РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Перник, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105549 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е инициирано
производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК- искане
за определяне местоживеене, предоставяне упражняване на родителски права, определяне на
режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете, чийто родители не живеят
заедно.
Ищцата М. Х. Д. твърди, че тя и ответника Я. М. М. живеели на семейни начала до 27 април
2022 година, след което се разделили и в момента всеки имал собствен живот. От
съвместното им съжителство имали дете - М. Я. М., роден на 21.02.2020 г., с ЕГН
**********. След раздялата с бащата на сина й никога не била възпрепятствала личните му
контакти с детето, защото смятала, че детето трябвало да има контакт и с двамата си
родители. Посочва, че до момента с ответника не били установили конкретен режим на
лични контакти с детето. Имала и още един син, който бил на 11 г. Искала да уреди режима
на лични отношения с детето М. Я. М. чрез постигане на взаимно съгласие и в тази връзка
подали искова молба до Пернишкия районен съд като било образувано гр.дело № 5161 по
описа на ПРС за 2022 г. Около две седмици преди провеждане на първото заседание по
делото бащата Я. М. М. бил заявил, че не бил съгласен е така подписаното от него
споразумение и желаел споделено упражняване на родителските права и местоживеенето на
детето да бъде една седмица при него, една седмица при нея. Ищцата не била одобрила този
режим, тъй като смятала, че той не бил в интерес на детето. От месец септември 2022 г.
била записала детето да посещава яслена група в детска градина. Посочва, че била работила
1
като лекар по дентална медицина с работен график от понеделник до петък, с почивен ден в
четвъртък. Неяснотата по отношение режима на лични отношения на детето с бащата Я. М.
й създавала затруднения при организиране на графика й за работа през седмицата, който
съобразявала изцяло с ангажиментите й към децата. Не можела да планира и почивните си
дни, така че да ги прекарва и с двете си деца, които били силно привързани едно към друго.
Счита, че в интерес на детето било да има установен режим на лични отношения с бащата,
тъй като това следва да бъде съобразено с посещението на яслената група, както и с режима
при отглеждането му - хранене, сън и игри. Регламентирането на ясен режим за лични
контакти щял да даде и по-добра възможност на нея и бащата на детето да планира времето,
прекарано с него.
Предвид, ниската възраст на детето и обстоятелството, че предимно тя била полагала грижа
за него от момента на раждането му до сега, настоява да й бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на малолетното дете М. Я. М., роден на
21.02.2020 г., както и местоживеенето му да бъде определено при нея. Доходите, които
получавала като дентален лекар били достатъчни, за да му осигури всичко необходимо за
отглеждането, осигурила му и много добри битови условия за живеене. Нямала претенции
по отношение издръжката, която другият родител следвало да заплаща за отглеждане на
детето и оставя съдът да определи по справедливост нейния размер.
По отношение на личните контакти на детето с другия родител, смята че в интерес на детето
ще бъде да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, 20 дни в годината,
които да не съвпадат с платения й годишен отпуск и да бъдат разпределени по следния
начин - 10 дни през лятото, 5 дни през Великденската ваканция и 5 дни през Коледната
ваканция, както и винаги с нейно знание и изрично съгласие. Ищцата е конкретизира с
нарочна молба размера на претендираната от нея издръжка от ответника, който е посочен
като 200 лв. Претендира и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че
се били разбрали с ищцата споразумението им да бъде формално и той по-често да има
възможност да се вижда с детето, като след подписването на споразумението ищцата била
спряла да му се обажда и му била ограничила контактите с детето. Твърди, че той се бил
грижил изцяло за детето през последната година от съвместното им съжителство, тъй като
ищцата била на работа. Не е съгласен с режима на лични контакти предложен от ищцата и
счита, че същият ще наруши силната връзка между тях. Твърди, че е осигурил всички
необходими условия за отглеждането на детето. Посочва, че детето му се било оплакало, че
е било удряно от фактическия съжител на неговата майка и бил подал жалба до закрила на
детето № 317 на 03.10.2022 г.
С оглед характера на предявените претенции, съдът с Определение по чл. 140 ГПК №
от 14.12.2022 г. е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на
страните, че всеки един от тях следва да установи по безспорен начин, че е в интерес на
малолетното дете именно той да упражнява родителските права, респ.че е по-пригоден
2
родител, доходите си и доходите на насрещната страна, с оглед определяне издръжката на
малолетното дете, както и потребностите и нуждите на детето.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощник.
