отчитане на броя на заседанията
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че възнаграждението за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗУТ е
600лв. В случая се оспорва законосъобразността на решението на комисията по чл.
210 от ЗУТ и затова следва да се приеме, че делото е без определяем материален
интерес. Съдът приема, че делото не се отличава с особена правна и фактическа
сложност, затова определя възнаграждение на пълномощника към минимума, а именно
в размер на 700лв.
Разноски от страна на
другите страни в производството не са претендирани.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО на Г.Р. ***, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 02 – 15 – 58
от 12.03.2019г. на зам. министър на МРРБ, в частта, касаеща имот с
идентификатор 11716.28.6, нива, пета категория, местност „Попасник“, с площ
10.002 в землището на с. Водица, общ. Попово, обл. Търговище.
ИЗМЕНЯ решение
на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № З – 19 – 209 от
15.04.2019г. на Кмета на Община Попово
за определяне размера на обезщетението за учредяване на сервитутно право за
обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод
до българо-сръбската граница“, в частта касаеща имот с идентификатор
11716.28.6, нива, пета категория, местност „Попасник“, с площ 10.002 в
землището на с. Водица, общ. Попово, собственост на Г.Р. ***, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ ОЦЕНКАТА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА БЕЗСРОЧНО СЕРВИТУТНО ПРАВО В РАЗМЕР НА 1805.51лв.
ОСЪЖДА
Община Попово да плати на Г.Р. *** разноски по делото в размер на 1100лв., от
които 400лв. за експертиза и 700лв. за адвокатски пълномощник. Отхвърля
направеното искане за присъждане на разноски в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: