№ 1213
гр. С., 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501036 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД срещу решение № 234/ 12.01.2024г. на СГС, ГО, 21
състав, постановено по гр.д. № 181/23г. в частта, в която са уважени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 70 000 лв. до 180 000 лв. за
всеки един от ищците.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от О.
И. Г. и К. С. Г. в частта, в която исковете им с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ са отхвърлени над 180000лв. до пълния им предявен размер за всеки
един от тях.
Жалбоподателят -застраховател твърди, че в обжалваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон - чл.51, ал.2 от ЗЗД и е необосновано. Неправилно е
приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД като счита, че приносът на
пострадалия Р. С. не е 10%, както е приел съдът, а 50%. Неправилно е прието в
обжалваното решение, че мястото, на което е настъпил инцидентът е пътен
участък, пуснат в движение. От показанията на свидетеля Х. се установява,
че по този път не минават коли. Това означава, че водачът на мотоциклета не е
1
очаквал други участници в движението, с които да съобразява поведението
си. Появата на пешеходец е изненада за него. Р. С. е престоявал на пътен
участък, който не е пуснат в движение, поради което използването на ППС там
е забранено и поведението му е било съзнателно рисково. Р. С., макар да е
загинал като пешеходец, е бил един от мотористите, които са се били събрали
на пътния участък. От събраните писмени доказателства се установява, че
целта на мотоциклетистите е била да се състезават. Въззивникът счита за
неправилен изводът на съда, че движението на пешеходци по пътен участък,
който е затворен за движение, не е забранено. В жалбата се излага, че за тях
има правила в ЗДвП. Грешен е изводът в решението и за предотвратимостта на
удара. В друг смисъл е приетата автотехническа експертиза на вещото лице
П.. Пак според нея пешеходецът е бил на самия пътен участък, в средата на
пътя, а не в уширение на пътя или банкета. Не е съобразено, че пешеходецът е
бил с тъмни дрехи, което е затруднявало различаването му от водача на
мотоциклета. Липсата на светлоотразителна жилетка, заедно с останалите
фактори, обосновава по- голям принос на пострадалия в пътния инцидент.
Определеният размер на обезщетението за всеки един от ищците е
необосновано завишен. Той не е съобразен със социалноикономическите
условия в страната.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове над
70000лв. до уважения размер от 180 000лв.
Жалбоподателите – ищци са посочили, че неправилно е прието в
обжалваното решение, че Р. С., техен син, има принос за настъпване на ПТП и
е намалил размера на обезщетенията им с 10%. От всички доказателства по
делото е установено, че пътният инцидент е настъпил поради виновните и
противоправни действия на водача на мотоциклета Р. Н.. Последният не е
възприел своевременно пешеходеца, а е имал отлична възможност да
наблюдава пътя пред себе си, имало е осветление и мотоциклетът е бил с
включени светлини.
Затова молят въззивния съд да отмени решението на СГС в
отхвърлителната му част и да уважи изцяло предявените искове.
В депозиран писмен отговор ищците Г.и и в съдебно заседание чрез
процесуалния им представител оспорват жалбата на ответника като я считат
2
за неоснователна. Неоснователно е твърдението в нея за съзнателно рисково
поведение на Р. С..
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва насрещната
въззивна жалба . Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба
ищците О. И. Г. и К. С. Г. твърдят, че на 06.09.2022г. е починал синът им Р.
К. С. като пешеходец, пострадал при ПТП, настъпило в гр. С. на 05.09.2022г.
Инцидентът е настъпил на пътна отсечка с посока на движение от гр. С., ж.к.
„Левски“ към кв. Чепинци. По нея се е движел мотоциклет „Кавазаки“, модел
ЗХТ10Д с рег. № *******, управляван от Р. Б. Н. и двеста метра след
складовата база на „Кода- Ев Транс“ се е движел с висока скорост. Виновен за
ПТП е водачът на мотоциклета. Той е нарушил правилата за движение по
пътищата като е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост. Ударил е
синът им, който е пресичал от дясно на ляво на посоката на движение на
мотоциклета и е загинал на място. Ищците поддържат, че с внезапната смърт
на детето им са загубили своята единствена рожба. За тях той е бил радост и
опора в живота им. Липсват им любовта, грижата и вниманието, с което ги е
обсипвал. Той ще бъде в мислите им. Любовта им към него е безгранична и
никога няма да успеят да преодолеят мъката от неговата загуба. Тъгата ще
остане за тях до края на живота им. Преди смъртта му отношенията им са
били със запазена морална връзка и близост, като между родители и дете. Не
е имало отчужденост между тях и внезапната му смърт е донесла за тях
непреодолима мъка и дълбока тъга. Синът им е бил само на 25 години, когато
е починал. Трудно е за тях да заглушат спомена за него. Собственикът на
„Кавазаки“, модел ЗХТ10Д с рег. № ******* е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ валидна до 22.06.2023г. при ответника. Затова
молят съда да го осъди да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва от
30.09.2022г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
3
оспорва исковете. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е
посочена сметка, по която да бъде платено обезщетението. Твърди, че
произшествието е реализирано при гонка на мотоциклети. Не се оспорва, че
мотоциклет „Кавазаки“ е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на ПТП при него. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. С., тъй като
неправилно е престоявал и пресичал платното за движение. ПТП е
реализирано в 23.50ч., в тъмната част на денонощието и той е бил без
светлоотразителна жилетка, поради което водачът на мотоциклета не е могъл
да го възприеме . Починалият е могъл и е бил длъжен да знае, че
предприемайки пресичане се излага на опасност, тъй като мотоциклетите
при гонка развиват изключително висока скорост. При условията на
евентуалност ответникът поддържа възражение за съпричиняване, а именно:
починалият не се е движел по банкета на платното за движение при наличие
на такъв, а е престоявал на самото платно за движение; че не се е прибрал в
дясната част на своята пътна лента, а значително е навлязъл на пътното
платно, с което е улеснил механизма на произшествието; че Р. С. е предприел
внезапно и рязко пресичане на пътното платно на необезопасено място и е
нарушил чл.113 и чл.114 от ЗДвП. В отговора се поддържа, че пешеходецът се
е намирал в опасната зона на спиране на мотоциклета и водачът му не е имал
техническа възможност да реагира и задейства спирачната система. Прави
възражение, че е налице случайно деяние и ударът е бил непредотвратим за
водача на МПС. Оспорва исковете по размер, като счита, че е твърде завишен.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол К-
427/05.09.2022г., протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум е,
че на 05.09.2022г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие в
гр. С. по пътната отсечка с посока на движение от ж.к. „Левски“ към кв.
Чепинци с участието на Р. Б. Н. като водач на мотоциклет „Кавазаки“, модел
ЗХТ10Д с рег. № ******* и Р. С. като пешеходец. Безспорно е, че последният е
починал.
Не се спори, че водачът Р. Н., управлявал мотоциклет „Кавазаки“ е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ валидна до 22.06.2022г. при
ответника. Това обстоятелство е било прието за безспорно.
Не е спорно, че след смъртта си Р. К. С. е оставил като законни
4
наследници родителите си, ищци в процеса.
Няма спор, че с писмена застрахователна претенция от 30.09.2022г. О. Г.
и К. Г. са поискали от ответното дружество да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди.
В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза,
изготвена от специалист съдебна медицина. Тя е дала заключение, в което е
посочила травматичните увреждания, които е получил Р. С. при ПТП. Те са
довели до неговата смърт. Според експерта в момента на удара тялото на Р. С.
е било разположено с лявата си задна/задно-странична повърхност към
предницата на мотоциклета. Основният удар е бил под нивото на центъра на
тежестта на тялото с предната гума на ППС в задните крайници. След това
тялото е изкарано от равновесие и е последвал сблъсък от ляво/задно/ задно-
странично на същото в предната част на мотоциклета. От силата на удара
пешеходецът е отхвърлен напред на пътното платно, приплъзнал се е по
него.
Допуснати са две автотехнически експертизи, които са работили по
едни и същи задачи.
Първата е изготвена от вещото лице И. Т.. Той е посочил механизма на
произшествието, мястото на удара, скоростта на движение на мотоциклета,
осветеността на пътя на къси и дълги светлини, вляво и вдясно, опасната зона
на спиране на ППС- при определената скорост от 61 км/ч. е 39м. Отстоянието
на МПС от място на удара- 58, 97м. Експертът е дал скоростта на движение
на пешеходеца при бавен ход и при спокоен ход, като е направил извод, че при
пресичане на пътното платно пешеходецът не е попадал в опасната зона на
спиране на мотоциклета и ударът е бил предотвратим. Посочил е, че
мотоциклетистът не е възприел пешеходеца своевременно и е последвал удар
с предната част на ППС. Водачът е имал възможност да забележи
пешеходеца извън опасната зона за спиране. Ако последният е бил със
светлоотразителна жилетка или със светли дрехи би бил видим на по- голямо
разстояние. Вещото лице е изготвило скица на местопроизшествието. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Втората автотехническа експертиза е изготвена от В. П.. Той е дал
други стойности на скоростта на мотоциклета преди и към момента на удара,
опасната му зона на спиране, защото са използвани различни формули за
5
изчисляването им. Другият експерт при изчисляване на скоростта на
движение в момента на удара е съобразил, че пътят има наклон на изкачване,
което се установява от свидетелските показания и протокола за оглед на
местопроизшествието. Вещото лице П. е дало заключение за скоростта на
пешеходеца като е разгледал четири варианта и е достигнал до извода, че
при всички темпове на движение на пешеходеца, с изключение на спокоен
бяг, той не е попадал в опасната зона на спиране на мотоциклета и водачът му
е имал техническа възможност да предотврати удара. При условие на
навлизане на пешеходеца в обхвата на лентата на движение на превозното
средство, пешеходецът е попадал в опасната зона на спиране и водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да избегне удара. При
работеща светлинна уредба на ППС пешеходецът е имал възможност да го
възприеме. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
И в двете експертизи е прието, че по платното не е имало неравности
или дупки, имало е добра видимост при наличие на улично осветление и без
мъгла. Произшествието е настъпило на затворен пътен участък.
Съдът кредитира заключенията и на двете вещи лица като
компетентни, безпристрастни и основаващи се на научните правила и
професионалния им опит. Вещото лице И. Т. при изчисляване на скоростта
на движение на мотоциклета в момента на удара е съобразил, че пътят има
наклон на изкачване, което се установява от свидетелските показания и
протокола за оглед на местопроизшествието. Наклонът е бил в посоката на
движение на мотоциклета и предполага по- висока скорост на движение.
Затова съдът не кредитира експертизата, изготвена от вещото лице В. П. в
тази й част По отношение на скоростта на движение на пешеходеца съдът взе
предвид, че и двамата експерти правят извод за предотвратимост на удара
между ППС и пешеходеца при спокоен и бавен ход, с изключение на спокоен
бяг.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. е водачът на мотоциклета, блъснал Р. С.. Срещу него
има образувано досъдебно производство и участва в него като обвиняем.
Заявява, че е участвал в пътно произшествие. Правоспособен водач е от
2013г. за категории А и Б. Това са категории А1, А2, В1. Притежава собствени
МПС. Заявява, че на мястото на инцидента е имало и други хора, които
6
изброява поименно. Не познава Р. С.. Твърди, че не е участвал в гонка с
мотори. На повечето въпроси, свързани с пътния инцидент свидетелят е
отказал да отговаря.
Свидетелите Х., Е., Б., Т. и Ф. са очевидци на ПТП. Станало е на 5 или
6 септември 2022г. около 22ч. на Северната тангента. Те описват мястото на
произшествието, какво е видял и възприел всеки един от тях от удара между
мотоциклета на Р. Н. и пешеходеца Р. С.. Заявяват, че пътят не е отворен. Там
са били с моторите си, за да си говорят. Починалият същ е бил с мотора си.
Описват, че пътят е прав, с две ленти за посока на движение, с аварийна
лента и има място около тях и мантинела. Имало е лампи, които да го
осветяват. Свидетелите не са видели, къде е бил Р. С. преди и по време на
удара. Първо са минали два мотора и след тях Р. Н. с неговия мотор.
Свидетелят Б. описва, че Р. С. е започнал да пресича по пътя след като са
преминали двата мотора. Не е знаел, че има и трети. Загиналият е тръгнал да
пресича от при тях към средата на пътя. От същата посока е идвал мотора на
Р. Н. и го е ударил. Според свидетеля водачът не е видял пешеходеца.
Свидетелят казва, че е видял удара с периферното си зрение, тъй като не е
гледал точно към него. Според свидетеля не целият път е бил осветен. И трите
мотора са били с включени светлини. Другите мотори са били в аварийната
лента и без включени светлини. Където е станал инцидента е имало
осветеност на пътя. Участъкът от него е прав и след това има изкачване.
Свидетелят Т. не е видяла удара, но съобщава, че първо са преминали
два мотора, но не е чула, когато Р. Н. е идвал от долната страна на пътя. В
момента на удара е чула „Пази се“ и когато се е обърнала вече е бил станал
ударът.
Свидетелят Ф. също не е видял удара. Той не излага подоробности
около инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Те изясняват
инцидента в различни периоди от време, поради което от тях може да се
извлече каква е била пътната обстановка, състоянието на пътя, неговата
осветеност и видимост. Те не си противоречат по между си и останалите
събрани доказателства, поради което са достоверни.
Свидетелят С. споделя своите впечатления относно емоционалното
7
състояние на ищците от смъртта на сина им. Споделя своите наблюдения за
взаимоотношенията между тях- били много близки, заедно са се смеели и не
са си повишавали тон. Живеели са в едно домакинство. Р. С. винаги е
помагал на родителите си и бил до тях. Приели са тежко смъртта му, били са
съкрушени. Свидетелят не ги е виждала в такова състояние, изглеждали са зле,
не са били на себе си. Сега това не се е променило. Когато се видят винаги
говорят за сина си. Не могат да повярват, че го няма. Пият успокоителни
медикаменти. Чуват се по телефона поне веднъж седмично.
Съдът кредитира показанията на този свидетел като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага. Те са достоверни, тъй като той
познава ищците и сина им от дълъг период от време и има наблюдения върху
техните взаимоотношения.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди 200 000лв., както и
съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия в размер на 10% и е
присъдил по 180 000лв. на всеки един от ищците. Решението е влязло в сила
за 70 000лв. по всеки един от исковете.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
Прието за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че
застрахователят е изплати на всеки един от ищците по 70000лв. обезщетение
за неимуществени вреди. Платежните документи се съдържат в кориците на
първоинстанционното дело- л. 162- л.167.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
8
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. По делото не се спори, а и
от доказателствата се установява, че Г.и са отправили писмена претенция
към въззивника - застраховател, но не са получили застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
Застрахователят по задължителната застраховка „ Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка на автомобилистите
„Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за мотоциклет
„Кавазаки“, модел ЗХТ10Д с рег. № ******* е била застрахована при
ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По делото пред въззивиня съд не се спори
относно механизма му, противоправността на деянието, виновността на
водача на МПС и смъртта на Р. С.. Първоинстанционното решение е влязло в
сила частично, което означава формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на горните обстоятелства./ Р № 85/01.07.2020г. по т.д. №
843/2019г., II т.о на ВКС/. Затова следва да се приеме, че са се осъществили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което
9
застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск и е надлежна страна в процеса.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и по основателността на
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия Р. С. и неговият обем.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. При настъпила смърт на близък в предмета на
доказване се включват отношенията между починалия и неговите близки
роднини. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да
докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни
последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен
да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими
доказателства, претърпените от него болки и страдания. По делото не е
спорно, че ищците са родители на загиналия при пътния инцидент Р. С..
Отношенията между родител и дете са много близки, те са съпътствани от
взаимна обич, привързаност, подкрепа и уважение. Всеки родител е свързван с
детето си и чрез всеотдайната грижа при отглеждането му. Детето от своя
страна в ранната си възраст, а и след това, търси обич, закрила, внимание от
родителите си, както и тяхната финансова и морална подкрепа. Взаимната
връзка между тях в случая е нарушена от внезапната и неочаквана смърт на
Р. С.. Тези силни емоционални изживявания не могат да бъдат отречени
поради възрастта на починалия, който е бил на 24 години към момента на
произшествието. Това води до висок интензитет на емоционалната
обвързаност, респективно на негативни изживявания от страна на родителите,
загубили детето си. Показанията на кредитирания свидетел досежно
отношенията между ищците и починалият им син разкриват, че са живеели в
едно домакинство, че винаги са споделяли всичко, заедно са се смеели и не са
10
се карали. Починалият им син им е помагал във всичко. Тази близост между
тях като семейство е довела до тежко приемане на внезапната му смърт.
Ищците са били съкрушени, защото са изгубили детето си, изглеждали са
зле. Към настоящият момент нищо в емоционалното им състояние не е
променено. При срещите между тях и свидетелят С., О. и К. Г. са говорели
само за починалия си син. Приемат успокоителни медикаменти. Затова
справедливото обезщетение за претърпените болки и страдания е 200 000 лв.
за всеки един от ищците.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
мястото на настъпване на инцидента, действията и местоположението на Р. С.
на платното за движение към момента на настъпване на произшествието и
показанията на свидетелите- очевидци на инцидента. От протокола за оглед и
свидетелските показания се установява, че произшествието е настъпило на
пътен участък, затворен за движение. Той се състои от две платна за движение,
отделени с мантинела. Мястото на произшествието е с три ленти за движение,
всяка с ширина 4м. Пътят, независимо, че не е бил отворен за движение на
ППС, отговаря на легалната дефиниция за път, дадена в пар.1, т.1 от ДРЗП и
на чл.5 от ЗП. Поради това за този пътен участък се прилагат правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и Правилника за неговото
приложение. Той не попада в изключенията на чл.1, ал.2 от ЗДвП. Не е
спорно, че пострадалият е бил пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП и в
11
това му качество е участник в движението. От показанията на свидетеля Б. се
установява, че Р. С. е предприел пресичане на платното за движение към
средата му. Свидетелства, че първо са преминали два мотора, а след това и
този на Р. Н.. / св. Б. и Т./. От свидетелските показания, от протокола за оглед и
фотоалбума, съставен от снимки на пътния участък, се установява, че на
мястото на удара, той е бил прав, имало е улично осветление и добра
видимост, без мъгла или други причини, поради които тя да е била
ограничена. Не е имало неравности и посипаности на платното за движение.
Според свидетеля Б. Р. С. е започнал да пресича платното за движение като
не излага, че това е станало внезапно или рязко, поради което следва да се
приеме, че е било със спокоен ход. От заключенията и на двете
автотехнически експертизи, се установява, че при спокоен ход на пешеходеца
той не попада в опасната зона на спиране на мотоциклета и ударът е бил
предотвратим. Установено е по делото, че там не е имало пешеходна пътека,
по която да премине пострадалият. Доказано е, че първите два мотора, както и
този на Р. Н. са били с включени светлини, което означава, че са били видими
и различими при нощни условия и Р. С. е могъл да различи и възприеме
този на Р. Н. като предприеме нужното, за да избегне удара. Нормите,
установяващи поведението на пешеходците като участници в движението, са
императивни и са създадени в обществен и частен интерес. Те имат за цел да
предпазят всички участници в движението от пътни инциденти, да създадат
безопасност за пешеходците като по- уязвимия участник в движението.
Нормата на чл.113, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда, къде пешеходците
трябва да пресекат платното за движение при спазване на определени
правила. А когато в близост до тях няма пешеходна пътека и пътят е
двулентов и двупосочен, те трябва да пресичат извън определените за това
места като се съобразят, преди да навлязат на платното за движение, с
разстоянието на ППС , да не удължават пътя си и времето на пресичане, да не
спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през
парапети и ограждения. По делото безспорно е установено, че водачът на
мотоциклета се е движел направо по пътния участък. Пешеходецът е започнал
пресичането на платното за движение от дясно на ляво по посоката на
движението му. Участъкът от пътя, където е станало пътното произшествие, е
прав, с видимост както за водача, така и за пешеходеца. От заключенията на
вещите лица се установява, че не е имало нещо, което да попречи на водача да
12
възприеме пресичащият Р. С. и обратно. При скорост от 61 км/ч, опасната
зона на спиране е 39м. Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара е 58,
97 м. При тези параметри и при установения спокоен ход на пешеходеца,
ударът е бил предотвратим. Субективното поведение на водача е причина
за настъпване на удара. Той е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не е
контролирал управляваното от него превозно средство и е нарушил
задължението, вменено му от закона, да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Водачът на
мотоциклета е допуснал нарушение на чл.9, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал
ППС на пътен участък, затворен за движение. Споведението си той е нарушил
императивни норми на закона и поради това действието му е противоправно.
Той е следвало да очаква възможност на пътя да се появи препятствие,
включително пешеходец, доколкото му е било известно за присъствието на
физически лица на пътя. Затова е трябвало да бъде с повишено внимание,
както изисква чл.116 от ЗДвП. От друга страна Р. С. като участник в
движението също е следвало да спазва разпоредбите на закона,
регламентиращи неговото поведение на пътя. От заключенията на
автотехническите експертизи е видно, че е имал видимост и е могъл да
възприеме движещото се към него превозно средство и да спре, за да го
изчака да премине. Той не е преценил скоростта му на движение и е
предприел пресичане на платното на движение на своя отговорност.
Допуснал е нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП като с това се е поставил в
риск и е допринесъл за настъпване на пътния инцидент и собственото си
увреждане. По аргумент от чл.101, ал.1, изр. последно ЗДвП, пешеходецът Р.