Претенциите се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник.
Поддържа отговора на исковата молба. Претендира сторените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата и ответникът са живели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство се родило малолетното дете М. Я. М., ЕГН: **********, родено на 21.02.2020
г. , което е видно от представеното удостоверение за раждане. Видно от представената
справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата същата работи като
стоматолог към Амболатория за първична извънболнична дентална помощ „Интердент“
ООД и получава нетно възнаграждение в размер на 1042 лв. за м. 10.2022 г. Бащата не
работи към настоящия момент на трудово правоотношение, но е мебелист по професия и
има собствена фирма, която не е отчела доходи през предходната година.
Видно от представения доклад за оценка на постъпил сигнал от 03.10.2022 г. изготвен
от социален работник към Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Перник в процеса на
проучване на постъпилия сигнал подадената информация за битовите условия при които се
отглежда детето и упражненото физическо насилие върху него не е потвърдена. Установено
е, че става въпрос за конфликт между майката и бащата на детето провокиран от появата на
нов партньор на майката. Малолетното дете е констатирано, че се отглежда в спокойна и
защитена семейна среда, като за него се полагат от страна на майката и неговата баба
адекватни грижи. Детето е било видимо спокойно в присъствието на майка му и нейния
партньор.
Ищцата е представила заверено копие от влязло в сила Решение от 21.02.2023 г. по
гр.д. № 00143/2023 г. на ПРС и издадената въз основа на него Заповед №6 от 21.02.2023 г., с
която на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН са наложени мерки на защита на ищца по отношение
на ответника от осъществяване на домашно насилие, като последният е задължен да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата и му е забранено да
приближава на по-малко от 150 метра жилището й, местоработата й и местата й за отдих и
социални контакти за срок от 18 месеца. По сигнал на ищцата е била образувана
прокурорска преписка № 129 /2023 г. по описа на РП-Перник след образувана проверка по
нейно заявление с твърдения за извършено спрямо нея престъпление от ответника, която е
приключила с издаден протокол за предупреждение от 21.11.2022 г.
Видно от социалния доклад изготвен от ДСП-Перник детето посещава яслена група,
като когато детето е при своя баща същият не го води на ясла, за да прекарва повече време
заедно с него. Бащата често е взимал детето при себе си въпреки, че с майката не са били
3
уговорили режим на лични контакти до 15.01.2023 г. , когато е възникнал инцидент при
взимането на детето, за което е било образувано дело по ЗЗДН. Детето има изградена
емоционална връзка със своята майка, като е спокойно в нейно присъствие и търси контакт
с нея. Има положително отношение и към своя баща. Малолетното дете към настоящия
момент се отглежда от неговата майка, която разполага с подходящите битови условия,
реализира необходимите доходи и има подкрепата на своята майка.
Видно от втория изготвен социален доклад по делото се установява след като
социалния работник посещава и дома на бащата, че същият също разполага с необходимите
жилищни и битови условия за отглеждането и възпитанието на детето. Установено е че
ответникът не работи по трудово правоотношение и не получава сигурни доходи, като
съжителстващите с него родители са възрастни и не могат да му окажат съдействие при
отглеждането и възпитанието на детето.
Видно от назначената по делото съдебно-психологична експертиза детето проявява
емоционална привързаност и към двамата родители, като при бащата се наблюдава
неспазване на режима на лични контакти с детето уговорен с неговата майка. Същият не
спазва и режима за посещение в детската ясла на детето. При двамата родители не се отчита
повишение на скалите на агресивното и автоагресивното поведение. При бащата се
наблюдава склонност към неразбиране на емоционалните реакции и поведение на детето.
При майката се наблюдава готовност да потърси специализирана помощ относно детето.
Разширеният режим е подходящ поради вече изградената привързаност на детето към
бащата. При наличие на такъв е необходимо изключително стриктно спазване на режима на
детето и посещението му в детска ясла от страна на бащата. Детето демонстрира
положително и приемливо отношение към съжителя на майката. Не се отчитат травматични
ситуации в поведението на детето през този период.
Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че по-благоприятно за
детето с оглед на ниската му възраст е същото да бъде отглеждано при неговата майка.
Бащата бил нарушавал режима на детето и възпрепятствал неговата социализация, тъй като
не го бил пускал да посещава детската ясла, в която било записано. Детето било на 3
годишна възраст и следвало стриктно да се спазва неговия режим и от двамата родители.
При детето не се била отчитала тревожна симптоматика и дори и да е присъствало на
травматични събития, каквото било осъщественото от бащата спрямо майка му домашно
насилие, същото не ги било възприемало травматично. Не се наблюдавало при детето
отхвърляне на единия от двамата родители. Приема съжителя на майка си, но разпознава
кой е баща му. При детето не се отчита да е било жертва на домашно насилие, тъй като в
поведението не му се било отчитало отклонение свързано с плач и нежелание за контакт с
възрастните.Майката била главната фигура при отглеждането на детето до навършването на
7 годишна възраст и детето имало изключително голяма нужда от нея. Най- подходящият
режим на лични контакти бил този съобразен с режима на детето. Майката се била
съобразявала с изградената емоционална връзка между бащата и детето и не била
възпрепятствала неговите контакти с бащата. Последният не се съобразявал с режима на
4
детето и необходимостта същото да посещава детска ясла. Бащата бил съжителствал с
възрастни родители, като майка му била страдала от деменция, като обаче детето било
преспивало в жилището на своя баща и не бил констатирал проблем на детето с това
обстоятелство. Вещото лице препоръчва предаването и приемането на детето от единия
родител на другия родител да се осъществява в присъствието на социален работник.
Констатирано е, че бащата не се отнася критично към емоционалното състояние на детето.
Според вещото лице едно дете на 3 години няма речников запас да изрече „аз съм удрян и ме
е страх да живея при мама“ и ако било жертва на насилие щяло да прояви поведенчески
промени по време на изследването с неговата майка и нейния съжител. Този тип реплики
могли да бъдат заучени от някой възрастен.
Съдът кредитира назначената по делото съдебно-психологична експертиза като
изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице в рамките на неговата
компетентност.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Кирилова, която е приятелка на ищцата от
2008-2009 г., като според нея ищцата е родител за пример и това си проличава от
постиженията на нейните деца, като по-голямото й дете, което е на 12 години има отличен
успех, а по-малкото е надраснало възрастта си в интелектуално отношение и е общително
дете, което се социализира добре и с децата и с възрастните. Ищцата била полагала всички
необходими грижи като майка, като детето никога не било обект на насилие както от
неговата майка, така и от настоящия й съжител. Детето се било разбирало добре със
съжителя на майка му. Ищцата била създала отлични условия за отглеждането и
възпитанието на детето. Детето се било разбирало добре със своя по-голям брат. Бащата
обичал детето, но бил във влошени отношения с майка му.
Видно от показанията на свидетелката И., която е майка на ищцата последната е
отличен родител на двете си деца и винаги е полагала всички необходими грижи, като тя й е
помагала, тъй като ходила на работа. Ищцата била разполагала с необходимия родителски
капацитет за отглеждането и възпитанието на детето и с необходимите жилищни условия,
тъй като била живяла заедно с двете си деца и новия си съжител в самостоятелно жилище.
Не била свидетел на физическо насилие по отношение на детето от страна на неговата
майка или нейния съжител. Детето имало позитивно отношение към последния. Разбирало
се добре с неговия брат. Бащата бил учил детето на обидни думи. Детето било посещавало
детска ясла редовно освен когато било болно или в понеделниците, когато детето оставало
вкъщи.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Божикова, която е в
приятелски отношения с ответника същият бил много грижовен и добър родител и се бил
ползвал с много добро име в квартала, като не бил конфликтна личност. Преценката си за
качествата на ответника като родител била изградила на базата на личните си впечатления
по време на излизането й с ответника и неговото дете, което било страдало при раздялата
със своя баща.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
5
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и отчитайки роднинските
и приятелските отношения на свидетелите със страните. Свидетелите възпроизвеждат свои
преки и непосредствени наблюдения относно фактите и обстоятелствата, за които
свидетелстват.
По време на проведеното от съда лично изслушване на страните и двамата заявяват
готовност и желание да отглеждат и възпитават детето, считат себе си за по-пригодния от
другия родител за отглеждането и възпитанието на детето посочват какви конкретни грижи
са полагали за детето.
Съдът възприема изложената фактическа обстановка като отговаряща на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства /свидетелските показания, социални доклади,
съдебно-психологична експертиза и други писмени доказателства/ и изслушването на
двамата родители съдът счита, че майката е по-пригодния родител за отглеждането и
възпитанието на малолетното дете и на нея следва да се предостави упражняването на
родителските права.