С., който също е бил водач на мотоциклет, но е извън него, е следвало да бъде
със светлоотразителна жилетка. Тя позволява той да бъде възприет по
отчетливо и своевременно от останалите участници в движението и по този
начин да се предпази от пътен инцидент. Правно дължимото поведение от
страна на пешеходеца е да спазва правилата за движение по пътищата като по
този начин осигурява собствената си безопасност. При преценка на
поведението на пешеходеца и водача на МПС, законът акцентира върху
отговорността на водачите на нерелсови ППС. Тя е завишена, спрямо тази на
пешеходците. В сравнение с нарушението на пешеходеца, водачът на
мотоциклета има по- голям принос за настъпването на произшествието.
Затова процентът на съпричиняване на вредите по отношение на Р. С. е 30%.
13
При този обем на приноса му към вредите дължимото обезщетение е
140 000 лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2022г./ и икономическата обстановка в
страната. Минималната работна заплата от 01.04.2022г. е 710 лв., а
застрахователният лимит към този момент за неимуществени и имуществени
вреди при телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв.- чл.492 от КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост само
от този на лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а и от това кои
вреди са били предмет на съдебното производство и са доказани в хода на
съдебното дирене./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., I т.о./ Размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди е равен на 197 минимални работни
заплати за страната. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени над 140 000лв. до 180 000лв.
Решението трябва да се потвърди в частта, в която исковете са уважени над
70000лв. до 140000лв. и са отхвърлени над 180 000лв. до пълния им предявен
размер. Решението трябва да се отмени в частта, в която е присъдена
държавна такса по сметка на СГС над 11200лв., както и в частта, в която е
осъден застрахователя да заплати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. над 14 455лв.
По разноските.
Поради този изход на спора за въззивното производство се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 3850 лв. на адв. С. Н..
Ответникът е направил искане за разноски в размер на 4400лв. държавна
такса. Съобразно отхвърлената част от исковете му се дължат разноски за
въззивното производство в размер на 1600 лв. Адвокатско възнаграждение не
се претендира.
Процесуалният представител на застрахователното дружество е
направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съгласно ТР №6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на
14
ВКС, за да извърши преценка дали претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, следва да вземе предвид фактическата и
правна сложност на делото, дали има задължителна практика, която да
определя сложност в по- ниска степен, както и усилията, които процесуалният
представител е положил за защита правата и интересите на страната.
Въззивният съд взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна
сложност, че първоинстанционното решение е влязло в сила частично, при
което е отпаднала спорността по въпроса за наличието на предпоставките на
чл.45 от ЗЗД, както и съществуващата трайна практика по приложението на
чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД, че е проведено едно съдебно заседание, то
възражението би било основателно. Но с оглед на претендираното
адвокатско възнаграждение съгласно списъка по чл.80 от ГПК, а именно 3 850
лв. счита, че то не следва да бъде намалявано, тъй като е значително под
минимума по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът съобрази и че адвокатското
възнаграждение не следва да бъде обидно ниско за вложения труд от
процесуалния представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 234/ 12.01.2024г. на СГС, ГО, 21 състав,
постановено по гр.д. № 181/23г. в частта, в която са уважени исковете на О.
И. Г. и К. С. Г. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 140 000
лв. до 180 000 лв. за всеки един от тях, както и в частта, в която „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве “АД е осъдено да заплати държавна такса по
сметка на СГС над 11200лв. и в частта, в която е присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. С. Н. за производството пред СГС над 14 455 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от О. И. Г. и К. С. Г. и двамата с
адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ** и със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Македония“ № 12, ет.3 чрез адв. С. Н. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
15
над сумата от 140 000 лв. до 180000 лв. за всеки един от тях за обезщетение
за неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявените искове са
уважени над сумата от 70 000 лв. до 140 000лв. за всеки един от ищците,
както и в частта, в която те са отхвърлени над 180000лв. до 200000лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, гр. С.,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на адв. С. К. Н.- К., гр. ***, бул. „***“ №
**, ет.* сумата от 3850 лв./ три хиляди осемстотин и петдесет лева/
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. за производството
пред САС.
ОСЪЖДА О. И. Г., ЕГН********** и К. С. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ** и със съдебен адрес: гр. ***,
бул. „***“ № **, ет.* чрез адв. С. Н. да заплати на „ЗАД ДаллБогг : Живот и
Здраве“АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Г.М.Димитров“ № 1 сумата от
2 514, 29лв./ две хиляди петстотин и четиринадесет лева и двадесет и девет
стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявените
искове по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени за сумата от 70 000 лв. за всеки един
от ищците.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16