При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички
значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на детето /момче на 3
години и 2 месеца/, естественият му начин на живот, средата, която му е позната,
отношението му към всеки от родителите, изразената привързаност към тях, от друга страна:
характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в
необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да проведе спокойно
възпитанието им, възможностите да им осигури нормална и задоволяваща потребностите им
домашна обстановка и средствата за тяхната издръжка, както и обективните фактори –
потенциала за осигуряване на добро образование и развитие, безпрепятственото
приспособяване в позната среда и сигурна битова обстановка, както и душевния му
комфорт, зависещ значително от незастрашаване на специфичната, незаместима с нищо
връзка “майка-дете”, съдът счита, че интересът на детето налага упражняването на
родителските права в този момент да се предостави на майката. В този смисъл е й трайната
и константна практика на ВКС обективирана в ППВС № 1 от 1974 г. според която майката е
по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчета. За да й се откаже това право, каквото е искането на ответника, е
необходимо най-малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и
способностите й на родител и възпитател – в действителност липсват както индикативи,
така и доказателства, че тя се е отнасяла лошо или безразлично към детето, че влияе зле на
възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или
обществено неприемливи навици. Твърденията на ответника в тази насока за упражнено
физическо насилие от страна на настоящия фактически съжител на майката не са в
състояние да дискредитират родителския капацитет на майката, тъй като остават голословни
и недоказани. При изслушването си в открито съдебна заседание вещото лице по
6
назначената от съда съдебно-психологична експертиза беше категорично, че детето не е
било жертва на упражнено физическо насилие, нито от страна на неговата майка, нито от
страна на нейния фактически съжител, напротив детето има положително отношение към
последния, което обаче не изключва и не замества силната връзка която детето има със своя
баща и не води до идентификацията на бащата от страна на детето. Последното е на три
години и не разполага с необходимия речников запас да формулира твърдения, че е
пострадало от насилие и се страхува от майка си и от нейния съжител, но може да изрази
невербелно такъв страх провокиран от упражнено спрямо него насилие с поведенчески
промени като плач и нежелание за контакт с възрастните. При психологичното изследване
на детето, на което присъстват майката и нейния партньор същото не проявява такива
поведенчески промени. В този смисъл е и доклада доклад за оценка на постъпил сигнал от
03.10.2022 г. изготвен от социален работник към Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-
Перник, показанията на свидетелите Кирилова и Илиева кредитирани от съда и социалните
доклади по делото. Не се установи майката да има лош морал или да е в лошо здравословно
състояние. Същата е трудово ангажирана, което е наложило грижите за детето да бъдат
поети от неговата баба по майчина линия, когато е била на работа.Майката разполага с
необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, осъзнава
неговата нужда да комуникира пълноценно и с двамата родители, стриктно спазва
изградения ежедневен режим на детето и посещенията му на детска ясла, грижи се
социалното вграждане на детето и контактът му с другите деца, не ограничава контактите на
бащата с детето. Обстоятелството, че живее с нов партньор след фактическата й раздяла с
ответника по никакъв начин не е повлияло негативно на родителския й капацитет и същата
полага в пълен обем всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието на детето
подпомагана от своята майка.
Тъй като ответникът е заявил претенции за родителски права, съдът следва да
съпостави двете изключващи се искания и прецени, към момента, основанията на кой от
двамата родители за възлагане, са по-силни. Родителския капацитет на бащата за
отглеждането и възпитанието на детето към настоящия момент е дискредитиран от
доказания извършен от него акт на домашно насилие спрямо майката в присъствието на
детето, което последното не е възприело като травматично събитие единствено поради
ниската си възраст и за който акт на домашно насилие му е била издадена заповед за защита
по реда на ЗЗДН въз основа на влязло в сила решение. Същият видно от кредитираната от
съда съдебно-психологична експертиза не спазва изградения ежедневен режим на детето и
не го води на детска ясла, не проявява необходимата критичност към емоционалното
състояние на детето. Бащата видно от изготвените по делото социални доклади не може да
разчита на помощ при отглеждането и възпитанието на детето от страна на неговите
родители, тъй като същите са възрастни, а майка му страда от деменция. Не работи по
трудово правоотношение и няма постоянни доходи. Не се доказаха неговите твърдения
относно упражнено физическо насилие спрямо детето от съжителя на неговата майка и
обстоятелството, че детето не го възприема като негов баща, а счита че такъв е партньора на
неговата майка.
7
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия момент родителските права следва
да се предоставят за упражняване на майката, тъй като същата се явява по-пригодния
родител за отглеждането и възпитанието на малолетното дете.
Съдът не отрича изцяло качествата на бащата, способностите и възможностите му,
готовността му да прояви всеотдайност, любов, търпение, желанието му да поддържа
емоционална и духовна връзка с детето.
Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще
създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз
основа на него бащата ще формира поведението си занапред. Поради това, ако настъпят
обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка
правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената
обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на
пълнолетието му. Но, тъй като водещият мотив винаги е интересът на детето, съдът счита,
че за него е изключително важно да не бъде повече подлагано на психичен натиск, като бъде
поставено в ситуация да избира между двамата родители, да се страхува да не нарани някого
от тях и да се чувства като средство за въздействие. Поради това най-силната проява на
родителска обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална
победа на всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие, в името на
спокойствието на децата, е висш израз на родителско достойнство и мъдрост, който, обаче,
е въпрос на личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.
Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето,
счита, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо
малолетното дете М. е майката. На първо място съдът взе предвид ниската възраст на детето
Мартин– 3 години и 2 месеца, и установената от съдебно-психологичната експертиза,
свидетелските показания и социалните доклади силна емоционална привързаност на детето
към майката, която предимно е полагала грижи за него, както и проявите на бащата
дискредитиращи родителския му капацитет.
Съобрази и условията за живот при двамата родители, които са безспорно подходящи
и при двамата. Установи се, че в жилищата и на двамата има създадени много добри условия
за отглеждане на дете. Съдът взе предвид и служебната ангажираност на всеки един от
двамата родители, възможността им да разчитат на помощ от страна на своите родители.
Служебната ангажираност на майката не би могла да се превърне в пречка за пълноценното
упражняване на родителските права, тъй като тя сама се определя работния график. От друга
страна работното време на майката й позволява да упражнява родителските си права и да
отделя необходимото време за отглеждането и възпитанието на детето. Последното видно от
показанията на свидетелите К. и И., които са кредитирани от съда е силно привързано и към
своят по-голям брат, първородно дете на неговата майка от друга връзка.
Тези факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, безспорно
8
водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето,
с оглед на потребности му и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния
родител да упражнява родителските права спрямо детето е майката.
С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на
детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се
определи местоживеенето на детето при нея. Майката има необходимия родителски
потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. Тя полага всички
необходими грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му.
След като детето ще живее при майката е необходимо на нея да се предоставят
упражняването на родителските права. Ответникът, като баща има право на лични
отношения с малолетния си син. За да се гарантира спокойствието на детето, неговите права
и интереси от една страна и от друга, като гаранция за правата на ответника и отчитайки
силната привързаност на детето към бащата, както и необходимостта същия да участва
активно в неговото отглеждане и възпитание, съдът счита за подходящ следният режим на
лични отношения с детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. на
съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с преспиване, един месец през лятото не съвпадащ
с платения годишен отпуск на майката и пет дни през Коледната ваканция и пет дни през
Великденската ваканция.
Съдът счита, че този режим на лични контакти на бащата с детето е в най-добър
интерес на детето, тъй като видно и от социалните доклади и от изготвената по делото
съдебно-психологическа експертиза, както и от разпита на вещото лице в открито съдебно
заседание бащата среща трудности при спазването на изградения ежедневен режим на
детето, тъй като не осъзнава необходимостта детето редовно да посещава детска ясла и
съответно по-късно детска градина, с оглед социалната адаптация на детето. Именно с оглед
стриктното спазване на този режим, което е в най-добър интерес на детето не следва да се
постановява по-разширен режим на лични контакти на бащата с детето, тъй като това би
създало предпоставки детето да не желае да посещава съответните детска ясла и детска
градина. Ответникът не може да разчита и на помощта на своите родители за отглеждането
на детето, тъй като същите са възрастни, а майка му страда от деменция. Отношенията
между страните са конфликти, което налага с оглед избягване на скандали между тях
приемането и предаването на детето да става в присъствието на социален работник, каквато
е и препоръката на вещото лице. Съдът счита, че с оглед силната емоционална връзка на
детето с неговия баща последният не следва да бъде лишаван от правото си да прекарва
свободното си време един месец през лятото, които да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката и това би било в интерес на детето, тъй като същото по това време ще
бъде ваканция. В случай, че съдът възприеме предложения от майката режим на лични
контакти в тази му част и определи на бащата само 10 дни през лятото несъвпадащи с
нейния годишен отпуск ще се наруши пълноценното общуване на детето с двамата му
родители, тъй като контактът на детето с бащата, когато същото не посещава предучилищно
заведение ще бъде неоправдано ограничен.
9
На следващо място следва да бъде предоставена възможност и на двамата родители да
празнуват Коледа, Нова година и Великден заедно със своето дете, като докато същото
навърши ученическа възраст следва да се редуват на съответно четна и нечетна година
празнуване както с неговата майка, така и с неговия баща. След като детето навърши 7
годишна възраст и започне да посещава училище следва да бъде предоставена възможност
на бащата пет дни по време на Коледните ваканции и пет дни по време на Великденските
ваканции да прекарва заедно със своето дете.
При изменение на обстоятелствата ответникът има право да поиска изменение на
режима.
Предявената искова претенция за присъждане на издръжка за детето занапред /от
постановяване на настоящия съдебен акт/ е допустима, а разгледани по същество е изцяло
основателна.
Съобразявайки възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на родителите
съдът намира, че ежемесечно необходимата издръжка за малолетното дете Мартин е размер
на 400 лева. Определянето на общо необходимата издръжки е съобразена с факта, че детето
е на възраст от 3 години и са необходими средства за закупуване на облекло и други
характерни за възрастта консумативи, нуждае се и от средства за пълноценна храна с оглед
правилното му физическо израстване. Необходими са средства за воденето на детето на
подходящи за възрастта му културни мероприятия, за почивки, за закупуване на облекло и
на обувки. От горепосочения общ размер на издръжката, ответникът следва да заплаща 200
лева, а останалата част от необходимите средства за издръжка ще се осигурява от майката,
която полага и ще продължи да полага непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на малолетното дете. Този размер на дължимата ежемесечна издръжка съдът
определи вземайки предвид доходите на двамата родители и факта, че се доказа доход на
ищцата в размер 1042 лв. на месец, а ответникът към настоящият момент не реализира
доходи, тъй като не работи по трудово правоотношение и няма други постоянни доходи.
Към настоящият момент размера на минималната издръжка по см. на чл. 142 СК е 195 лв.
Поради това издръжката занапред следва да се присъди в горепосочения размер, считано от
датата на подаване на исковата молба, тъй като безспорен факт между страните е че същите
живеят разделени към датата на подаване на исковата молба-26.10.2022 г., като малолетното
дете живее при майка си, която осигурява и до този момент неговата издръжка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер на 580 лв.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо
малолетното дете М. Я. М., ЕГН: **********, родено на 21.02.2020 г., на майката М. Х. Д.,
ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. * като ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на детето да бъде при неговата майка М. Х. Д., ЕГН: ********** от гр. П.,
ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. *.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Я. М. М., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, ап.**, вх. * с малолетното дете М. Я. М., ЕГН:
**********, родено на 21.02.2020 г., както следва: - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10,00 ч. на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с преспиване, един месец
през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година детето
да прекарва с бащата Коледа и всяка нечетна година с майката и всяка нечетна година да
прекарва с бащата Нова година и всяка четна с майката, всяка четна година да прекарва
Великден с бащата и всяка нечетна година с майката, до навършването му на 7 годишна
възраст и започване на училище. След като детето навърши 7 годишна възраст и започне да
посещава училище следва да бъде предоставена възможност на бащата пет дни по време на
Коледните ваканции и пет дни по време на Великденските ваканции да прекарва заедно със
своето дете. Предаването и приемането на детето от единия родител на другия родител
следва да става в присъствието на социален работник.
ОСЪЖДА Я. М. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, ап. **, вх. * ДА
ЗАПЛАЩА на М. Х. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.*, като майка
и законен представител на малолетното дете М. Я. М., ЕГН: **********, родено на
21.02.2020 г. ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева /двеста лева /, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 26.10.2022 година, до навършване пълнолетие на
детето или настъпването на други законни причини за изменението или прекратяването на
издръжката.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно
издръжката.
ОСЪЖДА Я. М. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, ап. **, вх. * ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на сумата 288 лв. върху
размера на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Я. М. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, ап. **, вх. * ДА
ЗАПЛАТИ на М. Х. Д., ЕГН: ********** от гр. П*, ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. * сумата от
580 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11